Кола до кола, кола върху кола, ламарина до ламарина, ламарина в ламарина. Така изглежда Пловдив днес, а местната управа се кани да строи още паркинги в центъра, да разширява синята зона и да създава зелена. Тенденциите под тепетата никак не отговарят на тези в Европа, където отдавна вече  говорят за градове без автомобили. Плановете на ЕС включват пълна забрана за дизелови и бензинови двигатели след 2035 година, коли на ток, нови пешеходни зони и велоалеи. В България пак сме 5 петилетки назад и още се чудим как да превърнем централните градски части в огромен многоетажен паркинг. 

Дискусията какъв да е Пловдив - град на хората или град на автомобила, на практика все още не е започнала. Управлявана от популисти и политици, които най-много се страхуват за рейтинга си, общината не желае да промени своите приоритети. В същото време броят на автомобилите расте с 5000 на година, а инфраструктура за тях няма. Колите превземат междублокови пространства, тротоари, квартални градинки и пешеходни зони. Войната за паркиране се води за всеки метър. Ситуацията става още по-тревожна заради социалната миграция към Пловдив и огромния брой нови жилищни и офис сгради, чиито обитатели идват като сиамски близнаци с колите си. 

Има ли решение? 

Да, но то е свързано с непопулярни мерки, от които бяга всеки кмет, и инвестиции за осигуряване на алтернативно предвижване, които Общината все така не прави. В последните месеци, когато се обсъждаше новият общински заем, почти всички дискусии се водеха за това коя пътна артерия, по която ще се движат хиляди коли и камиони, е по-важна от другата. А приоритетите на отговорно мислещата местна власт би трябвало да са съвсем други: 

1. Екологичен и качествен обществен транспорт

Макар да сме най-бедната страна в ЕС, в България се задълбочават два тревожни за качеството на въздуха и опазването на околната среда показателя - изключително висок брой автомобили на жител и нисък брой пътници в автомобил. На фона на изключително амортизиран автомобилен парк и лошата пътна инфраструктура това създава огромни рискове за качеството на въздуха. Местната власт няма как да накара хората да си купуват нови и щадящи природата автомобили, нито пък да ги задължи да пътуват по четирима в кола. Но може да създаде алтернатива, която да накара хората да слязат от колите  И това е екологичен, комфортен и качествен обществен транспорт. Вместо това в Пловдив допуснахме тролейбусният транспорт да фалира, а чиновници, синдици и алчни инвеститори да разграбят съоръженията за милиони. В нито една дискусия за заема на Пловдив не стана дума за средства, с които да се изгради нов общински превозвач с екологични транспортни средства. От Общината уверяват, че това ще стане със средства по някоя от европейските програми, като преди това се регистрира новото общинско дружество. Засега обаче не сме видели проекта черно на бяло. 

"Мисията невъзможна", карикатура от Николай Арнаудов

2. Нови велоалеи и пешеходни зони

44 км  велоалеи се построиха по злополучния Транспортен проект на Пловдив. Случи се колкото да се усвоят парите, а не за да се осигурят удобни и сигурни връзки между различните градски райони и центъра за предвижване с велосипед. Абсурдното е, че като част от проекта за модернизация на обществения транспорт бе преработена и велоалеята край Гребната база. Пак за да се усвоят парите. 

Да си пешеходец в Пловдив, също не е лесно, макар ходенето да е най-евтиното, здравословно и екологично предвижване. Тротоарите са все по-амортизирани, а много от подлези - опасни и грозни. Инвестициите за подобряването на пешеходните пространства са нищожни на фона на тези за още и още асфалт. 

3. Ограничения за трошките и N-тия семеен автомобил

Това също може да стане лесно с т.нар. наредба за паркирането до блока. При търговете предимство да имат автомобилите с по-висок екологичен клас, а за втора и трета семейна кола таксата да скача в пъти. И тази мярка обаче не се харесва на местната управа, която много се притеснява да не изгуби някой и друг глас на избори с дескриминация за социално слабите, които не са виновни, че са бедни. По същата логика не сработва и другата възможна мярка - за ограничаване на броя на автомобилите: 

4. Данъкът за колите на принципа "който цапа, плаща повече"

За засилване на екологичния критерий при определяне на данък МПС се говори от години, но в Общината се страхуват да въведат този справедлив принцип пак от страх, че управляващите ще загубят гласове. Ако този, който замърсява най-много, плаща драстично повече, броят на колите с най-много вредни газове значително ще намалее. В същото време Общината трябва да въведе редица екстри, които да карат хората да си купуват щадящи природата автомобили - нулев данък МПС, безплатно спиране със запазени места в синя зона и т.н.     

5. Буферни паркинги за влизащите в града автомобили

Ако ще се изграждат нови паркинги, те трябва да са в крайните точки на Пловдив, за да могат  влизащите в града да си оставят автомобилите и да продължат към центъра с екологичния обществен транспорт (който обаче засега още го няма). Цената за престой на тези буферни зони трябва да е символична, по-евтина в пъти в сравнение с тази за паркиращите в центъра - примерно 50 стотинки на час за периферията срещу 5 лв. на пъпа на града. 

Битката срещу автомобила може да бъде спечелена, а Пловдив наистина да стане град на хората. Но за целта кметът и общинските съветници трябва да са наистина отговорни политици. И да имат кураж!