Маите са се самоунищожили в момента на най-големия им разцвет, твърди американският учен Бенджамин Кук. Културата на маите процъфтявала в Централна Америка и според Кук е загинала заради на климатична катастрофа, предизвикана от самата нея.

Преди няколко дни в Сан Франциско се състоя Международното есенно заседание на Американския геофизически съюз. Там Кук информира подробно за своята теория, до които е стигнал след компютърна симулация.

Кук също така твърди, че изсичането на горите, нещо, което се прави и в момента масово по света, е допринесло съществено за загиването на маите.

Регионът, в който процъфтявала цивилизацията на маите, и без друго е бил сух откъм валежи. А след изсичането на горите, валежите намалели с една пета.

Още през 2003 едно проучване документира възможността краят на маите да е бил причинен от сушата, въпреки че теориите за краха на цивилизацията са много - от епидемии и бунтове до лошо управление.

В годините на разцвета на културата на маите през 9 век в продължение на десетилетия не пада почти никакъв дъжд. Това доказват необичайно тънките годишни пръстени в стволовете на дърветата от онова време и седиментите на морското дъно.

Кук разкрива още, че една от причините за възхода на маите, е станала същевременно и причина за загиването им - земеделието им е било в състояние да изхранва около 20 милиона души, но с цената на изсичането на все повече гори.

Така се задейства една фатална верижна реакция. Оголената земя е отразявала повече слънчева светлина, при което се е губела топлина. А в по-хладния въздух се е изпарявала по-малко вода, намаляло е образуването на дъждоносни облаци, дъждът е станал рядкост, а почвата е изсъхнала.

По този начин маите сами са предизвикали своята гибел.

"Маите са използвали наличната земя много по-интензивно, отколкото се предполага", казва Кук и подчертава, че почти всички гори на полуостров Юкатан са били унищожени.

Климатичната криза поразява тази цивилизация в момента на най-големия й разцвет. Две засушавания около 810 и 860 г. нанасят големи щети, но през 897 г. настъпва най-жестоката суша. В продължение на почти 30 години падат много малко валежи.