Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09 12:12 - Радиана Божикова: Не знам дали е дар или порок - много съм емоционална и се опитвам да овладея това
Автор: patriciq1111 Категория: Забавление   
Прочетен: 36 Коментари: 0 Гласове:
1



 DYZONE Радиана Божикова: Не знам дали е дар или порок - много съм емоционална и се опитвам да овладея това За вълнуващата срещата с Филип Киркоров и предаванията от двора на баба разказва репортерът на "Тази събота и неделя" 08 септември 2021 Станчо Станчев     Play Video  

Пътешественик, приятел на българското село, ценител на изкуството и репортер. Това е публичният образ на Радиана Божикова. Тя е журналист от порода storyteller, който всяка събота и неделя преди 11 ч. ни среща с шарени и сърдечни истории от ефира на bTV. Повече за нея вижте в новия епизод на "Малки разговори" във видеото.

"Аз съм… мечтател. Обичам да мечтая, да се взирам, да попивам от света около мен, където и да съм. Мечтая си за една България, в която всеки един човек се чувства спокоен и вярва, че ще сбъдне мечтите си. Дразнят ме нещата, които не мога да променя", казва Радиана.

 

image Снимка: Личен архив

 

 

За работата си като репортер пише в блога си "Наоколо с Радиана". Там се описва като "разказвач на истории с бездънна торба, пълна с шарени истории."

"Това е личният ми блог, в който разказвам за живота ми като репортер. Преживяванията ми с екипа по време на снимки. Всичко онова, което ми се случва, когато камерата е изключена. Торбата ми е винаги пълна, защото любопитството ми има много очи. Влагам много старание и желание, за да намеря вълнуваща и различна история, но историите сами идват при мен, когато най-малко очаквам. Взаимен е процесът", споделя Радиана. 

 

    Play Video

 

Да гостуваш в дома на Филип Киркоров, да пътуваш с личния му вагон, да посетиш с него и семейството му Ермитаж... Привилегии, с които малцина могат да се похвалят. За тях Радиана си спомня с усмивка.

"Винаги ще помня пътуването с Филип Киркоров до Санкт Петербург и до дома му в околностите на Москва. Пътуването беше неочаквано за мен. Да посетиш Музея на Фаберже и Ермитажа в компанията на световна знаменитост. Или да се качиш в личния му автомобил и частния вагон. Да седнеш на трапезата в дома му, да вкусиш любимата му храна. Заедно бяхме на гости и на световноизвестни циркови артисти - братята Запашни. Никога не съм си мислела, че ще ми се случи да видя как изглежда отвътре света на звезда от неговата величина."

 

image Снимка: Личен архив

 

А какъв е Филип, когато камерите не работят? Толкова ли е - в най-добрия смисъл на думата - театрален?

"Гостоприемен, отвъд камерите е много гостоприемен. Той има огромен дом. Спомням си мартеничките, които беше закачил на няколко от вратите, за да му напомнят за българските традиции. Спомням си и вкусът на любимия му борш, с който леля му Мари ни нагости. Запозна ни с цялото му семейство и с един от най-близките му приятели – водещ на едно от най-гледаните вечерни предавания в Русия. Най-впечатляващото нещо, разбира се, беше молът, който имаше в собствения си дом. Имаше 10 хил. чифта обувки - без да преувеличавам - от най-класни марки. Той много държи на визията и на личния си стил, защото знае, че работата му го изисква и е част от това да бъдеш "звезда". Никога не съм виждала такъв гардероб, много впечатляващо.

 

image Снимка: Личен архив

 

Ето какво разказва Радиана за село Дойранци, до което се стига след три часа ходене пеша.

"Под връх Бездивен в Родопите някога е имало село, а днес там споделят самотата си само една баба и един дядо. Историята на Шукарие и Ахмед е тъжна и същевременно вдъхновяваща. Разбрах за тях от мой приятел и герой в репортаж от съседното село Ненково. Той ни преведе по стръмния планински път до къщата им. До Дойранци се стига само ако човек върви пеша около три часа. Спомням си дългия преход през сърцето на планината с чудни гледки.

image Изгубени във времето: Село Дойранци (СНИМКИ)

Няма маркировка, няма обхват на телефоните. Заедно с колегите - оператора Александър Осиченко и фотографа Евгений Милов - носихме на гръб много техника. Не вярвах, че ще стигнем село и ще се срещнем с Шукарие и Ахмед. Най-силен спомен имам от завръщането ни. Спускахме се в тъмнина, осветявахме стръмния път надолу с телефоните си и с осветлението за интервюто. Спомням си момента, в който най-сетне стигнахме полето - стоварихме техниката на земята и седнахме под едно дърво. Едва дишахме, но Луната блестеше толкова красиво, а родопското небе бе обсипано със звезди."

 

image Снимка: Личен архив

 

Бъркат ли Радиана с японка, докато отразява спектаклите на Софийска опера и балет в Страната на изгряващото слънце?

"Имах такъв момент с объркването. Докато събирах отзиви, започнаха да ме заговарят на японски език, да ме питат някакви неща, аз кимах любезно. Тогава отразявахме с оператора Добромир Иванов турнето на Софийската опера и балет в Япония. Много исках да събера отзивите на японците, които ценят много това изкуство. Нямахме преводач на разположение, затова се наложи да науча три въпроса на японски. Нямах представа дали ще ме разберат и какво ще ми отговорят. Рискован експеримент."

 

image Снимка: Личен архив

 

Какво още не е разказала като репортер и какво да очакваме от новия сезон на "Тази събота и неделя"?

 

"Жаждата ми за разказване е неутолима. Надявам се да успея да съхраня любопитството и погледа към простичките неща, за да ги откривам, а и те мен - да ги споделям така, че да вълнувам хората. В новия сезон на предаването се надявам да срещам зрителите с хора и места, които са по-малко популярни, но много интригуващи."

 

image Снимка: Личен архив

 

Както много колеги в телевизията, Радиана Божикова започва пътя си като стажант. Ето какво си спомня за първите си години в нюзрума на bTV.

"Може би стажантският път е най-добрият път за прохождащ журналист. Все още се старая да се доказвам и да се развивам. Все още имам трудни ситуации, с които трябва да се справя и да науча нещо. Тази професия изисква от теб часовникът ти да е безпогрешен, дори понякога да изпреварва времето. Не знам дали съм си намерила мястото, но чувствам, че имам какво още да дам, както и да получа. Винаги съм била истинска в отношенията си с хората и се надявам, че правя щастлива не само себе си, но и хората около мен."

 

image Снимка: Личен архив

 

"Първият ми репортаж беше за това как две дечица, сирийчета, виждат света през техните очи. В сутрешния блок на 23.04.2017 г. Не знаех как се държи микрофон, бях тогава с оператора Огнян Кръстев. Той ми показа как да държа микрофона и от коя страна на камерата застана. Нищичко не знаех тогава. Елица Делчева редактира този материал. За първи видях на практика как се пише репортаж - колко важни са думите и каква сила имат. Винаги съм си мечтала за това, от малка. Винаги съм искала това, което ми се случва днес. Изживявам мечтите си всеки ден и това ме окрилява за нови. Даже на моя прощъпулник съм хванала микрофон и книга."

 

image Снимка: Личен архив

 

Прощъпулника си в журналистиката прави в Калофер, където е израснала.

"В Калофер, където съм израснала, в задния двор на една от бабите ми, вечно създавах предавания. Баба ми в един стар куфар пази мои сценарии от трети клас, пълни все още с правописни грешки, но с указание – къде има реклама, какви са думите на водещия, кой кога излиза. Пусках и музика от терасата на един стар касетофон."

"Изнасяхме всички столчета от къщата на баба и дядо. Всички мои братовчеди бяха замесени. Канехме всички съседи. Имаше си точен час. Сърдех се, ако някой не дойде. Ако нещо се провали се затварям на втория етаж, плача, два дни не излизам."

 

image Снимка: Личен архив

ТВ спомените ѝ неминуемо се свързват и с легендата "Дързост и красота".

 

"Аз си рисувах и тоалетите. Постоянно карах баба и дядо да ми шият. Bozhikovi Creations - така се казваха тоалетите – като Forester Creations в "Дързост и красота". Тогава този сериал беше много модерен. За мен от тогава е важно как да изглеждам на екран, че има етикет за всяко отделно събитие и така. Сега си давам сметка каква сила има телевизията и как влиза в живота на едно дете."

 

image Снимка: Личен архив

 

Ето какво споделя за личния си свят, музикални предпочитания и трогателните моменти.

"Мисля, че не мога да си почивам, много ми е чуждо това състояние, обичам да се случват неща. Постоянно търся някаква динамика. Надявам се в бъдеще да ме очакват много пътища. Нямам хоби, имам различни интереси. Ходя на тенис, карам колело и обичам да пътувам."

"Когато съм на път, слушам инди фолк, въпреки че колегите негодуват - това е по-меланхоличен стил, предразполага те да се рееш, да мечтаеш, но не се понася особено от колеги. Много харесвам филма "Ла Ла Ленд", този саундтрак често се пуска в колата и се пее по пътя."

"Яж, моли се и обичай" ми е една от любимите книги и любим филм. Не гледам трилъри, не гледам уестърни, не гледам екшъни. Когато до мен стигне искрената емоция и я изпитам - няма как да не се разплача. Не знам дали е дар, дали е порок - много съм емоционална и се опитвам да овладея тази емоционалност. Защото в нашата работа се налага да я владея много добре."

 

image Снимка: Личен архив  

 

В кои случаи обаче репортерът, трябва да се довери на емоциите?

"Когато влизам в живота на хората, с които се срещам – в техния свят не си поставям никакви цели и никакви очаквания. Не се опитвам да ги разсмея или разплача, но понякога ни се случва – заедно се смеем, заедно плачем."




Гласувай:
1
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: patriciq1111
Категория: Забавление
Прочетен: 10612982
Постинги: 8560
Коментари: 148
Гласове: 2457
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930