ОБЩЕСТВО Разтърсваща драма: Предателството на двамата ми най-любими хора буквално ме задушаваха и изпълваха цялото ми съзнание
    Сподели Share on Facebook Share on Google Plus Send email  

Нямах търпение командировката ми да свърши и най-накрая да се прибера у дома, където ме очакваше любимият съпруг. Служебната ми работа мина изключително успешно и успях да се освободя един ден по-рано. Бях омъжена едва от три месеца и все още с Андрей не бяхме се наситили на любовта си. Късно през нощта слязох от влака и се качих на първото свободно такси. Нямайки търпение да се сгуша в любимите обятия, оставих чантата си с подаръци на земята и тихо отворих вратата на спалнята ни…
А там, на широкото двойно легло, което заедно избрахме преди месец, проснат спеше Андрей, а до него най-добрата ми приятелка. Имах чувството, че сърцето ми спря за миг. И мълния да беше паднала – не бих я забелязала. Обърнах се и обляна в сълзи, изтичах на тъмната улицата.Лична драма: Когато за втори път предложих на любимата си брак, този път тя не избяга и най-накрая чух нейното „да”.

Болката, възмущението от предателството на двамата ми най-любими хора буквално ме задушаваха и изпълваха цялото ми съзнание. Мъката ме заслепи и не забелязах, че от гаражите излязоха група мъже. „Момчета, вижте какво си намерихме.“ – извика пиянски глас, а после една ръка ме стисна за гърлото.
Рано сутринта непознат мъж, който разхождал кучето си, ме открил да лежа на земята и веднага извикал линейка. В болницата лекарите установили, че съм пребита и изнасилена. Две седмици по-късно ме информираха, че през онази страшна нощ съм заченала, но се налага да прекъсна бременността си заради болестите, с които насилниците ме бяха „наградили“. След аборта последва и присъдата, че никога няма да стана майка. И развод, на който не отидох, защото не исках да виждам лицето на Андрей. В този момент просто не исках да живея. Не знам откъде намерих сила и смелост, за да не сложа край на мъките си! Трудно, но оцелях.
Изминаха почти десет години. От известно време работех като успешен и перспективен мениджър в голяма компания. За своите 33 години имах всичко, за което човек може да мечтае: интересна и високо платена работа, хубав апартамент, кола и възможности да обикалям по света. Стройна и привлекателна, все още привличах мъжките погледи, но не търсех сериозна връзка. Мъжете усещаха, че съм странна и не рискуваха да флиртуват директно с мен. Така живеех в самота, докато не срещнах Денис. Денис се оказа изключително упорит и не се отказа в опитите си да ме завоюва, въпреки моята очевидна студенина. И аз се поддадох, позволявайки си да се увлека в младия чаровник. Много скоро оцених неговите качества, предаността му, постоянството и любовта му. За първи път от много години отново се влюбих. За онази черна страница от живота ми, не исках и да мисля.
Този ден беше като всички останали – изпълнен с ежедневни дела, но въпреки това намерих време да отговоря на поканата на любимия ми. Когато Денис ми се обади сутринта и ме покани на вечеря, в гласа му се усещаше някаква мистерия, която силно ме заинтригува. Всичко ми стана ясно в мига, в който видях на масата в ресторанта любимите ми рози и кадифена кутия с пръстен. Час по-късно Денис възторжено рисуваше картини на щастлив семеен живот, докато в моята глава ехтеше смъртната присъда, която лекарят ми постави преди десет години, с думите: „Вие няма да имате деца!“.
Неловко се въртях на стола и без да кажа нито дума, скочих и се втурна към колата. Но не успях да потегля – Денис застана пред автомобила и ме гледаше с учуден поглед.
– Не ме ли обичаш?
– Обичам те …
– Но тогава защо не искаш да се омъжиш за мен?
– Никога няма да имам деца … – изревах толкова горчиво, сякаш исках с тези думи да излея целия ужас, който преживях в миналото.
Денис седна до мен, прегърна ме и тихо каза: “ Не плачи, любима. Ти ще бъдеш и моя съпруга, и мое дете. Обичам те толкова много, че за нищо не света не бих се отказал от теб…“
… Изминаха четири години. Днес сме родители на едно смешно и дебелобузесто момченце, което нарекохме Ники. Той прилича на баща си, но има моите очи. Понякога лекарите също грешат!