Посреща се на 31 декември срщу 1 януари. Посреща се с голяма компания, много веселие и шампаанско. Посрещането и съвпада със Василев ден.
Трапезата срещу Нова Година трябва да е много богата:
• Питки и погачи
• Баница с късмети
• Пиле или пуика
• Ястия със свинско месо
• Салати
• Предястия
• торти
• кексове
• баклава
Предимно птиче месо, защото тъй като прасето рине в земята и консумацията му няма да донесе успехи през годината, но това са само поверия можем да похапнем и свинско. Докато птичката се смята за символ на благодат и успехи. Също се приготвят десерти, торти, кексове и баклава.
//
Посреща се на 31 декември срщу 1 януари. Посреща се с голяма компания, много веселие и шампаанско. Посрещането и съвпада със Василев ден.
Трапезата срещу Нова Година трябва да е много богата:
• Питки и погачи
• Баница с късмети
• Пиле или пуика
• Ястия със свинско месо
• Салати
• Предястия
• торти
• кексове
• баклава
Предимно птиче месо, защото тъй като прасето рине в земята и консумацията му няма да донесе успехи през годината, но това са само поверия можем да похапнем и свинско. Докато птичката се смята за символ на благодат и успехи. Също се приготвят десерти, торти, кексове и баклава.
//
“Честита Нова Година!” Този поздрав ще се каже и чуе поне през първите няколко седмици на новата година. Но деня на който се чества Нова година в днешни дни не винаги е бил 1 януари.
Старата Нова Година
Тържеството по случай нова година е най-старият от всички празници. За първи път е наблюдавано в древен Вавилон. В годините около 2000 г. пр.н.е., Вавилонската Нова година започвала с първата Нова Луна след пролетното равноденствие (първия ден на пролетта).
В началото на пролетта било логично време, за да започне новата година. В крайна сметка, това е сезонът на прераждането, за засаждане на нови култури, както и на цъфтеж.
Вавилонският празник по случай Нова Година е продължавал цели единадесет дни. Всеки ден е имало определен вид на честване, сега може да се каже, че съвременните Новогодишни празници направо бледнеят пред Вавилонските чествания.
Римляните продължават да празнуват новата година в края на март, но техният календар е подправян непрекъснато от различни императори, така че скоро се преврънал в календар синхронизиран със слънцето.
За да се определи календара правилно, сенат Роман през 153 г. пр. Хр, се решава на 1 януари да бъде началото на новата година. Но подправянето продължило до Юлий Цезар през 46 г. пр. Хр,. Той отново установени 1 януари като началото на новата година. Но за да синхронизира календара със слънцето, Цезар трябвало да удължи предходната година и тя да стане 445 дни. Виж пълната статия...
December 4th, 2009 | Tags: chestita nova godina, istoriq, tradicii, история, Нова година, традиции | Category: Нова година | Leave a comment Нова Година
Посреща се на 31 декември срщу 1 януари. Посреща се с голяма компания, много веселие и шампаанско. Посрещането и съвпада със Василев ден.
Трапезата срещу Нова Година трябва да е много богата:
• Питки и погачи
• Баница с късмети
• Пиле или пуика
• Ястия със свинско месо
• Салати
• Предястия
• торти
• кексове
• баклава
Предимно птиче месо, защото тъй като прасето рине в земята и консумацията му няма да донесе успехи през годината, но това са само поверия можем да похапнем и свинско. Докато птичката се смята за символ на благодат и успехи. Също се приготвят десерти, торти, кексове и баклава.
//
Рождения ден на Мисис България Свят 2010 Галена Димова дълго ще се помни. Съпругата на президента на волейболния клуб ЦСКА Георги Георгиев, отпразнува 30-годишен юбилей в компанията на отбрани гости. А сред тях беше и босът на БФС Боби Михайлов.
Съпругът на Мария Петрова втрещи всички като се развихри на дансинга. И показа завидни танцови умения, мятайки гьобеци в столична кръчма. Единствено певицата Преслава успя да накара футболиста да излезе да танцува на дансинга. За доброто настроение на купонджиите се грижеха и други певици, но единствена чалга звездата успя да накара Боби Михайлов да стане от масата.
Танцовите умения на футболиста предизвикаха бурни овации от страна на форумци, които доста активно обсъдиха възможностите му на дансинга. По-консервативно настроените посъветваха президента на БФС да не се излага, но мнозина поздравиха бившата футболна звезда за добрата му форма.
След като Преслава успя да вдигне всички от масата, включително и Боби, не можем да не предположим, че фолк дивата е любимка на бившия футболен национал. Все пак видно за всички беше, че нейната поява накара Михайлов да се развихри на дансинга. Да се надяваме, че и колежката й Алисия е сред любимите му певици, особено след като се говори, че може да му стане и снаха.
„Христо Стоичков е страхотен мъж. Определено го харесвам. Той е голям мъжкар, но за съжаление не го познавам. Виждала съм го само в Сливен при Данчо Лечков. И Виктор Валдес е много готин, той е типично мой тип. Харесвам едри и мургави момчета. Знам, че с него трудно ще стане работата. Не е вярно, че давам награда за координатите му” – заявява пред „България днес” едрогърдата сексбомба, която е хвърлила око на вратаря на Барса.
Дарина Калчева си пада по футболисти
Дарина от малка започва да се влюбва във футболисти. Още на 16 г. тя става гадже с бившия халф на ЦСКА Коста Янев. След това клюките я свързват с играчи като Ники Михайлов, Иван Караджов и дори спортния директор на ЦСКА Драголюб Симонович.
„Имах една снимка с Караджов и оттам тръгна всичко. А ние сме само познати. Приписваха ми връзки и с Ники Михайлов, което не е вярно. Дуци Симонович го познавам от Сливен. Вярно – виждали сме се, засичали сме се, познаваме се. Но не съм била и с него” – разкрива Калчева.
Дарина отново е оплела в мрежите си човек, свързан с футбола, но предпочита да не разкрива връзката си. „Не казвам дали е футболист, но със сигурност не е докторът на някой отбор” – загадъчно коментира сливенската сексбомба.
Големият български режисьор Иван Андонов ни напусна. Пловдивчанинът издъхна на 77—годишна възраст, но името му ще остане в българската история. Творецът остави незаличима следа в родното кино, като режисира един от най-големите филми в историята на българското кино. „Дами канят“, „Вчера“, „Опасен чар“, както и емблематичния „Дунав мост“ са само част от огромното филмово наследство, което творецът остави на страната ни.
Причините за смъртта на Андонов остават в тайна, като близките помолиха да не се шуми твърде много около кончината на твореца. „Няма да съобщаваме никакви подробности около края на Иван Андонов“, отсече рокаджията Кирил Маричков пред медиите по повод смъртта на съпруга на сестра си Люба. В артистичните среди обаче се говори, че той така и не е успял да се възстанови напълно от инцидента, който преживя преди време. Тогава Андонов падна от петия етаж на жилищната си кооперация, но за щастие оцеля. До неотдавна режисьорът дори излизаше навън, придвижвайки се с помощта на подпора, но през последните месеци почти не напускаше дома си, пише „Блиц“.
Освен като един от големите български режисьори Иван Андонов ще бъде запомнен и със забележителните си роли в киното. Емблематични си остават превъплъщенията му в „На всеки километър“, „Един наивник на средна възраст“ и „Сватбите на Йоан Асен“.
Актрисата Касиел Ноа Ашер вече започна да скандализира пуританите. Ексцентричната дама, която е ментор на един от отборите в новото актьорско риалити Star Machine, реши да представи травестит шоу. При това в ефира на ТВ7. Ашер вече подготвя отбора си за спектакъла, който ще се излъчи на 3-ти януари догодина.
Уникалното травестит шоу под надслов „Ангелите на Касиел” ще се разиграе в стриптийз бар, пише blitz.bg. Участниците от тима на актрисата ще бъдат дегизирани като клошари и извършат серия от щуротии. Това разкри самата Касиел в предаването „БОдилник“ по ТВ7. „Избрах хората за моята група с огромна страст. Спуквам ги от работа. Актьорската професия е това да бъдеш друг, да изградиш математическия пъзел на различния в себе си.“, споделя Ашер за работа си с младите таланти. Вероятно идеята за шоуто, актрисата е заимствала от небезизвестния холивудски филм — „Присила — кралицата на пустинята“.
Освен че ще участват в необичайния спектакъл, учениците на Ашер, ще трябва да се подготвят и за други сложни превъплъщения. „Екстремалните образи всъщност са подготовка за откъси от филми с много „Оскари”. Аз съм човек, който с лекота преминава в крайности”, коментира Касиел, която със сигурност подготвя нови изненади за отбора си.
Откакто видях рецептата за тази торта, нямам мира, също като Душко Добродушков ми е постоянно в ума и не мога да я прогоня от там.:)
Само си търсех повод да направя прекрасната торта на mamajac и си намерих такъв.:)
Малката Куки навършва 5 месеца и си казах, че рожден ден без торта не може.:)
Усещате ли сега какви небивалици говоря и как сама си вярвам, и че точно само си търся повод да вкарам поредната калорийна дозa?:))
Нищо де, може и никой да не празнува 5 месеца, но ще се направим, че не забелязваме този факт.:)
Тортата е меко казано убийствено, умопомрачително, нечовешки, безумно, лудо вкусна !!!
Крем, крем и пак крем, блатовете са само подробност, присъствието им е колкото да послужат за леки основи на тази масивна, съблазнителна, креместа конструкция.
А и освен това има и други екстри- плодове.
Аз избрах да сложа само банани, защото и без това не обичам много видове плодове, а те са едно от малките изключения.
Но и избрах най-вече само тях, защото не пускат вода и знаех, че няма да намокрят крема и блатовете.
Какви плодове ще изберете вие, преценете, според своя вкус.
Работете в тава с махащи се стени (ринг), защото инъче ще стане страшно, има да събирате с шепи крем по работния си плот.:))
Когато започнах да я приготвям, поради липсата на желатин в крема и малкото блатове, имах сериозни опасения как ще махна после ринга и дали всичко няма да се изсипе навън, но не стана така.
След престой от една нощ в хладилника, блатовете, плодовете и крема се бяха свързали и бяха създали здрава структура.
И макар, че тази торта не е от тези фините, нежните и красивите с изящна декорация, аз съм възхитена от нея.
Това е торта, която ми навя спомени за времето, в което майките и бабите ни правеха точно такива - дебели, пищни торти с мноооого крем, без на някой да му прави впечатление дали има розички, панделки, фондани и марципани.
Просто ядеш и мълчиш, защото не можеш да кажеш нищо с пълна уста!:)
С голямо парче от тази торта в чинията ми се струва, че и вие няма да имате кой знае колко за казване.:))
Домашна бананова торта
Продукти:
(за да се получи всичко, измервайте сухите съставки с кухненска везна, а не "на око" или с чаши)
за блата:
4 яйца
150 грама захар
100 грама брашно
ванилия
1/4 супена лъжица бакпулвер
30 грама разтопено краве масло
за крема:
1 литър прясно мляко
250 грама захар
125 грама меко краве масло
7 жълтъка
2 цели яйца
ванилии
1 пакетче крем "Оле" на Д-р Йоткер ( без варене)
150 грама царевично нишесте (с царевично брашно не става)
плодове по избор, при мен- 6 банана
за намазване на тортата
сладкарска сметана или маскарпоне с пудра захар и есенция
Загрейте фурната на 180 градуса.
Разбийте яйцата и захарта на пяна, прибавете постепенно брашното и останалите продукти за блата и разбъркайте добре.
Изпечете блата в 23-25 см кръгла тава (аз го съобразих и с размера на ринга ми, защото тортата после се сглобява там).
Оставете го да изстине напълно и го срежете напречно на 2 равни части, да се образуват 2 блата.
Отделете 100 мл от млякото, в него разбийте яйцата, нишестето, захарта и ванилиите.
Разбийте ги много добре, да няма никакви топченца и бучици.
Загрейте силно останалото мляко и след като е горещо, го махнете от котлона
(а него намалете много).
С черпак прибавете по съвсем малко от горещото мляко към яйчената смес и разбивайте интензивно. После прибавете още малко горещо мляко и пак разбъркайте добре. Целта на това упражнение да не изсипвате студената яйчена смес към врялото мляко, е да не пресечем яйцата.
После пак извън котлона, смесете вече всичко и на много слаба степен на котлона започнете да варите крема.
Давам ви пример: максималната степен на моя котлон е 9 степен, аз варих крема около 15-20 минути на 3 степен.
Варете крема (като през цялото време не спирате енергично да разбърквате), докато стане много гъст.
Това са основните неща за получаване на хубав крем- слаб котлон, дълго време на варене и постоянно разбъркване.
Махнете го от котлона и сложете крема на прах, разбъркайте много добре.
Този крем на Д-р Йоткер го няма в оригиналната рецепта, но аз го сложих, за да туширам миризмата на яйца (не понасям нещо сладко да ми мирише на жълтъци).
Кремът стана много ароматен така.
След като изстине, разбийте го с много мекото краве масло (не разтопено, а меко) и това е всичко, кремът ви е готов.
Нарежете плодовете на едри парчета, аз нарязах всеки банан на по 3 части.
Пригответе си ринга, сложете на дъното му единия блат, върху него изсипете 1/4 от крема, после подредете в кръг плодовете, после пак 1/4 от крема, пак блат и после всичко по същия начин.
Накрая завършваме с крем.
Сложете тортата да престои една нощ в хладилника.
На другия ден се нанася последния щрих, тортата се освобождава от оковите й:)), за да се намаже.
В оригиналната рецепта тортата се маже с разбита сметана, но аз я избягвам и намазах моята торта с 500 грама маскарпоне, разбито с пудра захар на вкус и есенция "Домашни бисквитки".
Честно казано, мазах без да се старая, исках да стане изключително homemade и old-fashioned, а не да бъде подредена.
Вашата украса е по ваш избор.:)
Аз вкарах тортата в хладилника за още 1 час, за да се охлади и финалния крем.
След като е поспала една нощ на студено и е напълно облечена, тази тортичка вече е готова най-безсъвестно да бъде изядена!:)))
На Коледа както му е ред се събрахме цялата фамилия. Трапезата преливаше от вкуснотийки, но гвоздея на вечерта беше тортата, която аз почти половин ден приготвях. Няма да крия тортата не е трудна за изпълнение, просто изисква повече време за приготвяне. Проблема на тази торта е в това, че не можеш да се разминеш с изяждането на едно парче :). И така съвсем спонтанно, сестра ми - Диана от И да похапнем... ме попита дали бих гостувала в блога и. Разбира се, приех без много да му мисля, и веднага реших, че ще е с тази торта. Първо при самото приготовление за празника двете решихме, че тортата ще е тази. Освен това не се наложи да я изпращам, защото заедно я похапнахме. И така ето и рецептата:
Продукти:
за блата:
10 белтъка
10 с.л. захар
200 гр. смлени бадеми
2 с.л. брашно
за жълтия крем:
10 жълтъка
10 с.л. захар 8 с.л. брашно
500 мл. прясно мляко
250 гр. масло на стайна температура
2 ванилии
за сметановия крем:
500 мл. сладкарска сметана
6 с.л. захар
за крокана:
100 гр. едро смлени бадеми
200 гр. захар
Приготвяне:
на блата:
Разбивате белтъците на бяла пяна и прибавяте захарта. Разбивате с миксер до получаване на твърд крем. След като са готови белтъците започнете да прибавяте на малки порции ядките, като бъркате с шпатула в една посока за да не падне крема. Накрая се добавя брашното и се разбърква добре. В тава застлана с пекарска хартия се изсипва 1/3 от сместа и се изпича блат за около 10 - 15 мин на 180 гр. Така процедирате и с останалата смес. Трябва да изпечете три блата, коитo оставете добре да изстинат,както са така с хартията. Не ги подреждайте един върху друг, защото горната част на блата е лепкав и ще залепнат.
на жълтия крем:
Разбивате жълтъците със захарта на светъл крем, прибавяте към тях пресятото брашно и 200мл. от млякото. Другата част от млякото сложете на котлона да заври, и след това прибавете към жълтъците. Бъркайте постоянно с миксера и добавете ванилията. Върнете вече готовата смес на котлона ката продължавате да бъркате, защото крема много бързо се сгъстява и може да загори. Варете до получаване на много гъст крем, отместете от котлона и оставете да се охлади. Покрийте със свежо фолио и оставете в хладилника до пълното охлаждане на крема. През това време разбийте маслото на пухкав крем с миксер, и към него добавете много добре изстиналия жълтъчен крем. Разбийте с миксер до получаване на гладка смес.
на крокана:
Върху хартия за печене разстилате едро смлените бадеми и на тънка струйка изсипвате захарта, която сте карамелизирали на котлона. Оставете настрани за да се втвърди карамела, и натрошете с домакински чук или точилка.
на сметановия крем:
Разбивате сметаната със захарта до получаване на твърд крем и към него прибавяте половината от натрошения крокан.
Сглобяване на тортата:В подходящ поднос редите блат, който внимателно отлепвате от хартията, нанасяте 1/3 от жълтия крем после 1/3 от сметановия. След това слагате втория блат отново жълт крем и след това сметанов. Накрая редите и третия блат, мажете с останалия сметанов крем. Приберете тортата в хладилник за да стегне и след това нанесете останалия жълт крем. Украсете с останалия крокан, аз разбих още малко сметана и оформих украсата.
Да ви е сладко! Създаване на връзка
И ви го казвам съвсем отговорно.
Разбира се, това е според моя вкус и предпочитания, но за тези от вас, за които вкусната торта е такава с мноооого крем и малко блатове, днешната рецепта е тази, която просто ще е грях, ако не опитате.
Изключително пищен вкус, силна креместа консистенция, нюанс на лешници и неустоимото внушение на прекрасния шоколад "Милка", това е едно истинско приключение за небцето ви.
Тортата отново е сръбска и макар, че видоизмених рецептата , основата си остана както е в оригинал.
Има само 2 минуса :
- бавното приготвяне
- дългото чакане за стягане на крема
Но ако това са причини, които не са достатъчно основателни за вас, доверете ми се и действайте смело, заслужава си.
От малки до големи ще се състезават у вас кой ще изяде най-много парчета.
Тортата се приготвя с много продукти в оригинал, аз ги съкратих доста, защото и така едва се събраха в тавата ми с ринг.
Представям си, ако бях приготвила рецептата с оригиналния размер, май щеше да ми е нужен казан.
Да са живи и здрави Милка и мармотите и все такъв вкусен шоколад да ни дават.:))
Торта " Milka "
Продукти :
за блатовете :
10 белтъка
250 грама пудра захар
300 грама смлени лешници ( запечени и обелени ), ако нямате-опитайте с орехи
2 супени лъжици брашно
за крема :
10 жълтъка
1 литър прясно мляко
3 пудинга с варене " Д-р Йоткер " ( сметана или ванилия )
250 грама качествено меко краве масло
300 грама млечен шоколад " Милка " ( кафяв )
300 грама бял шоколад " Милка "
3 супени лъжици брашно
захар на вкус ( аз сложих около 150 грама )
100 мл сладкарска сметана
2 желатина
Да приготвим блатовете :
Разбийте белтъците и захарта на сняг, прибавете ситно смлените ядки и брашното и разбъркайте със шпатула.
Изпечете 3 еднакви блата в предварително загрята на 180 градуса фурна.
Следете блатовете по време на печене, защото стават бързо.
Оставете ги да изстинат напълно.
А сега как да направим и крема :
Сложете 800 мл от млякото да заври, внимавайте да не загори.
В останалите 200 мл студено мляко разбъркайте много добре с миксер жълтъците, брашното, пудингите и захарта (захарта можете да сложите към 800 мл мляко, ако желаете, а не при жълтъците).
Махнете за малко горещото мляко от котлона и на много тънка струйка добавете от него към яйчено-пудинговата смес.
Разбърквайте много интензивно, за да не се пресекат жълтъците и така до пълното смесване на продуктите.
Върнете крема на котлона и на много слаба степен го варете, докато стане гъст .
Махнете го от котлона .
Пригответе желатина, според указанието и го смесете с крема (малка част от крема се добавя постепенно към желатина, разбъркайте да се съчетаят напълно и после смесете всичко).
След като кремът се охлади , прибавете разбитата на пяна сметана и мекото масло и с миксер разбийте до хомогенност.
Разделете крема на 2 части, в едната част сложете разтопения на водна баня (задължително) бял шоколад, а към другата част - млечния кафяв шоколад, разтопен пак на водна баня.
Шоколадът трябва да не е горещ.
Сглобете тортата в тава със свалящ се ринг, като редувате блат, крем, блат, крем, блат и крем накрая.
Украсете по ваш вкус, аз разтопих около 100 грама шоколад и украсих по техниката на украса на "Естерхази".
Оставете тортата в хладилник задължително за една нощ, за да стегне крема, и за да може да се реже.
Ако отворите ринга рано, а не изчакате достатъчно, рискувате всичко да се изсипе и труда ви да отиде по дяволите.:))
Не че и от кухненския плот не можете да изгребете всичко с лъжици, ама някак не
е естетично.:)))))
Успех и да ви е сладко. :)
You might also like: Шоколадова торта с лешници "Елегант" Торта " Reform " Домашна бананова торта Торта "Пиано" LinkWithin
24.11.2011
Шоуто трябва да продължи. Светът отбелязва на днешния ден 20 години от смъртта на музикалния гений и идол на цяло поколение Фреди Меркюри - легендарният вокалист на британската Queen, изпял хитовото парче . Роденият в Стоун Таун, Занзибар тенор, чието истинско име е Фарук Булсара, бе едно от най-ярките имена на музикалната сцена през изминалия век.
Гласът и талантът му продължават да се помнят и днес благодарение на вечните му парчета Bohemian Rhapsody, Killer Queen, Crazy Little Thing Called Love и We Are the Champions. През годините той записа и няколко самостоятелни хита, сред които Barcelona, I Was Born to Love You и Living on My Own. Първата британско-азиатска рок звезда, както мнозина го наричаха, бе един от най-влиятелните музикални герои на своето време. Според класация на MTV, проведена през 2005 година, Фреди е най-добрият певец за всички времена. Редакторите на "Ролинг Стоун" през 2008 година пък го поставиха на 18-то място в класацията на 100-те велики рок музиканти.
В началото на 70-те години Меркюри имаше дълготрайна връзка с Мери Остин, с която живя под един покрив в Уест Кенсингтън. В средата на десетилетието той се въвлече в любовна афера с един от служителите на компанията Elektra Records, което автоматично сложи край на отношенията му с Остин. По-късно Мъркюри призна, че е бисексуален. Според мнозина обаче той бе гей, който криеше истинската си сексуална ориентация заради мекушавия си характер.
Въпреки че бе превзет на сцената, дълбоко в себе си Фреди бе срамежлив и скромен човек, който се отнасяше топло дори и към непознатите. Той не обичаше славата и даваше малко интервюта. "Когато съм на сцената, съм екстроверт. Но вътре в себе си съм напълно различен човек", сподели преди години Меркюри. Според половинката му Джим Хътън, певецът научил, че е болен от СПИН часове след Великден през 1987 година. Малко преди това в интервю той опроверга слуховете, че е болен и отрече да е носител на вируса ХИВ.
На 22 ноември 1991 година Фреди помоли мениджъра на Queen Джим Бийч да изпрати до медиите следното изявление: "Бих искал да потвърдя, че изследванията ми за ХИВ бяха положителни и съм болен от СПИН. Мислех, че ще бъде правилно да запазя информацията в тайна, за да защитя хората около мен. Настъпи обаче моментът приятелите и феновете ми по света да знаят истината. Надявам се, че всеки ще подкрепи мен и лекарите ми и всички останали по света, които се борят с тази ужасна болест. Личното ми пространство винаги е било много специално за мен и съм известен, че не давам интервюта. Моля разберете, че тази политика ще продължи". По-малко от 24 часа след публикуването на думите му, на 24 ноември 1991 година Фреди си отиде от този свят на 45 години.
Златната цигулка на България да ти свири по анцуг и джапанки... Изживяването е невероятно. А само седмица преди това е опъвал лъка пред един от най-богатите хора на света - султана на Бруней и го е изправил на крака в бурни аплодисменти. Където и да отиде, на която и сцена да се качи, Васко Василев е всепризнат виртуоз на цигулката. Божествено талантлив, амбициозен перфекционист, истински чаровник.
На 5 години застава пред публика, на 7 вече е солист на камерен оркестър, на 9 записва първата си дългосвиреща плоча, на 10 заминава за московската консерватория, на 16 печели Гран при във Франция, на 17 свири с цигулката на Паганини, на 24 става най-младият концертмайстор към Кралската опера в Лондон, свирил с Майкъл Джаксън, Мадона, Стинг, Пласидо Доминго, Лили Иванова. Води майсторски класове в Лондон, Валенсия и Сингапур. Съдия в журито на българския Х Faktor... Васко се опитва да ми приготви чай.
Слага запарка, чайникът обаче се оказва със счупена дръжка и това го затруднява да излее вода в чашата. "Чистачката го е сложила в миялната машина и дръжката се е счупила", оправдава се с усмивка Васко и ме поглежда с огромните си сини очи... Той е по детски искрен, отговорите му са нестандартни, може да те изненада по всяко време. Когато стана на 40, си отдъхна съвсем чистосърдечно: "Вече няма да ме наричат детето вундеркинд."
- Позлати ли цигулката ти, Васко, султанът на Бруней?
- За съжаление не. (Искрено се смее) Но пък за две седмици двама султани сложих в колекцията си: на Бруней и на Малайзия. Това беше едно страхотно азиатско турне, наречено "Тойота класик", включващо още Виетнам, Корея, Тайван. Бяхме заедно с Памела Никълсън и Североизточната филхармония на Германия. В Бруней сити свирихме в зала пред 4000 зрители. Протоколът беше жесток. Сутринта на репетицията дойдоха шестима души цензори. Провериха ни как сме облечени, предупредиха Памела да бъде на сцената с рокля с дълги ръкави, изслушаха какво свирим, особено внимание отделиха на брунейските парчета, предупредиха концертмайстора, че ако оркестърът не изсвири в правилното темпо националния химн, грози го затвор. Бетер комунизъм! Три пъти ни изкараха на бис. Накрая султанът и принцесата - много красива, станаха на крака да ни ръкопляскат и тогава се изправи и цялата зала. Това се случва за първи път в Бруней.
- Ти ми разказваш някаква приказка...
- Да, беше много екзотично. След концерта ни заведоха в апартамента на султана, разположен зад ложата му. Беше възхитен, каза ни, че това е най-хубавият концерт, който някога е слушал, и ни покани отново догодина. Това бе благотворителен концерт на "Тойота", на който събрахме $150 000 за училищата в Бруней. Същият огромен успех имахме и в Малайзия, където султанът ни покани да свирим догодина на Формула 1.
- Какво ти направи най-голямо впечатление в Бруней?
- Крокодилите в реките. И джунглата, която граничи с цивилизацията. Има девствени места, които са досами градовете, а крокодилите се виждат от брега - ако протегнеш ръка, може да ги докоснеш. Бяха ни настанили в 7-звезден хотел, където всичко беше позлатено. Всъщност това е един от дворците, който султанът е построил за себе си, но след това се отказал от него.
- Направи ли сметка пред колко зрители си свирил само за тези десетина дни?
- 18 000, ако не смятаме зрителите на виетнамската и на брунейската телевизия, които излъчваха директно концертите ни.
- А като се върна в България и като видя, че тук няма дворци, не ти ли стана малко тъжно?
- Не, стана ми студено! Дойдох си от 33 градуса жега.
- Как е Памела Никълсън?
- Памела е добре, сега е във Франция, където има хотел в Алпите и ще го отварят за зимата. Тя е с разнородни интереси и си смени амплоато - от музикант на хотелиер. Но кой не си мечтае да си има малко хотелче или ресторантче!
- Защо не отиде при нея?
- Защото си имам момчетата от Х Faktor, които искам да ги изкарам на финала. Все едно имам две дечица, за които трябва да се грижа. На мен ми се паднаха най-талантливите деца, не са били на нито една елиминация досега и чувствам огромна отговорност към тях, едното е на 15 години и има всички шансове да стане победител. Аз съм се готвил за много конкурси, всеки ден съм свирил по 10 часа и знам какво е усещането за състезание. Знам, че то може да реши живота на едно дете. Както в моя живот конкурсът "Паганини" ми донесе славата да свиря на неговата цигулка. За мен това вълнение остана за цял живот. Има поверие, че в нея е душата на Паганини. Докато свирех, бях пазен от десетина карабинери. Жестока цигулка! Уникална. Много мръсна - никога не е чистена, за да остане с потта на Паганини.
- Имаш шеметна кариера, познаваш ли неуспеха?
- Да, имало е конкурси, на които не съм бил победител. Взимал съм втора или трета награда, имал съм двойки по математика, тройки по химия.
- Двойките по математика сигурно не си слагал на сърце, но ако не спечелиш конкурс, страдаш ли?
- Не. Успехът е важна част от живота, но го приемам като стъпало. Разбира се, че съм амбициозен и искам винаги да побеждавам, но така съм устроен, че на другия ден забравям всичко - и успеха, и неуспеха. Гледам напред, какво значение има какво се е случило вчера. Ето, сега на 30 ноември заминавам за Япония, ще свиря Чайковски, последният ми концерт свършва в 8.30 вечерта и трябва да тичам да хвана самолета в 11.00, за да се върна в България и да съм навреме за финала на моите момчета.
- Този твой живот на път, живот в самолет, в кола, между различни часови зони уморява ли те, или те стимулира?
- Аз винаги съм се чувствал като в цигански катун, който си пътува, свири и пее. В момента, в който съм някъде за повече от седмица, аз сякаш се разболявам и трябва отново да пътувам. Такава е натурата ми. Може да се промени, може след две години да си говорим отново с теб и аз да ти кажа: "Не, аз вече ще си остана тук, не искам нито да свиря на цигулка, нито да ходя по концерти." Не знам. Но днес имам една мечта - да спечеля от лотарията, само че от евромилионите, за да си купя самолет. Така ще си спестя времето за чакане по летищата и по-лесно ще се придвижвам от едно място на света до друго. Това ми е мечтата!
- Спомена за цигулката на Паганини, но и с твоята никога не се разделяш. Много ли е скъпа?
- Много! Казва се Амати. Плащал съм я 20 години и току-що най-после успях да я изплатя. Беше ужасно трудно. Когато си я избрах, тъкмо бях започнал работа в Лион, Франция. Тогава тя струваше 200 000 евро, сега е тройно повече. Отидох в банката и поисках кредит, за да я купя, защото нямах тези пари. Банкерът ми каза: "Няма проблем, но трябва да заложите къщата си." Обясних, че нямам къща, защото първо ми трябва цигулката, за да си заработя къщата. Но за банкера това нищо не означаваше. Тогава се обърнах към Лионската опера, където също ми казаха, че няма проблем, но трябва да подпиша 20-годишен договор с тях. Малко закрепостяване, като футболистите. Аз, разбира се, не се съгласих. Тогава, слава Богу, майката на Памела заложи собствената си къща и така купих цигулката. И оттогава не се разделям с нея. Без жена мога, без цигулка - не!
- Сега имаш ли желание да си купиш къща, замък, остров?
- Замък -не! Имам желание да имам нещо на българското море, но засега ми е интересен светът. Аз съм вечно на път и материалните неща - да обзавеждаш къща, да се правиш на баровец, да имаш скъпи вещи... не, не ме интересуват. Аз съм доволен да отседна в петзвезден хотел, където всичко ми е осигурено - нямаш нужда от чистачка, нямаш нужда да плащаш ток. Щастлив съм да печеля толкова, че да мога да се храня в хубав ресторант, да почерпя приятелите си, да им купя подаръци, а на мен ми трябва едно легло в свестен хотел. В крайна сметка дори и султаните спят в един креват.
- Искаш да кажеш, че не си богат толкова, колкото е славата ти?
- Не. И това ми бе предсказано. Невена Коканова, с която имам прекрасни мигове от снимките на филма "Слънце на детството" в Чехия, ни заведе целия екип да ни гледат. На мен ми казаха, че ще стана много известен, ще живея като много богат човек, но никога няма да имам пари. Моята философия е - даваш, за да получиш. Предпочитам да правя подаръци, отколкото да получавам. Затова нямам къща. Имам само куче - Рудолф Валентино. Подарих го на Памела за Свети Валентин, кафяв доберман, като дете е. Живее при нея в планината. Вземам го от време на време при мен в Лондон.
- Когато четох книгата ти, силно впечатление ми направи, че мислиш за смъртта. Защо?
- Може би защото работя в опера, а там всеки ден, всяка нощ някой (от героите) или го убиват, или го пробождат. Една вечер Тоска се хвърля от крепостта, на следващата Отело е заклал жена си... А музиката винаги е свързана с чувства. Аз загубих брат ми, когато бях на 20 години (братчето му умира на 3 години при катастрофа -б.а.), загубих близки, които обичах, и това дава отражение.
- Кръстен си на дядо си Васко, който е на 86 години, родопчанин, живее в Куклен. Поддържате ли връзка?
- Да, дядо много хубаво пее и на 86 години си има ново гадже. Вчера ми звънна и това, което го интересуваше, бе дали съм гладен и има ли къде да спя. Освен това ми съобщи, че ми е намерил булка в село Куклен, която има два апартамента и три големи паркинга, и ми заръча обезателно да се оженя за нея. Каза ми, че ще бъдем материално осигурени. (Васко разказва това, заливайки се от смях.)
- Най-голямата ти любов?
- Памела... Най-сериозната любов. Усещането, че си принадлежим, е най-истинското чувство, което някога съм изпитвал. То ме промени много. Когато съм влюбен, го чувствам със стомаха си. Памела олицетворява идеала ми за жена, професионалист и приятел и го знаех от първия миг, в който я видях.
- Най-дългата ти връзка?
- С Криси, тя е родена в Осло, балерина и хореограф. С нея имахме незабравими приключения, докато намерим пресечната точка между балканския ми нрав и скандинавските й обноски. Правил съм й серенади в лондонско такси пред Бъкингамския дворец. Беше вълнуващо и много приятно.
- Защо се разделихте?
- Ние продължаваме да сме приятели. И с Памела, и с Криси, и с други бивши мои приятелки. Много трудно е на всеки, който е до мен, да издържи на темпото ми на живот, на стреса от непрекъснатите пътувания. Това наистина е проблем.
- И сега си сам?
- Да. Човекът, който ще е до мен, или трябва да ми стане роб, или аз да остана сам.
- Ако една жена много те обича, би трябвало да стане част от твоето "аз".
- Може би да. Явно не ме обичат толкова много жените!
- Като видиш една жена, къде я фиксираш: в очите, в тялото, в глезена?
- Поглеждам я в душата, колкото и да звучи като клише. Когато се влюбя, е много важно да си помисля: "Този човек, ако е на 50 години и ако му липсва нещо или ако стане например инвалид, ще го обичам ли?" И винаги, когато си отговоря с "да", значи съм влюбен! Помня, че имах едно гадже, за което баща ми беше много против, защото имала криви крака. А за него краката са много важни. Но аз гледам други качества.
- Когато свириш, имаш ли нужда от муза, от две очи, които да си представяш?
- Не, не! Напротив, когато работя, трябва да съм сам. Най-важното при свиренето е въображението. И то образното въображение. Моята учителка казваше: "Ако ти можеш да свириш така, че публиката да помирише и да си представи образа, който ти си представяш и го свириш, значи си успял." Например има едно парче на Равел "Циганката" - когато го свиря, си представям каруцата, която скрибуца, а пък тя издава различни звуци, виждам сълзи, които текат... най-различи образи.
- Винаги си много усмихнат. Плачеш ли?
- Да, плача на книга, на опера на Пучини. Моите сълзи са от хубави емоции, не от тъга. Преди няколко години плаках, когато гледах филма на Никита Михалков "Сибирският бръснар". Видях много от моя живот в Русия, руската душа, мащаба на чувствата...
- Какво не харесваш в себе си?
- Не знам. Не съм мислил дори какво харесвам в себе си. Аз много-много не се харесвам, но не бих си направил пластична операция. Едно време ме беше много срам от космите ми на краката. И като тийнейджър на 14-годишна възраст баща ми и майка ми ходеха на нудистки плаж, събличаха се чисто голи, а аз ходех по дънки в разгара на лятото, защото ме беше срам от космите, и ги убеждавах, че не ми е топло.
- Можеш ли сам да се оправяш в живота си, без да има друг човек, който да се грижи за дрехите ти, за чая?
- Мога, разбира се. Е, започват дрехите да стават малко по-мръсни, ризите да се ползват два-три път. Мога да пера, не мога да си изгладя ризата или панталона и затова просто не ги гладя. Понякога си чистя къщата. Правя всичко, което нормалните хора правят.
- Тази година се честваха 30 години от смъртта на Людмила Живкова и 100 години от рождението на Тодор Живков. Понякога казваш ли си: Ако не бяха тези хора, сигурно аз нямаше да съм това, което съм днес?
- Абсолютно, да. Разбира се, че аз бях дете и това, което помня, са детски спомени, а не нещо политическо. Без тях нямаше да имам това образование, тогава системата държеше на хората с талант и им помагаше да се развиват, и в спортисти инвестираше. Когато станах на 9 години - вече бях натрупал популярност в България, казваха, че съм вундеркинд, но не бях минал през истинска школа. Людмила Живкова искаше да ме прати в Америка, но след като почина, всичко се срина. Тогава началник в партията (Георги Йорданов - б.а) извика баща ми на айрян в ЦК и каза: "Заминавате за Москва. Даваме ти заплата, кола, твоята задача е да гледаш това дете. То ще учи в най-доброто училище. Ти си отговорен за него." Няколко пъти съм свирил пред Тодор Живков в резиденцията в "Бояна" . Спомням си как, като ме попита какво искам, и всички очакваха да чуят "апартамент", аз казах "сладолед". Живков изпълни обещанието си - изпрати ми една кофа сладолед и аз бях много щастлив.
- Хубав избор си направил! Много практичен.
- Да. На Чаушеску съм свирил. На него му помня мокасините, много хубави китайски мокасини. На Горбачов съм свирил, и то със счупена цигулка в годината, когато се дипломирах. Имаше сериозна охрана. В антракта на концерта ми се наложи да отида до тоалетната. Придружиха ме две яки момчета - за всеки случай. Това за мен беше много по-впечатляващо от личността на Горбачов.
- Защо си бил изгонен от московската консерватория?
- Ами... бях изгонен от московската консерватория още в I курс по три причини. Имах двойка по история на комунистическата партия на СССР. Освен това без разрешение напуснах Москва заради конкурс във Франция и за капак не донесох на другарката декан подарък от Франция, а винаги дотогава й носеха. И така заради липсата на рушвет ме изгониха от консерваторията в Москва.
- А какво е усещането да бъдеш на една сцена с Майкъл Джексън?
- За мен той е най-великият професионалист. Бях част от световното му турне "Майкъл Джексън и приятели". В Корея, когато той излезе на сцената, всички се разплакаха. В Сеул, на олимпийския стадион, който събира 100 000 зрители, той ръководеше светлини, звук - абсолютно всичко. И когато танцуваше и пееше едновременно, танцуваше десет пъти по-добре от най-добрите танцьори на Лос Анджелис, които бяха с него. Беше страхотно преживяване. Сам си правеше грима и наистина му се разпадаше носът, защото му бяха направили ужасно зле операцията. В самолета той пътуваше с децата си и изобщо не се притесняваше да сменя пред нас пелените на малкия си син. Беше много готин. Разбираш какъв голям артист е от това, че когато кацнахме в Мюнхен, новините започнаха така: Майкъл Джексън кацна в Мюнхен. И след 14 часа полет той отиде директно на стадиона и репетираше още 8 часа.
- С Лили Иванова имате общо изпълнение на "Осъдени души". На концерта каза, че се е сбъднала една от мечтите ти. Толкова ли харесваш Лили?
- Да и времето ще покаже: има една Лили Иванова, тя е най-гениалната, най-страхотната българска певица. И това, че съм имал щастието да се докосна до нея и да сме приятели, е огромен плюс в моя живот. Всеки пък, когато чуя Лили, кожата ми настръхва. Проста тя е страхотна! Да се задържиш толкова дълго време на сцената е наистина геройство! Лили ще остане завинаги, тя е легенда. Има много малко легенди в този свят и аз имах щастието да се докосна до нея. Слагам Лили на нивото на Майкъл Джаксън.
Полет над нощта
Продукцията "Полет над нощта" се излъчва по БНТ всеки петък срещу събота от 00:10 часа и от години обединява аудитория от зрители от различни страни по света. Специално за българите в чужбина и често по тяхно желание, екипът организира разговори в студиото с интересни личности от различни сфери на изява. Прегледът на печата, коментарите по актуални теми, емисиите новини и директните включвания от мястото на събитието, също са съобразени с интересите на сънародниците ни зад граница. По време на предаването екипът поддържа постоянна интерактивна връзка с аудиторията чрез директни ефирни телефони, чат-канал и електронна поща. Зрители и слушатели от Испания, Италия, Франция, Германия, Англия, САЩ, Канада, Холандия, Бахрейн, Катар, Мароко, Сирия, Либия, Исландия, Финландия и много други ежедневно изпращат поздравления, мнения и препоръки, на които екипът отговоря точно и изчерпателно.
Мариус Куркински стана жертва на нагли крадци навръх коледните празници. Само за две седмици домът на ексцентричния театрал бе обран на два пъти. Апашите разбивали входната врата, след което изтърбушвали гардеробите и чекмеджетата на Мариус.
Режисьорът е в шок и направо не бил на себе си, издават негови колеги. Въпреки минималния шанс крадците да бъдат открити обаче той подал жалби в полицията и за двете кражби.
Според собственика плячката на наглите апаши включвала скъпи вещи, ценности и пари. Като човек на изкуството Мариус нехайно оставял подобни неща на различни места в дома си. Дори не помислял, че може да го сполети подобно нещастие, защото живее в реномиран столичен квартал, където кражбите не са ежедневие.
За да се спаси от набезите, Куркински взел крути мерки и сменил постоянния си адрес. Макар че обитавал апартамента си от 15 години, той решил, че е време да го освободи и си намерил нова квартира.
Режисьорът все още изпитвал носталгия по стария дом, но сетел ли се за грабежите, мъката бързо го напускала и само стискал палци крадците да не надушат новата му квартира, пише Всеки ден.
Според близки на Мариус пък има големи шансове апашите да бъдат намерени, защото са оставили следи в дома на актьора. Полицията е по следите на крадците и всички се надяват скоро вещите на Куркински да бъдат открити.
2. katan
3. leonleonovpom2
4. ka4ak
5. mt46
6. wonder
7. dobrota
8. ambroziia
9. donkatoneva
10. milena6
2. desitomova
3. lamb
4. siainia
5. hadjito
6. energyawakeningbg
7. mimogarcia
8. bateico
9. metaloobrabotka
10. djani