Поп фолк певицата Джорджия разтърси: Бях на 13, когато халосах мутра с микрофон в главата! ВИДЕО

Имах голям застой в кариерата си заради животоспасяващи операцииата Джорджия е от типа хора, за които репликата "право, куме, в очи" важи с пълна сила и обикновено онова, което споделя публично, предизвиква бурни реакцииэ след това. Нейната кариера на изпълнител е минала през такива невъобразими обрати, включително и житейски, че към днешна дата тя се е превърнала в истинско мъжко момиче.

The Gorgeous Praha     00:00 PreviousPlayNext   00:00 / 02:22 Unmute Fullscreen Copy video url Play / Pause Mute / Unmute Report a problem Language Mox Player          

 

В този разговор Джорджия е пределно откровена - толкова, че на моменти думите й режат като бръснач. Не се притеснява да говори за пътя на славата у нас, за фалшивите звезди, за мутренските години и всички страшни моменти от живота, благодарение на които днес може да се похвали със завидна психика.

 

- В предварителния ни разговор с теб си говорехме за това как се става звезда днес в България, по-конкретно какви рискове за психиката крие този път?

- Здравейте на всички читатели на БЛИЦ първо и за много години! Желая здраве, другото е постижимо. И в този ред на мисли, в България човек може да стане известен за отрицателно време, стига да има финанси да инвестира. Абсолютно без значение е дали можеш или не можеш да пееш, в случая, техниката ще те направи да звучиш топ, а по участия ще правиш един липсинг да си отваряш устата върху плейбека, поклащайки се на сцената и всичко е перфектно. Така стоят нещата, това е истината!

Джорджия пусна скандално ВИДЕО 18+, което разтърси мрежата

У нас има жестоки певци и музиканти, но си стоят вкъщи или пък са забити в оркестър цял живот и никъде не стигат, защото някой бездарник е заел тяхното място, посредством наливане на пари, и се води дори звезда. А хората, разбират, не са глухи! Но въпреки това, колкото и да обсъждат с насмешка неможещия човек, като си плати за здраво, ударно парче, скъп, интересен клип, и бързо се забравя дали пее или не, просто го приемат, защото е актуален и започват да го харесват. Налагането на пазара е бързо. Участията също валят, ако имаш добър импресарио, който да те бута и комбинира с наложени вече певци. За мега отскок, колкото и да не можеш да изпееш и „Мила моя, мамо”, схемата е да направиш дует с известен изпълнителен, и си готов Звезда! Сбъдваш си мечтата.

Що се отнася до това как всичко се отразява на психиката – да литнеш от нищото и да си разпознаваем, това е до възприятие. Някои започват да си вярват прекалено много и се самозабравят, други владеят положението. А и нека сме реалисти, нашата страна е капка в океана, за каква толкова експресивност и тежка слава може да става въпрос?! Ние не сме Америка, за да те мачка популярността и отговорността. Тук всичко, извинявам се за директността, но е светлинни години от световната гилдия, независимо в кой жанр си. Така, че нека да гледаме поземно, че е смешно наистина с това преекспониране.

- В края на миналата година поп фолка, а и музиката като цяло, изгуби един много талантлив, млад изпълнител, с потенциал за голяма звезда – Денис Теофиков, когото споменавам неслучайно. При него музикалните качества бяха факт, присъствието също, но вероятно психиката не е била достатъчно устойчива…

- Денис... едно истинско, в пълния смисъл на думата, талантливо момче, което беше можещо и имаше още път за него сред нас, живите. Както се казва, жалкото е за починалия, защото живота продължава, а той никога няма да се върне. Ние, страничните хора, никога също няма да разберем какво се е случило, можем само да гадаем. Определено при него е имало срив в психиката. Той много рязко стъпи на върха, както се казва, събуди се на сутринта и беше звезда. Тази амплитуда е голяма – от обикновено момче до идол на тийн публиката, и не само.

Той имаше лек застой, след гърмежното си появяване и старт, който не му се е отразил добре и го е мачкал, разбира се и редица други фактори. Но аз няма да коментирам и давам мнение какво и защо се е случило, защото трябва да гадая. Когато не съм присъствала някъде лично, мразя да давам заключения и просто да си върви клюката и интригата. Не е моето.

За мен има две сигурни неща в този живот – първото, че си се родил и второто, че ще умреш, но не знаеш кога. За това трябва да правиш всичко, което те удовлетворява, да се бориш, да имаш стимул, да не се отказваш и да приемаш провала, който е всъщност израстване, урок и мерило за това какво да направиш и какво не. И никога да не се отказваш, никога! Което е твое, ще си дойде в точното време, просто стои и чака в пространството.

Най-важното е, когато стигнеш там, където искаш, на твоя личен връх – да успееш да се задържиш, това е и най-трудното! Затова бих посъветвала всички млади хора да мислят, преди всичко. Винаги да имат доверен човек, на когото да се подпрат. Тази опора е важна , има прекалено изнежени психики, не готови за трънливия път, наречен живот, абстрахирам се от темата кариера, защото във всичко е така и е важно някой да е бил в твоите обувки, за да те извади от потъването ти и несигурността, да може да ти покаже, че винаги в тунела има светлина и пътища. Съболезнования за Денко и нека никой не изживява тази болка на родителите му.

- Ако те върна към твоите първи стъпки, където си си калявала психиката, за която говорим и сега, имаше ли нещо, което е могло да те събори, да те срине по някакъв начин?

- Категорично не, защото аз започнах да пея на 13 години, когато музиката беше нещо уникално, можеше да те забавлява, без някой да те поставя в рамка. По никакъв повод не сме се чувствали притиснати – говоря за оркестранските формации. Пеехме по заведения и го нямаше цялото това напрежение – кой е на първо място в тренда или дали въобще е там, пък колко скъп клип ще направи, има ли участия и т.н. Вадеха са супер пари и работехме с кеф и удоволствие, а не да мине номера.

- Била си само на 13?!