Серийният убиец Недялко Момата ще умре в затвора коментари/2


Момата копнее за лудница, но ще изгние в панделата.
Недялко Димитров-Момата: Не ми пука от нищо!
Две от най-тежките присъди издаде миналата седмица Хасковският окръжен съд. Едната е за димитровградския касапин Христо Лазов, който уби по най-жесток начин 34-годишната си съгражданка Минка Андреева, защото не пожелала да прави секс с него, а втората е за серийния убиец Недялко Димитров-Момата. И двете присъди са за доживотен затвор без право на замяна.

Както вече стана известно, освен че застреля младото димитровградско семейство Неврие и Бейтула Халил, Момата си призна, че е убил още трима души. Сред тях и Манол Хаджиев-Индианеца, прекият екзекутор на бургаския бизнесмен Стоян Стоянов. Освен това серийният убиец ще трябва да изплати 250 000 лева кръвнина на роднините на жертвите.
След като Момата чу присъдата си, с голяма охота отговори на няколко въпроса за „ШОУ”.

- Как приемате присъдата си? Според нея ще трябва да изгниете зад решетките.
- Молих се за снизхождение, исках да ми оставят поне някаква надежда, че един ден, дори и след 20 години, ще мога да изляза от затвора. Сега искам да ме пратят в лудницата...

- Обвинението във вашето досие е голямо колкото един роман. Всичко в него ли е вярно?
- Да, потвърждавам 99 процента истина. Първата ми присъда бе, след като един полицай ме напсува и аз му нахаках един нож...

- А защо застреля Бейтула?
- Давах му фалшиви евро и документи да ги пласира. Дължеше ми 10 000 лева, но ми даде само 5000. Скарахме се за останалите и аз го гръмнах.

- Но жена му не е имала прегрешения към тебе, нея защо уби?
- Щом съм я убил, значи така е трябвало. Аз вярвам в съдбата, вярвам и в преражданията. Изпълнявам присъди само на хора, които в миналия си живот са прегрешили...

- Не те ли тревожи фактът, че оставаш до края на живота си в затвора?
- Не, да ви изглеждам на разтревожен или притеснен? Това е кармата ми и аз я приемам...

................................
Томриз Бейтула, майката на убития: Сестра ми искаше да го заколи в съда, но това няма да върне детето ми

- Почувствахте ли удовлетворение след произнасяне на присъдата?
- До известна степ – да. Честно да си призная, не очаквах такова справедливо решение на съда. Доволна съм, че този изверг ще изгние зад решетките, макар че това няма да върне сина ми.

- Паричното обезщетение, което ви присъдиха, достатъчно ли е?
- Такова едва ли ще има. Откъде ще вземе Момата пари, за да ги даде на мен.

- Какво почувства, когато видя убиеца на сина си в съдебната зала?
- Желание за мъст. На миналото дело сестра ми искаше да скрие нож в дрехите си и да го ликвидира, но аз я спрях. Вярно е, убиецът ще умре в затвора, макар че и това не се знае, но кой ще ми помогне да забравя това, което видях, когато влязох в апартамента на сина си. Полицаите не ми даваха да влизам там няколко месеца и накрая скъсах лепенките и влязох. Кръвта на сина ми и мозъкът по спалнята от снаха ми си бяха още там. Как да забравя тази картина?

- И все пак, днес толкова рядко се издават подобни тежки присъди?
- За това благодаря на Хасковския окръжен съд. Много хора се съмняваха, че това ще се случи, но то се случи. Днес разбрах, че това е втора такава тежка присъда, издадена в тази зала. Дано да няма повече убити синове!