Храчките върху Мадона в българската преса позасъхнаха, въпреки че седмичните издания продължават словесната лапидация, организирана по повод нейния концерт в София.

Едни заплюха Мадона с видимо сладострастие заради нарушение на морала, други с фалшива набожност заради православието, трети от неприкрито женомразство, а най-голямата част от завист. Блудствената оргия, извършена в продължение на седмица върху сянката на звездата, която впрочем нито разбра за нея, нито някога ще се заинтересува от това обругаване, приличаше на старателно подготвен ритуал по екзорсизъм, участниците в който не съзнаваха, че единствени обладани от дявола бяха самите те. Как се случи така, че Мадона обедини за кратко несъвместими при други обстоятелства медии и отделни техни представители в общо движение с полит-морал-клерикален характер, което дружно се опълчи срещу кралицата на попа? Ще спестя на читателите цитатите с вулгарни епитети и описания, изскочили от неосветени мозъчни локви на воайорското съзнание или на брутален, мачистки манталитет на този или оня автор, но ще се опитам да дам поне едно от възможните обяснения на този акт на вербална агресия, която не само концертът, но и самата Мадона предизвика.

Ако съдя по публикациите, към певицата бяха предявявани претенции да пее като Мария Калас, да танцува като Баришников, да е влиятелна като Обама, религиозна като папа Бенедикт, благодетелна като майка Тереза и комуникативна като Опра Уинфри. Трябвало да се ръкува с всички, естествено най-напред с правителството, трябвало да посети културните ни забележителности, също така да се заинтересувала от положението на ромите, на инвалидите и прочее, а в знак на уважение към страната ни – защо да не опита българските гозби и дори да гостува поне на предаването „Здравей, България!” Напълно сериозно Мартин Карбовски я укори, че не се е срещнала с правителството или поне с циганската общност, може би за да деблокира спрените еврофондове или най-малко да сложи етнически ред в ромската махала. Друг негов колега напомни залитанията й по кабалата и също така сериозно призова православните християни да я бойкотират. Симпатичният Милен Цветков намери дефекти в гласовата й подготовка, а хореографските й умения наподоби на гимнастика. Четвърти с лицемерието на тартюф сбърчи вежди заради провокативните й жестове и (опазил Бог!) – сексволности с жени!

Всичко това се случва в страна, в която вилнее чалгата, силиконените мадами на Пайнър реват простотии в усилвателите и не могат да мръднат задниците си поради проблеми с теглото, България се посрамва като за световно на Евровизия с недоразумението човек-глас, а за най-голямо постижение на българската попмузика е обявен платеният с чужди средства концерт на „първата дама”Лили Иванова в „Олимпия” пред има-няма 1000 човека!

Защо тогава господа-другари от медиите толкова се дразните от Мадона? Може би защото Мадона не е звезда, а институция, театър, представа за шоу в най-високото измерение на професионализма, не само „продукт”, както твърди Карбовски, но и индивидуалност, която личи отвсякъде, с каквито и очи да я гледате?

Мисля, че я мразите, защото не е възможна в посредствения свят, в който всички живеем, и от който вие самите тайно се срамувате, но не желаете да го напуснете или промените, защото е единственият комфорт, с който разполагате. Понеже сте суетни, желаете този комфорт да бъде разпознат като истински лукс на медийна среда, на шоубиз или на друга „творческа” дейност, в каквато се изявявате. Мадона със своя безкомпромисен професионализъм, с желязната си артистична дисциплина и невероятен по своята модерност спектакъл е отрицание на всичко това. 60 хиляди го разбраха и за много от тях критериите за шоу вероятно ще се променят. Това вече реално заплашва жалките спектакли тип „биг, вип” и всякакъв друг тип брадъри и систъри, основа за вашия комфорт на медийни дилетанти.

Затова, моля ви, не плюйте срещу Мадона! Вятърът обръща храчките срещу самите вас.


Точно преди 80 години в София е гостувала Жозефина Бейкър (на снимката). Концертът (или концертите й) са били във Военния клуб. От моя дядо съм слушала разкази за това, как софийските франтове са чакали екзотичната красавица от ранни зори пред входа на хотел България, за да я съпроводят като дълга, възторжена тълпа по Царя. Концертът й бил изключително преживяване, неповторимо във всякакъв смисъл. Включително и затова, че десетилетия никоя друга звезда не посетила България. По известни на всички ни причини!

Трийсет години след Жозефина Бейкър в София е трябвало да дойдат „Бийтълс”, но ДС решило, че това посещение ще бъде вредно за народа и го осуетило. След това над България се спусна мъглата на безкрайната скука на соцпопа и на „Златния Орфей”. Та и до днес!

Затова не плюйте срещу Мадона, моля ви! Обичайте я, дори само заради жеста й да дойде тук. Този жест дава надежда, че и други могат да я последват и че слушателите на нейния единствен и уникален концерт у нас няма да разказват за случката на своите внуци като за някаква фантастична измислица от времето на прехода.