Как се сваля Цветанов от първото място

Интелектуалци попаднали в бар с простаци. „Като гледам колко простаци има наоколо – идва ми да се кача на масата и да се изсера върху нея”, казал единият. Приятелят му обаче го спрял - „Недей, няма да те разберат.”


Рейтингът на Цветанов трябва да е интелектуалната пропаст между размножаващите се PR експерти и нискообразованата аудитория. Тя все повече се впечатлява от полицейските операции, въпреки че за комуникационното й ограмотяване се грижат теоретиците на евтиния популизъм и полицейската държава. Които след всяка акция обясняват технологията на рейтинга, продуциран с белезници. Както и неговият краткосрочен ефект, продуциран от снизходително правосъдие към арестуваните. Толкова ли са прости простаците, или грешката е в подхода на интелектуалците към тях. Освен ако, разбира се, не е в социологията.


Доверието в Цветан Цветанов е трудно да бъде обяснено с личната му харизма. Медийното му поведение заслужава да бъде определено повече като скучно или поне като неособено атрактивно. Но това не му пречи да бъде сериозно одобряван заради работата си. Срещу прогресиращото му харесване теоретиците на евтиния популизъм досега противопоставяха тезата за полицейската държава. Тя е построена на внушението, че всеки момент могат да те задържат публично, да филмират ареста ти и да го изпратят до всеки ефир. А унижените могат единствено да изпратят жалба до Страсбург. Първото рейтингово място на Цветанов е провалът на тази теза. Но ако все пак има желаещи отново да я налагат – задължително трябва да й направят основен ремонт.


За да бъде продаден страхът от безпричинна саморазправа, аудиторията трябва да припознае като политически дисидент поне една от жертвите на новия полицейски ред. Например Николай Цонев или „медузата” Гуцанов да й заприличат леко на Нелсън Мандела. А партиите им още отсега да ги номинират за следващите президентски и местни избори. Защото за електорат, наплашен от произвола на ченгетата - няма по-добри кандидати от потърпевшите от него. Няма и по-добър имиджмейкър от Цветанов в ролята на главен злодей на човешките права. Неговият рейтинг може да бъде саботиран с няколко шумни и невинни жертви. Стига да се докаже тяхната невинност и да им се изгради образът на полицейски мъченици. Такава трябва да бъде успешната подривна дейност срещу действащия №1. А не кампанията да включва само голи разобличения за евтин PR. Все пак рейтингът е най-интелигентният начин на съществуване в политиката. И никой не може да бъде обвиняван, че го търси, както и че опитва да го поддържа. Много по-ненормално е няколко процента от населението постоянно да обвиняват болшинството в ниска обща комуникационна култура. И постоянно да му обясняват какво е популизъм и какви са принципите на пропагандата. Ако тези теоретици наистина бяха професионалисти в материята – какъв е техният рейтинг и защо имиджът им изглежда сякаш е правен в болшевишки кръжок по творческо мислене.


Сравненията на полицейските операции с американски екшъни звучат повече като комплимент, отколкото като подигравка. Защото точно Холивуд е основният медиен инструмент, с чиято помощ се създава модерният образ на ФБР. Реалити арестите на Едгар Хувър са всичко, което не е чекистката дискретност на съветските служби. Това е все едно на аудитория, гледала цял живот съветски филми, да покажеш касово us кино. И след като го хареса - да й вменяваш, че е съставена от простаци, които не оценяват високите художествени послания.


Винаги е смущаващо, ако прекалено много публика започне да харесват ченгетата, особено пък най-институционалното ченге. В случая обаче смущението не трябва да води до поставянето на етикети за полицейска държава. То повече прилича на симптом за новопоявилото се усещане за държава. Срещу което най-сигурният пропаганден антибиотик е намирането на невинна жертва на погазените с кубинка човешки права. Открийте българския Мандела и с рейтинга на Цветанов е свършено. Иначе пак ще си останете старите глупаци, които след няколко изгледани новинарски емисии претендират да разбират кой PR е евтин и кой по-скъп.