Песнички и стихчета за пролетта 
Кокиче и дете

А кой се показва
от бялата пазва?
- Аз кокиче бяло съм,
ставам веч от сън (2)

- И защо тъй рано
идеш ти засмяно?
- Аз ви нося чудна вест
що дочух нощес (2)

- Миличко, кажи я,
бързо ти открий я!
- Пролет, пролет иде веч
и не е далеч (2)

Пролет иде
музика: Маестро Г. Атанасов, текст: Ц. Гинчев

Пролет иде, хей, дечица,
става весело навред.
Ето близката речица
вече пука своя лед.

И полето зеленее,
мило птиче сладко пей,
всичко веч се съживява,
агне малко припка, блей.

Хей, да идем, хей, дечица,
с песни, с радостни сърца,
там, по росната тревица
да посрещнем пролетта!


Пролет
Асен Разцветников

Пеят птички пъстрокрили,
тръпне свежият листак,
със чадър от синя свила
руса пролет шета пак.

Спира над горите гъсти,
спира сред полята тя -
и разтваря с тънки пръсти
най-сънливите цветя.

Дига гугличка и трепка
в нежна радост всеки цвят,
и по пъстрите му клепки
топли капчици блестят.


Гатанка

Черна, черна самовила,
със сукманче като вила,
без да трака, без да чука,
дом си прави под капчука,
па подгонва мушиците
и почива на жиците.

Лани сбра си тя дружина
и замина за чужбина.
Но стопи се лед и сняг -
ето ти я нея пак!
Иде, вика с ветровете:
"Мартениците хвърлете!"
Що е то? (Лястовицата)

Пролет иде
Никола Фурнаджиев

Топят се бърже снеговете.
Шумят потоци придошли.
По изтънелите дървета
и първите листенца светят,
заострени като игли.

Така е днес. Но ти почакай!
Ще мине ден, ще минат два
и щъркелите ще затракат,
ще се разцъфне храсталакът,
ще расне младата трева.

И пролет, пролет ще залее
със радост родния ни край.
Нали ти тъй копня за нея?
Край тебе звънко тя се смее.
Лудувай, тичай и играй!


Весела пролет
Веса Паспалеева

Вред лъчи разлива
пролетното слънце,
нежен злак превива
житеното зрънце.

Щурчо във премяна
нова-новеничка
на хорце подскача
в росната тревичка.

Малката Калинка
пъстро цвете кичи -
бърза да посрещне
птиче-лястовиче.

Косенцето свири
на върбово клонче,
жабчето препуска
с конче-вихрогонче.

Църка край потока
врабчо гласовито:
- Пролет синеока
да ни е честита!

Празник
Асен Разцветников

Пристигнал с ято птички
из тайния си стан,
южнякът гали всичко
със свойта топла длан.

И ето цяла зима
лежала в скреж и сняг,
земята празник има -
тя диша жива пак.

Тя люшка планините
от радост и любов
и равнините кити
със пъстрошит покров.

Легни, легни в полята
и сам ще чуеш ти
как нейде в дълбината
сърцето й тупти,

как среща с тръпки скрити
тя своя празник пръв,
как ври и пей в тревите
зелената й кръв.

Гатанка
Асен Разцветников

Бели, бели главички,
със зелени очички,
с тънки, тънки вратлета
и със черни крачета.

Белчо лежи в полята -
те са скрити в земята.
Щом се Белчо подстори
да си иде в морето,
те излизат на двора
и ни радват сърцето.

Кой ги с обич не среща,
кой се тука не сеща,
че на тия момичета
ние казваме ... кокичета!

Пролет пукна в гората
Веса Паспалеева

Търкулна се Мецанка
на хайдушка полянка.
Закичи се с кокиче
и с пролетно игличе.

През китната дъбрава
слезе с трите меченца,
окъпа ги за здраве
в планинското деренце.

Щом ги зърна врабчока
от близката еличка,
цамбурна се в потока -
както беше с абичка!

- Ех, че бистра водица!
Лъснаха ми крилцата!
Радвайте се, дечица,
пролет пукна в гората!


Великден
Веса Паспалеева

Ей, Великден иде,
пред вратите чака.
С китка си закичил
весело калпака.

Кошчето му пълно
с яйчица червени,
с класове зелени.

Нивите обходил,
иде от полето,
от надежди грее
погледът му светъл.

Пролет го накичи
със цветя безбройни,
с песен го здрависват
птиченцата пойни.

Тичайте, дечица,
порти отворете,
с яйчице червено
първи се чукнете!

Горски теменужки
Веса Паспалеева

Слънчо щом прогони
зимните вихрушки,
цъфнаха на припек
горски теменужки!

Вижте им цветчето:
синичко, засмяно -
първото букетче
аз набрах за мама!