Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.03.2012 18:34 - От 5 години имам връзка с мъж, който ме крие от родителите си
Автор: patriciq1111 Категория: Забавление   
Прочетен: 515 Коментари: 0 Гласове:
1



От 5 години имам връзка с мъж, който ме крие от родителите си image 1690 Видяна | Коментари: 6

"Здравейте, на 36 години съм разведена с едно дете. От 5 години имам връзка с мъж, който ме крие от родителите си. Аз не ходя никога в неговата къща, когато те са там. На семейните събирания ходи сам и това ме наранява. Исках да живеем заедно в моята къща, да създадем семейство, дори да имаме дете, но той ми отказва. Почти всяка вечер идва при нас, вечеряме, говорим, гледаме телевизия и после си тръгва. Напоследък обаче стана сприхав и дори агресивен, не правим секс, непрекъснато се караме. Обичам го защото много се грижи за нас и е повече от баща за детето ми, но съм объркана."

 

Петя
 

Здравей Петя,

още от първото ти изречение ме обзема смущение от мисълта , че нещо отдавна не е наред във връзката ти. Идеята, че психични или физични аспекти от теб трябва да се крият или още по-лошо цялата ти да бъдеш скрита, не ми звучи хармонично и „ здравословно“ . И то от кого да бъдеш крита, от родителите на твоя партньор... Пет години са достатъчно дълго време, за да се преодолеят прегради свързани с вашата лична заявка като двойка и да се покажете като такива пред значимите ваши близки - приятели и роднини.

Ти страдаш и те натъжава този негов избор. Той сигурно демонстрира неглижираност към този факт, но Аза ти изпада в конфликт и търси отговори. И съвсем естествено идва въпроса в теб: Какво не е наред в мен, с какво съм го заслужила…..? Не знам дали си споделила с него какво чувстваш, какво те прави тъжна и какво ти липсва , но сякаш не си позволяваш да бъдеш открита и искрена. Да заявиш себе си в своята различност от другия и да поставиш собствените си граници. Граници , които да допускаш и такива, които не си готова да приемеш- като такива да бъдеш крита в 5 годишната си връзка.

Не усещам от предаденото от теб, той да те приема в твоята цялост. Сякаш те „ разкъсва „ на парчета“ с идеята тези ги харесвам , а тези не и за това ще ги крием от света.Това не е здравословно и ти вече усещаш психичните болезнени последици . При теб проблема достига вторично и така си вкарана в този капан. Проблема е при него. Той като малко момче се крие и не смее да се заяви и да сподели избора си с родителите. Но, в това можем да видим и важната стойност която носиш. Щом нещо крием, то е важно за нас и за това го пазим само за себе си. Човек крие „ ценностите „ си, за да не му ги вземат. По този начин може да иска да покаже на родителите си, че те не контролират всичко…Това са аналитични интерпретации, които не са доказани като хипотези.

Конфликтът е при него и това не е от скоро, но не е редно да анализираме него, защото ти си потърсила нашата помощ. Той проектира неговата несигурност върху теб и ти я преживяваш вместо него. Ти си му нужна, за да поемаш това, което той не може да направи за себе си. За да се повтаря този модел, значи правиш компромиси и мълчиш, преглъщаш и играеш роля, с която прикриваш объркаността си. Сякаш се страхуваш, че ако заявиш желанията си и различните разбирания от неговата философия ще те напусне. Той отдавна те е напуснал с това, че не те инвестира като жена, партньор и желан избор. Какво ти дава присъствието му за вечеря и има ли пълнота и достатъчност от стоенето на дивана пред телевизора ? Какво обичаш в него, че те крие, за да те ползва като нужда да се нахрани при теб, да си поговори за натрупаното, за да се разтовари. Защо не те желае като жена, защо е сприхав, агресивен, че си и тръгва когато се напои…………. Това ли ще ти липсва, това ли е любовта за теб ? Ще те цитирам: „ Обичам го защото много се грижи за нас и е повече от баща за детето ми, но съм объркана….“ Не ти ли се струва изкривена и перверзна тази истина ? Ти показваш на детето си, че избираш, разбираш и цениш грижата на човек, който не те желае, обижда те, крие те и си тръгва вечер от теб. Той с това ли е грижовен? Не мисля, че детето има нужда от такава грижа и такъв модел. Ако ти страдаш и си объркана, със сигурност и детето така се чувства. Иска ти се, да е друго, заблуждаваш се , че „ получавате“…. Време е да прогледнеш и да тръгнеш в друга посока и да случваш желани и мечтани преживявания за вас, които ще ви правят щастливи и приети. Детето има ли нужда от такъв баща? Страх те е , че сте останеш пак сама, че ще се видиш провалена в още един избор, че детето няма цяло семейство…..Страхът не е добър приятел на Аза, прави го слаб и податлив на влияние.

Защо не се цениш, вярвай в себе си, не се примирявай, не приемай неприемливото за теб. Така детето не е щастливо. На какво го учиш, каква ценност искаш да му предадеш….Желаеш да го предпазиш, да не преживява това, от което ти страдаш. Най-добрия пример за децата е родителя. Подсъзнателно децата се чувстват „ длъжни“ да повторят модела. Та нали копнеят един ден като пораснат да бъдат като мама или татко. С личния си опит, промяна и сигурна позиция ще помогнеш на детето си. Детето си има баща, защо искаш да му намериш друг, на който му преписваш стойност на “повече от баща“….

От реакциите и отношението на другите, ние можем да учим и за себе си. Да видим скрити за нас истини. Другите са огледало на изтласкани, подтиснати аспекти от нашия Аз. Първо, ти сама се подценяваш, не се заявяваш, не боравиш здравословно с агресивните си импулси, показваш готовност да търпиш, дори намираш обич в това. Тогава не се чуди, че партньора не те цени, че взима решение вместо теб, че е агресивен и той, и по този изкривен начин те обича.

Вредното за теб е, че нямаш разбиране, не си в своя център и влизаш в неговата игра. Това е до голяма степен несъзнаван процес, за който и двамата сами не разбирате , че извършате. Това което описваш като проблем е повод за случващото се. Причината е другаде и за двама ви е вътре във вас, но се изражда в двойката.

Той е с объркване и „многопластво представяне“- с теб един, пред родителите друг, с приятели трети….Сякаш всеки образ е самостоен, но не и цялостен.Търси нещо, не знае какво,идва и бяга. Доста объркан Аз и по това си приличате. Може това да ви е събрало. Ти имаш проблем със самата себе си, да се опознаеш, да се харесаш, да се поставиш в личната си заявка да желаеш, да говориш за различността си, да се цениш, да знаеш силните си и слаби страни , но да си в синхрон с тях, да не бягаш и не се криеш от себе си. Така абдикираш от своята отговорност за щастие и предаваш тази власт в ръцете на другия и ти започваш да бъдеш зависима от него. Това не е здравословна и полезна любов. Вие задоволявате несъзнавано подтиснатите конфликтни на Азовите си слабости.


 



Гласувай:
1



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: patriciq1111
Категория: Забавление
Прочетен: 12475019
Постинги: 8853
Коментари: 148
Гласове: 2529
Архив
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031