Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Особено изглежда нашето положение на тази земя.Всеки от нас се появява тук не по собствено желание и без да е молил за кратък престой,без да знае защо и за какво,във всекидневния живот ние само чувстваме,че човек е тук заради другите, заради тези които обича и много други свързани с него човешки същества
Автор: patriciq1111 Категория: Забавление
Прочетен: 9296785 Постинги: 7548 Коментари: 147
Постинги в блога от Ноември, 2018 г.
2 3  >  >>
 
Кой е Ветко Арабаджиев и как построи мощната си империя?
Източник: Varna24.bg 11:54 / 01.09.2018 image Отпечатай image Изпрати  
image © SEG
Най-големият български хотелиер Ветко Арабаджиев е роден през 1956 година в Асеновград. Едва на 10 години остава без баща и се налага да се превърне в глава на семейството. През 1989 г. работи в пловдивския месокомбинат като финансист. Регистрира фирмата "Виктория – 89", която се превръща в гръбнак на бъдещия му туристически холдинг, чиито инвестиции днес се изчисляват на милиони евро. Успоредно с туристическия, развива и захарен бизнес. Става съдружник с Илия Павлов и неговата империя "Мултигруп" в захарния завод в Пловдив, чийто контрол впоследствие остава само негов. 

Става собственик на консервна фабрика, на бутилиращи фабрики за минерална вода и алкохол. Придобива легендарния хотел "Марица" срещу Панаира в Пловдив, "Кемпински хотел Зографски", курорта Елените, малкия хотел "Чайка" на Слънчев бряг, който превръща в огромен петзвезден комплекс. Построява също петзвездните хотели "Пампорово" и "Виктория Палас" на Слънчев бряг. Освен светска личност, той е и член на Изпълнителния комитет на Олимпийския комитет. Председател е на най-силната съсловна организация в хотелиерството – Съюз на инвеститорите в туризма, която е наричана още Клуб на милионерите. 

Последното му хоби е авиацията – вече владее 2 и очаква още 2 частни самолета за бизнесполети. Синът му е първият българин с шанс да стане пилот във Формула 1, едната от дъщерите му е състезателка по конен спорт от международен клас, а съпругата му Маринела е собственик на едноименна модна агенция и дамата с най-богат и скъп гардероб в страната, твърди slava.bg.

Категория: Забавление
Прочетен: 122 Коментари: 0 Гласове: 1
  Как един от най-скъпоплатените агенти в ЦРУ стига до Държавна сигурност Кой е Иван Асен Георгиев и пътя му до Държавна сигурност като Двуличник? Публикувано в 23:27 ч. 16.11.2018 г. - Обновено в 23:31 ч. 16.11.2018 г.       Play Video

Иван Асен Георгиев – един от най-скъпоплатените агенти в ЦРУ.

„Изповядвал е лявата идея, но е бил, за разлика от много други със същите идеи е бил достатъчно интелигентен”, казва Продан Проданов.

Осъден на смърт след едноседмично дело.

„Той се държи на процеса така, много мъжки, много кораво, той казва – аз изживях един щастлив живот”, обясни Христо Ярловски.

Кой е Иван Асен Георгиев и как стига до Държавна сигурност като Двуличник?

Категория: Забавление
Прочетен: 153 Коментари: 0 Гласове: 4
  Как Държавна Сигурност разкрива един от най-опасните агенти на ЦРУ В bTV Репортерите очаквайте разказ за Иван Асен Георгиев image Канна Рачева Публикувано в 13:05 ч. 17.11.2018 г. - Обновено в 13:15 ч. 17.11.2018 г.       Play Video

Преди половин век контра-разузнаването в Държавна Сигурност разкрива един от най-опасните агенти на ЦРУ в нашия регион. 

Той е бил и представител на България в ООН, и след пет дни съдебни заседания е осъден на смърт.

Кой е Иван Асен Георгиев и как стига до Държавна сигурност като Двуличник?

Категория: Забавление
Прочетен: 76 Коментари: 0 Гласове: 0
  bTV Репортерите: ДВУЛИЧНИК В този филм Канна Рачева разказва как започна, как протече и как завърши разработката, която в Комитета за държавна сигурност се води под псевдоним: ДВУЛИЧНИК. image Канна Рачева Публикувано в 19:55 ч. 17.11.2018 г. - Обновено в 19:57 ч. 17.11.2018 г.            

Какво е агентурна разработка – на всички вас е добре известно и ние няма да говорим за това. В този филм искаме само да разкажем как започна, как протече и как завърши разработката, която в Комитета за държавна сигурност се води под псевдоним: ДВУЛИЧНИК.

 

image Снимка: btvnovinite.bg

 

Този филм е направен за обучение на студентите от Държавна сигурност в средата на 1964 година. Актьори няма. В него участват всички контраразузнавачи, разработвали заподозрения в шпионаж дипломат Иван Асен Георгиев, който много скоро ще бъде разкрит, като един от най-скъпоплатените анализатори на ЦРУ в региона. Издава го една грешка на втория секретар на американското посолство у нас – Томас Блекшир, който пуска няколко писма в кутиите пред телефонната палата. 

„Но, историята не започва с грешки. Историята започва съвсем нормално. Това са нормални взаимоотношения между един разузнавач и контраразузнаването. Има случаи, когато тези, които вървят след разузнавача и самия разузнавач, се познават лично и съм чувал, че понякога са се облекчавали един друг”, каза Продан Проданов, бивш служител на ДС.

image Снимка: btvnovinite.bg


Бившият студент в школата в Симеоново и служител на Държавна сигурност Продан Проданов, не крие, че е гледал филма няколко пъти.  

„Зрънце си е бил Иван Асен. Той въобще не се вписва, нищо, че е бил един от основателите на БОНСС – изповядвал е лявата идея, но е бил, за разлика от много други, със същите идеи е бил достатъчно интелигентен. Той говори френски, учи достатъчно дълго право в Париж, идва в София, започва да адвокатства, преди 1944 г. защитава членове на БКП, обвинени в някакво престъпление в тогавашния държавен строй”, допълва Продан Проданов, бивш служител на ДС.

 

image Снимка: btvnovinite.bg

 

Адресираното до Иван Асен писмо е без подател и единственото в чуждестранен плик. Във Второ главно управление на ДС се досещат, че след 9 септември 1944 г. той е бил главен секретар в МВР, а след това е изпратен за съветник в българската делегация в Париж от външно министерство.

„Началникът на управлението нарежда – незабавно да се провери кутията в дома на Асен Георгиев, посочва Проданов.

image Снимка: btvnovinite.bg


На място двама оперативни работника не могат да отворят пощенската кутия. 

„Не вземат някой от ключарите, който да дойде с връзката, да погледне и веднага да прецени кой е ключа, ами им задават една връзка и те започват да бърникат и да се опитват да отключат – не успяват”, заяви Бончо Асенов.

image Снимка: btvnovinite.bg


Години по-късно Бончо Асенов, оперативен работник от Държавна сигурност, обръща внимание на тази грешка на всички свои студенти във Варненския университет.

„Колебаят се какво да правят, може би са щели да извикат тогава ключар. В това време, Иван Асен Георгиев слиза по стълбите, взема писмото и те го виждат когато излиза”, отбелязва Асенов.

image Снимка: btvnovinite.bg


Необикновеното писмо на Томас Блекшир и данните за живота на Иван Асен дават на Държавна Сигурност достатъчно улики, за да започне разработка срещу българския дипломат. Справките показват, че през 1956 г. той става новият представител на България в ООН. Интелигентен и образован, Иван Асен бързо се сприятелява с колегите си от капиталистическите страни. В Париж за първи път се среща и с вербовчика си – родения в Самоков Анжело Кюмурджийски, известен като „Човека без лице”, защото негова снимка никога не се появява. Анжело се обръща към Иван Асен с „Ваше Величество”. 

И той се много учудва – Иван Асен, защо го нарича „Ваше Величество”, какво Величество? И той казва „Ми, българските царе обикновено са били с две имена”. Но, Иван Асен още не е узрял да стане шпионин”, казва Христо Ярловски.

image Снимка: btvnovinite.bg


Половин век след тази среща бившият кмет на Самоков и заместник-кмет в продължение на три мандата Христо Ярловски успява да открие в архивите на града фалшифицирани документи на Анжело Кюмурджийски. 

„Тук пише, че Елиезер – Елиезер е рожденото име на Анжело, след това се кръщава на Ангел, на Анжело, е едно и също лице с Челеби, с брат си. На времето писарите са избирани по своя краснопис, а тука е драскано, писано с един нечетлив почерк, явно някой набърже е искал да ги коригира. Платил е на някой, който ги е правил. И това са единствените, аз на друго място в общината не съм срещал такива фалшификации”, заявява Ярловски.

image Снимка: btvnovinite.bg


Въпреки че Анжело унищожава всичките си снимки, не само от България, Христо Ярловски успява да събере необходимите данни, че той е работил за един от дългогодишните шефове на ЦРУ – Алън Дълес. Не само това, Анжело води тайните преговори в Истанбул, като представител на президента Рузвелт за излизането на България от Втората световна война.

„В началото работи по състава, който се занимава с прокарването на така наречения „път за спасението”, по който много евреи идват в България и с негови кораби стигат до пристанището Яфа на една обетована земя”, допълва Ярловски.

image Снимка: btvnovinite.bg


Веднага след вербуването на Анжело, американците го готвят за техен резидент в Москва. 
 
„Той по тая линия финансира комунистическата партия в България и оттам са наблюденията на полицията, че той дава пари на комунистическата партия. Оттам е станал атентата на „Света Неделя” и по неведоми пътища – всички материали изчезват”, посочва Ярловски.

image Снимка: btvnovinite.bg


Официално, Иван Асен Георгиев не е включен в състава на делегацията, но въпреки това той е избран за ръководител на института по космическо право.

„Американците не толкова се интересуват от нещата в България, тях ги интересуват нещата в Русия. По-скоро се интересуват от космическите технологии, а по това време Русия е вече с 1-2 обиколки преди американците в овладяването на Космоса”, отбелязва Ярловски.

image Снимка: btvnovinite.bg


Междувременно в Държавна сигурност получават втори сигнал за шпионин. Той идва от охраната на Хрущов по време на сесия на ООН в Ню Йорк. На нашата охрана е дадена бележка с тайно съобщение. В техническия състав на делегацията ни е Иван Асен.

– Не се проверяват всички – Защо?

– Веднага отпадат, по политически причини. Как да го обясня по-простичко. Как ще си позволи шефът на КДС да хвърли съмнения върху някой от членовете на Политбюро на ЦК на БКП? Той самият е много ниско в политическата йерархия!, заявява Проданов.

image Снимка: btvnovinite.bg


Тогава вече оперативните работници са убедени, че той не проявява интерес към военна или икономическа информация. Според тях, тя вероятно е политическа и се предава лично по време на честите пътувания на Иван Асен в чужбина. Заради разпръснатите му няколко любовници. В продължение на две години, оперативните работници успяват да съберат писмата на част от тях. Докато той пътува, контраразузнаването се опитва няколко пъти да влезе и да обискира новото му жилище до парка Заимов. 

„По-сериозно впечатление прави, че нашата техническа служба не успява да се справи със заключващата техника, която се продава в Съединените щати. Няколко пъти се опитват да отключат вратата, не могат да я отключат. Когато я отключват, след това има затруднения със заключването, но се справят”, отбелязва Проданов.

image Снимка: btvnovinite.bg


Изненада за екипа на Второ главно управление на ДС е и котката в апартамента на Иван Асен. Една дреболия с една малка небрежност на оперативния работник, който беше допуснал всичко това и всичко след един невъобразим труд на хората, може да отиде по дяволите.

„Значи, това, което аз знам и то от човек, който е участвал в разследването на котката, че котката е излязла от апартамента. Че са я гонили надолу по стълбите”, казва Проданов.

„Това е едната история, която е щяла да провали работата, а другата е – някъде тука, не знам на кой етаж е живял Николай Гяуров. Един ден си пуска радиото и чува мъж и жена нещо си говорят, нещо се карат. И си вика „Тия ме подслушват”. И са ДС – той попада на вълната на ДС. Обажда се на заместник-шефа на Второ главно, контраразузнаването, който му е приятел и му вдига адски скандал – как може, бе? И мене ли? Абе, чакай! Не е вярно това! И оня му урежда среща със Солаков и Солаков. Убеждава го, че нямаме никакво отношение към него, но тука действително някъде в съседните блокове, а не в блока, в съседните къщи се подслушва. И той се успокоява”, допълва Бончо Асенов.

След огледите в дома на Иван Асен са намерени листа за тайнопис, радио „Хамерлунд”, шифрови таблица и блокче, и пари.

image Снимка: btvnovinite.bg


„А, на един от шифровъчните листове отзад пише на английски език: Първи и трети петък на месеца в 9:30 ч. музика, в 11 ч. предаване". И разбират, че очевидно има и радиовръзка с центъра, то естествено от там му пращат съобщенията и той ги слуша на радиото. Слагат от един от съседните апартаменти визуална техника да наблюдават какво върши той”, коментира Асенов.

Първият петък се чува музика на Шуберт, но службите не успяват да дешифрират съобщението според таблиците. Системата се разкодира чак на третия път. Тогава обаче, денят започва с петата симфония на Бетовен. ЦРУ искат информация какво се случва в партията и данни за Китай. Иван Асен се готви за командировка в чужбина и ДС решава, че трябва да го задържи бързо. 

„Ще отиде в Париж през Москва. Отива в Москва, там отива оперативен работник, това е Сашо Маринков и КГБ уреждат в хотела да го подслушват, да го наблюдават. В това време обаче, тук и другите се събират, следователите, решават, че той е консумирал престъпна дейност, да го арестуват. Тогава се предпочиташе тихомълком и така, че никой да не разбере, че той е арестуван”, заявява Асенов.

След ареста оперативните работници продължават тайно да разработват Иван Асен, според съобщенията в шифрограмите на ЦРУ. От там му определят три дни за среща с Блекшир на ъгъла на улица „Бенковски” и булевард „Руски” или на следващия ъгъл с „Шести септември”.

„Наблюдават мястото там отдолу, от мазето на Археологическия е имало камера. Там е имало камера – откъм Руската църква, в градинката, скрита някъде. Тук един камион е поставен, в който е имало наши оперативни работници, също с камера. Това беше унгарски център тогава, в него е имало 6 оперативни работници, вътре в този център 2 оперативни работници, тук 2 оперативни работници и няколко двойки, които са се разхождали”, обяснява Асенов.

Първата вечер Иван Асен не е изведен, но Блекшир минава с колата. Втората вечер Георгиев стои 5 минути и тръгва.  На третия ден отново идва в 18 ч., а Блекшир минава бавно с колата.

„И Иван Асен е бил на 1 метър от него, Блекшир няма как да не го види, но отминава и продължава натам. Но, през това време горе на ъгъла е бил резидентът на ЦРУ и оттам е наблюдавал ситуацията”, посочва Асенов.

image Снимка: btvnovinite.bg


Не съвсем тихомълком обаче протича съдебното дело срещу Иван Асен, водено не от кого да е, а от главния прокурор Иван Вачков и от председателят на Върховния съд – Ангел Велев.

image Снимка: btvnovinite.bg


„Аз го помня процеса. Процесът беше с много голяма гласност, процесът беше публичен – той се държи на процеса така, много мъжки, много кораво, той казва: Аз изживях един щастлив живот. А, то на вербуването Анжело му казва, че шпионството е опасна работа. Затова живей, всичко искат от американците и те ще ти го дават!”, заявява Ярловски.

image Снимка: btvnovinite.bg


В архива на делото има телеграми, изпратени уж от случайни хора. 

„Всичко това е режисирано. Наистина има такива телеграми, които звучат много смешно, ако ги гледаме сега и ако не завършват със смъртна присъда. Направен е опит да се оправдае несправедливата присъда. Но, от римското право знаем, че когато общественото мнение влезе в съдебната зала, правосъдието излиза през прозореца”, казва Проданов.

image Снимка: btvnovinite.bg


Бързият процес е наблюдаван в съдебната зала само от журналисти по списък.  Екипите са били от Българската Национална Телевизия  и Българската Телеграфна Агенция, както и няколко чужди медии. Делото излиза и на първа страница в „Ню Йорк Таймс”.

„Грешките на ДС са били поправими, на прокуратурата – до някъде, а на съда! Същата година е застреля шпионинът Олег Пенковски, защото е нанесъл големи вреди на СССР. Тогава се водят преговорите на Хрущчов и Кенеди за Карибската криза. Той е разстрелян една седмица след произнасянето на присъдата”, допълва Проданов.

image Снимка: btvnovinite.bg


Смъртната присъда на Иван Асен Георгиев е произнесена на 31 декември 1963 г. Веднага след последната му дума – в зала 15 и пълните му самопризнания. Четири дни по-късно екзекуцията е извършена.

Когато обаче, Сашо Маринков – шефът на оперативната група, която е работила по Иван Асен Георгиев, отива при Солаков и му казва: Другарю Солаков, този човек знае много неща, не всичко е разкрил, дайте да не го разследваме, дайте да го запазим, може би ще ни бъде от полза оттук нататък", Солаков му казва „Ти какво? На врага ли искаш да направиш услуга?”, разказва Асенов.

Категория: Забавление
Прочетен: 53 Коментари: 0 Гласове: 0
  ЕТО ТАКАВА ЛЮБОВ СИ СТРУВА ДА ТЪРСИШ

12.10.2018 ~ Скъпо Дневниче ~ Любов 0

image

 

„Някога търсех любов като малка черна рокля. Любов, която да ме кара да се чувствам секси, красива, желана. Която да ми дава грешния тип внимание и да ме убеждава, че точно от него имам нужда. Любов, която не ми обещава бъдеще, но ме кара да мечтая за него.

Някога търсех любов като петък вечер. Любов, която да разсее седмичните ми проблеми, да намали умората, да притъпи болката. Любов, с която да говорим на чаша вино.

 

Любов, която ме убеждаваше, че маската, която съм си сложила, е достатъчно красива, стига да я запазя на лицето си. Любов, която ми казваше, че не иска да ме загуби, но пък и нищо не иска да ми даде. Любов, която ме държеше на ръба.

Любов, която ми казваше, че си пише с майка си посред нощ. Моля те, любов, не съм глупачка. Някога любовната мъка приличаше на махмурлук.

 

Болезнена, срамна… от която те присвива стомаха, от която главата те боли. Махмурлук, вследствие на лоши решения. А ти беше точно това – лошо решение, което вземах отново, и отново, и отново. Но също като всеки махмурлук, и моята любовна мъка траеше кратко.

Обещах си повече да не вземам лоши решения. Кого ли заблуждавах, не след дълго отново пиех от твоята отрова. Виждах се в огледалото – моето глупаво аз, което се надяваше точно ти да запълниш празнотата. Дори само за миг.

Предполагам, че един ден просто се уморих от всичко това. Напоследък се надявам на любов като любими стари дънки. От онзи тип любов, която мога да нося в студена сутрин, докато бродя из града, или на вечеря с приятелите ми. Любов, която ме кара да се чувствам удобно, да се чувствам като себе си, която е надеждна и вярна. Любов, която е искрена с мен.

Любов, която не ме залъгва с напразни надежди. Напоследък се надявам на любов като неделя сутрин. Любов, с която да осъществя всички сладки клишета. Любов, на която да разкажа първия си любим филм. Любов, с която искам да остарея. Любов, която ще ми позволи да прибера всичките си страхове в най-горното чекмедже, точно до неговите страхове.

Любов, която ще ме убеди, че багажът, който нося, не е чак толкоз тежък. Любов, която ще ми разкаже колко много обича семейството си, докато пием сутрешно кафе.

Напоследък съм готова за онази нежна ежедневна любовна мъка. Любовна мъка, която е дребна, но влудяваща, досадна, нелепа. Любовната мъка, която животът ни причинява.

Хубавото е, че и двамата имаме чувство за хумор и знаем, че тези дребни проблеми траят кратко. Хубавото е, че можем да се разсмиваме един друг, да се мотивираме един друг, да бъдем като любима песен в тежък момент един за друг.

Категория: Забавление
Прочетен: 69 Коментари: 0 Гласове: 1
  ЧЕТИ ГО ВИНАГИ, КОГАТО СЕ НУЖДАЕШ ОТ ПРОМЯНА

Не всяко „Браво!" е достойно.
Не всяко „Долу!" е позор.
Не всеки химн — заупокоен.

И не хвалебствен — всеки хор.
Не всички лаври са победа.
Не всяка загуба е крах.
Не всяка истина — последна.
Не всяка грешка — смъртен грях.
Не всяка прошка е пощада.
И не надгробен — всеки кръст.
Най-истински когато пада
човек доказва своя ръст.

 
Категория: Забавление
Прочетен: 48 Коментари: 0 Гласове: 1
  Бащата на малката Ани шокира: Не я убих, само нарязах трупа ѝ
  • 15.11.2018 | 10:17
  • 6325
  • A+
  • A−
  1. image  
  •  
  •  
  • Коментари 1

Не съм убил Ани, само нарязах трупа ѝ. Това ужасяващо признание е направил преди ден в гръцкия съд бащата на 4-годишното момиченце. Станислав Бакърджиев беше изправен отново пред Темида. Процесът срещу него беше отложен за 6 декември, пише в. "Български новини".

На процеса преди ден са присъстваил бабата и дядото на малката Ани. Те споделили, че разбрали за изчезването на детето от майка му, а за убийството - от медиите. Не знаели и че Станислав употребява наркотици.

Момиченцето беше убито и разфасовано преди четири години. В хода на разследването стана ясно, че бащата го е убил, след което го нарязал.

При разследването бил открит отпечатък от пръста на приятел на бащата - Назиф Ахмедов върху бутилка с белина, която била използвана за изчистването на кръвта на Ани от стените, пода и мебелите. Двамата мъже бяха обвинени за предумишлено убийство, гавра с мъртъв и използване на оръжие.

Майката Димитрина е осъдена на 6 г. условно за това, че е изложила детето си на риск, но обжалва наказанието.
 

Категория: Забавление
Прочетен: 231 Коментари: 0 Гласове: 2
  Рекордни продажби на билети за Spice Girls image 13 Ноември 2018

Стотици хиляди тръпнат в очакване на онлайн опашка, за да си закупят билети за концертите на култовата британска поп група Spice Girls, които обявиха, че отново се събират.

Момичетата от Spice Girls - Мелани Браун, Мелани Чизхолм, Ема Бънтън и Джери Халиуел - заявиха, че се събират отново, но без Виктория Бекъм. Концертите стартират на 1 юни 2019 г. Spice Girls ще гастролират в Манчестър, Ковънтри, Съндърланд, Единбург, Бристол и Лондон. Билетите бяха пуснати в продажба на 10 ноември в 10.30 часа британско време.

Директорът на британския клон на американската компания Ticketmaster Андрю Пърсънс заяви, че в Обединеното кралство е регистриран рекорд по натоварване на сайта за продажба на билети заради наплива от желаещи да отидат на концертите на култовата Girl банда. „Търсенето на Spice Girls бие всякакви рекорди“, обобщи той.

"Нашият сайт е посетен от милиони хора, търсещи билети. На моменти опашката надхвърляше 700 хиляди души. Стотици хиляди билети бяха продадени за броени минути на щастливите почитатели в цялата страна. Поздравявам момичетата. Съдейки по това, което видяхме, те могат да изнасят концерти всяка вечер в течение на година", добави Пърсънс.

Spice Girls са създадени през 1994 г. в Лондон и са обявени за социален феномен. За 18 години техните хитове 11 пъти са оглавявали класациите. Групата е продала над 40 милиона албума.

Категория: Забавление
Прочетен: 54 Коментари: 0 Гласове: 0
  Майкъл Дъглас със звезда на Алеята на славата в Холивуд image Снимка: Screenshot/www.youtube.com 7 Ноември 2018

Американският актьор Майкъл Дъглас беше удостоен със звезда на "Алеята на славата" в Холивуд.

Церемонията се проведе във вторник и на нея присъства бащата на Майкъл Дъглас - легендарният актьор Кърк Дъглас, който след месец ще навърши 102 години. Звездата на 74-годишния актьор е 2648-мата, появила се на култовата Алея на славата.

В подкрепа на съпруга си пристигна и актрисата Катрин Зита-Джоунс, както и синът му Камерън Дъглас, също така и близката приятелка на семейството, актрисата Джейн Фонда.

image 

Майкъл Дъглас печели първия си "Оскар" през 1976 година за филма "Полет над кукувиче гнездо". През 1988 година той взе "Оскар" за най-добър актьор за ролята си във филма "Уолстрийт" на режисьора Оливър Стоун.

Освен това Майкъл Дъглас е активист за подкрепа на човешките права. А като продуцент и актьор той доказва, че може да е на нивото на великия си баща.

Категория: Забавление
Прочетен: 56 Коментари: 0 Гласове: 1
  Хиляди българи умират от инфаркт или инсулт, но при тези хора рискът е 3 пъти по-голям!  
  image

Американски учени откриха при кои хора рискът от тези заболявания е 3 пъти по-висок и защо

Шумът се оказва основен рисков фактор за две от най-сериозните и често срещани заболявания в наши дни.

 

Американски учени откриха при кои хора рискът от инфаркт или инсулт е по-голям и защо.


Специалисти от Масачузетската болница в Бостън стигнали до това откритие по време на изследване, обхващащо 499 души на средна възраст 56 години.

Резултатите разкрили, че основен фактор за повишаване риска от сърдечносъдови болести, инфаркти и инсулти, е шумът.

Острият инфаркт на миокарда е заболяване, което засяга милиони хора по света. Той настъпва, когато определен участък от сърдечния мускул некрозира (умира) и възпрепятства доставката на кислород към сърцето. В повечето случаи това води до смърт или до различна степен на инвалидност. По данни на Националния център по здравна информация към Министерство на здравеопазването, всяка година, от остър инфаркт на миокарда, у нас умират близо 6 000 българи.

Инсултът пък е остро нарушение на кръвообращението в мозъка и води до същите последици. От Министерството на здравеопазването отбелязват, че през изминалата година броят на българите, засегнати от инсулт, е надхвърлил 50 000.

Доброволците от новото американско изследване били подложени на позитронно — емисионна и компютърна томография на мозъка и кръвоносните съдове.

Въз основа на резултатите на всеки един от участниците била определена активността на амигдалата (Бадемовидно тяло) — зона в мозъка, част от лимбичната система, която отговаря за регулирането на нивата на стреса и емоционалните реакции.

След това екипът измерил и изследвал нивата и честотата на шум в районите, където живеели доброволците, пише Факти.бг.

Съпоставяйки данните, учените открили, че активността на бадемовидното тяло при хората, подложени на хроничен и силен шум, е много по-голяма, в сравнение с онези, които живеели на по-тихи и спокойни места.

При хората, живеещи в условия на силно шумово замърсяване, като автомагистрали и летища, амигдалата била проактивна, а нивото на възпаление на артериите им — по-високо. Учените отбелязват, че при такива показатели рискът от инфаркт и инсулт се увеличава 3 пъти.

В заключение, екипът съобщава, че през следващите 5 години, в резултат на нарушено функциониране на сърдечносъдовата система, включително сърдечни пристъпи и инсулти, пострадали 40 от участници в изследването.

Категория: Забавление
Прочетен: 63 Коментари: 0 Гласове: 1
  то кой е масовият убиец от Калифорния  

  image

Мъжът, който отне живота на 12 души в претъпкан бар в калифорнийския град Таузънд Оукс, е бивш войник на 28 години, предаде Франс прес, цитирайки Джеф Дийн, шериф на разположения в околностите на Лос Анджелис окръг Вентура.

 

Заподозреният, който се е самоубил, се казва Иън Дейвид Лонг и е служил в елитните части на морската пехота, уточни шерифът на пресконференция.


"Имали сме много контакти с Лонг през годините за дребни инциденти", добави Дийн. През април полицаи са го посетили и са повикали полицейски експерти психолози, защото той е действал нерационално.


Припомняме, че въоръжен мъж откри стрелба в препълнен бар в град Таузънд Оукс в южната част на Калифорния и отне живота на 12 души. Нападателят е нахлул в заведението, в което е имало колежанско парти.

 

Човек, станал свидетел на трагедията, заяви пред в. "Лос Анджелис таймс", че нападателят е влязъл в бара около половин час преди полунощ и е произвел поне 30 изстрела. Други очевидци казват, че е хвърлил димна граната.

В Съединените щати често се извършват масови стрелби на обществени места. При последното нападение загинаха 11 души в синагога в Питсбърг.

Категория: Забавление
Прочетен: 90 Коментари: 0 Гласове: 2
  Когато се върнах от отвъдното 

· СВЕЩ. ГЕОРГИЙ МАКСИМОВ · 

   

imageПредставяме ви разговор, записан в предаването от поредицата „Моят път към Бога” на руския ТВ канал „Спас”, в която отец Георгий Максимов се среща с хора, които са намерили спасение в Православието. Опитът, преживян от  неговия гост е драматичен и едновременно … светъл, защото променя живота му, към този момент напълно съсипан и го обръща към Христос. Как и защо Василий се озовава на оня свят, какво преживява там, как усещането на Христовата любов му помага правилно да осмисли живота си на този свят. Ето неговата история…

Свещ. Георгий МаксимовНашият гост е преживял много драматични събития, които го довеждат до Бога. Сред хората има такава поговорка: „Никой не се е върнал от оня свят”. Тя се казва с подтекста, че никой не знае какво ни чака след смъртта. Обаче историята на Василий Лазарев опровергава тази поговорка. Но преди да преминем към разговора за неговата смърт и връщане от отвъдното, нека представим предходните събития. Василий, ще сгреша ли, ако предположа, че както много хора от нашето поколение, Вие сте израстнали в среда на невярващи хора и не сте познавали вярата в Бога?

Василий Лазарев: Да. Аз съм роден и израснах в друго време. След като се уволних от казармата през 1989 г.,

image

Василий Лазарев днес работи като програмист

се появи съвсем различна парадигма. Съветският съюз се разпадаше. Трябваше някак си да намирам прехрана. Бяхме много млади със съпругата ми, роди ни се и дете. След военната служба малко работих в завода, а после попаднах в охранителните групировки. Разбира се, сега тези структури са по-различни, но тогава това бяха охранители, а през нощта – бандити, които изтръгват насила дълговете. Много лоши неща извърших тогава. Ужасни неща. Ръцете ми не са изцапани с кръв, но от всичко останало има достатъчно. За тези неща досега се срамувам, въпреки че се покаях.

Мнозина от нас загинаха. Някои влезнаха в затвора. Но тъй като тогава се роди дъщеря ми, аз реших да приключа с този бизнес. Полека успях без особени загуби да се оттегля. Просто се преместихме да живеем на друго място и напълно прекъснах всички връзки. Опитвах се някак да изградя живота си, но нямахме пари и припечелвах както можех: занимавах се с търговия, работих като таксиметров шофьор с моята кола. Запознах се с едни хора на пазара. Тогава това се наричаше „далавера”. Три години работих по пазарите на Москва и околностите й. В този период се пристрастих към наркотиците.

Как стана това? Вие вече сте бил човек на съзнателна възраст – сигурно сте били наясно, че това е опасно.

Тогава бяхме скарани с жена ми, живеех сам в квартирата. Тук при мен се събираше голяма група наркомани. Гледах доволните им физиономии, когато се инжектираха и казваха: „На теб това не ти трябва”, но това звучеше като: „Само не ми разваляй удоволствието”. И поисках да опитам. Първоначално ме беше страх. Инжектирах веднъж, втори път, трети … И готово. Според мен, два пъти са достатъчни, за да се пристрастиш. Хероинът е много прилепчив демон. Той те хваща в обятията си и вече не те пуска. Колко хора са се лекували, опитвали са да се освободят, да се изчистят, единици успяват. Познавам само едно момиче, което успя и то с цената на големи усилия. И като майка тя не може да се реализира, т.е. не може да има деца. А останалите умират. При това някои преживяват клинична смърт вследствие на свръхдоза и после отиват да си купят следващата доза.

Например, така стана с един мой приятел. Бяхме в кухнята: аз, той и неговата приятелка. Инжектирахме се – той падна. Стана му лошо, извикахме Бърза помощ. Те дойдоха скоро. Извлякоха го на стълбищната площадка. Там му отвориха гръдния кош и му правиха пряк сърдечен масаж … Казвам ви, това не е гледка за хора със слаби нерви. Свестиха го. И въпреки това нищо не се промени и само два месеца по-късно той почина от свръхдоза. Страшни работи. Аз около година бях на хероин. Това е сравнително кратко време. Тази зависимост съсипва хората по различен начин. Някои десет, петнадесет години са на хероин – не знам как издържат толкова дълго. Обикновено наркоманът живее пет – шест години максимум.

Вашата смърт също ли беше заради свръхдоза?

Не точно. Тогава съществуваше „легендата“, че можеш да пиеш водка и с помощта на алкохола да се освободиш от хероина. Но се оказа, че всъщност не е така. Бяха празниците през май и с тази цел аз пиех и пиех – за да се избавя от хероина. Но това не помогна. Не издържах и на 11 май, в един вход, с момчетата си сложихме хероин. Беше вечер, след 22 ч. А водка и хероин значи сигурна смърт. Не знам кое на какво влияе, но на практика умираш веднага. Аз още бях под въздействието на алкохола. Помня тъмнина. Сякаш съзнанието се разпада. Очите се затварят и в ушите звънят камбани.

Тоест изпадате в клинична смърт…

Това е моментът на смъртта. Не усещах болка. Меко и спокойно се затвориха очите ми и аз се свлякох надолу към сметопровода. Там и останах. Помня само, буквално виждах, сякаш под вода и на забавен кадър, как едно момиче – една от нас – тича и чука от врата на врата – да отворят и да се обадят на Бърза помощ. Тогава още нямаше мобилни телефони. Сергей, приятелят ми, който остана до мен, се опитваше да ми прави изкуствено дишане. Но явно не умееше. После помня, че вече лежа пред входа. Дойде Бърза помощ. Виждам отстрани тялото си да лежи на земята. Те правят нещо. А на мен ми стана безразлично, напълно безинтересно. Нещо ме дърпаше надясно и нагоре. Все по-бързо. Имаше неприятен звук, някакво бучене. Завъртях се и се понесох нагоре по някаква голяма тръба. Мисълта ми при това не се прекъсна нито за секунда.

Не се ли изплашихте, като разбрахте, че е дошла смъртта?

Първоначално аз не го осъзнавах. Това стана по-късно. Движех се все по-бързо. Полупрозрачни стени, тунел, ускоряващ се полет … Наоколо – гледка, която може да се сравни със звездните снимки на телескопа Хъбъл. А отпред – ярка светлина. Много ярка. Усещането прилича на атракция в аквапарк, когато летиш по спирала надолу, спускаш се и падаш в басейн с топла вода. Звучи някаква неземна музика. Едва тогава погледнах себе си. Чак тогава осъзнах, че съм умрял. При това не изпитах никакво съжаление. Чувствах радост, покой, наслада. Можех да видя къде е тялото ми. Виждах, че то е в линейката на Бърза помощ. Но ми беше все едно, напълно безразлично. Не изпитвах никакво презрение или ненавист, просто …

Като нещо чуждо?

Да. Както например вървиш и виждаш на пътя камък – и какво от това. После започна да ме тегли нагоре, сякаш започна да ме издига топла длан. Буквално усещах вълни на щастие и пълно спокойствие. Абсолютна защита. Всичко наоколо бе проникнато с любов – толкова силна, че не знам с какво да я сравня. Теглеше ме сякаш през някакви облаци. Както излита самолет. Все нагоре и нагоре. И пред мен се появи образ в ослепително сияние. Той имаше дълга дреха, хитон. Вижте, до този момент аз не бях отварял Библията, никога не се бях замислял за Бога, за Христос. Но тогава изведнъж с цялата си душа аз разбрах, че това е Той. А Той е като роден баща. Той посрещна мен, блудния син, с такава любов, каквато няма на този свят. Никой не е говорил така с мен. Той не ме обвиняваше, не ме убеждаваше, не ми се караше. Той просто ми показа моя живот. Ние общувахме мислено и всяка Негова дума аз възприемах като закон. Без каквото и да било съмнение. Той говореше тихо и нежно, а аз все повече се убеждавах, че съм бил чудовищно неправ не само спрямо себе си, но и спрямо близките си и въобще към всички. Аз плачех, ридаех, сърцето ми се разкъсваше и така се очистваше и постепенно ми ставаше по-леко.

Струва ми се, че това може да се сравни със следната ситуация: когато грънчарят прави гърне и глината му пада и той започва с ръце да я поправя … Точно като грънчар Той изправяше душата ми, тя беше толкова омърсена … И така, Той ми показа моя живот, като филм всичко мина пред очите ми.

Знае се, че така се случва. После четох за това при Мууди* и при други, които имат такъв опит. Не казвам нищо ново. Не си измислям, не лъжа. Човек сигурно би излъгал, ако цели нещо. Аз просто искам да разкажа това, което видях, за да чуят хората. Вече свикнах с това, че мнозина не ми вярват, други ме мислят за ненормален.

И така. Той можеше във всеки момент да спре показването на живота ми. Сякаш е филмова лента. Но още по-интересно е, че аз можех във всеки момент да вляза в ситуацията, която ми показваше и да видя себе си. Да усетя ситуацията от гледна точка на всеки от участниците.

Можехте да разберете как те я възприемат.

Да. Например, как една дума може да нарани. Преживявал съм нараняване с огнестрелно оръжие и с нож, но нищо не може да се сравни с това, как човек може да нарани само с една хвърлена дума. И как се запомня това за цял живот. Какви последствия има. Колко внимателни трябва да бъдем в своите постъпки. Много хора си мислят, че съществува само този живот и после – край, само някакъв тъмен непрогледен мрак или просто нищо. Не, приятели, всички ще трябва да отговаряме за постъпките си. Абсолютно всички. И тъй, ние с Него анализирахме моя живот. После Той ме взе за ръка и тръгнахме… Помня, че в краката ми имаше някаква мъглива субстанция, която постоянно се преливаше. Много ярка светлина. Т.е. там изобщо няма сянка, въпреки че е трудно това да си го представи човек. Чувствах се полупрозрачен. Като във филма „Невидимият”, където само границите му се обозначават. Той ме взе за ръка, поведе ме, просвети ме с тази най-ярка светлина. После се озовахме отново на онова място, където се срещнахме за първи път. Не си спомням какво ме попита, но главното беше, че осъзнах, че трябва да се върна обратно в земния живот. Пред очите ми се мярнаха жена ми, детето. Между другото, към този момент ние бяхме скарани и почти година не живеехме заедно. Та аз разбрах, че трябва да се върна. Обещах Му да се вразумя, да се поправя. Изпитвах силна тъга и в същото време ми беше дадено да разбера, че не се виждаме за последен път. Може би досега ме държи тази надежда. Честно казано, искам да се върна там. Във всеки един момент.

imageВъпреки че, колкото прекрасно беше това, което аз преживях, толкова зле ще се чувстват онези, които ще бъдат в ада. Аз не бях в рая, но може би в някакво преддверие на рая. Не знам, как да го нарека … Това чувство е сигурно по-силно от всички наркотици на света взети заедно и умножени по безкрайност. Може би, от експлозията на всепознание буквално ми се подкосиха краката. Истината само премина покрай мен, но аз усетих онзи безкраен творчески потенциал, който е заложен в нас. Да знаеш всичко … това няма как да се разкаже, просто трябва да ми повярвате: това е чудесно, със сигурност няма да ни е скучно там. Толкова беше хубаво. Топло, уютно. Точно заради Него. Аз чувствах, че Той е нашият Отец. Истинският Баща. Не като земните бащи … С биологичния ми баща много не ми провървя, с втория ми баща – също.

Накратко, аз се връщах по обратния път. През май слънцето залязва късно … Помня, че още беше залез и аз се спускам. През клоните на дърветата, през капака на линейката – и се връщам в тялото си. Съзнанието ми рязко се връща обратно в тялото. Правя дълбоко вдишване, ребрата ме болят много силно. Хващам фелдшера за ръката. Той държи часовник, ключове, пари …

Вашите?

Да. Всичко, което имах в джобовете си. Джобовете ми бяха обърнати. Не казвам нищо лошо за служителите на Бърза помощ. Аз самият съм дете на лекари. Сестра ми работеше в Бърза помощ. Аз бях труп. После се изясни, че от 14 минути съм бил мъртъв. Разбира се, вече лекарите са се били отказали да ме реанимират, просто са ме карали в моргата. Та, аз го хванах за ръката. Това изражение трябва да се види. Такъв ужас не бях виждал през живота си.

Предполагам, че в бъдеще този човек няма да рискува да пребърква покойници (смее се).

Нямах много пари … дадох му половината – колкото за бутилка бира. С другата половина си купих една бира и направо там седнах да си я изпия и си мислех … На другия ден се събудих от звънеца на вратата. На практика, още не осъзнавах, какво се беше случило с мен. Осъзнаването ставаше постепенно в продължение на няколко седмици. Отварям вратата и виждам жена си. А ние цяла година не се бяхме виждали. Общо взето, поговорихме около час. Аз зарязах всичко, всичко, което беше в онази стая. Заключих и отидохме при съпругата ми. Повече не съм се връщал там. Отсякох всички връзки отведнъж. Но зависимостта към хероина си беше останала. Вече към края на деня ми стана съвсем зле. Следващите близо два и половина месеца следвах този режим: бутилка водка, димедрол, диазепам… – просто за да мога напълно да се изключа за периода на абстиненцията.

Съпругата ми е светица. Нейните грижи бяха решаващи за мен. Тя ходеше на работа и ми купуваше водка. А аз се въргалях вкъщи. Когато започваш да вземаш твърди наркотици, не се замисляш, какво ще стане после с теб; добре ти е и нека целият свят да почака. И когато поискаш да прекратиш това, разбираш, че демонът не те пуска. Вече нямаш вени, тези, които си имал, са отдавна съсипани. Гниеш, тресе те, гърчиш се в буквалния смисъл на думата. Абстиненцията е най-страшната болка. Тя не прилича на болката при порязване или удар. Тя е по-скоро като ревматичните болки, които ти извиват ставите. И при това – много по-силна болка. И тя е вътре в теб. Не можеш да си направиш превръзка или компрес. Гърчиш се. Не можеш нито да стоиш, нито да лежиш, изобщо не можеш да си намериш място. И това се съчетава с всякакви кошмари. Ужасно състояние. А да го прекратиш е много лесно. Трябва само да вдигнеш слушалката, да се обадиш и след половин час вече ще си си взел дозата и всичко ще е нормално. Но аз дадох дума да приключа с всичко това.

По собствено желание да преодолееш абстиненцията е изключително трудно, много важна е подкрепата на близките и разбира се, желанието на болния. Но най-важно е да ти помогне Бог.

Сега разбирам, че Господ върна съпругата ми, за да се погрижи тя за мен; и на мен самия даде сили. Сам не бих издържал.

Беше страшно лято. После спрях и алкохола. Не мога да кажа, че сам го спрях. След водката, след цялото това „лечение”, аз рязко прежълтях. Дойдоха от Бърза помощ и казват: „Имате хепатит С. Ако продължавате да пиете, ще развиете цироза и – сбогом”. Започнах да пия бира вместо водка. Стана още по-зле. Нещата вървяха към края. И вече не заради наркотиците, а заради алкохола. Отидохме в клиника, където практикуват кодиране от алкохолизъм по метода на Довженко А.Р. (емоционално-стресова психотерапия – б. пр.). И ето – от 17 години вече не пия. Не ме и привлича. Гледам хората, които пият, и ми става смешно – това е някакъв цирк. Хората не разбират какво правят. Аз спрях да пия и естествено в тези компании вече ми е скучно.

И прекратяването на зависимостта към наркотиците, и освобождаването от алкохолната зависимост – всичко това стана след онзи случай. Като че ли се появи някаква вътрешна директива.

Сега вече разбирам, че всичко това е свързано с Бога. Той ни поставя на пътя на истината. Започнах работа. Разбира се, от онзи момент веднага спрях да изневерявам на жена си. Спрях да пуша, да псувам. Всичко това – постепенно, крачка по крачка. Във всичките си начинания молех Бога за помощ. Просто така – вътре в себе си Го молех и Той винаги ми помагаше. И така, месец след като прежълтях, отново дадох кръв за изследване. Диагнозата не се потвърди. После още няколко пъти ми взимаха кръв – не съм болен от хепатит. Той просто изчезна.

Въпреки всичко това Вие не стигате веднага до Църквата?

Да. Това беше дълъг път. Сякаш първо трябваше да премахна от себе си всичко излишно. А Църквата е довеждане до съвършенство. Освобождаването от зависимостите, които изброих по-горе, според мен беше само грубата настройка, а сега ми предстои фината настройка. Фината настройка продължава до последното издихание. Тя е много по-важна и неизмеримо по-трудна от първия етап. Защото да спреш да пушиш е много по-лесно, отколкото да спреш да завиждаш на някого. Или да спреш да пиеш е много по-лесно, отколкото да спреш да мразиш някого или отколкото да простиш на някого.

До Църквата не стигнах веднага. Първо само много четях за опита на различни хора, свързан с отвъдния живот. Лутах се като слепец: Блаватска, Рьорих … Там търсих истината. Но я намерих, едва когато прочетох в Библията: „Бог е любов” (1 Йоан. 4:8). На това ни учи Православието. В другите учения не открих такова нещо. И там, в моя посмъртен опит, Бог беше любов. Абсолютната любов. Именно там аз разбрах това. Бях защитен, обичан, разбиран. Като син, който е намерил своя баща. Именно християнството учи, че „на всички ония, които Го приеха, – на вярващите в Неговото име, – даде възможност да станат чеда Божии” (Йоан 1:12), „Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа” (Гал. 4:7). Като се ръководех от това, аз отидох в Църквата, изповядах се, причастих се. Може би за първи път след като бях кръстен. Аз съм кръстен през 1980 г.; тогава бяхме в гр. Владимир, тъй като заради Олимпиадата всички бяха изгонени от Москва. Във Владимир майка ми ме заведе в църквата да ме кръстят. Въпреки че тя е комунистка и баща ми е комунист. Лекари…

Може би просто заради традицията?

Да. Тогава не му отдадох особено значение. Честно казано до 20-годишна възраст не съм се и замислял какъвimage е Бог, съществува ли или не. Просто си живеех и толкова. Може би шест години бяха минали след онзи случай, преди да дойда в храма. Започнах да пристъпвам към свето Причастие веднъж на три седмици. Изповядвах се, причастявах се. Първият път, когато се причастих, това беше нещо неземно. Аз по принцип съм доста рязък човек, понякога дори съм груб. А в този момент омекнах и всички хора ми изглеждаха като добри ангели. Това продължи може би едно денонощие. То много прилича на усещането, което изпитах там. Такова сърдечно чувство. Благодат. Защото когато се причастяваме с Тялото и Кръвта Христови, ние се сродяваме с Него. След първото Свето Причастие аз се учудих: „Как е възможно това? И там, и тук”. Е, сега, разбира се, не всеки път се чувствам така. Но първия път беше направо… краката ми се покосиха.
Много интересни неща разбрах, когато осмислих видяното там. Онези хора, които отиват в ада, те после биват изхвърляни във външната тъмнина. Излиза, че човек, който се окаже там след смъртта си, той… Душата му е толкова грешна, че тя сама се отдалечава от Бога. Тя сама осъжда себе си. Колкото е по-грешен човек, толкова по-далеч е той от Светлината, от Бога; сам не можеш да се приближиш до Него, защото си покрит с калта на своите мисли и действия. Непрогледната тъмнина все повече и повече те повлича, а там те очакват всички твои страхове. А при Него няма страх, само блаженство. За нас животът винаги се прекратява внезапно и тогава ще се изправим пред Него с всичките си постъпки, а там вече нищо не може да се промени. И тогава всъщност човек сам се осъжда и сам не си позволява да се доближи до Светлината, защото тя ще го изгаря непоносимо. Подобното се призовава чрез подобно. Страшният съд не е това, за което често го представят …

image

Отец Георгий Максимов

Е, всъщност Вие още не сте стигнал до Страшния съд. Защото Страшният съд ще бъде в края на историята, при възкресението на мъртвите. Душите ще се съединят с телата на умрелите и тогава хората, вече заедно с телата си, ще застанат на Страшния съд. В същинския смисъл на думата раят и адът ще бъдат след Страшния съд. А преди това душите се намират в състояние на очакване на Страшния съд, както казва свети Марк Ефески. В зависимост от това каква е душата, тя или очаква бъдещите мъки и затова се измъчва; или очаква бъдещите блага и затова изпитва блаженство.

Явно това беше малък съд. Личното осъждане. Много неща съм преживял, но дори не искам да помисля да разгневя Господа. По какъвто и да е начин. Дори не ми минава през ум такава мисъл. Преди правех безумни неща. Сега, като зная това, което ни очаква там … Колко може да ни е добре там и колко зле – дори не мога да помисля за това. Преди не можех да живея без мисълта за цигара или например: „Не се напуших или не се дрогирах – напразно мина денят”. А сега приключих с тези неща след всичко онова, което разбрах. Не съм страхливец, но съм започнал да се държа като добро дете, защото не искам да попадна там. Там е страшно.

Във външната тъмнина?

Да. Още повече, че е за вечността. Освен това разбрах, че ние като че ли се раждаме два пъти. Първия път се раждаме от родителите си, а второто раждане е след смъртта. В този живот, докато сме тук на този свят, ние трябва да се определим на чия страна сме и какви ще са нашите постъпки. Много ми провървя, че ми се даде още една възможност. Бог ми подари нов живот, в който разбрах какво е любов. Просто човек трябва навреме да се осъзнае. Както казва преподобният Серафим Саровски: тук трябва да придобиваме Светия Дух.

Именно тук, на този свят, защото там вече няма да можем да променим нищо. Във връзка с двете раждания си спомних думите на преподобния Григорий Синаит: „Тук, на този свят човек износва зародиша на своя бъдещ живот. Или на вечни мъки, или на вечно щастие с Бога”. Всъщност при смъртта ние раждаме за себе си онази вечност, която сме определили чрез насочване на волята си: в зависимост от това, към кое е била устремена волята ни: към Бога или към греха.

Всъщност това ме накара да разкажа историята си. Защото по принцип това е нещо дълбоко лично… Не всеки би разказал такива неща за себе си. Искам да засвидетелствам, че личността е неунищожима. Съзнанието ми не се прекъсна нито за миг. А това потвърждава, че ние не умираме. Казвам това за атеистите, за тези, които отричат Бога. Защото ако тук те се надяват на нещо, например на княза на този свят, там той няма да ги защити. Там те ще получат според заслугите си. Това е абсолютно сигурно.

Трябва не само да вярваме, но и да вършим добри дела. Помислете: за какво се раждаме? Нима най-сложният биологичен организъм на планетата е създаден само за празно забавление? Животът ни на този свят е само миг, но много важен миг, защото точно тук ние определяме с Бога ли ще бъдем или не. Втори такъв миг няма да има и след смъртта човек нищо не може да промени. Докато има време, се старайте да не правите нищо лошо, да си вземете прошка с онези, които сте обидили. Правете всяко нещо за слава Божия.

Ще напомня двете заповеди, които ни донесе Иисус Христос: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум“ и „възлюби ближния си като себе си“ (Мк. 12:30:31). Ако всички хора изпълняваха тези две заповеди, светът щеше да е обгърнат в любов. В това отношение Православната църква е водеща. Мисля, че това е единственото правилно учение и само то ни води към живот след смъртта. А аз се убедих от собствен опит, че съществува задгробен живот. Може би разказът ми ще помогне на някого да се замисли над своите действия, да преосмисли поведението си. Мнозина ми казват: „Това са били халюцинации под въздействието на наркотиците, бълнуване вследствие на заспиването на мозъка”…

Но това, че животът Ви се е променил така радикално, е свидетелство, че този опит не е бил само халюцинация. Защото всеки зависим от наркотиците редовно халюцинира, но животът му не се променя от това. Само реалният опит може да промени живота. Аз мисля, че Господ предварително Ви е показал това, което ни очаква. Защото всичко в предишния Ви живот Ви е водило към съвсем друго място, именно в онази външна тъмнина. Но Господ по Своята любов Ви е показал предварително това, което Ви очаква, за да можете да вземете правилно решение. И Слава Богу, Вие наистина сте взел правилното решение при своя втори шанс. | www.pravoslavie.ru

* Реймънд Мууди изследва преживяванията на прага на смъртта. Неговата книга „Живот след живота“ е бестселър и култова за езотериката книга.

 

Категория: Забавление
Прочетен: 73 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 08.11 20:53
image Цeнeтe мaйĸaтa, дoĸaтo нe e ĸъcнo 0 0 image Двe пpиятeлĸи cи гoвopeли нa чaшa чaй и eднaтa зaпoчнaлa дa ce oплaĸвa: – Maйĸa ми пocтoяннo ми звъни пo тeлeфoнa и мe питa ĸoгa щe oтидa пpи нeя дa cи пoгoвopим. Πoняĸoгa, ĸoгaтo oтивaм пpи нeя, yceщaм, чe мe дpaзнят paзгoвopитe c нeя, мaниepитe й. Ceщaш ce, ĸoгaтo cтapцитe ти paзĸaзвaт eднo и cъщo нeщo пo няĸoлĸo пъти… Ocвeн тoвa, cъм пocтoяннo зaeтa: тy нa paбoтa, тy c любимия, тy c пpиятeли… – Знaeш ли, aз пъĸ paзгoвapям мнoгo c мoятa мaйĸa. Bceĸи път, ĸoгaтo ми e тъжнo, oтивaм пpи нeя. Koгaтo ce чyвcтвaм caмoтнa, ĸoгaтo имaм пpoблeми и ми e нyжнa пoдĸpeпa, дo нeя ce чyвcтвa нaй-дoбpe. – Дa! Tи cи пo-дoбpe oт мeн – oтбeлязaлa пpиятeлĸaтa. – He миcля, чe e тaĸa – oтгoвopилa тя c тъгa. – Aз пoceщaвaм мaйĸa cи нa гpoбищaтa. Tя пoчинa. Koгaтo живeeшe c мeн, aз cъщo избягвax cpeщитe c нeя и миcлex ĸaтo тeб. He мoжeш дa cи пpeдcтaвиш ĸoлĸo мнoгo ми липcвa тoвa ceгa! Koлĸo ми e нyжнa! Aĸo мoят oпит мoжe ти пocлyжи зa пpимep, тo oтиди дa пoгoвopиш c мaйĸa cи, дoĸaтo имaш възмoжнocт дa гo нaпpaвиш. Цeни тoвa, чe тя e тyĸ, чe e c тeб. Oпитaй ce дa нe зaбeлязвaш гpeшĸитe й, зaбeлязвaй дocтoйнcтвaтa. He чaĸaй дa ce oзoвe нa гpoбищaтa, зa дa paзбepeш ĸoлĸo ти e cĸъпa. Зaщoтo eдвa тoгaвa щe ocъзнaeш, чe вeчe нищo нe мoжeш дa нaпpaвиш зa нeя, ниĸoгa нищo нямa дa пoпpaвиш, дa пpoмeниш. И oт тoвa щe ти ocтaнe тaĸaвa paнa, ĸoятo нямa дa зapacнe ниĸoгa. He пoзвoляй и c тeб дa ce cлyчи cъщoтo, ĸoeтo и c мeн. Πpeз цeлия път в ĸoлaтa oт вĸъщи дo paбoтa жeнaтa миcлeлa нaд дyмитe нa cвoятa пpиятeлĸa. Bлизaйĸи в oфиca, тя ĸaзaлa нa ceĸpeтapĸaтa cи: – Oтмeнeтe вcичĸи cъбpaния и cpeщи зa yтpe, cъвpжeтe мe c мaйĸa ми, зa вcичĸи ocтaнaли мe нямa, цeлият днeшeн дeн щe гo пocвeтя нa нeя.
Категория: Забавление
Прочетен: 61 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 08.11 20:45
  14 съвета за хубав и щастлив живот  

„Толкова е просто да бъдеш щастлив, но е твърде трудно, за да бъде толкова просто“. Това е цитат от един не толкова известен филм, на който дори името му е трудно за произнасяне. Но все пак има толкова истина в него.

Всъщност няма причина животът да не е хубав, а същевременно можем да се сетим за хиляди. И все пак тази статия е за това как да го направим прекрасен и да усещаме щастие. Въпреки това, няколко цитата не са достатъчни, за да останем положително настроени. Трудно е да контролираш лошите мисли, когато завладеят ума, сломяват сърцето и душата. Какъв е изходът? Просто, когато негативна мисъл изскочи в главата ти, си спомни, че всичко е наред и веднага потърси нещо, което да те зарадва. Ето и съветите, които ще те накарат да се чувстваш добре и да контролираш положителните и отрицателни емоции в живота си:image#1 Прави си 30-40 мин. разходки всеки ден. Докато вървиш, се усмихвай. Това е страхотен анти депресант. Личен съвет: Пусни си любимата музика, която да те вдъхнови и зареди с положителни емоции.
#2 Стой поне 10 минути на ден в мълчание. Това е нещо като мини медитация. Вярваш или не: но ти имаш решение за всеки проблем, просто трябва да го потърсиш в себе си. Така че, следващия път, когато възникне проблем, го обсъди първо с теб самия.
#3 Яж повече плодове и зеленчуци. Здравото тяло води до здрав ум.
#4 Пий зелен чай и много вода. Водата и зеленият чай правят кожата ти сияйна, а и помагат на сърцето.
#5 Всеки ден се опитай да помогнеш поне на трима човека да се усмихнат. Щастието е заразно, ето защо заразявай колкото се може повече хора с усмивки!
#6 Не хаби скъпоценната си енергия в клюки, негативни разговори, минали случки или неща, които са извън контрола ти. Вместо това инвестирай енергията си в сегашният момент и го направи щастлив.
#7 Животът не винаги е справедлив, но все пак е добър и хубав. Бъди оптимист. image#8 Животът е твърде кратък, за да го губиш в това да мразиш някого. Прощавай всичко, защото прошката е черта на силните хора.
#9 Примири се с миналото си, за да не разваля бъдещето ти. Не можеш да го промениш, но определено можеш да въздействаш на бъдещето си. Каквото било, било, но това, което може да ти се случи е изцяло в ръцете ти. Така че, се фокусирай в опознаването на нови неща.
#10 Никой не може да контролира щастието ти освен ти! Твоят живот,твоите правила. Поеми контрола и покажи на всички, че никой не може да ти попречи, освен ако ти не позволиш!
#11 Помагай на тези, които имат нужда. Бъди „Даващ“, не „Взимащ“!
#12 Времето наистина лекува всичко! Понякога просто трябва да седнеш и да се отпуснеш. Направил си каквото е нужно, нека времето свърши останалото.
#13 Няма значение дали ситуацията е лоша или добра, тя ще се промени! Промяна е законът на природата. Така че бъди готов за всякакви промени в живота си.
#14 Всяка вечер, преди да заспиш, благодари за всичко, което си постигнал през деня.

Категория: Забавление
Прочетен: 73 Коментари: 0 Гласове: 1
  Диета според фигурата

06.11.2018 • 0 коментара • 0/5

  Pin It

Формата на нашето тяло влияе не само върху това как изглеждаме, с каква скорост качваме килограми, но също така дали с лекота, или напротив – трудно, се разделяме с натрупаните излишества.

image

Телосложението е първото, на което трябва да обърнете внимание преди да изберете и вида спорт, с който ще се занимавате. Но формата на тялото ни е и онова, от което трябва да се ръководим, когато става дума за поддържането на добро здраве и високо качество на живот. Не забравяйте, че храненето играе решаваща роля във всички тези процеси.

Изберете хранителния си режим според вашата фигура. Разгледайте тялото си, определете към кой тип спадате и така балансирайте диетата си, че да се радвате не само на видими, но и на здравословни резултати. Ще се спрем на най-разпространените форми на тялото и как да се грижим за себе си.
  • Съветите на д-р Йонко Мермерски: Какви са основните типове фигури?>

 

image

  1. „Крушовидна“ фигура

Хората, принадлежащи към тази група, имат натрупване на мазнини в долната част на тялото. Повечето от дамите с такава форма, много трудно могат да свалят излишните сантиметри на бедрата, тъй като организмът им задържа повече вода, отколкото при жените с други форми на тялото.

За да избегнете този проблем, консумирайте повече месо, яйца, риба и други продукти богати на белтъчини.

Идеалните плодове за вас са диня и ананас, тъй като идеално детоксикират тялото. Много подходящ е и зеленият чай. За да поддържате идеално тегло и форма избягвайте белият хляб, ориз и макарони. Изберете спорт като плуването например – то идеално ще оформи мускулатурата ви.

  • Модни съвети за фигура „Круша>

image

 

2. „Правоъгълна” фигура

imageВие имате тесни бедра, нетолкова ясно изразена талия и бюст. Ако вашата форма на тялото е именно такава, то при вас не съществува риск да натрупате излишни килограми. Необходимо е да включвате в менюто си колкото е възможно повече здравословни мазнини и протеини – консумирайте авокадо, бадеми, сьомга, пуешко месо.

  • Съветите на д-р Мермерски: Най-ефикасните диети и упражнения за тяло тип „ПРАВОЪГЪЛНИК" („БАНАН")>

Избягвайте фастфуда и прекомерното количество сладки храни. Заменете ги с плодове и прясно изцедени зеленчукови сокове. Иначе рискувате да имате хормонални проблеми. За да ги избегнете, спортувайте. Във вашия случай можете да изберете какъвто и да е спорт, без ограничения.

  • Съветите на д-р Йонко Мермерски: Най-ефикасните диети и тренировки според типа фигура>

image

  3. Тяло във формата на „ябълка“

За съжаление хората с този тип форма много лесно качват килограми и много трудно се разделят с тях. Опитайте се да ядете малки порции, колкото е възможно по-често – това е най-доброто решение за проблемите ви с наднорменото тегло.

Менюто ви трябва да съдържа предимно плодове и зеленчуци, витамин С, млечни продукти с ниско съдържание на мазнини. Забравете за хляба и зеленчуците, които могат да предизвикат подуване на стомаха, като зеле и броколи например. За вас повече от останалите групи е важно да спортувате поне три пъти седмично.

  • Модни съвети за фигура „Ябълка“>   

image

 

 
Категория: Забавление
Прочетен: 54 Коментари: 0 Гласове: 1
2 3  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: patriciq1111
Категория: Забавление
Прочетен: 9296785
Постинги: 7548
Коментари: 147
Гласове: 2390
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930