Коя е най-отблъскващата черта на българина?

• 

„Аз съм българче” или ТОП 7 на най-лошите ни привички, с които трябва да се преборим

Голяма част от българите са възпитани да оцеляват в тежките условия с едничката надежда, че все пак „Господ е българин!” и да приемат, че нацията живее на райско кътче като богоизбран народ. Циниците, които стават все повече, за съжаление, приемат за азбучна истина твърдението, че единствената ни гордост е славното ни минало, не – настоящето, което прави бъдещето да изглежда още по-тревожно.

Всички виним за нещастията си и провала на прехода собствените си недостатъци и типичната народопсихология. Характеризираме се с „Българска работа!” и тайно се приемаме с всичките си кусури.

Можем да изтъкнем пълна гама характерни недостатъци, но ще се спрем с няколко особено очеизвадни:

1. Оплакването – в реда на нещата и съвсем по протокол

Явно живеем толкова зле, че отдавна при среща приемаме да отговаряме на стандартното „Как си?” с „Мани, не ми говори”, „Абе, добре съм, но ще се оправя” или направо „Не е за разправяне…”.

Свикнали сме да приемаме за луди усмихнатите по улиците, а когато ни се похвалят за нещо го приемаме толкова лично, че почти се обиждаме от хорското щастие.

Е, разбира се не бива да лицемерничим като западнярите и да отговаряме, че сме ОК, когато сме на погребение, но постоянното вменяване на лошо настроение или тотално пропадане не помага на никой, най-вече на засегнатия.

2. Забележките за външния вид са неизбежни

На кого му хрумна, че е проява на добър вкус писъка „Аууууууу, колко си напълняла!” или пък обратно „Така си отслабнала, ужас!”. Иди и после се усмихвай след такава реакция.

Като се измъкнеш от хватката на неприятния разговор, 100% ти е гарантирана липсата на желание за повторна среща.

Между другото, ако някой може да го утеши – обикновено тези със забележките са или хипопотамо подобни или „Грозни като смъртта”

3. Вечния въпрос „А ти кога…?”

Това май е световна политика на всеки обвързал баламурник на невръстна възраст и със сериозно куцащ брак. Въпросните дами отъждествяват успеха с ранната женитба и случайно роденото дете и като вещи и успели започват с бомбардировката: „Имаме ли си гадже?”, „Ти за кога чакаш?”, „Моето дете стана за женене, ти още ли се моташ?” или върховното „Кога ще черпиш за бебе? „Баба и дядо” ли искаш да ти викат?”

И после тихо доволничат, че не стоят сами като кукувици, докато им подвикват като на говеда и се държат с тях точно както са си го заслужили.

4. Подценяване на чуждия успех

Проваленият Бай Ганьо живее не с надежда за утрешния ден, а с подценяване на успелите.
„Той ли – какъв беше, нали го познавам!” това е най-мекият вариант, който може да предложим. Иначе става едно мазало от богати родители, връзки, влиятелни любовници и присвояване на работното място.

Всеки успял българин трябва да се пребори не само с конкуренцията, а и с по-горните обвинения, ако случайно не се оказал гей, болен или скучен наркоман.

5. Говоренето като надвикване

Ако направиш грешка да потърсиш уют и спокойствие в българско заведение, ето ти издънка! Шумна музика и страшна какафония от надвикващи се на съседната маса – това получава всеки за парите си.

Дори не е нужно да са почерпени със завидно количество алкохол, говоренето на висок глас демонстрира сила и влияние, обратното те прави най-обикновен мухльо.

6. Героизиране на престъпниците

Сбогом, Левски! Сбогом, Ботев! Повечето българи приемат престъпниците за най-успелите от нацията и горко ридаят, че не могат да ги достигнат.

Ако опиташ честно да си вършиш работата, без да печелиш от рушвети и влияние си пълен балама и некадърник. През това време главорези и доказани престъпни босове греят на първите страници на вестниците и родните политици тънат в неочаквано придобит разкош, и всичко се приема за съвсем нормално.

Друг е въпросът, че вече смятат за неудачници родителите, които възпитават децата си да не лъжат и крадат, за да станат по-добри хора.

7. Митът „Ние сме най!”

Да де, жените са ни най-красиви и децата най-умни, но от толкова красота и интелигентност до тук сме я докарали.

Китай също разполага с милиони/!/ красавици, но е новата икономическа сила и инвестира в образованието на най-надарените си деца, за да се върнат от чужбина и да управляват държавата.

Родните шампиони от световните олимпиади бързо грабват престижната чуждестранна стипендия, слагат визата в джоба, а българската красавица опропастява даденото й от Господ със силикон, изкуствени мигли и тежък грим, за да могат чуждестранните туристи да си мислят, че проститутките у нас са на всяка крачка.

И все пак мили мои, с риск да попадна в някоя от по-горните точки, ние сме доказани шампиони по оцеляване, въпреки че не сме по-щастливи от това, но само как погребахме цели три империи, а?!