Хипнозата е процес, при което едно лице (хипнотизиран) е въведено от друго лице (хипнотизатор) в състояние на транс. Терминът е въведен от Джеймс Брайд, който я описва като състояние на умствена релаксация.

Широко разпространяваната версия, че при хипноза човек може да загуби съзнание или воля над мислите и действията си е отречена от учените и от специалистите, занимаващи се хипнотизиране. Представата за човек, размахващ часовник или махало се смята за наложена от филмите, а не от реалната практика на хипнотизаторите.

В древността хипнозата е използвана за лечение, като в отпуснато състояние човешкото съзнание е фокусирано върху определена идея или проблем.

Преди да обърнем внимание на същинския процес, трябва да отбележим, че при хипнозата човешкият мозък се разделя на четири вида честоти:

Алфа – областта на подсъзнанието, в нея се извършват процесите на мечтаене и медитация.

Бета – честотата на здравия разум, всички действия, които извършваме в будно състояние се оформят в тази област на мозъка.

Делта – областта на пълно безсъзнание.

Тета – част от областта на подсъзнанието.

При хипнотизирането, като най-безопасна честота се използва Алфа, като се правят кратки и последователни преминавания към Делта и Тета честота.

Чувствата, които хипнотизираният изпитва са на релакс, отпуснатост и комфорт. Този процес се прилага само при лица над 7 години, с тяхно разрешение. Човек не може да бъде хипнотизиран против волята си, основен фактор за реализацията на този процес е сътрудничеството.

Изследвания показват, че по време на хипноза лицата показват повишена концентрация и се фокусират по-лесно върху определена мисъл или спомен.

Всяка, на пръв поглед, безпричинна тревога или неясна травма има своята причина. Чрез хипнозата най-ефективно може да се изясни и реши конкретен проблем. Хипнозата може да бъде използвана и като терапевтична техника за освобождаване от стрес, фобии, гняв и чувство за вина.