строноми откриха най-далечната звезда, наблюдавана някога – свръхгорещ и свръхярък гигант, който се е формирал преди близо 13 милиарда години в зората на космоса, предаде Асошиейтед прес, позовавайки се на публикация в сп. „Нейчър“.

Тази светеща синя звезда обаче е изчезнала отдавна.

Тя е била толкова масивна, че почти сигурно се е взривила на късчета само няколко милиона години след появата си. Бързата ѝ гибел прави откритието на международен екип с помощта на космическия телескоп „Хъбъл“ още по-невероятно, тъй като са необходими еони, докато светлината, излъчвана от далечни звезди, достигне до нас.

„Виждаме звездата такава, каквато е била преди около 12,8 милиарда години или около 900 милиона години след Големия взрив“, каза астрономът и водещ автор на изследването Брайън Уелч от университета „Джонс Хопкинс“. „Определено имахме късмет“, допълва той.

Breaking News 📣 #Hubble breaks new record detecting the most distant individual star ever seen. Nicknamed Earendel by the authors, this star existed within the first billion years after the Universe’s birth in the Big Bang 🎆

Full story: 🔗 https://t.co/ACvX2VcDZN

Thread 👇 pic.twitter.com/JUAkAtLYu6

Астрономът я назовава Еарендил (Earendel), староанглийско име, което означава утринна звезда или изгряваща светлина

– по думите му „подходящо наименование за звезда, която сме наблюдавали във време, често наричано „космическа зора“.

Предишният рекордьор, Икар, също син свръхгигант, открит от „Хъбъл“, се е формирал преди 9,4 милиарда години – повече от 4 милиарда години след Големия взрив.
                   
И в двата случая астрономите са използвали техника, известна като гравитационна леща, за да увеличат слабата звездна светлина. Без нея Икар и Еарендел нямаше да бъдат забележими предвид огромните им разстояния.

Макар „Хъбъл“ да се е „взирал“ в галактики, отдалечени на 300-400 милиона години от Големия взрив, който е формирал Вселената, отделните им звезди е невъзможно да бъдат открити.

Въз основа на данните от „Хъбъл“ учените допускат, че

Еарендил може да е била сред първото поколение звезди, родени след Големия взрив.

Бъдещите наблюдения с наскоро изстреляния космически телескоп „Джеймс Уеб“ трябва да предоставят повече подробности или „още едно парче от космическия пъзел, който представлява еволюцията на нашата Вселена“.

Според настоящите данни Еарендел е била над 50 пъти по-голяма от Слънцето и около 1 милион пъти по-ярка, превъзхождайки Икар. Възможно е тя да е била главната звезда в бинарна или дори в тройна или четворна звездна система, отбелязва Уелч.

Телескопът „Джеймс Уеб“, който е 100 пъти по-мощен от „Хъбъл“, трябва да помогне да се изясни колко масивна и гореща е била звездата в действителност и да разкрие повече за нейната родителска галактика.