Разочаровах се прекалено рано от живота ..
Публикувано в: Флиртове
Привет! Името ми е Елера и съм на 22 години. Не знам какъв съвет бих могла да искам, но ще разкажа моята история, защото съм се затворила в себе си и нямам с кого да я споделя.
Още когато бях на 18 години, обикнах едно момче на моята възраст. Мислех си, че и той ме обича, според това което казваше, но в последствие разбрах, че съм поредната негова авантюра! Бях едно от най-красивите момичета. Имаше много момчета, които искаха да са с мен, но аз си обичах само моето. Непрестанно бяхме заедно, нямаше случай в който да се скараме и всичко вървеше, като по мед и масло. Мечтата ни беше, когато завършим висше да се оженим, да заминем някъде далеч и да имаме много деца .. Ден след ден все повече и повече го обичах, дори бях готова да се закълна в неговата искреност. Аз бях девствена, пазех се за някой, с който наистина си заслужава. С който всичко няма да е за една нощ, а завинаги. Тъй, като аз прекалено много вярвах на приятеля си, реших че е правилния човек и му се отдадох изцяло. Обаче последствията от това не бяха никак добри. Забременях, а бях само на 19 години. Когато научих отначало се притесних, че няма да мога да уча и че ми се е случило прекалено рано, но все пак бях щаствлива, че една от мечтите ми се сбъдна и ще имам детенце от човекът, който обичам. Когато му казах отначало реакцията му беше, като моята, но после уж беше щастлив и продължихме с плановете си за прекрасно бъдеще.
Един ден една от най-добрите ми приятелки ми се обади и ми каза, че този който означава всичко за мен всъщност е един лъжец. Имал много приятелки и на всяка и се вричал в любов и т.н. Аз я изслушах спокойно, но после не се сдържах и й казах никога повече да не ме търси, че само ми е завиждала, а съм я мислела за приятелка. Вярата ми към приятеля ми беше по-силна от всичко, докато веднъж му се наложи да замине за една седмица и повече не се върна. Питах навсякъде какво му се е случило и разбрах, че е заминал с годеницата си надалеч. Отначало просто не виждах вече смисъл в живота си, но уви с времето се свиква и аз вече свикнах. Сега имам прекрасна дъщеричка на 3 годинки. Уча и работя за да мога да издържам себе си и детето си. Само тя ме поддържа, иначе всичко ми се струва безсмислено. Родителите ми отдавна са починали, единствената която е оживяла от семейството е баба ми и тя наистина много ми помага. Прекалено рано се разочаровах от живота, сега съм изпълнена с горцевина и никога повече не бих се доверила на мъж. Лошото е, че я предавам и на дъщеричката си и тя страда заради мен.
Ето това е моята тъжна история, нищо повече не чух за "любовта на живота ми", не му желая нищо лошо, само дано не е забравил какво ми причини.
Никога не се доверявайте на някой просто така ..