Стефка Берова: Бях комарджийка, мамех на карти




Стефка Берова е една от малкото наши певици с много приятели в гилдията.
Напълнях, за да не ми завиждат жените.
По-добрата половинка от легендарния дует Стефка Берова и Йордан Марчинков е изоставена от дъщеря си Косара, подочу народното издание. Щерката на Стефка Берова се люби с италианец и комай щяла да духва към Ботуша, допускат наблюдатели. Верни на любопитния си нрав, хукнахме да пием вода от извора при известната и като блестяща актриса, и като ... екстрасенска на елита Стефка Берова. Както се знае, тя позна катастрофата на Момчил Карамитев, ала тия дни явно е решила да развенчае един мит за себе си - специално за “ШОУ”.

- Отложихте деня и часа на срещата с извинението, че дъщеря ви Косара току - що, неочаквано пристигнала от Италия? А ние чухме, че ви е изоставила?
- Ами да. Косара сигурна е последната българка и европейка, пристигнала с последния самолет от Италия през България след блокирането на полетите в цяла Европа. От летището право при мен. Тя беше в служебна командировка, защото работи като мениджър в една американо-италианска фирма, която е собственик на на ТЕЦ Марица 3.

- Тя нали си има интимен приятел в Италия, Карло, ако не се лъжа?
- Да, и какво. Гаджета, просто гаджета.

- Да се върнем тогава назад в годините – в паметта на няколко поколения вече сте се запечатали като дует със слабичкия Йордан Марчинков. Но как сте станала гледачка? Вярно ли е, че след учението ви във ВИТИЗ следва разпределение във Велико Търново и студено посрещане от страна на местните примадони, на всичко отгоре вие грабвате от раз главните роли, обгръща ви завист, ледовете стават още по-дебели и именно тогава вие ги стопявате с ...гадаене?
- Върнах се от Съюза след 8-месечно турне, завърших ВИТИЗ, междувременно шефът на оркестър "София" Емил Георгиев ми направи фантастично предложение- луди пари. Когато хората работеха за по 80 лв. на месец, той ми предложи 400. Даде ми пари и ми каза – ако дойдеш, ще те заведа на уроци по английски. Викам, ама аз нямам пари, той вика - не, това са платени уроци от нас. Абе великолепна оферта. Чудех се какво да правя. Знаех, че съм много добра в театъра, знаех че пея добре, но нашите като скочиха: не, йок, ти си завършила ВИТИЗ и

ако откажеш разпределението, ние трябва да върнем 4 000 лв. на държавата.

Няма да стане. Пък и трябваше да уча английски, на всичко отгоре и ноти... А мен, честно казано, ме мързеше. Подчиних се, отидох по разпределение във Велико Търново. Играх великолепни роли, включително с великолепни хора и актьори като Диди Тинчев, който ми беше бивш преподавател във ВИТИЗ. Пътувахме, играехме, само дето все не ни стигаха парите. Наближи краят на месеца, пари няма, тогава актьорските заплати бяха сред най-мизерните. Играта на карти на вързано беше начин да се скърпи бюджетът. Но мъжете не знаеха, че се имахме с драматурга на театъра, която беше жена и си бяхме изработили иширети. Ако имаме купи – това-онова, бяхме отиграли, отрепетирали номера с две и с три пръстчета и т.н. , така че ония нямаха никакъв шанс. И обирахме всички, с които играем.

- Но във Варна се появява мъжът на живота ви Йордан Марчинков. Вярно ли е, че се разминавате в Морската градина с него и с двама негови приятели и си казвате – който пръв се обърне след мен, той ще е. Пръв се обръща Данчо и животът ви се преобръща.
- Да. Абсолютно вярно е. Станахме гаджета, но мина година и ме извикаха на конкурс в Народния театър. Взеха ме и той с един куфар след мен в София. Пристигнахме тук и той кандидатства в школата за естрадни певци към БНР и БНТ. Имаше прекрасен тембър. Много музикален, много танцувален. Казваха, че е красив. Аз още не мога да преценя дали е бил много или малко красив, но сигурно съм го харесвала, защото после свикнах с него. Така или иначе се оженихме и тръгнаха дуетът и семейството заедно. Станахме първият и прекрасен български дует. Колко жалко, че още 82-ра българският народ се лиши от нашите песни, спряха ги, след това...

- Говорите за адския период 1980-1982-ра, когато освен ембаргото над песните ви, влизате в период на развод, но фактическата раздяла се пази в тайна още години преди официалния развод заради имиджа на дуета и най-вече заради малката Косара?
- Не ми се говори за този период.

- Била сте близка с Маргарита Дупаринова? Тя не ви ли се е оплаквала от съжителството си с Апостол Карамитев. Говори се, че бракът им не е консумиран?
- Аз по бях приятелка с Маргарита, но с мъжа й се държах студено. И до днес не мога да си обясня защо. Нямаше никаква причина. Винаги е бил коректен, никога не е бил високомерен. И в театъра, и навън.
Тя никога не споделяше семейните си проблеми, говорехме си за други неща, но защо питаш така, по тоя начин?

- Защото бившият директор на Природонаучния музей, докторът на науките Кумански ми е разказвал доста странни неща. Като студент със свой колега извадили късмета да пребоядисат изцяло апартамента на Карамитев. Дават им ключа от апартамента и работят до късни доби, за да насмогнат. Първа се прибира Дупаринова. След нея, доста по-късно, идва изморен от снимки и постановки самият Апостол Карамитев. Отбива се при тях – как сте момчета, как е, върви ли. И редовно, колкото и да е уморен, отива в кухнята и се връща с шише ракия и чиния с разкошни мезета, сяда при тях, черпи ги и приказват за това-онова. След това се прибира в стаята си. Никога не го видели да влиза в спалнята на Дупаринова. Спят в отделни стаи. Често чуват как след 11 ч. или дори към полунощ в стаята на Карамитев влиза чужд човек, но жена ли, мъж ли, така и не разбират.
- И какво от това? Много семейни двойки спят в отделни стаи.

- Да, но мълвата за хомосексуалните наклонности на Апостол Карамитев, макар и пазена в тайна, по-късно все пак се промъква тук-там. Вие чувала ли сте за това по онова време?
- Ами...може би. Не, по-скоро не. Но какво от това?

- В разговор с висш магистрат, чел досието на Апостол Карамитев по време на кампанията срещу гейовете интелектуалци, разбрах, че може би най-талантливият и харизматичен актьор на българското кино и театър за всички времена е бил...агент на ДС.
- Айде бе! Не може да бъде. Аз такива работи не съм чела и не знам.

- Наистина ли вие като гледачка сте предрекли на приятелката си Дупаринова, че синът й го чака страшно премеждие? И то се случва. В Италия Момчил и жена му Габриела катастрофират зверски, а опитите на сина й да направи кариера като актьор и режисьор търпят тотален провал.
- Ама какви предсказания бе, миличък,

аз не познавах, просто лъжех безобразно, и на карти, и на кафе,

говорех каквото ми дойде. И казвах все хубави работи. Колкото по-тъжно ми беше, толкова по-хубави неща си измислях. Що и на другите да им е тъжно? Най-хубавите си предсказания съчинявах на младите. И не съм разбрала Дупаринова да ми се сърди. Поне не го е показала. Мисля, че си останахме приятелки до гроб.

- А вярно ли е, че когато сте била в академичната трупа отнякъде е появява донос, че баща ви е бил полицейски писар и пристав, заради което се свиква Художествен съвет да решава съдбата ви, а титаните на Народния Стефан Гецов и Младен Киселов, са резервирани към вас?
- Тази тема ми е неприятна. От 27 души, само трима гласуваха против мен. Така, че мен ме изгони от Народния театър лично директорът ген. Александър Гетман, който имаше право на вето, каквото и да се гласува. Тоест, ставаше, това което той реши.

- Оттогава ли взехте да пълнеете?
- Не. Дуетът ни с Данчо вървеше великолепно, но по едно време взех да забелязвам, че след първото, второто, третото изпълнение се скъсват да пляскат. По-нататък плясканията постепенно стихват. Взех да се вглеждам и разбрах защо. На концерти тогава се ходеше обикновено семейно, мъж и жена, момче с гаджето си или просто група момичета.

И още в началото мъжката част вперваше очи в мен и след всяко изпълнение щяха да се скъсат да ръкопляскат, че и подвикваха някои даже – ей, ква си хубава, ма, как хубаво пееш, как танцуваш. И жените до тях гледат, слушат, пък почват да ги ръгат с лакти. Тогава един ден се затворих сама, цял ден мислих, мислих и както си мислех, неусетно взех да се тъпча...