Трети март е светлата дата, която от 1888 г. се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. С решение на Парламента от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник. На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано е подписан мирен договор между Русия и Османската империя.

С него се слага край на Руско-турската освободителна война. Пълномощници от руска страна са граф. Николай П. Игнатиев и А.И.Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Членове 6-11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия полуостров).

По договора България е населена от 4 800 000 души. Член 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Член 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта. Англия и Австро-Унгария се обявяват против договора.

По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор от юли 1878 г. По силата на неговите клаузи Санстефанска България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа като компенсация за Бесарабия, която по силата на Санстефанския договор се предоставя на Русия.