Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.09.2021 07:01 - © Балкански политически борби
Автор: kvg55 Категория: Забавление   
Прочетен: 467 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 21.09.2021 07:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image
21.09.2021г.

     България пред трети избори :
От началото на годината България е в състояние на перманентна политическа криза. На фона на масовите протести срещу управляващата дясна либерална партия ГЕРБ, редовните избори за парламент бяха проведени в началото на април, резултатът от които беше, че никоя от политическите сили не успя да сформира правителство поради липса на достатъчно гласове.
Протестите в България :
image

Първата политическа сила не пожела да влезе в коалиция с никоя от останалите политически субекти. През юли бяха проведени нови избори. По същата причина правителство обаче пак не беше сформирано. Насрочени са трети избори на 14-ти ноември.
Като цяло всички политически сили, споделящи властта в България, си приличат по своята ориентация към НАТО и ЕС. Популярните преди това "десни" популисти (ПП ГЕРБ) загубиха доверието. Българската социалистическа партия, която също подкрепя НАТО и ЕС, но подло експлоатира проруски симпатии, също загуби предишната си подкрепа, ерозирана от ИБГМВ.
На фона на политическата криза в България западното лоби активно разпалва антируски настроения. През март 2021 година в България бяха арестувани няколко души, заподозрени в шпионаж за Русия. Това е шестият арест от 2019 година по подобни обвинения.
У нас фамозното интернет-издание "Bellingcat" се опита да разгърне скандал с предполагаемо участие на Русия в експлозиите в Чехия през 2014 година. Неговите представители заявиха, че целта на експлозията е бизнесът на българския търговец на оръжие Емилиян Гебрев, който съхранява оръжие и боеприпаси в Чехия, предназначени да бъдат изпратени в Украйна.
Сърбия и Черна гора между евразийството и атлантизма :
През юли газопроводът "Турски поток" – достигна Унгария. Полагането на газопровода през Сърбия отне малко повече от шест месеца. Предходната година и половина строителството през територията на България беше съпътствано от множество препятствия. А преди осем години България провали изгодният за нея газопровод "Южен поток".
Сърбия показа, че е по-надежден партньор на Руската федерация от България.
Като цяло сръбското ръководство поддържа връзки със Запада и обща ориентация за присъединяване към Европейския съюз, което обаче се комбинира с понякога декларирания сръбски национализъм и проруски настроения.
Сръбското ръководство е против разширяването на списъка с държави, признали независимостта на Косово. Отношението на Белград към САЩ обаче остава само доброжелателно. САЩ подкрепиха инициативата за създаване на общо икономическо пространство между Сърбия, Северна Македония и Албания – "Opera Balkan". Тази инициатива се подкрепя от администрацията на Вучич, но сепаратистките власти в Косово отказват да се присъединят към блока.
Преговорите между Прищина и Белград, чрез които САЩ и ЕС се надяват да ускорят признаването на независимостта на Косово и последващото превземане на Сърбия от структурите на ЕС и НАТО, все още не вървят. Резултатите от изборите в Косово през март 2020 година също не допринесоха за това. Лидерът на движението "Самоопределение" Албин Курти стана премиер и категорично се противопоставя на всеки компромис с Белград. Курти се фокусира върху левите либерални кръгове в Европа и Демократическата партия на САЩ.
Босна продължава да бъде потенциална точка на нестабилност, където ръководителят на канцеларията на върховния представител, австриецът Валентин Инцко, с подкрепата на хърватската и мюсюлманската общност, прокара закон, който криминализира непризнаването на "геноцида" в Сребреница. Законът е насочен срещу Република Сръбска.
Една от основните уязвимости на балканския елит е корупцията и връзките с мафията (предимно с наркомафията). Това позволява на атлантистите да държат под контрол елитите на тези страни и да упражняват натиск чрез изнудване на представители на властите и бизнеса. През последните месеци обвинения за връзки с мафията бяха използвани и срещу сръбския президент Александър Вучич.
През юни парламентът на Черна гора прие резолюция за "геноцида в Сребреница". Всъщност той забранява да се разглеждат трагичните събития от 1995 година в това босненско селище като нещо различно от "геноцид". Резолюцията подчертава слабостта на правителството на Здравко Кривокапич, което зависи от подкрепата на либерални, прозападни партии. Фактът, че резолюцията е прокарана от президента Мило Джуканович и Кривокапич я подкрепи, показва, че Джуканович остава сериозна политическа фигура, способна да прокара решения, които отчуждават Черна гора от Сърбия.
Трудности предизвика и сключването на споразумение между Сръбската православна църква и Черна гора. През май 2021 година Кривокапич трябваше да подпише основно споразумение относно правния статут на Сръбската православна църква в Черна гора, но той не го направи. Сръбската православна църква получи измененото споразумение в началото на август и току-що го опознава. Здравко Кривокапич оправда отказа за нормализиране на отношенията със СПЦ (други конфесии на страната вече имат такива споразумения с държавата) със страхове от арест под предлог за нарушаване на Конституцията на Черна гора. Кривокапич не отиде в историческата столица на Черна гора, Цетине, на 5 септември 2021 година, за церемонията по интронирането на новоизбрания митрополит на Черна гора и Приморски Йоаникий.
На 5 септември интронирането на митрополит Йоаникий се състоя на фона на вълненията на черногорските националисти, подкрепяни от Мило Джуканович. Съветникът на Мило Джуканович Веселин Велович беше сред подбудителите на безредиците, задържани от служителите на реда. Досега ориентираните към Атлантизма черногорски националисти не успяха да повлияят сериозно на църковната ситуация. Те обаче показаха силата си, което означава, че Западът – и преди всичко САЩ – ще подкрепят тази тенденция като обещаваща. Здравко Кривокапич се оказа слаб политик, лесно се поддава на натиск и не можа да защити избора на православните черногорци, които го доведоха на власт – избор в полза на приятелството със Сърбия и защитата на каноническата църква.
У Шиптърско :
Албания, Северна Македония и Косово продължават да водят силно проus-американска политика. Така тези три държави се съгласиха да приемат бежанци от Афганистан след изтеглянето на us-американските войски от тази страна. Водещата роля във всички тях, включително в Северна Македония, играят албанските елити, тясно свързани с наркомафията. В Северна Македония на власт е правителството на атлантическия социалдемократ Зоран Заев, което е изцяло зависимо от албанските партии. Славянското мнозинство в тази страна фактически се превърна в заложник на малцинство от либерали и албанци, които превръщат Северна Македония във фактическа албанска държава.
И трите държави през август единодушно заявиха желанието си да приемат афганистански бежанци, като си сътрудничат основно със САЩ. В допълнение към желанието да се харесат на задграничния партньор, това може да се види в интересите на албанската наркомафия, която се интересува от укрепване на връзките с Афганистан и изграждане на връзки с мрежите за наркотици на тази държава. Албанската наркомафия де факто контролира границата на Албания, Северна Македония и Косово.
Разширяването на сферата на албанския сепаратизъм е влизането на сръбската община Буяновац в Съюза на албанските общини през лятото на годината Тази организация включва Тирана, Прищина, Прешево (Сърбия), Тетово (Северна Македония) и Улцин (Черна гора). През ноември 2020 година албанският министър на външните работа Гент Цакай обяви, че Тирана ще подкрепи албанците в Южна Сърбия, за които се твърди, че са изправени пред дискриминация.
Косово, Албания и Северна Македония продължават да укрепват връзките си с Турция. Като цяло Анкара демонстрира желание за развитие на отношенията с всички страни в региона, включително със Сърбия, а по време на балканското си турне (Босна и Херцеговина – Черна гора) през август 2021 година Ердоган заяви, че "Турция носи историческа отговорност" към страните от региона. Албания развива тясно военни връзки с Турция, като предоставя на турския флот база на Адриатическо море. Албания и Косово купуват турски оръжия, а също Тирана през юни обяви решението си да закупи турски дронове на стойност 8,2 милиона евро.
Като цяло обаче перспективите за присъединяване на балканските страни към ЕС остават неясни. Така преговорите за влизане на Северна Македония в ЕС се блокират от България поради спор за историята и идентичността на страната (България разглежда славянското население на страната не като отделен народ – македонци, а като българи). Франция, Холандия и Дания от своя страна възпрепятстват преговорите между ЕС и Албания. ЕС, с многобройните си вътрешни проблеми на фона на пандемията на коронавирус, демонстрира неспособност да приема корумпирани, престъпни и бедни страни, поемайки отговорност за тяхното развитие. Балканските страни се надяваха, че членството в НАТО ще бъде първата стъпка към членството в ЕС, което е свързано с перспективата за икономически просперитет. Сега за такива членове на НАТО като Албания и Северна Македония членството в ЕС е далечна перспектива, а икономическият "просперитет" е неуловима цел.

https://tsargrad.tv/articles/balkany-mezhdu-zapadom-i-vostokom-druzhit-so-vsemi-srazu-ne-poluchitsja_415137




Гласувай:
5


Вълнообразно


1. mt46 - Един от основните ни политически проблеми е, че
21.09.2021 13:01
България не защитава националните си интереси!... Нашите пишман националисти са се ококорили в далечното минало, а нехаят за настоящето и за бъдещето...
цитирай
2. kvg55 - До 1. mt46
21.09.2021 13:20
Така е. Даже великото ни минало не ни обединява.
Май освен Сърбия и Гърция, и другите балкански страни не защитават националните си интереси.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 5756245
Постинги: 2808
Коментари: 25799
Гласове: 34181
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031