Подложени ли сте на стрес? – всяка промяна, независимо дали е добра или лоша носи стрес за организма – напрежение в работата, претоварване, недоспиване, физически заболявания, прекаляване с алкохол и пушене, проблеми с близките, живот по време на финансова криза, движението по пътищата, болката, дори и радостни събития – нова работа, раждане на дете, сватба … и дори пристрастяване към стрес – да намериш за какво да се тревожиш, дори да няма обективна причина за това.

Какво може да причини стресът? Макар че, мнозина смятат стреса за психически проблем, той има реални физически измерения– стомашно-чревни разтройства, сърцебиене, ускоряване на пулса, повърхностно дишане, безсъние,  умора, хронични главоболия, раздразнителност, болки в гърба, промени в апетита, ниско самочувствие, затваряне в себе си,  високо кръвно налягане, нервни потрепвания, понижено либидо. Стресът е отлична предпоставка за болести. Според учените той допринася за 80% от всички важни заболявания – сърдечно-съдови, рак, ендокринни и обменни разтройства, кожни болести и всевъзможни инфекции.

Почти всички органи и функции в тялото реагират на стреса. Хипофизата отделя повече адренокортикотропен хормон, който от своя страна стимулира отделянето на хормоните кортизон и кортизол. Те имат свойството да потискат функционирането на белите кръвни клетки – ‘войниците’, които се борят с болестите – и имунната реакция.

Повишеното отделяне на надбъбречни хормони е причината за повечето симптоми, свързани със стреса. Именно заради тях стресът може да доведе и до недостиг на някои хранителни вещества. Повишеното отделяне на адреналин кара организма да ускори метаболизма на протеините, мазнините и въглехидратите, за да се произведе бързо енергия, която да бъде на разположение на тялото. Тази реакция кара организма да отделя аминокиселини, калий и фосфор, да изчерпва запасите от магнезий в мускулната тъкан и да трупа по-малко калций. Освен това при стрес организмът не усвоява добре храните. В резултат, особено при продължителен или чест стрес, тялото остава в недостиг на много хранителни вещества и не успява да ги възстанови както трябва.

—

Много от болестите, свързани със стреса се дължат на такъв недостиг на хранителни вещества, особено на витамини от групата В, които са много важни за функциониране на нервната система, както и на някои електролити, изчерпани от реакцията на организма при стрес. Стресът усилва формирането на свободни радикали, които се окисляват и увреждат тъканите, особено клетъчните мембрани.

Тревожността, пристъпите на паника, обсесивно-компулсивните разстройства, посттравматичният синдром, дисоциативните нарушения и фобиите са сред най-сериозните емоционални прояви на стреса.

Много хора отдават породените от стреса симптоми на ‘нервите’ и всъщност той наистина засяга най-напред онези части на тялото, които са свързани с нервната система, особено в храносмилателните органи. Симптомите на нарушения в храносмилателната система в резултат на стрес могат да включат обостряне на язва или спастичен колит.

Стресът може да бъде остър и хроничен, като вторият е особено опасен. Постоянното състояние на стрес постепенно изчерпва организма. Поради въздействието му върху имунната реакция той повишава предразположеността към заболявания и забавя оздравителните процеси.