Рождество Христово от Уикипедия, свободната енциклопедия (пренасочване от Коледа) Направо към: навигация, търсене Рождество Христово, Джото (Cappella Scrovegni a Padova)

Основни събития в живота на Исус Христос по Евангелията

Рождество Кръщение (Богоявление) Изкушение Служение Посвещаване на Апостоли и ученици Проповед на планината Чудеса Преображение Настъвление Влизане в Йерусалим (Цветница) Изгонване на търговците от храма Безплодната смоковница Второто пришествие Призвание Страстите Христови: Помазване Умиване на краката Тайната вечеря Гетсиманска молитва Целувката на Юда Арест На съд пред Синедриона Трите отричания на Петър Исус пред Пилат Бичуване на Исус Трънният венец Кръстният път Разпятие Христово (Разпети петък - Голгота) Погребение Снемане от кръста Празният гроб Слизане в ада Възкресение (Великден) Явление Подкупване Великият завет Възнесение - виж и Исагогика This box: преглед • беседа • редакт.

Рождество Христово, също Коледа, Божик или Божич е един от най-големите църковни празници в християнския свят. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея.

Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква и на 7 януари (по юлианския календар). В България отново е официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г.^[1]

Съдържание  [скриване]  1 Християнство 2 Езически корени на датата 25 декември 2.1 Рождество Христово в евангелията на Лука и Матей 3 Коледуване и други обичаи 4 Именици 4.1 Гадания и предсказания 4.2 Забрани 4.3 Метеорологични прогнози 5 Светски празник 6 Бележки 7 Вижте още 8 Външни препратки

Християнство [редактиране]

Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий (VI в.) изчислява, че Иисус Христос се родил на 754 г. от основанието на Рим. Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните. В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните Църкви празнували това събитие на (Богоявление)- 6 януари още по времето на император Константин Велики, преди 336 г. В 3 век Ориген увещава християните да не го празнуват на този ден, като посочва, че на този ден праведният Йов и пророк Еремия скърбяли (Йов 14:4; Еремия 20:14). Църковните отци от 3 и 4 век (св. Иполит, Тертулиан, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, блаж. Августин, Климент Александрийски) посочват 25 декември като исторически по-подходяща дата на Рождество Христово. В Рим Рождество Христово се празнува през втората четвърт на 4 век, в Антиохия в 375 г. Св. Василий Велики въвежда празника в Константинопол в 379 г., по други сведения около 377 г. по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, а в 430 г. започват да го празнуват в Александрия, в Палестина около 7 век. Арменската църква и досега празнува Рождество Христово на 6 януари. Първата църковна служба на празника се датира от науката в 5 век.

Езически корени на датата 25 декември [редактиране]

Датата 25 декември има мисионерско значение. На този ден народите в Европа, Северна Африка и Мала Азия празнували раждането на своите богове - египетския Озирис (Серапис при гърците и римляните), персийския Митра, гръцкия Дионисий и др. В популярния през 2 и 3 в. в Рим култ на Митра на 25 декември се е празнувал "Деня на раждането на Непобедимото слънце" (Dies natalis solis inviciti), а римският император, който в 270 г. утвърждава този празник с указ, се е отъждествявал със слънцето. Вплетени са преклонението пред големия природен кръговрат, завършването на един природен цикъл и раждането на света отново, завъртането на слънцето и на деня към светлина и пролет с новата вяра за раждането на духа, поглеждането към истината и светлината. Упреквали християните, че празнуват в един и същ ден с езичниците, а св. Августин отговорил: „Ние празнуваме не както неверниците зачитат слънцето, а този, който е създал слънцето.“

Рождество Христово в евангелията на Лука и Матей [редактиране]

Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Иисус, майка му Мария, заедно със съпруга ѝ дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват от Назарет във Витлеем (провинция Юдея), родното място на Йосиф. Римският император Октавиан Август (около 63 г. пр. Хр. – 14 г. сл. Хр.) издал заповед за цялостно преброяване на населението в империята — в границите ѝ тогава се намирала и Палестина. Всеки трябвало да се запише там, откъдето е родът му. Мария и Йосиф не могли да намерят място в странноприемницата и били принудени да се подслонят в една пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. (В източната култура "яслите" или изобщо местата за животните не са били непременно мръсно и недостойно място - в много домове животните били отделени от жилищните помещения с тънка преграда)^[2]. В мига на Рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.

Според Новия завет, в мига на рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят: „И рече им ангелът: Не бойте се, защото ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците в които е Неговото благоволение!“ (Евангелие от Лука, 2:10–14)

В Новия завет се твърди също, че витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Бога–Син. Младенецът Исус почитат и трима източни мъдреци, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда. Бог изпратил при Йосиф ангел, който му казал да избяга в Египет и по този начин се спасява малкия Исус (Евангелие от Матей, 2:13)

Рождество Христово се описва и в апокрифите - в Евангелието на Псевдо-Матей, Протоевангелието на Яков, Евангелието на Детството и Историята на Йосиф Дърводелеца, от които черпи широко християнското изкуство.

Коледуване и други обичаи [редактиране]

В България празникът Рождество Христово е продължение на празника Бъдни вечер - последния ден от коледните пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари - мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Коледарите обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др.

Коледарите си избират цар или станеник — млад мъж, който знае коледарските песни, има артистична душа, щедра ръка и добро сърце.

Някога желаещите да коледуват е трябвало да искат специално разрешение от царя бан, което говори за посветителските функции на този обичай. С коледуването, сурвакането на Нова година, риненето на обори на Св. Силвестър (2 януари), къпането на Йордановден (Богоявление) момчетата показват, че вече са пораснали и могат да се оженят.

Обикновено групите от коледари се състоят още от старец, баба, трохобер, гайдар и четници певци. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои райони коледарите се правят на котараци, мяукат и известяват за пристигането си. Момците коледари са облечени празнично, като за голям студ, какъвто обикновено е, с калпаци, окичени с наниз пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце. Навсякъде по къщите ги чакат с радост, освен ако мъка някоя, смърт или болест не са сполетели дома.

От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището — кмета, попа, също и даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година. На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички писани краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване. Всеки момък откупува кравая на момичето си. Ако в някоя мома са влюбени повече момци, те наддават помежду си.

Пеят се песни за всеки от семейството — от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) до най-малкия. Песните са за здраве и дълъг живот, за имот, берекет (плодородие и благополучие), късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия. Пее се на орач, овчар, свещеник, кмет, шивач… Коледарските песни нямат чет, но особено обичани са тези за прекрасни девойки, които надгряват слънцето или си поръчват риза от Света Богородица, надпяват славея, посрещат в градината два бели гълъба годежари, очакват първото си либе. Юначни момци препускат с коне вихрогони и надбягват слънцето, гонят сури елени, сражават се с турски войски, слизат в долния свят, за да си изведат оттам любима. Видно място в песните заемат пожеланията и благословиите.

Една от основните цели на коледуването е да се оповестят раждането на ново състояние на вселената, подреждането и организирането на света. Затова в голяма част от коледарските песни е запазен образът символ на световното дърво, а предсказаното в тях звучи съдбовно.

Всички семейства бдят още от предишната Бъдни вечер около огъня в очакване на коледарите. Около огъня коледарите пеят песните си и наричат за добро, радост и късмет. От силата на огъня очакват изреченото да се сбъдне. Бъдникът, както и огънят също е магически. На някои места, когато той почне да догаря, извеждат мъжката челяд навън и около огнището остават само невестите – да се раждат все женски животни от стоката. Трески от бъдника се закопават в лозята за плодородие и добро вино, или се хвърлят в реката за здраве и дълъг живот.

На Коледа се коли прасе. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат.

Именици На Рождество Христово имен ден имат всички, които носят имената Христо, Радослав, Божидар, Емил, Емануил, Християн, Ренета, Християна, Кристиян, Кристияна, Кристина, Христина и др Гадания и предсказания [По пепелта от бъдника се гадае за плодородието

• Който спечели паричката на Бъдни вечер ще бъде жив и здрав през цялата година.

Забрани [Ако две групи коледари се срещат, не е на добре — през лятото ще вали град или друго зло ще сполети. За да не се случи това, двете групи се бият помежду си или си разменят топузите.

Същата забрана важи и за русалийските дружини, които ходят през Мръсните дни.

Метеорологични прогнози [редактиране]

• Коледният ден показва какво ще бъде времето през годината. „Топла Коледа — нездрава година“, казва народът ни и се надява на дълбок сняг и ясни студени дни.
• Ако има скреж по дърветата, ще има изобилие.
• Ако небето е звездно, грахът ще има добра реколта.
• Ако Коледа е в понеделник, зимата ще е тежка, а пролетта и лятото ще са дъждовни. Есента ще е суха, гроздето няма да е много добро, също и виното. Няма да е добра годината и за кошерите и меда. Най–сполучлива ще е за властници, войводи и управници.
• Ако Коледа е във вторник, зимата ще е снеговита, а пролетта — дъждовна. Есента ще е суха, пшеницата и плодовете няма да са много добри. Да внимават пътуващите по море. Ще има мед и масло в изобилие.
• Ако Коледа е в сряда, зимата ще е тежка, а пролетта – суха. Ще има грозде и вино в изобилие. Враговете ще печелят успехи в мир.
• Ако Коледа е в четвъртък, зимата ще е мека, а пролетта и лятото – ветровити. Зеленчуците и медът ще намалеят. Плодовете и маслото ще са много. Силните ще загубят позиции.
• Ако Коледа е в петък, зимата ще е много зла, лятото ще вали, есента ще е суха, а гроздето — в изобилие. Князете ще ги хвалят, войниците ще се радват.
• Ако Коледа е в събота, през зимата ще трупа много сняг. Пролетта ще е ветровита, лятото — с дъжд. Плодовете няма да са много, но ще са хубави. Овцете ще се разболяват. Могат да се очакват природни стихии и бедствия — пожари, земетръси. Възрастните хора да внимават за здравето си.
• Ако Коледа е в неделя, зимата ще е мека, лятото — сухо, а есента — ветровита. Войниците ще се радват, управниците ще бъдат развенчани. Плодове, мед и добитък ще има в изобилие. Да се пазят младите.

Светски празник [редактиране] Коледна елха

В предимно християнските страни Коледа е икономически най–значимият празник в годината, а се отбелязва като светски празник и в много страни с малко християнско население. Свързва се с размяна на подаръци в семейството, както и с подаръци от Дядо Коледа и други митични персонажи.