Ивайло Захариев: Женя се напролет Звездата от "Под прикритие" Ивайло Захариев споделя както случки от професионалния му път, така и неразкрити до момента истини от личния му живот в ексклузивно интервю на Наталия Такова за Vesti.bg Ивайло Захариев

Ивайло Захариев стана особено популярен след старта на успешния български криминален сериал "Под прикритие" (podprikritie.bg), който се излъчва по БНТ (bnt.bg).

Това беше телевизионният дебют за 27-годишния актьор. Ивайло играе ролята на Мартин - обикновено момче от краен софийски квартал, който става първият полицай под прикритие в България.

Заплетеният сюжет на тв сериала моментално го постави в центъра на общественото внимание.

Лицето му виждаме не само на малък екран, но и в кино салоните, включително и в спечелилия "Златна роза" филм "Номер едно", като е играл и на театрална сцена - в представления, тип движенчески театър.

"Определено не съм искал да оставям театъра настрана и да се занимавам само с това, но в момента е такъв период от живота ми, в който първо е киното, после телевизията, след това театъра. Но догодина ще има нещо театрално, в което ще мога да бъда видян", казва Ивайло, като за момента пази подробностите в тайна. 

още по темата Кримисериалът "Под прикритие" - на екран от 17 април 0 | 15084 13.04.2011 Започва вторият сезон на "Под прикритие" 0 | 7741 09.11.2011

 

В ексклузивно интервю за Vesti.bg актьорът обаче споделя както случки от професионалния му път, така и

неразкрити до момента истини от личния му живот.

Освен за любовта и плановете за сватба през пролетта с годеницата му Миряна, Ивайло разказва и за една негова мисия, която е взел много насериозно – да помага на наркомани, с които се вижда всяка сряда вечер на събирания в християнски център "Прелом" (Prelom.bg).

Там той се среща с бивши и настоящи наркомани – от тийнейджъри до зрели хора, които имат нужда от подкрепа и намират в него и други хора приятели, които им дават надежда, говорейки им в контекста на Библията.

Пробвал ли е някога дрога и взима ли насериозно прякора му на плейбой, научете от самия него:

- Ти си едно от младите лица на родния тв ефир, така че няма как да не те помоля да разкажеш малко повече на читателите ни за теб.
- От малък с братовчедка ми правихме някакви сценки, след това в училище бях в паралелка театрален профил, после влязох в НАТФИЗ в класа на проф. Атанас Атанасов. Винаги съм се опитвал да бъде в тази среда. След като завърших, се занимавах и с независими проекти, защото някак си не исках да бъда на щат и може би няма да бъда и за напред, но да видим как ще вървят нещата.

- А как попадна в сериала "Под прикритие"?
- Те ми се обадиха за кастинг. Продуцентите бяха гледали филма "Номер едно" още преди премиерата - вътрешно, защото е продукция на БНТ. Викнаха ме и имаше два или три кръга. На единия от тях дори беше Захари Бахаров. Той беше избран вече, но за да можем да си паснем двамата, бяха викнали и него. После разбрах, че кастингът е бил много дълъг и са били леко отчаяни, че не могат да намерят човек, но като са гледали филма и са се зарадвали.

- По твои наблюдения или пък информация до каква степен сюжетът на сериала е взаимстван от действителни истории от подземния свят у нас?
- Доколкото Слави Ангелов (бел. ред. разследващият журналист и консултант на сценаристите на сериала) ми е разказвал, голяма част от начина на вършене на нещата - на обирите, и взаимоотношенията са взети точно от българската действителност. Всъщност всичко се гради и на разкази на други хора, които са навътре в тези неща, но чисто образите и характерите са си измислени.

- "Под прикритие" е наситен с екшън сцени, а ти участваш в голяма част от тях. Използваш ли каскадьор за по-опасните или?
- В първия епизод ползвах каскадьор за някои мои сцени, но след това продуцентите видяха, че мога да се справя и сам. Преди това не ме познаваха, не знаеха какви са ми възможностите и затова бяха осигурили. След това за всяка сцена имаше осигурен каскадьор за всеки случай, но аз успях да си изпълня сам нещата. Дали ще е скачане от етаж или бой...

- Екстремна личност ли си в реалния живот?
- Аз от малък съм тренирал бойни изкуства - тае куон до, а и други. Винаги съм искал да изпробвам силата си - докъде ще стигна, е част от характера ми.

- Във филма имаш любовни сцени с героинята на Ирена Милянкова. Трудни ли ти бяха?
- Още от първия епизод имаше любовна сцена и ми хареса, че Митовски отдели време за нея. Ние бяхме там тримата... говорихме си, не нещо повече (Смее се). Успя да ни предразположи да се отпуснем един пред друг, така че да го няма това притеснение и да се сковем, когато трябва да се целуваме. Хареса ми и, че по-скоро имаше деликатност на изразните средства, показваше романтично как се случват нещата. Освен това успяхме да запазим и професионално отношение с Ирена - да оставим нещата за пред камерата, защото иначе щяхме много да се объркаме.

- Определиха те за най-гореща звезда. Как се приемаш в ролята на плейбой?
- Ами това са някакви определения, които зрителите са дали, аз не мога да се определя като такъв. Интересно е да ти кажат, че си такъв, но аз реално нищо не съм направил по въпроса. Имам си моите виждания за себе си и оценката на моите приятели е по-важна за мен, отколкото това, но бях поласкан.

- А как приема половинката ти Миряна този твой образ и ревнува ли те?
- Това, което ми е споделяла, е, че няма никаква ревност в нея. Даже се притеснява за себе си защо не ревнува. Но и аз съм й помогнал за това. Говорили сме си за сцените, обяснявал съм й моето отношение. Тя самата е спокойна, че това е наистина само за филма, така че не си е мислила някакви сериозни неща.

- Наскоро стана ясно, че си се сгодил. Разкажи ни повече. Вярно ли е и как стана?
- Да, вярно е. Бяхме на една сватба на мои приятели и въобще не бях подготвил Миряна, но бях попитал младоженците, защото все пак е техният ден и не исках да разсейвам вниманието. Още два месеца преди това бях почнал подготовката за пръстена. Беше много деликатно как точно да взема мерки. Така "съвсем случайно" поисках от нейните пръстени... всъщност два (Смее се). И сестра й знаеше, освен това фотографът и операторът. Наистина много малък кръг от хора. След това ние си сложихме снимките от годежа във "Фейсбук". Не сме го крили, никога не сме имали намерение да го крием.

- Кога да чакаме сватба тогава? Има ли насрочена дата?
- Напролет. Не бързаме все още, даже си говорим да бъде извън София. Да е като празник не само за нас, но и за гостите ни. Мислим го как да се случи. Имаме един приятел, който е доста вещ в тези неща - Влади Балевски - сватбен фотограф, който се оказа, че може да изпълнява ролята и на сватбен агент.

- А Миряна избра ли вече рокля?
- О, тя вече пробва, но нищо не съм видял. От време на време започва да говори нещо пред майка ми или със сестра си и ми казва: "Иво, моля те, излизай".

- Значи вярвате в силата на брака?
- И двамата сме израснали в здрави семейства. Бракът е наша ценност. Децата също - то едното води до другото (Смее се).

- Какво още си мечтаеш да ти се случи?
- Мечтая си да успея да намеря време да тренирам някакъв боен спорт. Радвам се, че напоследък успявам да отделя време за наркоманската група, в която ходя да помагам - това е нещото, което наистина е в сърцето ми. Преди ми беше трудно да отделя време, но сега наистина успях да си настроя програмата. За това мечтая - да помагам и тези хора наистина да се променят. Радвам се, че ще мога да бъда част от тяхната промяна. Ние искаме те да станат едни завършени личности, за това се борим.

- За каква група говориш?
- Ами става дума за едни събирания, на които идват бивши или настоящи наркомани, които имат нужда от покрепа и всъщност в наше лице намират хора, които ги приемат и няма да им кажат: "Ти си отрепка". Tова е една християнска организация - "Прелом".

- Какво те провокира да вземеш това решение? Ти самият ли си бил пристрастен или си видял негативното последстие върху свои приятели?
- Конкретно аз не съм бил сериозно въвлечен в дрогата. Опитвал съм - в момента няма млад човек, който да не е пробвал или да не познава някой, който да е пробвал, но никога не съм бил силно въвлечен, така че това да обърка съзнанието ми. Имаше един момент, в който си казах: "Това ще попречи на запомнянето на репликите ми", защото тревата пречи на паметта. Тогава просто избрах репликите пред тревата и тотално се отказах.