Бяс, гняв и огромно възмущение накара Маги Халваджиян да изригне така, както малко хора са го виждали. Причината е неочакван за него нож в гърба, забит оттам, откъдето най-малко очакваше. А фактът, че е с вързани ръце, го накара да побелее от яд, това разкриха източници от Нова телевизия.
Продуцентът на „Като две капки вода“, чиито грандиозен финал е тази вечер, скубе коси, защото най-вероятно ще се прости с половината, ако не и повече, от очаквания си рекорден рейтинг. Защото по същото това време Слави Трифонов и Би Ти Ви решиха да му го „забият“ с излъчването на мегаконцерта от „Арена Армеец“.
Маги Халваджиян бесен от наглостта и мръсния номер на Би Ти Ви
„Чутовен скандал е това. Подобни мръсни номера отдавна не са се играли между двете конкурентни телевизии, но явно рейтингът на Би Ти Ви наистина се е сринал до пределния минимум и те предприеха отчаян ход. Телевизията предложи огромна сума на Слави Трифонов, за да изкупи правата върху концерта му и да го излъчи точно в същия час, в който ще стартира и „Като две капки вода“, обясняват служители на Нова телевизия.
Маги Халваджиян научил за всичко това преди няколко дни, когато бе обявено официално излъчването на концерта на Слави и оттогава сън не го хващал. Гневът му бил огромен и никой не се осмелявал да го приближи по коридорите на медията, за да не изригне и срещу него.
„Прав е Маги да беснее. Това си е чиста измама и несправедливост. Като са толкова отворени от Би Ти Ви, да бяха си поддържали рейтинга постоянно, вкарвайки нови и интересни предавания, както прави Нова телевизия. Много е лесно сега, когато едни хора са работили месеци, за да си спечелят феновете, ти да излезеш и най-спокойно да откраднеш половината от тях просто ей така“, възмущават се близки до арменеца продуцент.
Към днешна дата е сигурно, че Слави Трифонов и Би Ти Ви ще успеят с лека ръка да оберат повече от половината зрителска аудитория на Маги Халваджиян, тъй като едва 17 000 души успяха да се сдобият с така мечтаните билети за концерта, а желаещите за това бяха в пъти повече.
16 April 2015 
52
Автор Читател
В редакцията на ЛЕНТАТА получихме текст, провокиран от публикуваната вчера статия на Адриана Аврамова - "СЕКС ТАБУТАТА, КОИТО НЕ ВАЖАТ ЗА МЛАДИТЕ". Темата тук е - ДЕВСТВЕНОСТТА. Ще прочетете едно честно признание, което не всички млади момичета биха споделили с толкова хора. Така че – благодарим на авторката Камелия Ивайлова за написаното и го публикуваме без намеса. (Заглавието е на редакцията);
Ежедневно всички ние сме заобиколени от СЕКС под най-различни форми. Медиите, Интернет, телевизията всичко се интересува от секс, защото сексът продава.
Нека започна от там коя съм аз. Едно обикновено момиче от София. Аз съм един нормален тийнейджър. Ходя на училище, подготвям се за кандидат-студентски изпити, спортувам, ходя на дискотеки… Съвсем нормални неща за моята възраст, но аз имам един „дефект” – девствена съм. И не, причината не е в това, че не изглеждам добре – напротив, но все пак съм девствена.
Наричам девствеността дефект, защото в днешно време да не водиш полов живот след пълнолетие е все едно да си прокажен – нещо срамно. Хората те гледат странно и се чудят едва ли не какво не ти е наред. Водила съм редица разговори по този въпрос и дори има момчета, които се плашат от девствени момичета и от това евентуално да ги дефлорират. Може би си представят, че след това ще си имат работа с бъдеща психопатка, спяща пред блока им, може би, не знам. Но зная, че девствеността предизвиква в поколението ни огромно учудване, насмешка, а дори понякога и страх.
Реален факт е, че границата на започване на полов живот е толкова ниска, че чак се плаша. За мен НЕ е нормално тринадесетгодишно момиче, което я има, я няма цикъл, да води активен полов живот и, както каза Адриана Аврамова, да има по-голям опит от майка си. Просто...
„Ние живеем в свят, където да изгубиш своя телефон е по-драматично, отколкото да загубиш девствеността си.”
Това е нещо напълно нормално и, ако случайно си различен и „не си го правил”, дори може да станеш обект на подигравки, за този твой „дефект”. Затова често девствените хора го крият, а, ако случайно го споделят има голяма вероятност да не им повярват. Питам се...
Къде отиде желанието „Да изчакаш правилния”? Мисля, че отдавна е изчезнало. Не е важно с кого, но е важно да правиш секс. Много, много секс, на най-различни места и в най-различни пози. Може да взимаш примери от „50 нюанса сиво” или някой друг садо-мазо филм. Колкото повече умения имаш – по-добре. Все пак, защо трябва да умееш да готвиш, да чистиш и да переш, когато можеш да духаш добре? Няма нищо срамно в това. Не е срамно дори, че броят на мъжете, минали през леглото ти, са повече от IQ коефициента ти... Това е без значение. Просто важно е да правиш секс.
Затова искам да призная с голяма гордост ДА, АЗ СЪМ РАЗЛИЧНА, аз още не водя полов живот и не правя свирки, и никога не съм правила, но и не намирам нищо срамно в това. Знам, че не съм единствената, но и знам, че сме малко. Тези, които се отличават.
За всяко нещо си има време и ние не трябва да се опитваме да го изпреварваме само, защото да бъдеш Лолита в двадесет и първи век е модерно.
АВТОР: Камелия Ивайлова
Това е като компютъра ти. Нещо му става и трябва да се поправи. Бъгва се. След бъгването, с него можеш да трошиш орехи. И то не за дълго.
Бъгнати българи са тия, които защитават биещата акушерка.
Много са бъгнати тия дето кърмиха наляво надясно. Искаха право да кърмят на обществени места.
Сякаш някой ги бие по главата и им пречи. Забравихме ги кърмачките, щото се бъгнахме от нещо друго.
Бъгнаха се и тогава, ако помните, за висящите кафета и хлябове. Някой да помни това упражнение.
Жужи нещо в главата на българите. Прескачат от филм на филм.
Последното бъгване е, че нямало турско робство. Няма. Кажете на децата, че снегът е черен. Не, кажете им, че снегът е негър.
Бъгването при българите е любимо занимание. Всичката пара в свирката. Всичкото сперма в свирката.
Всички живеем за нищото. Като пиратки живеем. Бум-бум, пляс-пляс, цвък-цвък. Малки урагани в чашата с ракия.
Бъгнатите българи се бъгват ей така, без пари, без заговор, без теория на конспирацията срещу нашата държава, без план Ран-Ът, без нищо. Бъгнатите са като тия, дето бабите ги наричаха „проклети ора”.
Бъгването е от родилния дом. Бой по тиквата. После в училище - бой по тиквата и учене като за роби на всеки нов съюз. После поради липсата на казарма момченцата бъгват и стават на лошо направен Азис, а момиченцата бъгват като се подуят отпред и бъгясат от чалга и желание за кинти чрез продажба на лошо измитите си органи. Към 30 бъгват и бягат в чужбина. Там ги поправят сякаш.
Бъгват яко. Ако някой напише статия за бъгването, отдолу бъгясалите почват да те псуват на комунист, педераст и те съдят щото си обидил жените. Изтрещяване.
Жужат клавиатурите. Някой тази вечер ще измисли нещо, което да ни бъгне яко утре. Кърмачки, акушерки, анти-роби, почитатели на морския бетон, почитатели на висенето и кафето, почитатели на бежанци, почитатели на Ал-Кайда, почитатели на ислямската мода, богоборци-чикиджии, фенове на ненормалното, нелогичното и всеки който вика – „ама това го има навсякъде по света”.
Релативистите от последния ден на България. Новите юроди.
Преди сякаш селото имало един идиот, един вазовски Мунчо. Сега цялото село мучи, само един е нормален. По случайност, нормалният е кмет на Панагюрище. И пак по случайност сякаш най-мунчасал е Президентът.
Мунчовци, какво ще правите в края на романа „Под игото”?
Романът не е по истински случай, но все пак трябва леко да се притеснявате.
Бъгнатите ме убеждават - не са били българите „под игото”, те турците са били наоколо „под прикритие”.
Бесят ли го Мунчо накрая или го колят?
Или Мунчо остава жив и сега щрака с пръсти и псува Росия и руските енергийни проекти?
Бъг-бъг. А на Марс марсоходите продължават великия си поход.
А тука на дървото в края на романа виси една бъгната нация, обесена като битов инцидент - докато си играела на демокрация.
Извън - редно! - Нещата, които искате да знаете.
Поредна „Къща на ужасите”, в която живеят български деца
Децата от домовете у нас са не просто изоставени от родителите си. Те са изоставени от държавата.
Пореден пример за това е центърът за деца с увреждания в Ямбол, където невръстните младежи измират, заради безотговорността на персонала.
Бивши възпитатели разказват пред bTV, че на децата от дома системно е нанасян побой, а едно от тях е починало заради немарливото отношение на служителите.
Жертвата е 23-годишният Георги, настанен в дома заради умствена изостаналост. В средата на миналия месец е откаран в ямболската болница с диагноза чревна непроходимост, претърпява операция, но два дни по-късно умира.
Официалната причина за смъртта му са неговите здравословни проблеми. Бившите възпитатели обаче са сигурни, че истинската причина се прикрива от работниците в дома.
Друго застрашено дете е 9-годишната Станка - тя страда от детска церебрална парализа и е напълно неподвижна, със 100% глухота и слепота. Възпитателка разказва, че отивайки на работа намерила детето със счупено краче.
„Лично аз съм виждала колежки как с едната ръка го вдигат, мъкнат и т.н. Един социален работник не бива да напада децата, но тук се случва”, разказва Пенка Ставрева.
Социалните работници наричат дома за деца с увреждания - „Къща на ужасите“.
Центърът е създаден през март миналата година по проект на Община Ямбол. В общо две сгради живеят 40 деца с увреждания от домове от цялата страна. Контролът върху работата извършва общината.
По случая с Георги заместник-кметът на Ямбол Илияна Бицова споделя: „Аз мисля, че със смъртта на Георги се спекулира. Когато в семейството се случи инцидент или се разболее детето внезапно какво правим? Обаждаме се в спешния център, което са направили и служителите”.
Служителите пък били обучени да работят с деца още преди построяването на дома, но от първоначалния екип останала само една жена, всички останали са уволнени.
Ето защо бившите служители смятат, че са сложени случайни хора и персоналът е сменен - неудобен е на ръководството.
Пенка Ставрева и Катя Борисова обясниха, че настоящите работници не могат да вземат адекватни решения, тъй като работят с агресивни деца и не знаят какви лекарства да им дават.
По темата разказват и случай, в който служителка изпуска цялата кутия с лекарствата, те се разпиляват по земята, а директорката Нели Динева им нарежда да ги съберат по памет, защото пари за нови лекарства няма.
След обърканите лекарства децата били в ужасно състояние. На банкет пък служителките получили "дипломи" - "Най-добър кулинар", "Най-сексапилна" и други. Всичко това буди възмущение дори у самите възпитатели...
А ние години наред не спираме да пишем едно и също нещо – ЧЕ БЪЛГАРСКИТЕ ДЕЦА СА ЗАСТРАШЕНИ.
Но проблемите остават. Къщите на ужасите, в които живеят (силно казано) български деца остават. И държавата на ужасите също си седи все така непоклатимо.
Нигерийски ресторант бе затворен след сигнал, че там се готви човешко месо и се предлага на клиентите.
Сигналът идва от местни жители, които подозирали, че нещо ужасяващо се случва в кухнята на ресторанта. Когато органите на реда нахлули в него, открили човешки глави в найлонови торби, от които все още капела кръв.
Местен свещеник, който се хранил там, коментира пред BBС прекалено високата за града цена на месото.
Той разказва, че когато отишъл, поръчал месо и други неща, но когато после видял сметката, се шокирал много. Сервитьорката видяла реакцията му и обяснила, че месото е причината за високата цена.
„Не знаех, че ми е сервирано човешко месо и, че е толкова скъпо“ – казва той. Една порция струвала около 700 нигерийски найра, равняващи се на 6.05 лв. Дневната надница на нигерийците е много по-малка от тази цена.
При нахлуването си полицията открила и внушителен арсенал от оръжия, включително и гранати. По-късно са арестувани 10 души във връзка с престъплението.
Местен жител споделя: „Не съм изненадан от шокиращото разкритие. Всеки път, когато ходех до пазара, виждах странни неща да се случват в ресторанта. Хора, които никога не бяха с чисти дрехи и изглеждаха странно, постоянно влизаха и излизаха от там. Всичко това беше подозрително!“
Хора, накачени като животни в едни камион, отиват да берат билки за някакви стотинки и катастрофират по пътя. Отиват, защото са бедни. Да изкарат празниците, така казват.
Е, празниците свършиха и бедността ги уби. Желанието да има какво да ядат ги направи невнимателни и заглуши вътрешния им глас, че няма как в България, където на всяка улица има дупка и всеки път е пред разпад, да пътуваш спокойно и то с толкова хора. Това се случи преди няколко седмици.
Преди дни обаче, акушерка преби бебе, сигурно, защото беше превъртяла от една своя 24 часова смяна. За сумата от 600 лв, точно, колкото взима една акушерка в болницата, в която е станал инцидента.
И
тя беше убита, ако не физически, то поне бъдещето й беше убито заради бедността в България.
Превъртяла от безкрайните смени. Според друга акушерка, практиката на „Софиямед” била да се работи на такива смени-петък-събота и неделя, защото нямали персонал. Е, сега имат с един кадър по-малко, след лудостта на една от акушерките им.
И как няма да превъртиш.
Разбира се, че ще го направиш, когато живееш в страна, в която никой не спазва дори най-малките правила или условия на труд.
Няма как да работиш 24 часов работен ден и да си адекватен.
Няма как да накачиш 20 човека в камион и да очакваш, че всеки път ще ги докараш живи.
Няма как да живееш в такива условия и да бъдеш адекватен.
Преди време, избухна завод за боеприпаси в Горни Лом. Там един служител е взимал 400 лв. Какво да направиш с тези пари, как да живееш?
Но ето, че много хора там са го правили. Опитвали са да оцелеят, но всъщност са живели с бедността. Докато накрая тя не ги е убила. И то по най-бруталния начин.
В някои по-нормални страни, хората, които работят на особено опасно място, взимат повече пари. Тук дали ще метеш улиците или ще работиш в цех, който може да ти гръмне над главата е все едно. И все няма виновни, и все няма наказани.
И, докато хората от политическия ни елит качват снимки в социалните
мрежи на своите цветя и другите им се радват и правят свои, има хора, които живеят дълго под прага на бедността. Много по-надълбоко и на много по-страшно място. Превъртат от умора. Убиват от бедност.
Биват убити от това, че няма къде другаде да си намерят работа.
И думите на един приятел са много верни за дадените случаи: не обвинявай човека, обвини обществото, което го е направило такъв.
В нашия случай - обвинявам държавата. За липсата на контрол, за липсата на правосъдие, за липсата на настояще и за пълната липса на бъдеще.
И, докато народът търпи и само създава групи и събития, а не излезе да предприеме реални действия ще ни се случват такива неща.
Ще си стоим у дома, ще снимаме цветята си и ще пишем нашите съболезнования под статиите за поредния убит човек, за поредния полудял, за поредния нещастен случай.
Разказах ви за непълнолетните момичета, които се предлагат сексуално на по-големи батковци, просто, за да не изостават. Такива момичета има много - те търсят бърз и лесен секс с добре изглеждащи 20+ момчета... правят го безплатно, за кеф и за имидж.
Тези момичета обаче са следствие, а не причина за проблема с подрастващите. Те са крайният продукт на една една порочна въртележка, в която участие вземат младите деца на България от ранна тийнеджърска възраст до късния пубертет и предполагам – моделът им на съществуване едва ли ще се промени и до дълбоките им старини. Ще продължа да пиша за този проблем, колкото и да не ви харесва да четете за него, защото това е факт и не трябва да бъде крит.
Сега ще ви запозная с новия българин - един от многото. Той е от онези, на които връстниците му мечтаят да приличат.
Той е на 21 години и се казва... Георги. В квартала е сред най-известните и желани момчета. След завършване на кварталното СОУ, Гошо едва-едва успява да влезе във ВУЗ. Той не може да произнесе името на специалността, която е записал, но това няма значение за родителите му, които цял живот са мечтали за момента момчето им да „влезе вишист”. Очаквано обаче, лекциите и ученето не са силната страна на момчето и след края на първия семестър той се отписва от университета с уговорката да работи. И наистина - работеше - няколко месеца преди лятото, за да има достатъчно пари за Съни. Ако се чудите с какво се занимава през останалото време – с нищо. Макар да е от по-заможно семейство, Гошо продава джойнт, но пак заради покупко-продажбата на наркотици все няма пари и е вечно затънал в дългове.
Иначе, когато не играе футбол, не спи или не „пафка”, Георги ловува. Той е като дребен хищник, който търси жертвите си, докато в един момент не направи така, че те сами да попадат в лапите му. Обикновено, както е модерно, ловът при него става чрез "Фейсбук". И в социалната мрежа той е вървежен - има над 1000 приятели, 850, от които са момичета на възраст между 12 и 16 години. По-големите не стават, защото се ориентират към чичковци с готини коли. За да свали малолетна/непълнолетна, на Гошо му трябват не повече от 2-3 дни - лайква полуголите им снимки и момичетата са негови.
Георги е от момчетата, които спят с малолетни/непълнолетни момичета и отнемат девствеността им, малко след като им е дошъл първият цикъл. Ако се опитаме да приемем за нормално ( щото „всичко го правят”), че такива момчета продават и употребяват наркотици, правят безразборен секс, не учат и не работят, то това, което ще прочетете в следващите редове минава предела на поносимост. Преди да ви го споделя, ще ви запозная накратко с интимния живот на Георги и момчетата като него.
Георги прави секс от 13-годишен. Досега е спал с над 50 момичета - на всякаква възраст.Пробвал е почти всичко - тройки, оргии и прочее сексуални експерименти... Напоследък обаче малолетните девствени девойки са му най-интересни. Причината? Нагледал се е на „разпоретини”, пък и едно неопитно момиче лесно се манипулира, за да направи всичко. Свирките и аналният секс са рутина в сравнение извращенията, на които Георги подлага секс партньорките си. Гошо удря шамари и плюе по лицето на непълнолетното момиче, а тя му се кланя, защото смята, че това е истинският секс. Вместо „захарче”, стандартните обръщения на Гошко към секс партньорките му са - „боклук”, „измет”, „курва”, изтривалка”, а те от г-образна позиция мислят „това е само по време на секс”.
Но и това не е всичко - Георги не използва презерватив. Никога. Но уверява девойките, че не е набор 98, та да не знае кога да си го „извади”. С тези няколко думи той лесно навива девойките за небезопасен секс. И те го слушат - нали е батко, нали е опитен. Но никой не пита колко аборта и от колко момчета има зад гърба си Георги... Нека ви подскажа - 3, за които той не е дал и един лев. Просто спира да вдига телефона на злощастната бременна, когато разбере защо тая му досажда отново.
За финал, Георги с удоволствие разказва на всеослушание как кара момичетата да се обръщат към него с „господарю” и да му целуват мръсните крака - буквално. Любимото му забавление е да документира сексуалните си преживявания с помощта на смартфон и да ги показва на себеподобните си приятели. Ей така - да си ги „менкат”.
Друго забавление на днешните момчета е да се съберат на купон, като невинно поканят невръстни момичета. Дават им алкохол и трева, и ако случайно девойките поискат да си тръгнат - момчета ги заставят с думите „пфф, досега пихте от уискито за 30 лева и пушихте от тревата за 15, къде си мислите, че ще ходите!? Сваляйте гащите.” И така две момичета се озовават на колене пред/зад 5-6 момчета. Пак буквално. Топ забавление, както се казва.
Иначе Георги е „лошото момче” от квартала за приятелите си и за момиченцата. А вкъщи, вечер слага масата и прилежно гледа риалитита със семейството. Там не води момичета, това е неприкосновено място, а и не би могъл да запознае мама с девойчетата, които оправя „за спорта”. Тоест, които чука като животно и после им казва – „аре, бегай, че ми се спи”.
И ако един ден Гошо има дъщеря, той ще я бие, за да не прилича тя на малолетните му половинки. Но ако има син! Ще го възпитава да продължи гордо неговия осеменен път.
Но кой е по-лош, момичетата, които се предлагат от ранна възраст или претендиращите за „зрели мъже” момчета, които дебнат лесни, непълнолетни девойки?
Знам само, че това е проблем на новото поколение и ако тези млади хора продължат така, то след 1-2 десетилетия, тези хора ще са масата „некачествен човешки материал”, наречен България. А какъв ли ще бъде Георги след време, когато вече няма да бъде кварталния убавец? Може би тревоман, който ще живее със спомена за курвите, които е ебал и ще го разказва в близката кръчма или... може би ще се събере с някое негово отдавна абортирало момиче, за да сложат началото на нова българска „цивилизация”, която тотално да забрани приетите морални ценности...
И ако за изгубената българка трябваше да запазим минута мълчание, то колко трябва да мълчим за изгубения българин с изгубеното бъдеще?
09 May 2015 7
Автор Костадин Костов
„Ако не е музиката, ще трябва да отида да крада, а пък аз съм решил да бъде музиката”.
Петър, музикант
Преди време се заговори за това как, ако не си платим осигуровките за последните три години, то ние ще дължим много по-голяма и крупна сума на държавата.
В момента, ако искаш да имаш здравни осигуровки, то трябва да си ги платиш за последните три години. Така ще се възползваш от безплатното здравно обгрижване.
Много лекари сигнализират за това как в спешните отделения идват хора, които нямат здравни осигуровки.
Лекарите са длъжни да се погрижат за тях, но никой не покрива разходите за процедурите, които се извършват...
Именно поради тази причина Петър от Пловдив решава да свири по улиците, за да може да събере пари, с които да си плати осигуровките.
Поредният абсурд, в една абсурдна държава.
Преди време исках да се консултирам със специалист в голяма столична клиника. Досега не бях ходил на лекар в София. Оказа се, че, ако искам преглед, то трябва да имам направление от моя личен лекар, който не е в София.
Обадих се на личния си лекар, който ми каза, че направленията били свършили и да се обадя в началото на следващия месец. Отидох при специалиста без направление, защото нямаше как да чакам.
Той ми поиска 30 лв. Таксата, която и един здравно неосигурен пациент плаща, за същата консултация.
Някъде по същото време получих и електронния си фиш за заплатата. Миналият месец ми бяха удържани 33лв за здравно осигуряване, от което нямаше как да се възползвам, защото нямаше направления...
И попаднах в един порочен кръг.
Специалистът ме изпрати в частна лаборатория за едно изследване. Не се правело в неговата клиника и трябвало да отида в частната. Там ми взеха поредните 30 лв за изследването.
След всичко това, което за моя радост завърши благополучно, бях дал над 60 лв, за нещо, което според мен трябваше да ми бъде безплатно.
По тази логика къде отиват парите, които всеки месец внасям за здравно осигуряване и защо не мога да се възползвам от него, когато имам такава нужда?
И, докато аз се лутах от кабинет на кабинет, един човек е свирил, за да може да си плати същите тези здравни осигуровки...
За да се възползва от едно лечение, което би трябвало да е безплатно за всички, които са социално слаби, нямат доходи и са бедни.
Защото, когато няма как да си купиш дори хляба, няма как да внасяш пари за осигуровки. А, на всичкото отгоре - дори и да ги внасяш, пак даваш пари за лечението, което минава през частни лаборатории!
Затова всички трябва да се молим да не се разболеем, защото много трудно ще поемем лечението си, колкото и пари да внасяме всеки месец на държавата…
ПОРОЧНИЯТ КРЪГ НА ЗДРАВЕТО: РАБОТЕЩ, БЕДЕН, БОЛЕН.
09 May 2015 7
Автор Костадин Костов
„Ако не е музиката, ще трябва да отида да крада, а пък аз съм решил да бъде музиката”.
Петър, музикант
Преди време се заговори за това как, ако не си платим осигуровките за последните три години, то ние ще дължим много по-голяма и крупна сума на държавата.
В момента, ако искаш да имаш здравни осигуровки, то трябва да си ги платиш за последните три години. Така ще се възползваш от безплатното здравно обгрижване.
Много лекари сигнализират за това как в спешните отделения идват хора, които нямат здравни осигуровки.
Лекарите са длъжни да се погрижат за тях, но никой не покрива разходите за процедурите, които се извършват...
Именно поради тази причина Петър от Пловдив решава да свири по улиците, за да може да събере пари, с които да си плати осигуровките.
Поредният абсурд, в една абсурдна държава.
Преди време исках да се консултирам със специалист в голяма столична клиника. Досега не бях ходил на лекар в София. Оказа се, че, ако искам преглед, то трябва да имам направление от моя личен лекар, който не е в София.
Обадих се на личния си лекар, който ми каза, че направленията били свършили и да се обадя в началото на следващия месец. Отидох при специалиста без направление, защото нямаше как да чакам.
Той ми поиска 30 лв. Таксата, която и един здравно неосигурен пациент плаща, за същата консултация.
Някъде по същото време получих и електронния си фиш за заплатата. Миналият месец ми бяха удържани 33лв за здравно осигуряване, от което нямаше как да се възползвам, защото нямаше направления...
И попаднах в един порочен кръг.
Специалистът ме изпрати в частна лаборатория за едно изследване. Не се правело в неговата клиника и трябвало да отида в частната. Там ми взеха поредните 30 лв за изследването.
След всичко това, което за моя радост завърши благополучно, бях дал над 60 лв, за нещо, което според мен трябваше да ми бъде безплатно.
По тази логика къде отиват парите, които всеки месец внасям за здравно осигуряване и защо не мога да се възползвам от него, когато имам такава нужда?
И, докато аз се лутах от кабинет на кабинет, един човек е свирил, за да може да си плати същите тези здравни осигуровки...
За да се възползва от едно лечение, което би трябвало да е безплатно за всички, които са социално слаби, нямат доходи и са бедни.
Защото, когато няма как да си купиш дори хляба, няма как да внасяш пари за осигуровки. А, на всичкото отгоре - дори и да ги внасяш, пак даваш пари за лечението, което минава през частни лаборатории!
Затова всички трябва да се молим да не се разболеем, защото много трудно ще поемем лечението си, колкото и пари да внасяме всеки месец на държавата…
Жана си нацели Криско, но той изобщо не ще и да чуе за огнената дама. Отличничката на Х фактор твърди, че винаги е знаела за качествата на габровеца като певец и артист, а от участието му в „Като две капки вода” и цялата страна разбра за разнородния му талант. Дребничкият рапър, около когото интригите валят като салфетки в чалга заведение обаче настойчиво е приковал вниманието на червенокосата дива. Според екипа на шоуто Жана Бергендорф доста настойчиво и недвусмислено се натискала на певеца, но той непрекъснато отблъсквал атаките й, пиша Слава.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});Целта й била да помачка чаршафите с него, а след туй и да спретнат общо дуетно парче, реди мълвата сред гилдията. За двете години, след като стана победител в музикалното шоу за таланти Х фактор тя е направила само две парчета и се надява с трето, съвместно с Криско, популярността му да я изстреля на върха. Глух за мераците и напъните на певачката обаче оставал Криско.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
Жана си нацели Криско
Той бягал като дявол от тамян то нея, но гласовитката не го оставяла на мира, а го преследвала дори и в съблекалнята, разкриват потресени сащисаните хора от екипа. В момента той си има гадже и според близки до ексцентричния певец двойката си пасвала идеално. Припомняме, че Жана опита да се свали и с Маги Халваджиян, припомня Kluiki.bg.
Тя нахлула в стаята на дългокосия продуцент, уж да уточнява подробности по предаването. В този момент обаче влезнала и жена му Кремена. Устатницата изобщо не си поплюла, а направо посочила вратата на напористата певица. Дори й изсъскала в лицето, че ако не знае какви ги върши, направо да си стяга багажа и да заминава на село.
Жана си подвила набързо опашката след скандала и оттогава внимавала зорко отново да не настъпи котето, дори не поглеждала Маги в очите, кефят се от екипа на шоуто. Сега обаче Жана решила да се пробва и с Криско, но номера й пак не заработил. Той доста не ласкаво се изказал по неин адрес зад гърба й, а думите, които стигнали до ушите й буквално я довършили.
Етикети: Жана, Жана Бергендорф, Като две капки вода, Криско, Маги ХалваджиянХитър ход за сдобряване със Слави Трифонов измисли Любо Нейков. Пълничкият актьор откровено се гаври с Маги Халваджиян в сериала „Столичани в повече“. Както е добре известно, именно той и Евтим Милошев са продуценти на комедията, като първият също участва в нея като актьор.
Любо Нейков се изгаври с Маги Халваджиян
По настояване на Любо в сериала е бил включен герой с изградена визия досущ като Магърдич. Това е шеф в телевизия, който има леко оформена брада и дълга коса, каквито има и Халваджиян. По този начин от продукцията се гаврят с арменеца, тъй като въпросният герой се държи доста просташки, употребявайки немалко алкохол.
Според запознати, Любо Нейков решил да унизи Маги Халваджиян, за да стопли отношенията си със Слави Трифонов. Откакто напусна Дългия и стана много известен и богат, актьорът и бившият му работодател изобщо не си говорят или чуват, възприемайки се един друг единствено като конкуренция.
„Любо винаги е харесвал Слави и е искал приятелството му, но той не е човек, който може много дълго да работи за някого. Какво очакваше, много ясно, че ще опита сам да се развива. Както виждаме, справя се перфектно.“ – разкрива източник на Kliuki.bg.
Говори се, че Любо Нейков вече е даже по-заможен от Слави Трифонов. За последните 10 години закръгленият актьор натрупа цяло състояние чрез собствени проекти като „Столичани в повече“ и „Комиците“. Доходи му носят и постоянните театрални постановки, на които е канен да участва.
Слави има навика да се сърди, когато някой го напусне. Дълго време упрекваше Деси Добрева и Нели Петкова, а с Алекс Раева дори не си говори, но там има намесени и лични чувства. Любо Нейков обаче успя да го настигне като пари и слава, което вбеси Дългия. Сега актьорът му подава ръка чрез осмиването на кръвния му враг Маги Халваджиян и да видим дали шоуменът ще я приеме.
Емигрирайте, докато сте млади... ...после може да бъде късно!
Винаги съм искал да кажа, че в живота си не съжалявам за нищо. Много хора са го казвали, но аз явно никога няма да мога да бъда един от тях. Едно от нещата, за които съжалявам е доста голямо. Направо огромно. Това, че преди години, когато заминах в чужбина, не останах там завинаги. Едно място, където се чувствах истински човек: оценен, платен, възнаграден… просто човек.
Тогава не разсъждавах по начина, по който го правя сега. И сигурно бях по-щастлив. В годините, в които бях на т.нар. гурбет, милеех за родната страна. Присънваха ми се реки и тополи. Опитвах се да усетя от някъде аромата на скара и шопска салата. Да чуя българска реч. Исках да се прибера при семейството си, което всеки ден ми казваше, че нищо в България не се е променило, но аз не вярвах и им обяснявах колко трудно е тук, в другата земя. Колко смешен бях. Колко жалък и повърхностен.
Там въобще не е трудно. Напротив. Прекалено лесно е.
Първото, което очаквах, когато попаднах в тази земя, беше да открия студенина. Неприязън. Дори злоба. Нямаше. Имам чувството, че другите нации са лишени от тези чувства. Там е важно само едно - всеки да си гледа в неговата посока. Нещо, което българинът така и не научи. Никога не ме замесиха в конфликт и никога не чух нищо лошо за себе си. А в България… тук всеки говори за този, когото най-малко познава.
Хората в другите страни са лишени от подобни емоции. За тях най-важното е да работиш добре, да си сигурен като човек, да може да се разчита на теб. Няма и студенина. Усмихнати, приветливи хора. Не прекалено близки, естествено. Но аз и не исках да се сприятелявам с никого. У дома си бях изпатил от „приятели” и познати. Точно това ми липсваше: хора, които ще ти помогнат, ти ще им помогнеш, но никога няма да те занимават с неща, които ама грам не ти влизат в работата.
Второто нещо, което очаквах, беше да гледат на мен като на втора ръка човек. Отново се изненадах. Оцениха ме по това, колко работя, а не какво казвам за себе си или откъде идвам. Не ги интересуваше, дали съм българин/ украинец/ руснак или чех. Нямаше шуробаджанащина и колеги, които са рода на шефа по майчина линия. Или негови любовници, дъщери или сестри, които да бъдат толерирани.
Ако се разболеех или не се чувствах добре, ме пращаха на доктор. Разходите бяха за сметка на работодателя. Не трябваше да се моля, като в България. Да чакам три часа на опашка, сред други болни, кашлящи и кихащи хора. След това да влизам в кабинет, в който ако не оставиш потребителска такса преди прегледа, няма смисъл да влизаш. Нямаше и типичното по български „кажете” - имаше „добър ден” - поздрав, който българинът така и не се научи да използва. Нямаше и преглед, който продължава по-малко и от едно средностатистическо миене на зъби. За пореден път имаше уважение, съпричастност. Все неща, което ние не притежаваме и никога няма и да усвоим. Колкото и да се опитваме и да се надяваме. Просто така сме устроени.
Не се страхувах и да излизам навън. В България се ужасявах от софийските улици. А пък от тези в провинцията направо настръхвах. Мръсни, кални и гнусни. Зад всеки ъгъл дебне: джебчийка, скинар, болно от бяс куче… или човек. Не знаеш кой ще те наръга, кой ще те ограби. И по-лошото. Дори да го направят, няма кой да те защити.
Дискотеките им нямаха нищо общо с българските. Нямаше мъже със златни ланци. Хостеси по бельо, което служи за пола. Нямаше минимална консумация. Чалга, от която ти се пригажда или пък хаус, който никой не слуша. Музиката не е основен фрагмент от обстановката. Атмосферата е важна. Защото идеята е да се отпуснеш, не да се напиеш и оглушееш. Там влизаш, пиеш и си заминаваш. Като пич…
Сигурно сега пиша като типичен българин. Хваля чуждото и принизявам родното. Но то си е за принизяване. Направо за заклеймяване. Сигурно ще ме разберат само тези, които в момента не живеят в България. Тези, които имат парите и сигурността, която те ти дават. А не изпитват ужаса на мизерията и страха от поредната нещастна година. Много от тях са далече от семействата си. Трудно им е. Тежко им е. Но, когато дойде определена дата от месеца и посетят някоя банка, и изпратят сумата, която семействата им така отчаяно чакат - сигурно се чувстват по-добре. Да, парите не са всичко. Знам го. Но, когато ги нямаш - тогава са всичко. Защото в България, ако нямаш пари/ осигуровки/ дом - ще умреш като куче. На никого, освен на близките ти, няма да му пука за теб.
Когато видиш един друг живот, се питаш: защо заслужих подобна съдба?
И аз се питам същото. Защо трябва да живеем по този начин?! Защо спим, когато можем да работим? После си отговарям: защото няма работа. Иска ми се да работя, както работех там: да давам всичко от себе си, да нямам време дори да седна. Искам да го правя и тук. Но, когато дойде краят на месеца, и в банковата ми сметка получа заплатата, която в момента взимам в България, не откривам смисъл да давам всичко от себе си. Отивам, върша това, което се изисква от мен, и си тръгвам. Никога нищо повече, никога нещо за утре. Не откривам смисъл, защото няма такъв.
Вие сигурно ще ми кажете, че и в България се изкарват пари. Сигурно ще добавите, че трябва да уча, за да успея. Да се реализирам. Но аз уча. И работя. Защото родителите ми получават толкова, колкото да не умрат от глад. Отново българска му работа: детето работи, за да не е в тежест на родителите. Ако се върна на възхваляваната от мен чужбина, ще ви кажа, че там отново не е така. Родителите получават заплати, които им стигат да плащат таксите за университети на децата си, да ги издържат и да им помагат. Моите не могат…. и не ги виня. Не са виновни те.
Затова емигрирайте, докато сте млади. Докато имате силите, които ще са ви нужни, ако отидете някъде, в една друга земя, в която ще бъдете ако не по-щастливи, то поне по-спокойни. Защото спокойствието е най-важното нещо, което един човек може да постигне: спокойствието, че си осигурен/ защитен/ нужен и важен - като личност.
Какво получавате в България: заплата, колкото да не умрете, две кебапчета, колкото да гласувате. Една ракия вечер, колкото да заспите. Едни почивни дни, колкото да си починете. Един живот, колкото да го изживеете.
Ако това не ви стига - заминавайте. На никого няма да му пука, че си тръгвате. Нито един от познатите до болка лица от предизборните клипове, не се интересува, че точно вие утре си хващате сакчето и си тръгвате. Унизени и нещастни, защото напускате страната, в която сте се родили. Но на тази страна не й пука за вас. Важен е само гласът, който евентуално ще дадете, и бъдещето на някой, което този глас ще осигури. Не си го причинявайте. Никой няма да ви е благодарен, че сте се борили.
Дано скоро и аз избягам, но този път няма да се върна. Ще си посадя топола. Ще си направя чужда шопска салата. Ще благодаря всеки ден на създателите на скайп, че благодарение на тях, мога да видя баба и дядо. Но няма да се върна повече. Не съм толкова голям мазохист. Никога повече!
В „Като две капки вода” снощи имаше какво да се види. Криско дочака своя звезден миг с труд, постоянство и чувство за хумор. Фицата изтърпя мъжки ласки в името на съвършения образ. Ненчо Балабанов пък след четирите триумфа пие горчивата чаша на посредствените оценки.
Истнските изненади на вечерта бяха две и то-абсурдни, видя kliuki.bg. Бедната, вечно засмяна пухкавелка Джуджи най-после получи истинска похвала за изпълнението си. Ко-водещата на Гала прави-струва, но поне актьорски влезе в кожата на Адриано Челентано (макар и с лицето на Христо Мутафчиев).
С лицето на Христо Мутафчиев, Джуджи докара донякъде Адриано Челентано
Всички твърде дълго се забавляваха на гърба на блондинката и тя очевидно го преживява добре. Снощи обаче получи комплименти, оценки различни от тройка и дори подкрепа от свидния си Фънки.
За беда на Азис, точно той беше този, комуто беше съдено да диша прахта на Джуджи. Кралят на попфолка стратира като категоричен фаворит. Сам говореше по интервюта, че се е отдал на „Като две капки вода” с едничката цел да го спечели. Предвид огромната му фенска маса, повечето дори бяха сигурни в победата му. Уви! Налага му се да се справя с жестоката конкуренция на Ненчо Балабанов, Филип Аврамов и…собственото си безсилие!
Вместо горещата Жана Бергендорф, видяхме непоправимата Пеги Бънди от „Женени с деца“
Азис вчера се издъни, където можа. Бърка тоналности, текст, движения…Журито се чуди, чуди какво да го прави и в крайна сметка…му даде възможните най-ниски оценки. Само подкрепата на гореспоменатата маса от почитатели го спаси от тоталния резил да натиска пръв Бутона на късмета.
Хубавото в лошото за Азис е, че в „Две капки вода” среща верен поклонник! Димитър Рачков жалба-жали, че не го е срещнал по-рано, а Мария Игнатова се настанила в живота му…
След като роди Алиса, Лора Караджова считаше, че животът й започва най-после да се движи в правилната посока. Дали обаче Валентин Славов е точният мъж за нея? Това е въпрос, който остава все повече с неизвестен отговор.
Лора Караджова вече не е с Део, но продължава да страда
Оказва се, че спортистът не желае да се жени нито за Лора, нито за която и да било. Валентин бил твърдо против брака, считайки го за отживелица. Това, че има дете от Караджова, изобщо не трогвало Славов, а тя вече чакала предложението, научи Kliuki.bg.
„Има да си чака… Той не е готов за сватба, не иска брак и няма да го сключи никога. Вальо е свободна натура, не робува на някакви общоприети неща. Готов е цял живот да прекара с Лора, но не и с халка на пръста си.“ – споделят близки на Славов.
Според слуховете, Лора Караджова била доста недоволна от липсата на предложение за брак и се чудела какво се случва. Тя мислела, че щом имат общо дете, трябва да предприемат следващата стъпка. Двамата досега не били обсъждали тези неща, но певицата отдавна искала да има семейна идилия като на родителите си.
От цялата ситуация най-доволен би трябвало да е Део. Рапърът бе „нокаутиран“ от половинката си преди 3 години, когато тя го изостави след 9 години заедно. Тя твърдеше, че Део не е готов за брак и семейство, но се оказва съвсем друго. Той вече чака дете от мулатката Мариана и макар да няма планове за брак, няма да е чудно, ако изпревари бившата си любима в това отношение.
„Део е страхотен пич. Искаше да прекара целия си живот с Лора, но тя не пожела. Е, по-щастлива ли е сега? Малко вероятно.“ – считат приятели на Део.
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
