Албена Вулева: не се опитвайте да ми запушите устата! Специален коментар

 Албена Вулева |  22/03/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

 

По принцип никога не влизам в частни дебати, диспути и кореспонденции със зрители, читатели и друг вид моя аудитория или потребители на труда ми... Случаят обаче, се явява такова ярко доказателство за правотата на тезите ми, че просто не мога да се сдържа...

По повод прословутия мой текст за расизма и неговото частично сваляне от сайта  „Лентата”, от редакцията са били така добри да предоставят на само една своя читателка право на отговор. Него (правото на отговор) можете да прочетете на сайта.

(бел.ред – http://www.lentata.com/page_6886.html)

А, аз ще ви направя показно как не се пикае срещу вятъра...

Изразеното от мен твърдение, в сваления текст, че не всички се раждаме равни по интелект, а и не само е доказано с така нареченото „право на отговор” на случайната, редова, една от многото читателки на сайта Лентата. Но за интелекта на финала, тъй като е на изчезване.

Същото (правото на отговор) се явява и доказателство, за това, че наличието на елемента „черен” или още „цветен” се експлоатира в ущърб на бялата раса! Ползва се за трамплин да се скача по главата на белите. Ежесекундно е употребяван, като средство на тормоз, потисничество, всяване на чувство на страх и притеснение, вменяване на вина и най-опасното - за незабележимо и безнаказано отправяне на обиди, оскърбления и унижения към белите, замаскирани под сълзливи, сополиви и фалшиви имитации на накърнени „черни” чувства!

Та, нима тази читателка не получи „право на отговор”, на каквото имат право само лично засегнатите, а тя не се явява такава, защото дори не спада към коментираните в сваления текст раси, само, защото има деца полу-негърчета?! Защо, питам аз редакцията не предостави право на отговор на всички останали възмутени граждани от всички други мои текстове, а дори и от въпросния, а правото получи само тази, майката на полу-негърчета?!

Ще ви кажа защо - защото другите не държат така ценния, вездесъщ „черен” коз в ръка. Злоупотреба с право имаме налице, дами и господа!

И като предупреждавам, че една щекотлива тематика се използва за трупане на дивиденти, рев, слава и куп други облаги - доказателствата не закъсняват и ми идват сами на крака. Откъде накъде и с кое право в повече, точно тази читателка ще има правото на отговор?!  

С какво тя е в повече от майките, които нямат деца полу-негърчета и черни съпрузи?! Защо отново се изправяме пред облагодетелстване на основа раса?! Не е ли това, само по себе си дискриминация на белите хора?! 

Защо никой друг досега не получи правото си на отговор, а само тази майка на тъмнокожи дечица?! Защо пак раздаваме свърх права и се поддаваме на провокациите на евтиния „черен” трик?!

Виждате ли до какво водят воплите ви за равенство на расите?! Равенство няма да има. Винаги една раса ще се покатери върху главите ви и това няма да бъде вашата, бялата, защото белите трябва да мълчат и да правят път на цветните.

Ето това е равенството на расите в практическото си приложение. Равни, ама малко по-равни от вас винаги ще са цветнокожите.

Можете да ревете за права, но само, ако не сте бял! Насладете се на крайния резултат. Сега го виждате в миниатюрата на частния казус, но скоро това ще е  масовата практика. 

Всеки бял ще мълчи и ще трепери да изрази мнение и позиция, ще се бои да си каже къде го боли, докато всеки, стиснал нещо „цветно” в ръка ще има безапелационното право да ви обижда, оскърбява и накърнява вашите права, вашите чест и достоинство, тайно или дори явно и публично, надявайки се, че това престъпление ще се скрие зад елемента „цветно”. Ще се надява, че ще се уплашите от термина „дискриминация” и ще мълчите, и няма да се усетите, как незабелязано сте станали жертва на престъпна дейност, на своеволия, на наглост и потъпкване, всичкото базирано и здраво настъпило върху тънката струна – „расизъм”. Не и при мен, обаче! При мен тази струна не свири. Аз виждам всичко, не мълча никога. Кой ви каза, че, ако сте се допрели до „цветното” в нечия кожа ще се ползвате с някакви благини в повече?! Или, че нещо ще ви се размине заради шаренията? Някой ще ви мълчи, защото сте рода на негърче или някои закони няма да действат спрямо вас, както не действат спрямо циганите?

Ами, ако колелото на правораздването, все пак може да бъде накарано да се върти и равномерно? Родена ли сте, вие-„отговарящата” (от свое име, ама за чужди чувства) с равно по количество и качество интелект, с тези които осъзнават това, че сте се вкопчила в изтъркания образ на Хитлер, за да манипулирате общественото мнение и да подменяте съдържанието на казаното от мен!? Достатъчно интелект ли ви е даден по природа, за да видите, колко прозрачно е това, което така неумело се опитахте да направите?

Айде сега, по-подробно за интелекта!

С кой акъл ще говориш, че си лично засегнат от нечие изразено мнение, касещо въпроси „по принцип” и „изобщо”, а не теб конкретно и в същото време ще употребиш в жалейката си, лично и конкретно, спрямо поименно назовано лице определения и квалификации, като:

1. „популярни лица (макар и обезобразени от интервенции,.."- да наречеш някого публично с обезобразено лице, дава основания на засегнатия да заведе частна жалба за обида - престъпление от частен характер по Наказателния Кодекс на РБ.

2." „журналисти" като Албена Вулева. "-да поставиш в кавички професията ми, с която си изкарвам прехраната над 20 години, и с която съм известна в обществото също би могло да се изтълкува, като обидно от българския съд...

3."защото нейният пасквил"- обидна квалификация към труда ми, с който си изкарвам прехраната над 20 години...Трябва ли да напомням, че обидата е престъпление от частен характер според Наказателния Кодекс на РБ?

4. "комплексиран и много самотен, тъжен и озлобен човек"...WTF?!

Ще спра с изброяването на обидните квалификации дотук - отегчих се. Има и още, разбира се. Да видим, по-добре правната страна на въпроса. Там е къде-къде по-любопитно...

Чл. 146. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 21 от 2000 г.) Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от хиляда до три хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.

 И квалифицираният състав на правната норма, предвиждащ по-тежко наказание:

Чл. 148. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 21 от 2000 г.) За обида:

1. нанесена публично; наказанието е глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание.

Извадката е от Наказателния Кодекс на Република България.

Както казах, по интелект не се раждаме равни.

А, такъв е бил така необходим при написването на това безпричинно и в излишно облагодетелстване на основа раса, предоставено „право на отговор”, за да бе избегнала авторката му осъществяването на квалифицирания състав на престъплението от частен характер -  „обида”...

Пред закона всички са равни - и черни, и бели, и меланж...Нали така искате? Дано сте готови и за последствията от това, което сами си пожелавате. Защото и циганите желаят социални помощи, но не и да отговарят за дребните си кражбици...

Отново повтарям -не се опитвайте да ми запушите устата. Насрани са ви гащите!

  ЗВЕЗДИ И ШОУ 47-г. Пенелопе Крус отново лъсна полугола, но внезапна смърт я потресе СНИМКИ

Семейната ваканция на актрисата бе помрачена от голяма семейна трагедия

47-годишната Пенелопе Крус вече няколко седмици почива със семейството си в Италия. Сега тя е в курортния град Фрегене. От jenata.blitz.bg припомняме, че преди дни актрисата отново попадна в обективите на папараците, които я щракнаха полугола на плажа.

 

 

На ивицата край Фрегене Пенелопе отново е с децата си – 10-годишния Леонардо и седемгодишната Луна, както и своя домашен любимец. На плажа актрисата обаче отново прикова погледите към себе си. При това отново – с полуразголеното си тяло.

Крус се появи с червен бански Versace, дънкови шорти и слънчеви очила Ray-Ban.

Семейната ваканция, уви, бе помрачена от тъжна новина - миналия уикенд почина свекървата на Крус, майка на съпруга й Хавиер Бардем, Пилар. Тя почина на 82-годишна възраст след борба с рака на белия дроб.

Пенелопе изказа публично своите съболезнования и написа трогателно съобщение на испански, адресирано до Пилар в своя Instagram.

„Винаги си били толкова мила с мен! Дори не можете да мечтаете за по-добра свекърва. Благодаря й за цялата любов, която дари на нас, деца, внуците й, цялото семейство и приятелите. 

Лично ти ми даде много. Благодарим, че винаги бе на страната на тези, които се нуждаят от подкрепа. Благодаря, че никога не мълча, когато виждаше несправедливост“, написа Пенелопа.

Пилар Бардем беше известна испанска актриса, носителка на националната награда Гоя. Крус също имаше късмета да работи с нея по четири филма. / jenata.blitz.bg

Харесайте jenata.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!

  ТЯ И ТОЙ Младоженка преспа със свекър си, не е за вярване какво се случи после

Оказва се, че това е най-малката беда за семейството на младия американец Джейк

 20.07.2021 12:30 19933 прочита

•  FACEBOOK
 
•  TWEETER
 
•  GOOGLE+
 
•  PINTEREST
 
•  VIBER

Младеж на име Джейк реши да разкрие какво се крие в сърцето му на абонатите си в социалната платформа ТикТок. Американецът говори за огромната семейна трагедия, която го е сполетяла.

 

 

Жена отиде на среща с непознат и остана като гръмната, виждайки че срещу нея стои...

Джейк е открил перфектното момиче, буквално сякаш е излязла от сънищата му. Всъщност той е бил влюбен в нея още от училище и двамата излизат повече от 10 години. 

Джейк решил да представи своята избраница на семейството си и им заявил, че е решил да се ожени за красавицата. Родителите му одобрили избора му. 

Тогава Джейк решил да организира семейно пътуване. Той взел родителите си и момичето на мечтите си и заминали за провинцията. В този момент обаче нещо се объркало. Малко по-късно Джейк научил, че любимата му е спала с баща му по време на ваканцията. Но това далеч не е най-лошото, което застигнало младежа.

Може би този факт щеше да остане тайна, но се оказва, че девойката забременяла от бъдещия си свекър. 

Жена добави непознат към приятелите си във Фейсбук, последвалото е невероятно СНИМКИ

Джейк дълго време не е могъл да погледне любимата си, дори прекъснал контакт с баща си за дълго време. С течение на годините обаче Джейк е успял да прости н а родителя си.

"Сега имам спокойни отношения с баща си. Случилото се бе преди няколко години", добавя той във видеото към абонатите си. 

Постът в мрежата е събрал над 6 млн. гледания. Някои просто не могат да повярват какво му се е случило, а други директно започнаха да изказват съболезнования на Джейк, който излиза като герой в трагичната ситуация.

"Това е твърде отвратително, за да е истина", "Вие сте човек с добро сърце, аз никога повече не бих погледнал баща си", "Та то тя е можело да спи с баща ви през всичките 10 години, от къде сте сигурен, че не е", пишат потребители под виедото. 

Джейк обаче не отговаря на нито един коментар. Със сигурност дори това просто да разкаже историята си му е коствало много усилия./jenata.blitz.bg

Харесайте jenata.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!

    УИЛЯМ М. ТУИД – ЦАРЯТ НА КОРУПЦИЯТА, КОЙТО И ДО ДНЕС ОСТАВА НЕНАДМИНАТ 21 юли, 2021 12:24 | от Даниел Петров | Досиета  

 

ОЩЕ ОТ CHRONICLE Ирак познава тайната на добрия преврат и в битката с корупцията ще направи няколко "Дързост, корупция и красота" доминира китайските Оскари   Подозираме, че в последните години използвахме една дума твърде често, дори повече, отколкото беше необходимо. Става въпрос за добре познатата „корупция“. Тя се извиси до степен на свещен антихрист, създавайки доста емоции в обществото, нашето родно и всяко едно друго в чужбина. Свикнали сме да виждаме какво се случва с хората, които получат достъп до средства, които никога не са били техни, но както се досещаме, историята винаги се повтаря и ако трябва да номинираме краля на корупцията, няма изобщо да се налага да го търсим в Европа, а в Северна Америка.

 

Представяме ви Уилям М. Туид и  ще ви запознаем с неговата визитка, а след това и с огромната мрежа от средства, които управлява. Г-н Туид е най-големият притежател на земя в Ню Йорк, директор на железница Ири, директор на 10-та Национална банка, директор на печатницата, собственик на хотел Метрополитан, притежава значително количество на акции в железни мини и газови компании, член в комисията на газовата компания Харлем, член в комисията на железница „Трето Авеню“, член в комисията на компания Бруклин бридж и президент на банка Гардиян.

След това продължаваме със значителни политически позиции, като една от тях е част от сената в Ню Йорк. С всичко това, неговата основна задача е да избира комисии и членове за облагородяване на Голямата ябълка, да предлага проекти  и винаги да избира своите хора – мисия, с която се справя повече от отлично. Както виждаме, властта е в неговите ръце и жителите често го наричат „Шеф Туид“. И така шефът започва своята работа някъде през 1869 г. с получаването на особена власт в кметството на Ню Йорк.

Неговото протеже Джон Хофман е успял да стане губернатор на щата и с добра дружина от приятели, започват да мислят най-различни реформи, които трябва да оформят бъдещето на града. За да се сдобие с власт и контрол, плаща около 600 000 долара в подкупи за републиканците, за да не се намесват в неговото царуване. Шефът е скромен, той получава контрол само над финансите на града и одита, което е напълно достатъчно. Платените 600 000 долара ще се превърнат в билет за нечувани злоупотреби, които никога няма да се върнат по никакъв начин, а ще отлетят през прозореца – ако бяха хвърлени така, поне някой можеше да ги използва. Всяка една поръчка в Ню Йорк ще бъде връчена на Туид, а той ще намери най-неразумните начини за усвояване на средствата. Хората му не просто ще работят със златни ръце, те ще бъдат нещо средно между древните египетски и шумерски майстори, но с тази разлика, че за услугите им ще се плаща със злато.

Със започването на реконструкцията на съда в Ню Йорк през 1861 г., никой не е подозирал, че сумата ще достигне почти 13 милиона долара – практически 178 милиона долара през 2017 г. Това е два пъти повече от стойността на Аляска, която американците заплащат на Русия през 1867 г. Ето и някои забавни примери. На дърводелеца е платена сумата от 360 751 долара (близо 4.9 милиона долара днес), при това само за един ден работа и с много малко материал и минимални усилия. Майсторът на мазилката получава сумата от 133 187 долара (или 1.82 милиона долара днес), обърнете внимание, че сумата е за два дена работа. Сградата се прави с мрамор, който Туид закупува от Масачузетс, но никога не става ясно колко точно пари е успял да вземе.

Разходите растат и когато идват одиторите за проверка, Туид дава на всеки един от четиримата членове около 20% от всички сметки, за да затворят очите си. Владетелят започва да разширява града, но избира онези места, където притежава най-много земя. Харлем е само един такъв пример. С помощта на данъкоплатците изгражда канализацията – разбирайте, че просто строи и облагородява своята собствена земя, а след това продава на купувачите като своя собствена, за да събере още повече средства. Неговите доброжелатели отново получават по 20% от сделките и всички са щастливи.

Според някои икономисти, този процес повишава дълга на Ню Йорк с почти 90 милиона долара – милиарди в днешно време. Впрочем това са само част от известните задачи. Например когато идва време за закупуването на пейки за  парковете, като всяка една се продава за 5 долара, той закупува около 300 и ги продава на общината за по 600 долара на парче. Когато идва време за реконструкция на кметството, той продава термометър на цена от 7500 долара, купува метли за персонала – всяка една на сума от 41 190 долара и плаща около 5.7 милиона долара за мебели и килими. Според някои изчисления, този политик успява да прибере сумата от близо 200 милиона долара и това се случва до края на 1860 г.

Днес сумата е около 6.5 милиарда долара. Докато повечето жители бързат да се нанесат в развиващият се град, Туид успява да закупи апартамент и лична конюшня. Приказката за този човек продължава около 10 години, но трагедията идва през 1871 г. Неговият градски одитор Джеймс Уотсън – той държи всички сметки – умира по време на нелеп пътен инцидент в началото на годината. По това време шефът дори поставил охрана пред дома му, докато останалите играчи в калната въртележка искат да унищожат всички следи, а след това  да сменят Уотсън, защото мнозина очакват точно той да се пречупи.

Прави са, но не го пречупва напрежението, а кон, който го стъпква на улицата. Другият проблем е и така нареченият оранжев протест на ирландските протестанти, който никога не завършва добре. Мигрантите не са уважавани от елита, но са единствената работеща сила в този град. Туид забранява техния парад, но след това го разрешава, за да не печели гнева на цялата страна. За да избегне стачките и да се подготви за  следващите избори, проявява милосърдие. Проблемът е, че макар и да вика полицията и градската жандармерия за контрол – жертвите са около 60 души и още 150 пострадали. Медиите също не скучаят, те започват да говорят за корупцията, правят най-различни карикатури и не спират да се подиграват, макар и тези шеги да са за тяхна сметка.

Намирайки се на прага на една интересна кампания, всички се настройват срещу Туид и са готови да хвърлят главата му през оградата. Скоро издания като Times започват да получават информация, която идва от шериф Джеймс О’Браян – някогашен съмишленик на самозабравилия се владетел. Истината е, че шерифът разполагал с интересни документи за различни проекти, както и с ценоразписа им. Легендата разказва, че Джеймс изнудвал своите господари за пари, с които да избяга, след като е част от същата измама. Медиите получават запечатаната кутия на Пандора и щом я отварят, нищо не може да бъде същото.

Веднага след като става ясно за теча на данни, градския одитор Матю Джей О’Рурк предлага на изданието сумата от 5 милиона долара, за да не се публикува нищо. Тетрадките на Уотсън също са в редакцията и точно там в четири страници се записват всички дневни операции. На 29 юли 1871 г. излиза една огромна статия, която разкрива всички тайни и порочната пералня за пари. Туид започва да прехвърля своите активи на семейството си и бърза да остане гол и независим, за да няма какво да вземе правораздаващата система. При разкриването на тази измама, повечето експерти са на мнение, че скоро няма да има банка в града, която да премине стрес тест, още по-лошото е, че инвеститорите от Европа бързат да продават, оставяйки целия град в руини.

Най-накрая се стига до там, че градският елит се събира, заедно с демократи и републиканци, за да се стигне до решението,  че само най-умните жители трябва да започнат спешно работа в кметството и да се опитат да зашият един бюджет със статута на скъсан чувал. Работниците, които не успяват да вземат заплатите си, влизат в кметството и търсят своето. По това време Туид има едва 50 000 долара и започва да ги дава на служителите. Докато всички се карат за жълтите стотинки, той бърза да изчезне през задния вход. На следващия ден започват арестите и първият човек в листа е именно бившият сив кардинал. В съда се налага гаранция от 1 милион долара, които се заплащат, но освобождението не решава проблемите. Повечето партньори вече са успели да избягат в Европа, а още по-забавното е, че Туид печели изборите за сенатор през 1871 г.

Докато се надява, че политическата титла ще го пази от затвор, полицаите отново пристигат и го арестуват – гаранцията този път е около 8 милиона  долара. След няколко дела и панаири, този измамник получава присъда от 12 години, глоба от 12 750 долара (приблизително 280 000 долара днес) и задължение да разкрие всички останали тайни – не го прави, но висшият съд намалява присъдата на една година. Веднага след излежаването на присъдата е осъден и арестуван още един път за злоупотреба с власт – кметството се опитва да върне поне 6 милиона долара от усвоените по-рано, но отново без успех. Гаранцията му е 3 милиона долара, но вече няма толкова средства.

От затвора Туид получава право на отпуска и възможност да се прибира у дома в определени уикенди. Един ден решава да избяга в Испания. Властите разбират за плановете и нареждат да бъде екстрадиран. Точно на границата е разпознат от една от всичките си карикатури, които се превърнали в забавление за целия свят. Измамникът е натоварен на американски боен кораб и върнат обратно в затвора. При опити да разкрие всички тайни, след като вече няма и стотинка, Туид започва да съдейства, но въпреки това не е освободен и умира в затвора на 12 април 1878 г.

Дори и след обявяването на смъртта му, кметът на града – новият такъв – отказва да се свалят флаговете и да се отдаде почит. Един от най-богатите хора в Ню Йорк умира сам, забравен, използван и нещастен, като всичко това ни доказва, че рано или късно балонът се пука и жертвите са повече, отколкото можем да си представим.  Без съмнение можем да кажем, че това е и един от най-големите майстори на далаверата, макар и години по-късно ще има още много негови последователи.

          GettyImages   ВЕЛИКИТЕ ЛЮБОВНИ ИСТОРИИ: ПИКАСО И ЖЕНИТЕ – ГЕНИАЛНИЯТ ЗВЯР И НЕГОВИТЕ МУЗИ 23 юли, 2021 09:41 | от Мая Вуковска | Личности  

 

      “Има два типа жени – богини и парцали.” Излязло от устата на някой известен съвременен продуцент, писател или какъвто и да е друг културтрегер, подобно изказване би се сметнало за нагло и сексистко и би предизвикало обществен гняв и морален линч. Но понеже цитатът принадлежи на всепризнат гений, чието място в историята на изкуството не може просто да бъде изтрито с гумичка заради неполиткоректните му възгледи, ние сме склонни да го преглътнем и да не го оспорваме. А и все пак го е казал мъж, който познава жените толкова добре, че дори житейският и сексуален опит на Митьо Пищова с десетките моделки, топнали се в неговото джакузи, бледнее пред този на нашия герой.

 

Това е историята на един художник, който още приживе е канонизиран заради шедьоврите, излезли изпод четката му. Той е митична фигура, която и до ден днешен предизвиква и провокира. Той е бащата на кубизма, на чиято визитна картичка освен “гений” спокойно бихме могли да добавили и “мизогинист.” Той е единственият и неповторим Пабло Пикасо.

След като баща му за първи път го завежда в бардак с цел да направи от слаботелесния си син истински мъж, Пабло развива нездрава, почти клинична обсебеност към жените. Многобройните сексуални отношения с проститутки от ранния му юношески период разпалват у него желания и фантазии, които ще залегнат в основата на цялото му творчество. Всяка нова жена в живота му го кара изпада в еуфория, а стремежът да поддържа това чувство го довежда до състояние на любовна наркомания. Затова не е изненадващ фактът, че Пикасо има две съпруги, шест официални любовници и още десетки малотрайни любовни афери през 90-годишния си живот.

Фернанд Оливие: “Майката” на кубизма

Тя е първата значима жена и муза в живота на гения от Малага. Истинското й име е Амели Ланг, което решава да смени, след като избягва от тираничния си първи съпруг. През 1904 г. Фернанд среща Пикасо. Андалуският художник тъкмо се е преместил за постоянно в Париж и сега живее в артистичния Монмартър. 19-годишната Фернанд първо става модел, а много скоро и любовница на Пикасо. Последният е толкова умопобъркан от любов, че я рисува непрекъснато. Тя е вдъхновителка на някои от най-известните му портрети от този период като например  “Госпожиците от Авиньон” – картина, определяна като революционна в развитието на модерното изкуство, защото с нея са поставени основите на кубизма.

По време на седемгодишната си, бурна връзка Пикасо и Оливие живеят на ръба – постоянно се друсат с опиум и безразборно се чукат с други хора. Нарцистичната и обсесивна природа на Пикасо обаче не му позволява да се примири с подобно поведение от страна на половинката му. В един момент ревността и собственическото му чувство взимат превес и той започва да заключва Оливие в ателието всеки път преди да излезе.

Връзката им приключва през 1912 г.

  Public domain   НАЙ-СТРАННИТЕ ОТШЕЛНИЦИ В ИСТОРИЯТА 6 юли, 2021 13:23 | от Мартин Дамянов | Личности  

 

      Какво точно е необходимо, за да стане един човек един отшелник? Според Cambridge Dictionary отшелникът е „човек, който живее сам и отделно от обществото, предимно по религиозни причини“. Но в действителност тези хора могат да бъдат далеч по-разнообразни и от над 1500 години религиозни, ексцентрични или изключително богати самотници ни изненадват със своя начин на живот.

 

Един пример е монах на име Симеон. Докато живее в манастира Теледа, Сирия, през c411 г. сл. н. е. той предизвиква много оплаквания у околните. Симеон мирише толкова зле, че никой не може да го доближи. Разследване разкрива, че той е завързал въже около себе си под туниката си и го стяга толкова здраво, че плътта му загнива, а леглото му е пълно с червеи.

На този етап обаче Симеон Стилис едва започва необичайния си живот. Kогато умира през 459 г. сл. Хр., той е прекарал 47 години, живеейки на върха на стълб. Дори това число да е преувеличено, той е прекарал там поне 28 години. През този период (колкото и дълъг да е) той има различни стълбове с все по-голяма височина – последният от които е 18 метра висок. С диаметър 1,2 метра диаметър, последният му стълб поддържа голяма платформа от около 4 квадратни метра на върха си и първоначално има навес от палмови клони, за да предпазва от слънце и дъжд. В своят висок дом Симеон използва и тоалетна – глинена тръба, спусната до земята.

През 40-те години на 18 век Чарлз Хамилтън (син на шестия граф на Аберкорн) създава градина в Пейншил, близо до Кобъм в Съри. Заедно с пещера и римска руина, Пейншил има двустaйна колиба, „направен от трупи и корени“ (на снимката модерна версия на колибата). Всичко, което му е необходимо сега, е жив отшелник.

И така Хамилтън рекламира парка, за да набере кандидати, подчертавайки, че отшелникът трябва да „живее в колибата в парка в продължение на 7 години, където ще му бъдат предоставена Библия, очила, постелка за краката му, кожух за възглавницата, пясъчен часовник, вода за пиене и храната безплатно.“

Отшелникът ще трябва още да носи „роба, никога… да не си реже брадата или ноктите, да се отклонява извън границите на парка на г-н Хамилтън или да говори със слугата“. Ще му бъдат платени 700 гвинеи, ако издържи 7 години, но няма да получи нищо, ако наруши правилата или си тръгне по-рано. Всъщност отшелникът, който е нает „живее там три седмици, преди да бъде забелязан да изпълзява тайно от парка, за да иде в местната кръчма“.

През викторианската ера, един свети отшелник все още може да бъде намерен в Ламберд, Уелс. Там през юли 1872 г. кюрето Франсис Килвърт (на снимката) го посещава, в хижа, където намира „мизерията, мръсотия, прах, мръсотия и нещастие… неописуемо, почти немислимо. И в тази каюта живее така усамотеният от Ламберд, преподобният Джон Прайс, магистър по изкуства в Кеймбридж.“

В същото време, излизайки с Прайс малко по-късно, Килвърт е поразен от начина, по който „хората … докосваха шапките си към неговото благоговение с голямо уважение. Те го виждаха като много свят човек и ако Самотникът живееше преди хиляда години, той щеше да бъде почитан като отшелник и може би канонизиран като светец.“

Прайс е удивително безкористен. Според писателя Джереми Болуел, за да получи каквато и да е конгрегация, Прайс трябваше да прибегне до подкуп, плащайки на слушателите си между 2 и 6 пенса на глава, за да идват на неговите служби, и разбира се – от собствения си джоб.

Светските отшелници могат да бъдат още по-необичайни. Ето, например, Джоузеф Ъндърхил живее в кочина. Буквално – тя е около 2 на 2 голяма и той трябва да пропълзи в нея на колене. Но той не я споделя със свине; това е квартирата му – Ъндърхил плащаше на г-жа Робинс 6 пенса на седмица за тясното помещение.

Ъндърхил, всъщност е страхотен денди преди години не се разочарова от любовта, и не е беден. През февруари 1890 г. две момчета са обвинени в кражба на 26 британски лири от него, а във вестника за кражбата се посочва, че той „е дал близо 200 британски лири, за да бъдат заловени“. Местните власти се бяха опитали, но неуспешно, да го преместят от кочината. След кражбата той е настанен за известно време в благотворителен дом, но скоро отново се връща в квартирата си.

Ъндърхил е окончателно отстранен следващия януари, в умиращо състояние. Но дори сега, в терминална слабост, той се опитва да избяга и да се върне в кочината. Хората, които я почистват, намират пода, „покрит с мръсотия, дълбока половин метър“. Когато мъжът най-накрая почива, очевидно от бронхит, той остави след себе си 125 паунда (приблизително 16 000 паунда днешни пар

          GettyImages   ВЕЛИКИТЕ ЛЮБОВНИ ИСТОРИИ: КЪРТ КОБЕЙН И КОРТНИ ЛАВ – КОГАТО СЕ КАЗВАШ “ЛЮБОВ”, НО ЛЮБОВТА ТИ НОСИ СМЪРТ
 

 

 
    Децата на 90-те си падаха по бритпоп, знаеха стъпките на хореографията от клипа на Can’t Touch This и Baby One More Time и бяха изгледали по няколко пъти шедьовъра на режисьора Дани Бойл “Трейнспотинг” заради жестокия саундтрак, включващ изпълнения на такива луди глави като Иги Поп, Браян Ино и Underworld. Но тези деца познаваха и токсичното опиянение от гръндж музиката и безпогрешно надушваха миризмата на тийнейджърския дух. Smells Like Teen Spirit  на Nirvana се превърна в химн на цяло едно суб-поколение на поколението X, което имаше за своя основна мисия да се пребори с дразнещия полиморфен и фосфорисциращ кич на 80-те.

 

В очите на тези млади бунтарчета, които се мотаеха с немити коси и раздърпани дрехи, Кърт Кобейн и Кортни Лав се доближаваха най-близко до представите им за крал и кралица. Е, поне в света на алтернативния рок.  За  много хора в онези години Кърт и Кортни бяха гръндж версията на Джон и Йоко и на дивите пънкари Сид Вишъс и Нанси Спънджън.

Тяхната любовна история обаче бие по неортодоксалност и смъртоностност тези на повечето фамозни рокаджийски двойки в историята.

Когато Кърт срещна Кортни

Които от вас помнят точния ден и час, когато са срещнали любовта на живота си, моля да си вдигнат ръка! Оцелялата половинка от днешната съпружеска двойка, Кортни Лав, помни. Е, поне тя така твърди, защото не може да сме сигурни доколко дълготрайната й памет не е повлияна от белия прашец, който рокаджийката с едър кокъл и зле изрусена коса  е взимала с цели кофи по онова време.

12 януари 1990 г.  Денят е петък, 23:00 ч.  Това е моментът, когато погледите на 23-годишния Кърт и 26-годишната Кортни се срещат на дансинга в невзрачния, малък нощен клуб “Сатирикон” в Портланд, щата Орегон. Двамата се оказват по едно и също време на едно и също място, понеже Nirvana са получили солиден аванс, за да забиват на сцената в клуба, а пък Кортни е там, защото излиза с един от членовете на подгряващата група, Оily Bloodmen. Всъщност Кортни не е просто нечие гадже, защото вече е успяла да направи име в рокаджийските среди като вокалистка на групата Hole. Kакто си седи в сепарето, облечена в червена рокля на точки, и си пие, Кортни първа вижда бъдещия си съпруг, който тъкмо се готви да излезе на сцената. “Хей, пич!”, провиква се тя. “Знаеш ли, че приличаш на Дейв Пърнър[1]?”, провиква се тя. Мда, определено това е нестандартна фраза за свалка, да не говорим, че намерението на Кортни е да се подиграе с чорлавия младеж. В интерес на истината Кърт наистина прилича малко на вокалиста на Soul Asylum заради дългата си, невчесана коса, която мие само веднъж седмично с калъп сапун за пране. На обидата Кърт реагира светкавично.

“Шибанякът ме събори на пода, лепкащ от разлята бира, човече!“ спомня си Лав. “И то докато по джукбокса вървеше любимата ми песен на Living Color.” Егати наглостта – да се сборичка с мадама по-висока и по-яка от него! Но явно точно така е успял да привлече вниманието не само на публиката в клуба, но и на самата Кортни. Въпреки че реагира агресивно на закачката, истината е, че на Кърт му идва да изчукала на момента нафуканата мацка, която го е подиграла, но се въздържа, понеже откъм бара зорко го наблюдава гаджето му.

Съдбата прави така, че пътищата им да се пресекат отново през следващата година. Nirvana вече са в апогея на славата си, а Кобейн – в апогея на депресията, предизвикана именно от бързо сполетялата го слава. Яката мацка от “Сатирикон” не само че, без да се церемони, се намъква в леглото му, но и го запознава с едно “приятелче”, от което няма да може да се отърве до края на живота си – хероина.

Кутия във формата на сърце

В началото на запознанството им на Кортни Лав изобщо не й харесва как Nirvana звучат – саундът на групата е твърде метъл за нейния вкус. Мнението й се променя на 360 градуса, след като си купува албума им  “Silver”, за който в последствие казва: “Когато си го пуснах… Леле боже, направо ми изгърмяха бушоните! За малко ги бях изпуснала тия момчета.” Едно определено парче на B-страната, “Dive”, става най-любимата й за всички времена песен на Nirvana. “Звучеше секси и едновременно с това странно. Абе беше направо гениално!” Всъщност Кортни се влюбва първо в таланта на Кърт, а след това в него.

Първият човек, на когото признава, че си пада по Кърт, е барабанистът на Nirvana Дейв Гроул. А той на свой ред й казва това, което тя има най-голяма нужда да чуе в момента, а именно, че Кърт вече е свободен, защото неотдавна с гаджето му са скъсали. Еха, страхотна новина! Кортни изпраща на Кърт кутия във формата на сърце, съдържаща, меко казано, странни предмети – порцеланова кукличка, три хербаризирани рози, минатюрна чаена чаша и морски раковини, гланцирани с шелак. Ако току що си помислихте, че този жест трябва да е вдъхновил Кобейн да напише “Heart-Shaped Box”, си е точно така. А знаехте ли, между другото, че Кърт е имал нещо като фетиш към куклите? Обичал е да прерисува лицата им и да лепи кичури човешка коса върху пластмасовите им глави. Да, звучи леко зловещо, но на фона на случилото се в живота му по-нататък, и тази му странност някак изглежда съвсем нормална.

*Ще направя 3 милиона и после ще си бъда само наркоман”

Към средата на 1991-а Кобейн е на сто процента убеден, че в лицето на Кортни е срещнал “най-страхотното момиче на света”. В един момент обаче приятелите му започват да се дразнят от постоянните му врънкания: “Кортни каза това” и “Кортни каза онова.” При това двамата дори не са гаджета! А когато в крайна сметка стават такива, той напълно превърта. Лесно и бързо влиза в кожата на наркоман, защото в неговите представи това е ролята, която най-много би му прилягала, ако иска да се впише напълно в нейния свят.

“По онова време взимах по-малко хероин,” казва Лав. “Все още ми харесваше да се друсам, признавам, обаче Кърт, който вече се беше закачил здраво за дрогата, направо ме озадачаваше с фантазиите си относно бъдещето. Обичаше да казва, че щом направи три милиона, ще зареже всичко и ще се отдаде изцяло на хероина.” Самият Кърт оприличава връзката им на привличане на противоположностите, все едно са “минерална вода и киселина за акумулатори”. Само че кой е водата и кой – киселината така и не уточнява.  Феновете на Nirvana пък, които никога не са харесвали Кортни, описват връзката им като класически случай на “муха среща паяк”, като е пределно ясно кого оприличават на подмолния паяк, примамващ невинната муха в своята паяжина.

Бутикова и ексцентрична

С тези две прилагателни може да се опише сватбата, която Кобейн и Лав вдигат на 24 февруари 1992 г. – само четири месеца след като са станали гаджета. Когато Кортни разбира, че е бременна, двамата спонтанно решават да официализират връзката си с брак. Женят се на плаж в Хавай. Булката е с рокля във викториански стил втора употреба, а младоженецът е облечен със зелена, карирана пижама.

След сватбата обаче Кобейн изпада в нещо като черна дупка. Въпреки че Nirvana са на върха на славата си и се избиват да ги канят на турнета и участия, той мрази да пътува и се затваря в себе си. Обявява, че си взима шестмесечна почивка и затова изобщо да не го закачат. Така прецаква всичките професионални ангажименти на групата. На него обаче не му дреме нито за плановете, нито за пропуснатите материални облаги. Иска единствено да си седи в апартамента, да се друса, да рисува и да подрънква на китарата си.

За онзи нетрадиционен меден месец Кортни има немного ясни спомени: “Постоянно се друсахме. Ходехме до Алфабет Сити за хапчетa. А аз пак се закачих за хероина.” И това от устата на жена, която по това време е много бременна!

Веднъж наркоман – завинаги наркоман

Двойката на няколко пъти опитва да се изчисти, но без успех. В поредния опит да се откачат от дрогата, съпрузите влизат в отделни програми за детоксикация. Обаче само няколко дни по-късно се самоизписват и се връщат към вредните си навици. След като бебето се появява през август 1992 г., Кърт обмисля да напусне Nirvana, за да се фокусира изцяло върху бащинските си задължения. Но не го прави. Kaкто и не успява да спре хероина. За кратко дъщерята Франсес им е отнета от социалните служби, което докарва Кобейн до ръба на лудостта. А когато  връщат детето обратно на родителите, вместо да се стресне от случката, Кобейн отново прегръща най-добрия си приятел – хероина.

Всички знаем как завършва живота си най-известният гръндж музикант, обаче малко хора знаят, че той е правил и други опити за самоубийство, най-фрапиращият от които датира от март 94-а, когато  съпрузите се намират в Рим. Кобейн научава, че жена му възнамерява да си хване любовник. И въпреки че никога не се стига до изневяра от нейна страна, той решава да я накаже за порочните й намерения като поглъща 67 рохипнола и изпада в кома. Лекарите в спешното извършват чудо, за да го върнат обратно към живота.

Обаче проблемите на Кобейн не се ограничават само до наркотиците и жена му. Той така и не успява да се пребори с демоните, които ръфат душата му още от времето на турбулентното му, самотно юношество. Той расте, мразейки училището, спорта, съучениците си и родния Абърдийн, който, според собствените му думи, е град, населен от “тесногръди селяндури”.

Когато животът те отхвърля с всичка сила

Само две седмици след опита за самоубийство в Рим, Кортни организира домашна интервенция за наркозависимия си съпруг, на която присъстват най-близките му хора.  Интервенцията не започва добре – Кърт побеснява и започва да сипе обиди и обвинения към всички, след което се затваря в спалнята си на горния етаж. Минават няколко часа и, след като размисля, склонява да бъде хоспитализиран в клиника за наркозависими. През първите няколко дни, докато се намира в Exodus Recovery Center, Кърт изглежда в добро разположение на духа и дори си играе с Франсис, когато с Кортни идват на свиждане. На 1 април обаче го хващат братята и Кърт духва от клиниката, без да се обади на никого. Не се прибира вкъщи и е обявен за издирване. На трети април Кортни наема частен детектив, който открива мъжа й чак в Сиатъл и го докарва вкъщи.

Само два дни по-късно служител от електротехническата компания намира трупа на Кърт Кобейн  в лятната градина на семейството в Лейк, Вашингтон. Разпознава го по старите прокъсани кецове Converse. Заключението на съдебните медици е, че фронтменът на  Nirvana се е застрелял в главата с пушка Ремингтън 20-и калибър като преди това е предозирал с хероин. Един от най-забележителните музиканти на 20-и век си отива по собствено желание от този свят едва на 27-годишна възраст.

С кончината на Кобейн идва и краят на Nirvana. Записаният в Ню Йорк през ноември 1993 г. концертен албум Unplugged се счита за най-емблематичните рок албуми на миналия век.

В интервю за Loudwire през 2015 г. вдовицата  Кортни Лав казва: “Смятат го за един от един от най-яките рок музиканти на всички времена – от онзи тип, които не драпаха за слава. Скъсаха си задниците да пишат за него, че е бил мекушав и жалък лигльо, който се е оставил да бъде подведен да поеме по лошия път от една жена. Тези обвинения продължават да ми тежат и да ми вадят душичката и до ден днешен. Обаче аз все още го обичам. И винаги ще го обичам.”

[1] Дейв Пърнър е вокалист на Soul Asylu

   
        ДЖОН ХОЛМС – ЕЛВИС ПРЕСЛИ НА РОЗОВАТА ИНДУСТРИЯ (18+) 19 юли, 2021 18:32 | от Даниел     

 

Чували сме, че по един или друг начин, порно филмите никога не се радват на добро име, но това не е чак толкова страшно, можем да открием, че докато този жанр има доста противници или поне в зората на видео технологиите. И точно тук ще открием, че макар и мнозина да отричат, поне в началото на тази индустрия, днес това е нещо съвсем нормално, дали е редно човек да им обръща толкова внимание или не, оставяме да прецените сами, все пак, свободата на един човек да бъде потребител и да не бъде, остава лично негова. За съжаление ще открием, че всяка една индустрия има жертви и тук няма да открием изключението. Макар и мнозина най-вероятно да не са го чували, легендата Джон Холмс може да се смята за един от най-успешните порно актьори в света.

 

Спокойно можем да го наречем до личности като Рон Джереми и много други герои, а в зората на своето изкуство ще открием, че е заснет в повече от 2000 хардкор филма и ако трябва да броим броя жени – най-вероятно цифрата ще е около 14 000 хиляди. Както се досещате, това никога няма да завърши добре, особено след като говорим за 70-те години на миналия век. И като човек, който наистина не може да избяга от своята корона, можем да открием, че винаги ще препише някой друг интересен факт около себе си, с който да привлича вниманието на аудиторията, макар и вече да е повече от достатъчен. И често точно тези изказвания забавляват широката публика. Холмс често твърди, че има висше образование от един от най-известните университети в САЩ, снимал се е в някои известни филми като „Leave it to Beaver“ и разбира се, разполагал с огромно мъжество, което така или иначе е виждано в много от филмите.

Джони често казвал, че нямал бельо, което да събере неговото достойнство. Не можем да пропуснем и още един много важен факт – актьорът дори обяснявал, че е убил няколко човека. Разбира се, нищо от това не е вярно, но когато един човек получи вниманието на аудиторията, няма как да не донесе и някои по-интересни и фантастични факти за себе си. Покрай всички истории има само една лъжа – убийствата на хора. Всичко останало обаче е чистата истина, следователно от г-н Холмс може да се очакват много велики успехи, но талантът продължава да е талант, без значение къде точно се насочваме и какво точно искаме да потърсим. Преди огромната си кариера като порно актьор, Джон  работи като шофьор на линейка, търговец на обувки, търговец на мебели и дори продава метли от врата на врата.

В един момент дори се опитва да работи като майстор на шоколадови изделия в кафене, но нищо не носи толкова много възможности, колкото основната му кариера – порно актьор. Историята обаче така със смяна на професии в продължение на няколко години. Един ден, докато играе покер в Калифорния, животът му се променя завинаги. Докато е в тоалетната на заведението,  среща един от професионалните фотографи на индустрията –  Джул. Именно той забелязва, че Хоумс е доста надарен и може да направи професия  с този талант. Малко след това започва кариера като нощен танцьор в стрип клубове за дами, заснема различни фотосесии за дами и разбира се – няма как да не открием, че много скоро и много други сценаристи и режисьори започват да го търсят. Тук има и още една забавна страна, Джони има съпруга – Шарън, която продължава да вярва, че той работи нормална работа и няма нищо общо с разкриването на своето достойнство.

Една вечер обаче се озовава с колежки в подобен  бар и открива мъжа си на пилон с линийка, позволявайки на дамите не само да го докосват, но и да му се наслаждават по най-различни начини. Едва тогава идва и признанието, че мъжът има намерение да инвестира времето си в нещо много по-различно и интересно. Истината е, че по това време мъжът наистина е искал само едно – да бъде наистина много добър поне в една област. Логично е, че след като има  природните дадености, започва да работи именно това, а и по това време порно индустрията започва своя бавен възход. Повечето кина  пускат еротични филми, а актьорите се превръщат в неофициалните звезди, колкото и да се опитват да се скрият.

Розовите филми по това време са доста голямо табу и далеч не са толкова интимни, колкото можем да си мислим днес, особено с интернет, но тогава се е налагало да споделите седалката и с другите почитатели. Порното е неофициалното забавление и според някои комици, няма човек, който да не е закупил поне веднъж билет за определен филм. Проблемът при Холмс е, че когато споделя желанията си, той наистина е сигурен, че ще израсне. Неговата съпруга е обидена, поради простата причина, че е девствена, когато се запознават и очаквала от него да бъде верен на нея, но както се досещате, историята няма как да завърши по този начин.

Порното едва ли е било в перспективите ѝ за семейство, което изобщо не ни изненадва. За Джони това нямало значение, работата му не се различавала от никоя друга – дърводелецът имал своите инструменти за работа, докато порно актьора има други, разликата била напълно  незабележима. Въпреки очакването, Шарън не го напуска в следващите 15 години и признава, че обикновено има такива бракове, в които жената е проститутка, но в нейния случай, Джон играе тази роля, а от финансова гледна точка, определено не може да се похвали с доста по-високи средства. Тук трябва да говорим и за любов, защото Шарън все пак не се отказва толкова лесно от съпруга си. Условието е само едно – актьорът трябва да пази личния си живот от работния и да разбере, че все пак трябва да изпълнява някои задължения и очевидно се справя, поне в началото.

През свободното си време двамата ще се занимават с изкуство в малкият апартамент, който притежават още преди сватбата. През работното си време Джони сменя фамилията си на Уад. В порното той е детектив, който никога не разплита нито един случай, но спи с всички, освен с човека зад камерата. Според някои от чековите книжки, на ден изкарва около 3000 долара, като това е лошият ден. Скоро животът между д-р Джекил и Хайд започват да се борят един с друг и порното успява да вземе своето, превръщайки го в звезда и най-важното – там няма място за съпруга. В своята работна сфера открива колежка, с която си допадат сексуално. Тук има и един особен проблем, Даун Шилер – любимата на Джони е на 15-години, когато се запознават и е точната противоположност на съпругата у дома.

Заедно с нея идва и пристрастяването към кокаина, както и други видове наркотици, които няма как да не се отразят върху него. Скоростта на приема на наркотици, както и скоростта на харчене на пари ще се отразят на неговата работа, загубата на роли се отразява, макар и публиката да иска да вижда точно него, но дори натиска на публиката не може да донесе някакви по-сериозни успехи. Останал без пари и само с една млада дива, Джони е на кръстопът да избере какво наистина може да направи с живота си – да спре наркотиците или да задържи любимата. Изборът е странен, но и очакван – Шилер е пусната като проститутка, която да носи пари за  наркотици и всеки път, когато се опитва да избяга, наркоманът успявал да я изплаши до такава степен, че бързо да се откаже от основната си идея.

Развиването на стокхолмски синдром е факт, защото тя също не иска да го остави, особено след като не знае как да се оправя в този толкова луд свят. Двамата ще обикалят по цял ден в търсене на клиенти, а след това приятелката ще го чака, докато със същите пари отива да вземе наркотици. Джони дори ще попадне в една от престрелките между дилърите, които се опитват да поделят историята, а неговата приятелка, дрогирана и чакаща връщането с поредната доза, дори няма да си спомни какво наистина се е случвало. Холмс споделя, че е видял всичко и дори е стрелял по дилъри, но никога не се доказва дали изобщо е успял да убие някого, както най-често твърди в това отношение.

Малко след престрелката се прибира при бившата си съпруга и разказва всичко. Историята ще бъде запазена в тайна за около една година и през 2003 г. ще има филм, който  ще разказва точно тази история, а Джон ще бъде изигран от Вал Килмър във филма Wonderland. Малко след престрелките ще започне и началото на края. Шилер и Шарън го изоставят, заради историята на съпругата, Джон е повикан в съда, но никога не е обвинен, той самият не може да си спомни дали изобщо е стрелял или не, както и дали изобщо е участвал в престрелката, след като е бил доста сериозно дрогиран. След този момент никой не искал да го наема и да го вижда – нито с дрехи, нито без тях. За още по-голяма беда, през 1987 г. е диагностициран с ХИВ, лекарите смятат, че една от причините е липсата на предпазни средства, както и нежеланието на самия Холмс да използва такива, вярвайки, че филмовата индустрия трябва да получи по-висока доза реализъм.

Приятелите му винаги са знаели, че освен проблемът с презервативите, Джони имал огромен проблем с иглите, следователно никога не се знае какво точно е слагал и какво точно е приемал. Дори и тогава продължава да се снима в няколко порно филма, заразявайки всички, с които има полов контакт. През 1988 г. Джон вече е унищожен от болестта и умира в спешното отделение на болницата. Макар и винаги да остава като един от най-великите порно актьори в историята на индустрията, никой не иска да отиде на погребението, никой не може да прости в какво точно се е превърнал. Малко след това става ясно нещо друго, повечето му фенове признават, че той е бил Елвис Пресли на розовата индустрия. Последните думи, които отправя към своята съпруга, за която се жени малко, преди да почине в болницата, са да се увери, че всички части от тялото му са там, където трябва да бъдат, защото не искал нищо да се озове в буркан.

 
          ОСТРОВЪТ НА ЗЛАТНАТА ЗМИЯ – ТАМ, КЪДЕТО ЧОВЕШКИ КРАК НЕ ТРЯБВА ДА СТЪПВА   20 юли, 2021 10:21 | от Даниел Петров | Природа  

 

      Има едно същество на тази планета, което може да накара всеки човек да настръхне и да изчезне колкото се може по-бързо – змиите. Учените дори са наименували и фобията от тях – офидиофобия или страх от змии, панически страх от змии и изобщо, отблъскване от този вид влечуго. Истината е, че по-често се страхуваме от тези животни, защото не ги познаваме и дори не можем да се опитаме да разберем тяхното поведение. Оказва се, че повечето същества в огромното био разнообразие се опитват да избягат от нас – съдейки по всички действия и дела, това изобщо не ни изненадва, ние сме доста отдадени в разрушаването на една еко система, отколкото в разумната ѝ експлоатация. Съществува едно малко островче, което спокойно може да се смята за рай на змиите.

 

Илха да Куемеда Гранде е перфектната локация за почитателите на този вид. Това е и единственото място, където човешки крак не иска да стъпи. Точно по тази причина е идеалното място за почивка на прелетните птици, а и плаването до това парче земя е особено сложно – дълбоките води не прощават на хората без опит, а самата снимка подсказва, че не е много приятелски настроено за хора. През годините са се случвали и грешки, някои хора са примамени от красотата и бързат да хвърлят котва на яхтите, за да може след няколко часа да напуснат този свят.

Този остров е родното място на златния ланцет. Колкото и красива да е, същата може да се смята за четири пъти по-опасна от своите роднини в Бразилия. Нещо повече, от този вид, тя е носителят на златния пояс по избиване на всичко живо, което може да се доближи до нея. Съществуват 45 вида в тази порода и точно тази се намира на острова – това определено е добра новина, а още по-добрата е, че на бразилците е забранено да ходят на този остров. Според статистиката на страната, около 90% от ухапванията в бразилските джунгли са заслуга на точно тези видове змии, но шампионът остава на острова, като не трябва да забравяме, че срещата с него е гарантирана смърт. Това обаче не означава, че няма колекционери, които да не плащат на ловци за закупуването на един такъв вид.

Да не говорим, че ако това животно бъде изпуснато, то ще сътвори много беди в природата и може да се смята за унищожител на едно  цяло еко равновесие. Нека не си правим илюзии, този хищник е толкова опасен, че бързо ще повиши листа на жертвите. Превърнал се е в перфектния хищник, а да не говорим, че когато ловува, може да се маскира толкова лесно, въпреки ярките си жълти окраски, че никога няма да разберете къде е.

Добрата новина е, че може да се намери само на острова и никъде другаде. В момента дори е позициониран в червения лист на защитените видове, макар и да не виждаме кой точно може да се опитва да го премахне, това е змия, която няма нужда от представяне, тя просто е най-жестокото пълзящо зло. Ако искате да изплашите едно дете в Сао Пауло, тогава използвате този остров. Местните често казват, че лошите деца не се връщат от него и може да си представите какво място има в сърцата на подрастващите.

Легендите също не са малко. Местните разказват, че има моменти, в които рибари спират, за да наберат добре узрелите банани от палмите и никога повече не се връщат, впрочем само лодката може да доплава, но дори и тя се запалва веднага и от разстояние, защото страхът от златната змия не е никак малък. Някога се разказва, че на острова е имало фар, но след като съдбата на служителя и неговото семейство са ясни – тук легендата разказва, че змиите били доста амбициозни и се прокраднали през прозорците, за да елиминират човешкия фактор.

Никой не може да каже наистина дали това се е случило или не, но фолклорът продължава успешно да държи хората настрани. Официално е забранено в бразилските закони да се стъпва на острова и по още една причина – влечугите са териториални, което означава, че има по една змия на квадратен метър и понеже никой не иска да влизат в дома му, отровата може бързо да неутрализира всеки гост. Според бразилските власти, единствените, които имат право да стъпват там, са хората от флотата и от време на време – биолози, които обаче знаят точно как да се движат и за какво да внимават, когато се разхождат. Нашият съвет е просто да продължите с наложената местна тенденция – избягвайте. Как протича животът след ухапването от златния ланцет? Обикновено отровата е достатъчно силна, за да ви елиминира за около час.

Според учените около 7% от случаите могат да бъдат фатални, но говорим за онзи момент, в който сте ухапани от една змия, а след като на острова са твърде много, не е гаранция, че докато стигнете до лодката, няма да отнесете още отрова със себе си. Оцелелите тази среща споделят, че болката е като никоя друга на света, а да не говорим, че в определена точка могат да накарат тялото да унищожава нервни окончания, само и само да приключи това мъчение. Когато няма хора, ланцетите се хранят с кацащите птици и още по-страшното е, че висят по дърветата.

При едно ухапване, змията няма да бърза да консумира жертвата си, а просто ще изчака отровата да подейства и едва тогава ще дойде време за сервирането на обяда. Както се досещаме, при хората действа бавно, но при една птица е моментална, а и трябва да бъде, за да не отлети жертвата и да падне някъде в опита си на бягство. Букетът от токсини включва невротоксини – за да може да се прекъсне връзката на нервните окончания, хемотоксини – влияние върху кръвта, бунгаротоксини – парализиращи мускулите, цитотоксини – нападащи клетките и други. Отровата е създадена така, че буквално да разтапя жертвата, за да бъде по-лесна за поглъщане.

Ако се чудите как точно този вид е успял да се отдели от своите прародители, тогава ще трябва да върнем лентата малко по-назад – преди 11 000 години е успяла да стигне до острова, а след това можем да заложим на земетресения и повдигане на морското равнище, с което видът остава затворен и обграден от вода. Някога островът е бил планина, но в последствие се е превърнал в крепост, която не искате никога повече да виждате. Снимките са съвсем друга история. И нека не забравяме, че въпросният вид подобрява отровата си с годините, а ако се намираше в Бразилия, това щеше да е змията, която да се смята за най-смъртоносната в света. И понеже говорим за отрова, нека обясним какво се случва с човек.

При ухапване – едно е достатъчно – започваме да изпитваме гадене, подуване на мястото, локална болка, придружена с повръщане, образуване на мехури пълни с кръв, а след това започва повръщането на кръв, а седмица по-късно ще продължава и с урината. Без търсенето на медицинска помощ следват вътрешни кръвоизливи, спиране на бъбреците, мозъчен кръвоизлив и висока некроза на мускулните тъкани. Определено сме доволни, че този вид е останал на малък остров. Да не говорим, че когато липсва друг хищник, който да им пречи на развитието, златната змия се размножава без никакви проблеми – освен това е живораждаща, следователно всяка година между август и септември се раждат по 6.5 нови индивида.

Учените дори нямат представа как изглеждат малките и с какви размери са. Според повечето биолози, процесът на размножаването е обвързан с прелетните птици. Според учените, няма нито едно същество от Латинска Америка, което да бъде потенциален противник на този индивид. И след като споменахме, че все пак има и нелегална търговия, макар и да не сме сигурни кой точно нормален човек ще иска да закупи нещо подобно, ланцетът се търгува нелегално за сумата от 30 000 долара, като това е единствената известна цена от 2008 г. Ясно е, че някой все пак е продавал такива индивиди, но след като вече не се говори за него, можем да бъдем категорични, че най-вероятно и той е станал жертва на своята бизнес идея.

 

• • •  
    •  
    •  
    •  
    •  
    •  
    •  
    •  
    •  
  •          


•  

        ЙОСИФ СТАЛИН ИЗПРЕВАРВА ВСИЧКИ ИНФЛУЕНСЪРИ ПРЕДИ ФОТОШОП И СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ – ИЗКУСТВОТО ДА ИЗТРИЕШ ХОРА ОТ ФОТОГРАФСКИТЕ АРХИВИ 16 юли, 2021 14:51 | от Даниел Петров | Досиета  

 

ОЩЕ ОТ CHRONICLE Чиатура - грузинският призрачен град - крепост на Сталин Светлана Алилуева - трагичният живот на най-обичаното дете на Йосиф Сталин   В последните няколко години чуваме много за инстаграм инфлуенсърите – тази нова професия изглежда все по-красива и вълнуваща. Освен това изглежда изключително приятна – пътешествия, снимки с различни продукти, по-широка аудитория и още много други интересни предложения. Социалните мрежи помогнаха много за развитието на тази професия, но с нея няма как да не признаем и господството на още една – Photoshop. Историята на тази програма е повече от пословична и е помогнала за редица скандали. Дълго време фотографията се смяташе за един от достоверните източници на информация, докато не се появиха методи за манипулация, с които дори архивите да се променят. Все още няма точна цифра на хората, които се опитват да заснемат извънземни обекти.

 

И докато някои снимки спокойно могат да се смятат за чиста форма на манипулация, други се разглеждат като чистата форма на истина и имат статута на аксиома – нямат нужда от доказване. Ако се чудите кой е един от основните майстори за промяна на историята и очевидно един от първите инфлуенсъри, тогава трябва да обърнете внимание на Йосиф Сталин. Съветският първи и инфлуенсър разполага с цяла бригада майстори, които не само да променят историята, но и да ни замислят относно истината и съдържанието, което получаваме от литературата днес. Според някои историци, Сталин се превръща в един от най-големите инфлуенсъри на XX век, особено след като неговият култ към личността води до промяната на света.

Тук обаче идва следващият въпрос: как може да се променят снимки, преди да се появят компютрите? Според легендата, първият в държавата е наел някои от най-големите майстори на туша и четката, за да променят не само историята, но и да изгладят неговия лик, за да изглежда не само красив и величествен, но и да се скрият някои от проблемните точки по лицето, случили се в следствие на прекарана дребна шарка като малък. Това е само една от естетическите промени, Сталин е знаел, че след като Ленин напусне този свят, защото първо поема контрола над СССР на доста висока възраст и второ – продължава да се смята за основоположник, образът на Йосиф трябва да бъде забелязан в картините. През 1922 г. се появява една от първите снимки, която не само променя височината му, но и го поставя близо до всички снимки на Владимир Ленин.

Макар и да не са близки, Сталин настоява да присъства на погребението на Ленин и е изкуствено добавен!

В миналото социалните мрежи са липсвали, следователно малцината, които познават оригиналния кадър или трябва да пазят тежката воля на цензурата или да открият отряда за разстрелване. Истината е, че днес някои експерти разглеждат основните кадри, които се пускат за пропагандата и след като контролът над медии и критици е поставен от самото начало, следователно всичко от партията е прието за истина, както и всичко днес, споделено в интернет може да се превърне в истина. Има само един проблем в тази стратегия – Сталин никога не е бил любимец на Ленин.

Двамата не просто не са се харесвали, но и самият Ленин го наричал един от най-грубите и капризни люде, които човек е можел да срещне. Негово предложение е било да бъде преместен от позицията главен секретар на партията. В тези трепетни години, тушът по-скоро бил някаква невинна закачка от страна на партията за печелене на внимание и издигане на една харизматична личност. Снимките се подобрявали значително и трябвало да покажат народната любов към Ленин, а в последствие и към Сталин. След като идва великата чистка на Йосиф, повечето хора трябвало да изчезнат не само физически, но и архивно.

Това означава, че цялата въртяна пропаганда до този момент се прибира и изпраща при отдела за заличаване. Тушът започва да се харчи в промишлени количества и целта на основната мисия е премахването на други лидери като Леон Тротски, Лев Борисович Каменев и още много други. Фотографските записки се променят изключително бързо, но в бъдеще ще открием, че още много други ще бъдат изпратени за заличаване и промяна. Най-вероятно сте забелязвали една от снимките на Сталин и Николай Ежов – тогавашният директор на НКВД, който по време на великата чистка,  състояла се в периода от 1936-1938 г., позволява това чудо да се случи, но не осъзнава, че неговите качества в последствие ще помогнат за издаването на смъртна присъда. Може да ви се струва странно, но Сталин, освен представен като един велик освободител и радетел на мира и любовта към обикновените граждани – изобщо не обича конкуренти и хора, които биха могли да го заличат бързо, точно както са постъпили с неговите врагове.

Една от най-големите измами на Сталин относно изчезването на бившия  директор на НКВД.

СССР е поредната империя, която точно като Австро-Унгария демонстрира огромна сила и могъщество, но стои върху глинени крачета, които бързо ще рухнат при следващ по-активен напън. Никой не подозира, че Николай, чиято най-популярна снимка е направена през 1937 г. и то по време на самата велика чистка, скоро се превръща в особена заплаха и през 1940 г. е екзекутиран, а всички негови снимки и следи са премахнати, сякаш никога не се е раждал.

Според някои историци, когато гледате ретушираните фотографии, може да разпознаете една съвсем различна история на СССР, онази, която трябвало да бъде адекватна за всички и да гарантира мир и равноправие. Очевидно такова не може да има, особено след като на върха на хранителната верига стои човек, който разпределя дажбите. Фантазията на Сталин да бъде превърнат в изключително божество, което милее за всички има само определен успех. Редица експерти са наблюдавали този феномен и в миналото, понякога е много трудно да избягаме от истината, тя може да оцелява за кратко време, но докато отрядът с тушовете се опитвал да пренапише историята, нека не забравяме, че създадената система на Йосиф се оказва особено нестабилна.

Леон Тротски е премахнат от това изображение, защото скоро се превръща в един от основните врагове.

Натровена от самото начало, тя вече е пропита с хора, които се бунтуват срещу новия ред, надеждата и гаранцията за един по-добър живот не може да се забива като последен флаг на политическата чистка, а не трябва да забравяме, че когато Тротски е елиминиран, новите господари като Лаврентий Берия е просто тоталното олицетворение на злото. Трудно е да забравяме, че партията никога не е отреждала някакво по-специално място на Сталин.

Тук трябва да напомним, че някога Исак Абрамович Зеленски е имал съвсем друга стратегия за болшевиките. През 1906 г. той  се включва в Октомврийската революция от 1917 г. През 1922 г. е член на Централния комитет на Комунистическата партия и секретар на Московската партийна организация. Той ще погребе и Ленин през 1924 г. По същото време е постоянно атакуван от Сталин за неправилното отношение към Каменев и Жиновеев, които в този момент са опозиция на бъдещия диктатор, но същият не знае това. Това провинение изпраща Зеленски директно  в Ташкент за седем години, за да заема поста на секретар в Централна Азия.

През 1931 г. е извикан още един път в Москва, за да поеме дистрибуционното бюро. Капанът щраква, но Исак дори не подозира капана си. Той прекарва доста време с издирването на старите болшевики и говори за онази революция, в която Йосиф никога не е участвал и дори не се е борил, но сега проявява много сериозно желание да се превърне в следващият лидер на една особено специална територия в света. Тези речи достигат до Сталин и НКВД се намесва, като го изпраща директно на съд и след тонове изтезания го превръщат в един от големите врагове на народа. Стъпките му са последвани от още много други кадри на старата революция. Зеленски е обвинен, че е тровил храната и е предоставял отрова на съветските граждани.

Една забавна градска легенда е, че е слагал пирони и стъкла в маслото на московчани. През 1938 г. е разстрелян. Обвинителят Вишнински е награден с място в Централния комитет. Снимките на Зеленски са заличени и неговото присъствие няма да бъде открито никъде другаде. Едно от студиата за заличаване се намира на улица Киров в една от многото жилищни сгради на Москва. До него се достига без асансьор и по-важното е, че именно там оперира Александър Родченко. Ако никога не сте го чували, той е герой на Съветското изкуство, дизайнер и фотограф и започва да работи между революцията и 30-те години на миналия век.

Първо създава революционно списание, като обработва снимките за него, а в последствие поема и останалите поръчки на режима. Родченко умира през 1956 г. и следващите три поколения наследници продължават да пазят тайния апартамент, като е една от видимите станции на пропагандата и промяната на историята. Една от особено редките книги на този фотограф е „Десет години от Узбекистан“ и в нея ще откриете доказателства за още много велики чистки, довели дори до престъпления срещу човечеството. Сталин оркестрира всичко това, но накрая изпраща официалните кадри, които трябва да се променят. Това, което малцина знаят е, че Родченко запазва копията.

Открийте разликите!

Никой не може да каже точно как Родченко е успял да се сдобие с тази ценност, особено в период, когато дори стените имат уши. Промяната на снимките не успява да се наложи във времето. Историците я описват като една чувствителна и крехка лъжа, която бързо се елиминира. Скоро градските легенди по московските улици се случват, а когато експертите в една област бъдат елиминирани, фабрикуването на нова история не може да се заличи толкова лесно. Така наречената колективна памет, за която знаем, че живее около едно поколение, скоро започва да пренася отровата си към следващото – точно този елемент е бил пропуснат от Сталин. Заличаването на един човек от снимка, не може да заличи спомена от него, а докато партията контролира всичко във всекидневието, отвъд входната врата на всяко домакинство продължават да се носят легендите.

Впрочем не трябва да забравяме, че лица като Николай Ежов имат достатъчно поддръжници, които бързо променят правилата на играта и показват как точно изглежда ситуацията. Ясно е, че снимките не можели да променят нищо, но се очаквало да се превърнат в официалната история, но както се досещаме, докато оригиналните кадри са предоставени за по-сериозна промяна, някой се запазват в миналото и получават нов живот днес. С откриването на подобни машинации, доверието към Сталин се редуцира изключително много и точно по тази причина ще открием, че когато неговият живот приключва, семейството му и по-скоро наследниците, са един след друг преследвани, което може да ни покаже, че новата власт е имала само една основна цел, да забрани или заличи онзи, който някога е правил същото.

Това ще остави един особен тон за песен, който няма как да не се продължи, поне до време, в което истината не може свободно да се разкрие, при това без да засегне нечии интереси. Точно по тази причина няма как да останем без последното заключение. САЩ разсекретява официални документи на 50 години от едно събитие, Европа има практика, която изисква времето да бъде около 55 години, а освен това не трябва да забравяме, че официалното прието време на Русия днес е около 55-60 години, като в техните архиви ще открием една много важна подробност – руснаците са на път да споделят какво наистина се случи някога с Курск и защо тази подводница дълго време беше чакана да се извади, като след това се прикриваха и някои по-специфични удари от плавателния съд.

Тази истина никога няма да разберем, не и докато разполагаме с истината, а понякога тя е достатъчно крехка, за да се предоставя за свободно ползване. Добрата новина е, че днес нямаме нужда от туш, програми като Photoshop, както и така наречените Deep Fake технологии ще поставят лицата ни в някои особено жестоки и неприятни моменти, но от тях тепърва предстои да открием ефектите в бъдеще.

            КАК СЛЯПАТА И ГЛУХА ХЕЛЪН КЕЛЪР СЕ НАУЧИ ДА КОМУНИКИРА 21 юли, 2021 17:53 | от Даниел Петров | Личности  

 

Човек е изключително уязвимо същество. Той има нужда от чист въздух и храна, подслон и всичко това щеше да има значение, ако голяма част от сетивата му работят. С времето сме свикнали да излизаме от строя. В един момент зрението ни се влошава, след него и слухът започва да не работи, както очакваме, но поне ги имаме. Какво правим, ако никога не сме разполагали с нищо подобно? Нека обърнем внимание на Хелън Келър, която не разполага с нито едно работещо сетиво. Тя сляпа и няма никакъв слух.

 

Представете си, че се раждате в един свят, в който не може да комуникирате с никого, не знаете как да говорите, не знаете какъв е аромата на розите, не сте чували никога дори песента на птичките. През 1888 г. Хелън пристига в института Перкинс и има приятел – нейната учителка и за родителите ѝ – божество. Ани Съливан ще бъде един от най-близките ѝ хора в рамките на следващите 50 години. Скоро те успяват не само да променят мнението на обществото относно глухите и слепи хора, те ще покажат, че всички не само могат да се адаптират с минусите, оставени от съдбата, те ще покажат, че всеки има доста добри шансове да се наслади на много по-качествен живот, както се досещаме.

Как обаче приятелството им продължава толкова много? При първата им среща, Хелън е на 6 години, Съливан е на 20. Знаем, че децата могат да бъдат изключително жестоки и никога не прощават на различните от тях,  следователно може да бъдете сигурни, че живее в един не само ограничен, но и жесток свят, в който всеки се подиграва. Тишината идва, когато е едва на 19 месеца. След това можем да си представим, че детето често е нападателно, защото не може да разбере кой е около него, понякога била агресивна със съучениците си, понякога и със самия учител. Понеже не може да се изразява, агресията е единственият ѝ начин да комуникира. Въпреки това новата учителка не се отказва, а просто започва да търси нов подход, с който да даде повече възможности.

Съливан е изпратена от директора да отиде в дома на момичето в Алабама и да започне да обучава детето. Необходимо е търпение, доверие и будистки контрол, за да може да се осъществи някакъв контакт. Учителката все пак започва да работи много галантно и спокойно, използва методите на предишния директор – Самюел Гридли Хауи. Същият е успял преди години да научи на английски младо момиче, като поставя етикети с по-дебели и релефни букви, за да може да се разчитат и усещат. След това започват да се местят една по една, за да може да се именуват обектите. Технологията се нарича „Сричане с пръсти“.

Тук трябва да приемете, че имате нужда от много търпение и един ден, докато пръстите на детето минават през думите вода, ръцете ѝ се мокрят, за да покажат какво наистина трябва да е усещането за вода. Това е първият успех след няколко седмици и в този тъмен и тъжен свят, започва да се разкриват някои много сериозни и щастливи шансове за успех. Много по-късно самата Хелън ще признае, че ѝ се е налагало да изследва и да разбере какъв е света около нея, използвайки своите ръце, получавайки шанс да се докосне поне до някакъв свят.

Колкото повече информация се добавя, толкова по-вълнуващо става всичко. Двете напускат Алабама и заминават в Перкинс през зимата, където прекарват много години, докато Хелън се учи да комуникира свободно. Прекарва времето си и с други деца, които страдат от същия проблем, но скоро ръцете работят извънредно, за да покажат и да разкрият затворените души в тялото. Момичето се научава да чете и брайловото писмо, с което комуникацията става много по-лесна, разбира как да бъде по-нежна, да докосва хората, да опознава лицата им, да не е кълбото от нерви, които никога не сме успявали да открием.

Една от най-големите трудности е да се научи да говори, но успява и се справя повече от отлично, проблемът обаче е, че никога не успява да чуе своя собствен глас, най-вероятно го е усещала, но само толкова. Днес училището продължава да работи и можем да се досетим, че много хора минават през него. Всеки от 3 до 22-годишна възраст може да успее да получи метод за комуникация. В Перкинс всеки получава шанс да опознае света и да се научи да комуникира свободно. Според учените, този проблем може да засегне мнозина, но центърът е на мнение, че никога не се губят напълно и двете качества, има някакви следи от тях, но не достатъчно, за да може животът да продължи нормално. За тях е необходима по-специална грижа, но с правилните методи установяваме, че няма нищо невъзможно.

Съливан продължава да разказва метода си и да го предлага, за да може и бъдещите учители да продължат да обучават децата с докосване и опознаване на различни предмети. Днес ситуацията е и малко по-добра, защото се предлагат и различни инструменти, с които слухът да се подобри, но както се досещаме, Хелън не е имала този шанс. До днес всички методи се използват и дават точно този резултат. Учените обаче признават една много важна подробност – не всяко дете се учи с еднакво темпо, което ги принуждава да бъдат внимателни, да обръщат много внимание и да се грижат, за да успеят да покажат какво наистина трябва да се случи с буквите. За мнозина този метод би могъл да се стори много непосилен, но за тези деца няма никакво друго решение.

Една тъжна новина е, че САЩ има много хора, които след 55-годишна възраст могат да изгубят слуха си и зрението си едновременно, а това ги поставя в една от най-големите и рискови групи. Общият брой на хора с това заболяване е близо 14 милиона души. Следователно постижението на тези учители е повече от животоспасяващо

      КАК СЛЯПАТА И ГЛУХА ХЕЛЪН КЕЛЪР СЕ НАУЧИ ДА КОМУНИКИРА  

  GettyImages   ЖИВОТ В ЛУКС, РЕКИ ОТ ЗЛАТО И ЛЮБОВ ПРЕД КАМЕРИ – ТОВА Е ИСТОРИЯТА НА САДЖИДА ХЮСЕИН – МИСТИЧНАТА СЪПРУГА НА САДДАМ  
 

 

вероятно мнозина помнят онзи велик и незабравим диктатор Саддам Хюсеин. Макар и историята му да не завършва толкова добре и да сме свидетели на един от най-зловещите и дори не толкова хуманни процеси, Саддам остава като мистична фигура. Знаем повече за сина му Удай, който е по-скоро някакво олицетворение на дявола, отколкото разумно човешко същество, но когато разполагате с черното злато, дори законите могат да се покварят. Любопитен факт е, че до днес в Близкия изток ще открием, че той продължава да се изучава и не всички го смятат за толкова лош или добър.

 

Истината е, че до днес има някои тъмни петна в историята на Саддам, които най-вероятно няма как да бъдат изследвани. Ясно е, че в един момент успява да закупи тестови ядрен реактор за разработка на оръжие за масово поразяване. Продаден е от Франция, а според учените, които го сглобяват, той никога не е можел да извлече материал за ядрено оръжие. Ясно е, че и голяма част от неговата армия е ударена жестоко, когато дори напуска Кувейт, но дори и днес няма наказания за нападението над изтегляща се войска.

Липсата на контрол и установяването на някаква форма на демокрация, до днес е доста жестоко изгубена. И докато виждаме някои много странни решения, не трябва да забравяме, че Саддам има и семейство, но за него не се знае нищо. Историята показва, че малко след войната в залива, неговата съпруга и първият му братовчед изчезват и никога повече не са открити. Саддам е женен в началото за Саджида Талфах и много хора знаят, че този брак е уреден от неговите родители, когато двойката се среща за първи път, когато Саддам още не е навършил 10 години. Практиката е известна на ислямския свят и макар никой да не се интересува дали младите ще се харесат, след като семейството казва – децата се подчиняват.

Тук има един проблем, Саджида е дъщеря на чичото на семейството, което прави двойката първи братовчеди. Отново това е често срещана практика в много семейства в Близкия изток, макар и често да забелязваме точно това. Лекарите по цял свят ще споделят, че този вид семейства често раждат не толкова здрави деца и могат да докажат с документи, че комбинацията на две ДНК-та от едно семейство ще гарантира само серия от беди, които трудно биха могли да се пренебрегват. Точно по тази причина в някои малки държави като Исландия, може да откриете, че съществува мобилно приложение, което точно и ясно може да провери дали двама души имат каквито и да било родствени връзки.

Причините са абсолютно същите. Двойката се жени официално през 1963 г. и до този момент обаче няма много информация за точната дата. Саддам има 5 деца – Удай, Кусай, Рагхад, Рана и Хала. Липсва информация относно развитието и потеклото на дамата. Според информацията, която е доста ограничена, Саджида е била  учителка, преди да се омъжи за своя братовчед. Според някои членове на семейството, бракът е направен само и единствено заради високия социален статус на бъдещия  диктатор. И така можем да си мислим, че животът тръгва в една различна и много красива посока. Например ще открием, че Саджида започва да носи дизайнерски  дрехи от Европа, носи скъпи бижута, боядисва тъмната си коса – руса.

Една от журналистките, които следят много внимателно нейния живот, при една среща заявява, че първата дама на Ирак дори има по-бяла и нежна кожа. Злите езици обясняват, че е слагала толкова много пудра на лицето си, че понякога приличала на човек, който е спал върху чувала с брашно. Ако си мислите, че не е усвоила някои от тъмните страни на своя съпруг – грешите. Според легендата, тя била точно толкова проклета, колкото и съпругът ѝ. Понякога посещението ѝ в магазин можело да накара хората да се чудят дали наистина  ще живеят и ще спечелят нещо или ще бъдат обезглавени, защото отношението им към нея, не са били толкова професионални.

Има моменти, в които Саджида може да влезе в магазина и тогава има само едно правило – никой не трябва по никакъв начин да говори за пари – тя рядко се сещала, че трябва да заплати нещо и макар да е повече от богата, просто влизала и избирала най-доброто, ако някой повдигне въпроса, до вечерта може да няма магазин или да е изхвърлен на улицата. Както може да се досетите, малцина имат дори желанието да се противопоставят, все пак стока може да се закупи отново, но не и глава.

И най-лошото е, че тя така или иначе била част от една огромна кражба, която изпраща иракчани в тотална бедност – известно е на всички, че най-богатите са и най-близките хора на Саддам – всички останали трябва да оцеляват – нищо повече. Саджида не била по-различна от съпруга си, тя била злобна, алчна и властна, а според някои – дори по-опасна, отколкото можем да подозираме. Много години по-късно някои от прислужниците ще продължат да разказват зловещи истории, когато дойде време за уважение и работа. Има легенда, че някога Саджида оставила кучето си на жаркото слънце, за да го чака да умре от горещините – неговата присъда е такава, защото то посмяло да я ухапе. Сигурно това ви се струва зловещо, но понякога и самите служители в двореца получавали същата съдба – никой не умирал, но може да си представите дългите лета в Ирак.

Въпреки мръсните тайни зад лъскавата опаковка, дамата продължава да привлича колкото се може повече позитиви и има разумно обяснение – все пак нейният съпруг я съветва да изглежда колкото се може по-добре. Ето защо имиджът трябва да е повече от прекрасен – Саддам е любящият баща и добър съпруг пред пресата, твърдейки в интервю от 1978 г., че най-важното в живота му  е бракът и неговата съпруга никога не трябва да се чувства ненужна и незначителна, защото тя е жената, която го завършва като мъж и баща. През целият си живот, вестниците продължават да показват една брилянтна и достойна двойка – истината е толкова жестока, че дори не може да си представите. Слуховете за хилядите афери, които Саддам има, по-късно се практикуват по същия начин и от Удай, а синът трябва да се учи от баща си, поне така повелява традицията.

Една конкретна любов продължава да печели най-много – Самира Шахбандар. Дори и фактът, че двамата имат брак с други хора, изобщо не ги притеснява. Има слухове, че пре 1986 г. дори са успели да сключат брак тайно. И докато съпругът на Шахбандар е повече от разумен и просто отстъпва и спира да предявява каквито и да било апетити, Саджида не е на същото мнение. Все пак никой не иска да предаде розовия си живот, нали? Чашата прелива, когато Саддам решава да се показва в публичното пространство с втората си съпруга в края на 80-те години на миналия век. Това застрашава първоначалната фамилия, а тъстът Аднан Кхаиралах започва да говори много сериозно по този казус и дори обвинява първия в Ирак за някои много сериозни своеволия, които биха нарушили имиджа на страната.

Очевидно е, че единственото, което може да направи, е да защитава сестра си, но подобни маневри могат да се случат в Европа и САЩ, но в Близкия изток работят други закони. Изведнъж тъста  спира да говори и става по-тих от агънце. Малко след това се разбива с хеликоптер, но около година по-късно един от бодигардите ще потвърди, че е поставил експлозив в машината и нареждането е дошло именно от Саддам. Много семейни членове на Саддам са били принудени да напуснат Ирак по време на войната с Кувейт и едва след края ѝ решават, че може да се завърнат обратно.

Саджида трябва да изостави своя живот, особено след като открива, че нейният съпруг е изгубил контрола и води Ирак към една много сериозна и черна бездна, от която няма да има връщане назад. Тя се опитва да напусне страната около 2003 г. (малко преди бомбардировките на Багдад). До днес няма много информация къде е успяла да избяга, според някои е потърсила политическо убежище във Великобритания, опитвайки се да избяга и да изведе своите две дъщери далече от предстоящото клане. Островът признава, че никога не е получил дори молбата за предоставяне на такова. Освен това се потвърждава няколко пъти, че страната няма никакви нужди, както и задължения да предостави такова право на човек, който многократно нарушава човешките права.

Истината е, че в този момент дамата вече е разбрала какво трябва да заплати – диктатурата на Саддам най-накрая идва с търсенето на сметка. Дори и Саджида да не е била директно в управлението, нито един иракчанин нямало да прости за всички жестоки своеволия. Има и още нещо, жената знаела, че всяко едно бижу, всяка една дреха и дори автомобилите, които са шофирали, са платени с кръв. Тук идва и големият въпрос: какво се случва с нея? Според информацията, тя е още жива и най-вероятно се крие някъде. Най-често се вярва, че е успяла да избяга в Катар, където се намира и до днес. Част от децата успяват да избягат в Йордания.

През 2004 г. именно Саджида наема екип от 20 международни адвоката, които да защитават съпруга ѝ. През 2006 г. става ясно, че Ирак поставя семейството на Саддам в топ 20 на най-търсените хора в страната. Истината е, че никой не знае дори къде точно се намира в Катар, ако още е там. До днес няма информация дали е жива, а последните истории, че е починала през 2015 г., са отречени от семейството. Трябва да признаем, че първата съпруга успява да изиграе картите си изключително добре, след като на тръгване успява да вземе достатъчно милиони, с които да продължи да живее по същия начин, но вече без светлината на прожекторите. Вярва се, че днес е на 84 години. Според всички данни, тя е единствената, която успява да изиграе картите си правилно на финала.

     

            КАК ЕДИН АМАТЬОР ИЗВЪРШИ НАЙ-ГОЛЕМИЯТ БАНКОВ ОБИР В ИСТОРИЯТА НА МАЯМИ     Какво е необходимо, за да станете милионер? Брилянтна идея, с която да покорите пазара, малко повече иноваторски дух, постоянното спестяване на средства, а защо не и изграждането на някои пасивни потоци от постъпващи финанси. Точно по тази причина няма как да не открием наличието на доста интересни предложения, които носят доста сериозни стъпки в това отношение. И ако нямате абсолютно никаква представа за финансовия свят, просто може да направите това, което прави Карлс Монзон.

 

Не сте чували за него, защото все пак е един от съвременните банкови обири – случва се през далечната 2005 г. и макар да получава медийно внимание, по-късно бързо изчезва от полезрението на аудиторията. Въпреки това самата история е достойна за филм, особено след като самият Карлс предоставя майсторство и дълго време играе по нервите на властите. Те го преследват заради скромната сума от 7.4 милиона долара, а самото приключение започва с въоръжени нападения, наркотици, отвличане и много пари.

Изненадата на това престъпление е, че авторът дори няма криминално досие – той е от онези невидими граждани, с които ще се разминете без никакви проблеми, особено след като откриете, че аудиторията е подготвена за много сериозни изненади и се опитва да открие още много възможности за успех. 32-годишният кубински мигрант живее в Маями и е един от най-праволинейните хора на квартала. Всичко върви прекрасно, докато един ден не получава телефонно обаждане.

Месецът е април 2005. Неговият приятел Онелио Диаз работи като охранител на международното летище в Маями и признава, че има достъп до сериозни суми, като през ръцете му преминава сумата от близо 100 милиона долара. Парите пристигали винаги с немската педантика на Луфтханза и идвали от Франкфурт. Наредителят им е немската банка Commerzbank до Федералния резерв на Маями. Като по часовник Диаз и неговите хора оставят парите на асфалта пред самите складове, изчистват всички митнически подробности и след това парите напускат летището – това се случва всеки ден.

Охранителят е забелязал редица проблеми в работата и често смятал, че един много жесток удар може да попари немската банка, която дори не подозира на какъв принцип работи Федералния резерв и колко точно внимание обръща на защитата. Понякога вратите на самия склад се отваряли широко отворени, защото жегата не можела да се пребори, а още по-лошото е, че служителите вътре нямали никакви климатици.

По това време Диаз вече бил готов да изтегли своята пенсия и да изчезне бързо, но имал нужда от партньор и в това отношение виждал Монзон като правилният човек. Правилното позвъняване е факт, особено след като открием, че кубенецът бил вманиачен от телевизионни предавания за престъпления, които няма как да бъдат пропуснати. На 6 ноември заедно с още няколко човека, господата влизат в склада, задигат парите за около минута и дори не им се налага да произведат изстрел. Всичко можело да мине по план, докато един от участниците в обира не започнал да се хвали, че нещо не е наред. Какво кара един шофьор на такси да направи този обир?

Карлс очаквал дете и се опитвал да свърже двата края, като трябва да се грижи за съпругата си, както и за бъдещия си наследник. Парите не стигали, докато не се обадил Диаз. Разговорът между двамата е безумен, разказите на охранителя се стрували твърде фантастични на Карлс, който продължавал да не вярва, че толкова лесно може да извърши един сериозен банков обир. Интересното тук е, че кубинецът не повярвал веднага на историята. Това го накарало да се регистрира няколко пъти в един от близките хотели и да наблюдава работния процес на охраната. Всичко било точно така, както се описва от колегите. Очевидно е, че за изпълнението на обира има цели два часа прозорец. Заедно със своя приятел, Карлс краде два пикапа  Ford 450 от Джаксънвил, Флорида и заминава директно към склада в Маями. Взима своя вуйчо Конрад Перера, девера си Джефри Бутрайт и колега от компанията – Роберто Перез. Няколко месеца преди обира, съпругата на Карлс ражда наследника, но за жалост при усложнения, детето умира.

Това го мотивира още повече, особено след като сега трябва да има средства, за да осинови дете. Това бил много скъп процес в САЩ, следователно няма как да не се случи. В деня на обира, Перез трябва да играе наблюдател и да следи за появата на полиция. Бутрайт кара един от пикапите към хангара, а Монзон и Перера ще са хората, които ще натоварят парите и ще започнат цялата мисия. С прикрити лица, двамата влизат и вадят своето оръжие. Карат всички охранители да легнат по лице. Часът е 3 следобед и никой няма никакво намерение да се съпротивлява. Двамата имат достъп до 42 торби,  като всяка една съдържа 2.1 милиона долара. Успяват да измъкнат около 6 торби, но в последствие едната пада в движение. Събират сумата от 7.4 милиона долара.

Отиват до следващия автомобил, прехвърлят всичко в найлонови пликове и карат до личния автомобил на Карлс. Двата откраднати автомобила се изгарят, защото прекомерното гледане на криминални филми и изследването на ДНК. Междувременно самите охранители нямат нищо, което да предложат на ФБР, не са забелязали никакви отличителни белези, просто са дошли изненадващо и са събрали всички средства. ФБР предлага награда от 150 000 долара за всяка информация, която може да им помогне. Започва много сериозно подслушване на телефоните, като сред тях присъства и Монзон. Той не е от глупавите хора, изобщо не се опитва да демонстрира новите приходи. Просто чака своя момент да започне работа и да се покрие. По примера на обира на Луфтханза в Ню Йорк, той продължава да стои под радара, но неговите приятели започват едно много сериозно пазаруване.

Наркотици, алкохол, бижута, стриптийзьорки и още много други се въртят около всички участници. Бутрайт привлича толкова внимание, че най-накрая една банда организира неговото отвличане и иска сумата от 1 милион долара от Монзон, за да го освободи. Малко след като парите са платени, Бутрайт продължава със същите си пороци. При втората такава случка ФБР вече подслушва неговия телефон. Този път властите разглеждат и няколко сигнала пуснати към мозъкът зад цялата операция. Агентите очаквали да чуят история за пари, но вместо това попаднали на отвличане.

За пореден път Бутрайт е отвлечен от стрип клуба и двама души заплашват с убийство, ако не се плати откупа. Докато чака за пореден път обаждането от полицията, мъжът е посетен от властите. Задържан е по време на посещение при лекар и тогава му споделят, че трябва да приеме условията, в противен случай неговият девер може да пострада. ФБР помага, но това е всичко, което прави за тях, следват присъди. Диаз получава 16 години затвор, Бутрайт има присъда за 13 години, Перера получава 11, Перез има около 6, а съпругата на Монзон има само 3 години.

Геният зад престъплението се съгласява на 17 години, но свалят 6 години за съдействието. Освободен е през 2016 г. Тук остава и голямата легенда, какво наистина се случва с парите? Карлс води полицията до своя дял, но останалите 6 милиона липсват. Съучастниците споделят, че са изхарчени, но дали това е наистина така, никога няма да разберем.

        Pinterest   ХЕЛТАУН – ПРОКЪЛНАТ ПРИЗРАЧЕН ГРАД ИЛИ СВЪРТАЛИЩЕ НА ГРАДСКИ ЛЕГЕНДИ 22 юли, 2021 14:30 | от Даниел Петров | Досиета  

 

 

  Почитателите на Хидео Коджима знаят, че това е истинският майстор на някои от най-сериозните и зловещи хоръри, които може да откриете в гейминг индустрията. Японецът дори заяви, че спира да разработва такива заглавия, защото вече не искал да сънува кошмари. Възможно е да помните един доста суров скандал с компанията Kojima, когато ставаше въпрос за пускането на поредната част на поредицата „Silent Hill“. Възможно е да сте запознaти с историята, но ако не сте, Коджима създава една много интересна локация, която играе ролята на един от кръговете на ада. Там ще открием сатанисти, изгубени души и страдалци, които са изгубени в търсене на изхода.

 

Коджима демонстрира изключителен подход, но може би се чудите кой точно град е бил взет за вдъхновение. Историята показва, че има редица подобни локации, които могат да ни изненадат с подобна съдба, някои от тях се намират на територията на САЩ. И така насочваме вниманието ви към един регион в Охайо, който носи и името Хелтаун. Макар и да откриваме редица призрачни градове, този започва да носи тази слава по-скоро. Архитектурата ни подсказва, че в началото на XX век е имало популация, но днес на входа на града ще открием големи букви точно под табелата „НЕ ПРЕМИНАВАЙ“.

Няма да откриете нито една жива душа, няма да откриете и никаква история, повечето хора изоставят всичко и напускат, като някои от снимките ще ви напомнят много за Припят. В средата на градчето присъства много интересна църква, която обаче оставя малко противоречия. Това е единствената, която ще откриете с обърнат кръст. Всички местни имат някаква история и теория относно това позициониране, а както знаем, религията не позволява нищо подобно. Мнозина твърдят, че църквата се е превърнала в свърталище на сатанисти, които са живеели и работели усърдно в този град.

Легендата разказва, че все още може да откриете някои от почитателите, които все още страдат. Други разказват, че града е евакуиран заради разлива на токсични химикали, които са довели до нарушаването на безопасния начин на живот. Появяват се и някои интересни мутации, питоните успяват да достигнат много сериозни размери – неприсъщи за техния вид, когато градът се изпразва. Хелтаун има толкова много истории, че дори училищният автобус пази една доста сериозна градска легенда, която по един или друг начин не може да се пренебрегне. Според някои жители отново – всички деца са били избити от полудял човек или група сатанисти – още не е известно дали това е така или не.

Според някои легенди, ако погледнете през прозореца, може да видите или духа на убиеца или жертвите, които все още стоят вътре. И точно като Припят, този град се радва на туристи, които с удоволствие преминават границите и се опитват да направят някои по-страшни снимки в изоставените сгради. Това принуждава страната да влезе с булдозери и да ги събори през 2016 г. Докато никой не може да каже със сигурност какво точно се е случило, съществуват и много разумни обяснения защо този град е изоставен.

Самата църква например е построена по един готически стил и точно той може да се открие на много други дестинации и в миналото точно по този начин са се строили. Повечето ловци на духове признават, че са виждали духовете в автобуса, но да не забравяме, че някога в този автобус е живяло семейство скитници и те не са забелязали духове, а истински хора. След това и автобусът е махнат, за да не се налага на други да се приютяват в него.

Макар и да липсват много доказателства за химическите разливи, повечето жители на Охайо продължават да празнуват деня на питона. Историята за изселването се дава през 1974 г. с разрешение на президента Джералд Форд, който твърди, че градът може да се използва за залесяване и да се изсели, след като няма никаква особена икономическа стойност. Точно това ражда и името, защото много от жителите са принудени да продадат имотите си на държавата и то на много ниски цени. Въпреки това и до днес могат да се открият туристи, които искат да видят изоставеното градче, а майсторите на истории на ужасите не спират да измислят нови истории. Някои дори организират нощувки в това място, като се опитват да се насладят на истинските паранормални преживявания – макар и повечето така или иначе да са готови да открият още много предизвикателства.