Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Отворете си сърцата и изживейте една неповторима вечер!Нека в домовете и сърцата ви да има много любов и топлина! Нека радост да сгрява душите ви!Да украсим душите си с положителни и светли мисли, да ги стоплим с обич и благодарност за хубавите неща около нас!С пожелания за вълшебна вечер Бог да ви пази!t> "Щастието често се промъква през врата, която не знаеш, че си оставил отворена."
Автор: patriciq1111 Категория: Забавление
Прочетен: 12241616 Постинги: 8853 Коментари: 148
Постинги в блога от Декември, 2016 г.
  Сънищата в нощта между Бъдни вечер и Коледа са голямо предзнаменование!image

image
Сънищата в нощта между Бъдни вечер и Коледа, които са най-големите християнски празници в календара, имат силно значение за бъдещето и се определят като пророчески, пише zajenata.bg.

Сънуваното в нощта срещу Коледа може да ви показва какво ще се случи в бъдеще. Тази информация обаче не се отнася за една конкретна година, а за следващите 5 години.

 

Сънищата между двата празника могат и да ви предупреждават за опасностите, които ви очакват, или да ви насочват как по-успешно да преминете през трудностите.

Ако виждате ярка горяща свещ в съня си срещу Коледа, означава, че през следващите години ще се радвате на добро здраве и положителни настроение.

Ако сънувате, че хапвате и пиете на маса, следващите години ще са обилни за вас и няма да страдате от липса на пари.
Но ако сънищата ви са свързани с падане, лутане или губене на вещи, годините няма да са леки за вас в материално отношение.

Сънища, в които болен човек се вижда в кухнята или спалнята на своя дом, показват, че него го чака скорошно и бързо оздравяване. Но ако сте здрав, а сънувате, че се разболявате в нощта на Бъдни вечер, то през следващите години болестите ще преследват вас и вашите близки.

Очакват ви наистина сериозни изпитания, ако сънувате, че сте обули неудобни обувки. Този сън е предупреждение, че през следващите 5 години ще пилеете безразсъдно пари, а след това ще ви се наложи да се съобразявате с оскъдицата.

Значението на сънищата между Бъдни вечер и Коледа

Сънищата, свързани с вода между Бъдни вечер и Коледа също имат голямо значение. Когато сънувате, че плувате или плавате с някакво средство спокойно и необезпокоявани, означава, че през следващите години ще държите събитията около вас под контрол.

Когато в сънищата ви се появяват двойки птици – гълъби, патици или лебеди, тогава ви очакват години на щастлива и споделена любов, която ще израства в сериозно обвързване като брак.

За сватба свидетелстват и елементи като пеперуди, дъга дървета или звук на църковни камбани.

Ако в навечерието на Коледа сънувате сериозната си половинка, не трябва да се съмнявате в неговата любов. Омъжените, които сънуват пръстени, обици или други кръгли предмети, трябва да пазят по-сериозно връзката си, тъй като е възможна изневяра.

Сън, в който ви се появява ангел, показва, че всички неприятности ще отминат и ще се радвате на сполучливи години. Ако сънувате, че получавате подаръци, ще може да разчитате на късмета си през следващите години.

Категория: Забавление
Прочетен: 996 Коментари: 0 Гласове: 1
  Дисидентът ясновидец Пеньо Цонев предсказва смъртта на Сталинimage
0 17
 

image

Невероятни истории се разказват за поета дисидент Пеньо Цонев от село Драганово, Горнооряховско. За него се говори, че познал кога ще умре Сталин, а когато властниците решили за назидание да го осъдят точно на тази дата, пророчеството му се сбъднало.

 

Пеньо бил на деветнадесет години, когато разбрал за дарбата си. Казват, че години наред де когото срещнел, винаги намирал какво да му каже, че и да му предскаже. А най-странното било, че предсказанията му обикновено излизали верни.

Но животът му не бил никак лесен. Биографията му подробно е описана в книгата „Хамово семе“ написана от брат му Йордан Атанасов.

Преди войната баща му бил градинар и заедно с големия си син отишъл на гурбет из Европа. Първо в Полша, след това в Германия. Скоро дошла и съпругата – продала ниви на село и довела по-малките две деца. Записали Пеньо в немско училище. По едно време майката, бременна с четвърто дете, си заминала за родното Драганово.

Изживели целия кошмар на Втората световна, Пеньо и брат му Симеон заедно с местните деца в Брауншвайг по цял ден играели с оръжието, изоставено от германците. Най-големият брат Йоан вече гонел немкините.

Междувременно през 1947 г. баща им си залюбил друга жена и един ден Пеньо и брат му Симеон решили тайно да заминат в България при майка си най-малкия си брат Йордан. Отначало всичко вървяло като по вода. Взели влака и

пътували под закрилата

на Червения кръст

Условията били сносни, грижели се за тях и по пътя им давали редовно пакети с храна. Но като пристигнали в Югославия на 14 април преди обяд, всичко тотално се объркало. Във вагона влезли югославски граничари. Претърсили влака и го отпратили обратно за Германия. После обискирали и тях и след полунощ, заедно с други българи ги натоварили на друг влак. След около два часа ги смъкнали и ги повели нанякъде под силна милиционерска охрана.

Оказва се че ги завели в белградското управление на УДБА зловещото югославско ГЕСТАПО. Там на чист български един от началниците им казал: „Тъй като в Белград няма българско посолство, ще ви заведем за известно време

в един курортен лагер, откъдето ще се наслаждавате от високо

на хубавата ни столица

А през това време ще уведомим вашето правителство.“

Подкарали ги отново пеш през града. Минали по един мост на река Сава, а след това по един третостепенен път започнали да се изкачват по близкия хълм. „Е, па тия бугари ке видят ща е курорт Земун“, шегували се охраняващите. Накрая горе какво да видят – лагер, ограден с десетина реда бодлива тел. На портала с големи черни букви пишело “Концентрационен лагер за германски военнопленници Земун”. В началото имало подредени дървени бараки. По ъглите на лагера откъм външната страна – високи кули, от които стърчат дула на картечници. Подкарали арестантите навътре с приклади като стадо говеда. Веднага след пристигането им дали да разберат, че в лагера човешкият живот не струва нищо. Като за начало сърбите гръмнали пред очите им няколко германски военнопленници. Уплашени, децата се свили в бараката. Ужасите продължават. Тринайсетгодишният Пеньо вижда как хора загиват мъчително през всеки ден от престоя им. В един бетонен бункер са зазидани германци, докато умрат от глад, а на него е оставено само едно прозорче за изкарване на мъртъвците. По-късно децата виждат, че чорбата от коприва, която им дават ежедневно, ври на огън върху който слагат труповете на убитите германци.

На 31-вия ден един надзирател нахълтал заранта в бараката и на развален немски казал: Стягайте се, следобед е вашият ред да ходите на баня.

Изведнъж военнопленниците, като по даден знак, изскочили от пътеката, едни наляво, други надясно, и побягнали по склоновете на хълма, приведени зад храстите, оглеждащи се за спасителни прикрития. Юрнали се всички – едни към притока на Сава, други – към лозята, кой където свари, само да избяга от този ад. Децата, сащисани от това внезапно развитие на събитията, последни се втурнали към близката гора. Не били изминали и петдесет метра, бягайки след германските пленници, когато ги засипва град от куршуми. Стреля се от последната вишка на лагера. Картечницата коси всичко край тях. Най-после ги прибират с останалите оцелели с ругатни и удари с приклади.След една седмица им казали да си стягат багажа.

Поемат ги отново хората на УДБА и ги качват на влак за Пирот. Когато стигнали, един офицер от конвоиращите ги запитал искат ли да останат в Югославия, но те отговорили, че в България ги чакат близките им, и продължили. Като видели Драгоман, им станало леко на сърцата и дори запели “Тих бял Дунав”.

Скоро обаче попаднали

право в мазетата

на “Московска”

Веднага след митническия обиск от границата ги поемат български милиционери и ги водят в Държавна сигурност в София. Взели им целия багаж. Минал цял ден, а не им давали нищо за ядене. Накрая се престрашили да питат надзирателя, защо поне не им дадат храна. Пазачът казал: „Защото сте фашисти!“, а те дори не знаели какво означава тази дума.

На втория ден започват разпитите. Най-първо защо са тръгнали и къде отиват. Поискали снимки на родителите им. Защо бащата не е тръгнал с тях за България. Кои са съучениците им в Германия, имена, адреси… Едва ли не ги обвинили, че са отишли доброволно да отглеждат зеленчуци в Германия, за да хранят фашистите. Децата разказали и за режима в Земун, за разстрелите и чорбата от коприва, готвена от трупове, но това им казали да не пишат.

„Ние тук не разстрелваме за разлика от Земун“, казал накрая разпитващия началник и наредил да им дават от порциона на другите арестанти. В килията заварили багажа им разхвърлян.

Конфискувани били и двата шоколада и бисквитите, които били скрили за подарък на майка си и малкия Йордан.

Станало му лошо на Пеньо от покруса, от глада и обидата и припаднал. Дошъл фелдшер, сложил му една инжекция и рекъл на началника:

“Ще се оправи, но му трябва силна храна. Не ги ли храните тези арестанти?”

“Тук да не е ресторант, това е транзитен затворнически пансион, но не и пансион за благородни девици”, подхилил се старшията. На другия ден дали една порция за двамата. А към два следобед – отново, след подробни разпити и подписване на показания и декларации, че са говорили истината. Най-накрая им дават служебна бележка с печат за влака до Горна Оряховица.

Категория: Забавление
Прочетен: 1226 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 26.12.2016 16:37
  Дисидентът ясновидец Пеньо Цонев предсказва смъртта на Сталин 24 декември, 2016 0 17 Сподели във Facebook   Сподели в Twitter   

image

Невероятни истории се разказват за поета дисидент Пеньо Цонев от село Драганово, Горнооряховско. За него се говори, че познал кога ще умре Сталин, а когато властниците решили за назидание да го осъдят точно на тази дата, пророчеството му се сбъднало.

 

Пеньо бил на деветнадесет години, когато разбрал за дарбата си. Казват, че години наред де когото срещнел, винаги намирал какво да му каже, че и да му предскаже. А най-странното било, че предсказанията му обикновено излизали верни.

Но животът му не бил никак лесен. Биографията му подробно е описана в книгата „Хамово семе“ написана от брат му Йордан Атанасов.

Преди войната баща му бил градинар и заедно с големия си син отишъл на гурбет из Европа. Първо в Полша, след това в Германия. Скоро дошла и съпругата – продала ниви на село и довела по-малките две деца. Записали Пеньо в немско училище. По едно време майката, бременна с четвърто дете, си заминала за родното Драганово.

Изживели целия кошмар на Втората световна, Пеньо и брат му Симеон заедно с местните деца в Брауншвайг по цял ден играели с оръжието, изоставено от германците. Най-големият брат Йоан вече гонел немкините.

Междувременно през 1947 г. баща им си залюбил друга жена и един ден Пеньо и брат му Симеон решили тайно да заминат в България при майка си най-малкия си брат Йордан. Отначало всичко вървяло като по вода. Взели влака и

пътували под закрилата

на Червения кръст

Условията били сносни, грижели се за тях и по пътя им давали редовно пакети с храна. Но като пристигнали в Югославия на 14 април преди обяд, всичко тотално се объркало. Във вагона влезли югославски граничари. Претърсили влака и го отпратили обратно за Германия. После обискирали и тях и след полунощ, заедно с други българи ги натоварили на друг влак. След около два часа ги смъкнали и ги повели нанякъде под силна милиционерска охрана.

Оказва се че ги завели в белградското управление на УДБА зловещото югославско ГЕСТАПО. Там на чист български един от началниците им казал: „Тъй като в Белград няма българско посолство, ще ви заведем за известно време

в един курортен лагер, откъдето ще се наслаждавате от високо

на хубавата ни столица

А през това време ще уведомим вашето правителство.“

Подкарали ги отново пеш през града. Минали по един мост на река Сава, а след това по един третостепенен път започнали да се изкачват по близкия хълм. „Е, па тия бугари ке видят ща е курорт Земун“, шегували се охраняващите. Накрая горе какво да видят – лагер, ограден с десетина реда бодлива тел. На портала с големи черни букви пишело “Концентрационен лагер за германски военнопленници Земун”. В началото имало подредени дървени бараки. По ъглите на лагера откъм външната страна – високи кули, от които стърчат дула на картечници. Подкарали арестантите навътре с приклади като стадо говеда. Веднага след пристигането им дали да разберат, че в лагера човешкият живот не струва нищо. Като за начало сърбите гръмнали пред очите им няколко германски военнопленници. Уплашени, децата се свили в бараката. Ужасите продължават. Тринайсетгодишният Пеньо вижда как хора загиват мъчително през всеки ден от престоя им. В един бетонен бункер са зазидани германци, докато умрат от глад, а на него е оставено само едно прозорче за изкарване на мъртъвците. По-късно децата виждат, че чорбата от коприва, която им дават ежедневно, ври на огън върху който слагат труповете на убитите германци.

На 31-вия ден един надзирател нахълтал заранта в бараката и на развален немски казал: Стягайте се, следобед е вашият ред да ходите на баня.

Изведнъж военнопленниците, като по даден знак, изскочили от пътеката, едни наляво, други надясно, и побягнали по склоновете на хълма, приведени зад храстите, оглеждащи се за спасителни прикрития. Юрнали се всички – едни към притока на Сава, други – към лозята, кой където свари, само да избяга от този ад. Децата, сащисани от това внезапно развитие на събитията, последни се втурнали към близката гора. Не били изминали и петдесет метра, бягайки след германските пленници, когато ги засипва град от куршуми. Стреля се от последната вишка на лагера. Картечницата коси всичко край тях. Най-после ги прибират с останалите оцелели с ругатни и удари с приклади.След една седмица им казали да си стягат багажа.

Поемат ги отново хората на УДБА и ги качват на влак за Пирот. Когато стигнали, един офицер от конвоиращите ги запитал искат ли да останат в Югославия, но те отговорили, че в България ги чакат близките им, и продължили. Като видели Драгоман, им станало леко на сърцата и дори запели “Тих бял Дунав”.

Скоро обаче попаднали

право в мазетата

на “Московска”

Веднага след митническия обиск от границата ги поемат български милиционери и ги водят в Държавна сигурност в София. Взели им целия багаж. Минал цял ден, а не им давали нищо за ядене. Накрая се престрашили да питат надзирателя, защо поне не им дадат храна. Пазачът казал: „Защото сте фашисти!“, а те дори не знаели какво означава тази дума.

На втория ден започват разпитите. Най-първо защо са тръгнали и къде отиват. Поискали снимки на родителите им. Защо бащата не е тръгнал с тях за България. Кои са съучениците им в Германия, имена, адреси… Едва ли не ги обвинили, че са отишли доброволно да отглеждат зеленчуци в Германия, за да хранят фашистите. Децата разказали и за режима в Земун, за разстрелите и чорбата от коприва, готвена от трупове, но това им казали да не пишат.

„Ние тук не разстрелваме за разлика от Земун“, казал накрая разпитващия началник и наредил да им дават от порциона на другите арестанти. В килията заварили багажа им разхвърлян.

Конфискувани били и двата шоколада и бисквитите, които били скрили за подарък на майка си и малкия Йордан.

Станало му лошо на Пеньо от покруса, от глада и обидата и припаднал. Дошъл фелдшер, сложил му една инжекция и рекъл на началника:

“Ще се оправи, но му трябва силна храна. Не ги ли храните тези арестанти?”

“Тук да не е ресторант, това е транзитен затворнически пансион, но не и пансион за благородни девици”, подхилил се старшията. На другия ден дали една порция за двамата. А към два следобед – отново, след подробни разпити и подписване на показания и декларации, че са говорили истината. Най-накрая им дават служебна бележка с печат за влака до Горна Оряховица.

Категория: Забавление
Прочетен: 857 Коментари: 0 Гласове: 0
  Дисидентът ясновидец Пеньо Цонев предсказва смъртта на Сталин 24 декември, 2016 0 17 Сподели във Facebook   Сподели в Twitter   

image

Невероятни истории се разказват за поета дисидент Пеньо Цонев от село Драганово, Горнооряховско. За него се говори, че познал кога ще умре Сталин, а когато властниците решили за назидание да го осъдят точно на тази дата, пророчеството му се сбъднало.

 

Пеньо бил на деветнадесет години, когато разбрал за дарбата си. Казват, че години наред де когото срещнел, винаги намирал какво да му каже, че и да му предскаже. А най-странното било, че предсказанията му обикновено излизали верни.

Но животът му не бил никак лесен. Биографията му подробно е описана в книгата „Хамово семе“ написана от брат му Йордан Атанасов.

Преди войната баща му бил градинар и заедно с големия си син отишъл на гурбет из Европа. Първо в Полша, след това в Германия. Скоро дошла и съпругата – продала ниви на село и довела по-малките две деца. Записали Пеньо в немско училище. По едно време майката, бременна с четвърто дете, си заминала за родното Драганово.

Изживели целия кошмар на Втората световна, Пеньо и брат му Симеон заедно с местните деца в Брауншвайг по цял ден играели с оръжието, изоставено от германците. Най-големият брат Йоан вече гонел немкините.

Междувременно през 1947 г. баща им си залюбил друга жена и един ден Пеньо и брат му Симеон решили тайно да заминат в България при майка си най-малкия си брат Йордан. Отначало всичко вървяло като по вода. Взели влака и

пътували под закрилата

на Червения кръст

Условията били сносни, грижели се за тях и по пътя им давали редовно пакети с храна. Но като пристигнали в Югославия на 14 април преди обяд, всичко тотално се объркало. Във вагона влезли югославски граничари. Претърсили влака и го отпратили обратно за Германия. После обискирали и тях и след полунощ, заедно с други българи ги натоварили на друг влак. След около два часа ги смъкнали и ги повели нанякъде под силна милиционерска охрана.

Оказва се че ги завели в белградското управление на УДБА зловещото югославско ГЕСТАПО. Там на чист български един от началниците им казал: „Тъй като в Белград няма българско посолство, ще ви заведем за известно време

в един курортен лагер, откъдето ще се наслаждавате от високо

на хубавата ни столица

А през това време ще уведомим вашето правителство.“

Подкарали ги отново пеш през града. Минали по един мост на река Сава, а след това по един третостепенен път започнали да се изкачват по близкия хълм. „Е, па тия бугари ке видят ща е курорт Земун“, шегували се охраняващите. Накрая горе какво да видят – лагер, ограден с десетина реда бодлива тел. На портала с големи черни букви пишело “Концентрационен лагер за германски военнопленници Земун”. В началото имало подредени дървени бараки. По ъглите на лагера откъм външната страна – високи кули, от които стърчат дула на картечници. Подкарали арестантите навътре с приклади като стадо говеда. Веднага след пристигането им дали да разберат, че в лагера човешкият живот не струва нищо. Като за начало сърбите гръмнали пред очите им няколко германски военнопленници. Уплашени, децата се свили в бараката. Ужасите продължават. Тринайсетгодишният Пеньо вижда как хора загиват мъчително през всеки ден от престоя им. В един бетонен бункер са зазидани германци, докато умрат от глад, а на него е оставено само едно прозорче за изкарване на мъртъвците. По-късно децата виждат, че чорбата от коприва, която им дават ежедневно, ври на огън върху който слагат труповете на убитите германци.

На 31-вия ден един надзирател нахълтал заранта в бараката и на развален немски казал: Стягайте се, следобед е вашият ред да ходите на баня.

Изведнъж военнопленниците, като по даден знак, изскочили от пътеката, едни наляво, други надясно, и побягнали по склоновете на хълма, приведени зад храстите, оглеждащи се за спасителни прикрития. Юрнали се всички – едни към притока на Сава, други – към лозята, кой където свари, само да избяга от този ад. Децата, сащисани от това внезапно развитие на събитията, последни се втурнали към близката гора. Не били изминали и петдесет метра, бягайки след германските пленници, когато ги засипва град от куршуми. Стреля се от последната вишка на лагера. Картечницата коси всичко край тях. Най-после ги прибират с останалите оцелели с ругатни и удари с приклади.След една седмица им казали да си стягат багажа.

Поемат ги отново хората на УДБА и ги качват на влак за Пирот. Когато стигнали, един офицер от конвоиращите ги запитал искат ли да останат в Югославия, но те отговорили, че в България ги чакат близките им, и продължили. Като видели Драгоман, им станало леко на сърцата и дори запели “Тих бял Дунав”.

Скоро обаче попаднали

право в мазетата

на “Московска”

Веднага след митническия обиск от границата ги поемат български милиционери и ги водят в Държавна сигурност в София. Взели им целия багаж. Минал цял ден, а не им давали нищо за ядене. Накрая се престрашили да питат надзирателя, защо поне не им дадат храна. Пазачът казал: „Защото сте фашисти!“, а те дори не знаели какво означава тази дума.

На втория ден започват разпитите. Най-първо защо са тръгнали и къде отиват. Поискали снимки на родителите им. Защо бащата не е тръгнал с тях за България. Кои са съучениците им в Германия, имена, адреси… Едва ли не ги обвинили, че са отишли доброволно да отглеждат зеленчуци в Германия, за да хранят фашистите. Децата разказали и за режима в Земун, за разстрелите и чорбата от коприва, готвена от трупове, но това им казали да не пишат.

„Ние тук не разстрелваме за разлика от Земун“, казал накрая разпитващия началник и наредил да им дават от порциона на другите арестанти. В килията заварили багажа им разхвърлян.

Конфискувани били и двата шоколада и бисквитите, които били скрили за подарък на майка си и малкия Йордан.

Станало му лошо на Пеньо от покруса, от глада и обидата и припаднал. Дошъл фелдшер, сложил му една инжекция и рекъл на началника:

“Ще се оправи, но му трябва силна храна. Не ги ли храните тези арестанти?”

“Тук да не е ресторант, това е транзитен затворнически пансион, но не и пансион за благородни девици”, подхилил се старшията. На другия ден дали една порция за двамата. А към два следобед – отново, след подробни разпити и подписване на показания и декларации, че са говорили истината. Най-накрая им дават служебна бележка с печат за влака до Горна Оряховица.

Категория: Забавление
Прочетен: 915 Коментари: 0 Гласове: 0
  Почина великият Джордж Майкъл 26 декември, 2016 0 36 Сподели във Facebook   Сподели в Twitter   

image

Британският поп певец Джордж Майкъл почина в дома си на 53-годишна възраст, предадоха световните агенции.

 

Майкъл, чието истинско име е Йоргос Кириакос Панайоту, стана известен през 80-те години на миналия век като част от дуета „Уам!“, известен с хитове като „Last Christmas“, припомня ДПА.

 

„С голяма тъга можем да потвърдим, че нашият обичан син, брат и приятел Джордж почина мирно в дома си на Коледа“, съобщава неговият агент, цитиран от АФП и ДПА.

Полицията не вижда основания за подозрения в обстоятелствата около смъртта на певеца, предаде Ройтерс. Мениджърът на Джордж Майкъл – Майкъл Липман, съобщи, че певецът е починал от сърдечна недостатъчност.

Джордж Майкъл е роден на 25 юни 1963 г. в Лондон, Англия. Баща му Кириакос Панайоту е ресторантьор, който се премества в Англия през 1950 г. и сменя името си на Джак Панос. Майката на Джордж – Лесли Анголд Харисън е английска танцьорка. Тя умира от рак през 1997 г.

Започва да се занимава с музика като DJ в различни клубове в „Bushey“, „Stanmore“ и „Watford“. През 1980 г. основава групата „The Executivе“ с Андрю Риджли, но тя бързо се разпада. След това двамата основават групата „Wham“, с което идва успехът им. Някои от най-големите им хитове са: „Club Tropicana“, „Wake Me Up Before You Go Go“, „Careless Whisper“, „Last Christmas“, „Everything She Wants“, „I’m Your Man“.

Един от най-големите му соло хитове е песента „Faith“, която държи първото място в няколко класации в продължение на седмици. „Careless Whisper“, която написва на 17 г., се превръща в една от най-слушаните песни на десетилетието. Други негови хитове са „Father Figure“, „One More Try“, „Freedom 90“, „Fastlove“, „Jesus To A Child“, „Don’t Let the Sun Go Down on Me“ (дует с Елтън Джон), „Freeek!“ и „Shoot The Dog“.

Творчеството му обединява разнообразни поп стилове – от баладите до фънки денс саунда.

Известният изпълнител е продал над 100 милиона албуми през близо 40-годишната си кариера, припомня АФП.

Категория: Забавление
Прочетен: 921 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 26.12.2016 16:26
Търсене

За този блог
Автор: patriciq1111
Категория: Забавление
Прочетен: 12241616
Постинги: 8853
Коментари: 148
Гласове: 2529
Архив
Календар
«  Декември, 2016  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031