Какво е въглеродна неутралност и как може да се постигне
 
„Естествени“ негативни емисии и технологии за постигане на въглеродна неутралностВ новата статия на Климатека се разглежда понятието въглеродна неутралност и свързаните с него проблеми. Описани са основните видове негативни емисии – естествени „поглътители на въглерод“ (carbon sink) и технологии за улавяне на CO₂.

Въглеродна неутралност означава постигане на нетно нулеви емисии на въглероден диоксид (CO₂) – баланс между отделяните от човечеството въглеродни емисии в атмосферата и така наречените негативни емисии – извличане на въглероден диоксид от атмосферата обратно в земната повърхност. 

Въглеродният диоксид е най-важният парников газ в атмосферата. Той е отговорен за около 60% от положителния радиационен натиск (Radiative Forcing). В съответствие с основните закони на термодинамиката, тъй като Земята поглъща енергия от Слънцето, то в крайна сметка тя трябва да излъчва същото количество енергия в космоса. Разликата между входящата и изходящата радиация е известна като радиационен натиск (измерван във W/m²). С други думи, това е промяната на енергийния баланс в климатична система в следствие на антропогенните парникови емисии или други фактори, което в съвремието води до затопляне.

Понятието въглеродна неутралност обаче не включва други парникови газове. А около ј от отделяните от човечеството парникови газове представлява емисии на метан (CH₄), диазотен оксид (N₂O) и хлорофлуоровъглероди (фиг.1). Макар че атмосферните им концентрации са много по-малки от тези на CO₂ , тези парникови газове са в пъти по-силни по отношение на затоплящото си действие спрямо въглеродния диоксид. Важно е да бъде отбелязано, че от началото на индустриалната революция насам, концентрациите им са се увеличили съществено.