Излизането на Великобритания от ЕС е само симптом на емоционалния и интелектуален застой на европейската общност
Снимка: архив Ройтерс
Решението на Великобритания да напусне Европейския съюз се интерпретира по два начина в общественото пространство. Привържениците на това страната да бъде определяна като изключение се фокусират върху факта, че тя винаги е имала „странни“ взаимоотношения с Общността в исторически план. В известен смисъл недоверието, съмнението и желанието за власт и от двете страни са характеризирали през годините връзката на Острова с континентална Европа. Преобладаващата част от британските министър-председатели, с изключение на Едуард Хийт и до известна степен Тони Блеър, са тихи евроскептици.
Още в самото начало на създаването на Европейските общности Великобритания изпитва мнителност относно проекта, особено предвид това, че след Втората световна война Лондон се намира в различна позиция, а именно в тази на победител. Имперският отпечатък върху съзнанието на британците играе ключова роля в това как страната вижда себе си и останалите на международната сцена.
От друга страна мнозина смятат, че излизането от ЕС далеч не е било неизбежно. Политическият хазарт, изигран от Дейвид Камерън с цел да потуши отявленото евроскептично крило в партията си и да засили своята лидерска позиция, се оказа прекалено рисков сам по себе си. Неговият ход би бил успешен, ако не
съществуваха други външни фактори, като например кризата в еврозоната и бежанската вълна. Личната роля на Камерън и отказът му да разбере правилата на играта в Брюксел – правенето на компромиси, меката дипломация и партньорските (и лични) отношения, изградени върху доверие, също оказват влияние.
Прехвърлянето на отговорността от правителството към избирателите бе зле премерен ход. В същото време влиятелни консерватори като Борис Джонсън и Майкъл Гоув избраха да се противопоставят на тогавашния премиер, превръщайки битката за бъдещето на британците в залог на лични амбиции. Твърде рационалната кампания за оставането в ЕС, фокусирана върху икономиката, не бе достатъчно притегателна за гласоподавателите, колкото емоционалната кампанията за връщането на контрола върху бъдещето на страната.
Дали референдумът във Великобритания бе исторически предрешен или импулсивен е въпрос с отворен край. По-същественото в момента е това дали сме научили уроците си от Brexit?
Какво трябва да запомнят политическите елити?
Използването на референдуми като инструмент на пряката демокрация придобива голяма популярност. Отворената медийна среда, в която социалните мрежи създават канали за политически дебат и мобилизиране на гражданите, формира нов контекст на правене на политики. От друга страна популярността на референдумите може да бъде симптом за провала на представителната демокрация, на традиционната политика и на политическите партии. Това може да е и сигнал за отчуждаването на политическата класа от гласоподавателите. Brexit бе наказателен вот срещу статуквото, срещу управляващите, срещу елитите. Взимането на контрола върху своето бъдеще от ЕС е първата стъпка към взимането на контрола от политическата класа, като следващата може да е далеч по-разрушителна. Недоволството на масите може да се превърне и в революция – историята познава и такива примери.
* Жулиета Пенева е политически наблюдател, възпитаник на London School of Economics и Cambridge University.
Вътрешнополитически противопоставяния, междупартийни битки, вътрешнопартийни противоречия – това са все признаци на демократичния процес. Тези проблеми обаче не бива да бъдат решавани, поставайки се на референдум фундаментален въпрос кат членството в ЕС. Особено при липса на „план Б“ – ситуация, в която Великобритания се оказа след резултата от вота. Отговорност на водещите партийни лидери е да имат дългосрочна визия за страната си, а не краткосрочна, емоционална и базирана на лични амбиции и цели.
Уроците за ЕС
Новите предизвикателства пред ЕС заедно със старите му демони създават все по-големи опасности и рискове. Възходящите тенденции на популизма и национализма, както и промяната в глобалния ред са новите предизвикателства, които тестват издръжливостта на Съюза. Увеличаването на дистанцията между гражданите и управляващи не е явление, което се ограничава с Brexit. Недостигът на демокрация – старият демон, който винаги е смущавал европейските елити и е занимавал политическите анализатори, се превръща в сериозен проблем и за гражданите. Чувството на изолираност и неосведомеността относно европейските процеси се оказаха по-дълбоки, отколкото сме предполагали. Решението на Великобритания да излезе от ЕС бе кулминацията на това разочарование.
Brexit доказа, че изграждането на европейската идентичност все още е мираж, илюзия. Приближавайки се до нея, тя се изпарява. Изправена пред сътресения, тя избледнява.
Неслучайно популистките партии се опитват да запълнят празнотата, породена от липсата на обща визия и цел. Емоционалният и интелектуален застой на ЕС вече започна да предизвика сеизмични трусове, от които Brexit бе един от най-видимите.
Всички тези уроци са и предупреждение за задаващите се нови предизвикателства, пред които се изправя ЕС, както и за променящия се политически пейзаж във вътрешен план в самите държави членки. Дали Brexit ще бъде феномен, един-единствен случай или симптом на разрастващи се дезинтеграционни явления е въпрос на време да се установи.
Отговорът, който тепърва предстои да научим, е дали Великобритания като страна извън Общността ще се справи по-добре със съвременните предизвикателства на света.
По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Елена Илиева
investor.bg
2. katan
3. leonleonovpom2
4. ka4ak
5. mt46
6. wonder
7. dobrota
8. ambroziia
9. donkatoneva
10. milena6
2. desitomova
3. lamb
4. siainia
5. hadjito
6. energyawakeningbg
7. mimogarcia
8. bateico
9. metaloobrabotka
10. djani