Сигурно наивно сте си мислили, че като свърши „Листопад“ ще дойде един предпразничен светъл декември без турски сериали по телевизията. Уви! Те се завръщат, още по-отровни отпреди. След като почти окапахме покрай безкрайна любовна сага на Шефкет и Ферехонде, сега ще трябва да отхапен от „Забраненият плод“ заедно с позабравения Къванч Татлъту. Иначе Мехмед от „Перла“ е симпатяга, ненапразно го наричат турския Брад Пит. Симпатяга, симпатяга, но след стотната серия започва малко да дотяга.

Всеки има право на мнение, както и всеки има право да гледа това, което му харесва, но не мога да се съглася, че трябва да търпим инвазията на турските сериали, и паралелно с това да гледаме за 180 път „Индиана Джоунс“, цялата трилогия, с повторения. Харесва ми да гледам младия Харисън Форд, но след десетото повторение дори и той ще ми втръсне.

Нека родните телевизии имат предвид, че пред синия екран от време на време сядат и хора, които не са домакини, нито пък са над 65 години. Нито пък имат афинитет към подобни плоски сюжети. Ето ви част от съдържанието на сапунката, която кой знае колко време ще се пени от родния екран.

Завръщането на Бехлюл в Истанбул предизвиква смут преди сватбата на бившата му любовница. Фирдевс е бясна, че бъдещият съпруг на дъщеря й я кара да подпише предбрачен договор. Без да иска, Бихтер научава тайната за брака на сестра си. Фирдевс демонстративно намеква на Аднан желанието си да се омъжи за него. Спомените на Бихтер не я напускат дори на сватбата на сестра й. За нейно щастие тя намира сродна душа на празненството.

Бихтер може и да е намерила сродна душа, но от едно известно време телевизиите, които излъчват филми за душата са много малко. И ще стават все по-малко…