Блога НА ПЕПИ ДЖЕЛЕБОВА :: Много ме натъжават подобни постове и предварително се извинявам, че ще натъжа и вас.

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.08.2021 14:24 - Много ме натъжават подобни постове и предварително се извинявам, че ще натъжа и вас.

Автор: patriciq1111 Категория: Забавление

Прочетен: 142 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 04.08.2021 14:25

Mila Robert
Много ме натъжават подобни постове и предварително се извинявам, че ще натъжа и вас. Тъжното дейсвтие се развива във Варна, в бар който е напълно чил, играят се игри, събират се предимно млади хора. 5 сутринта е във вторник, ние играем дженга, след което отиваме да пием шотове. Моят приятел и колега Кристиян Негалов беше подпийнал, но по никакъв начин агресивен. Смееше се с една компания от непознати момчета, говореха си и се черпиха шотове. Изведнъж един от тази компания агресира, без абслютно никаква причина и започна да налита на бой на Кристиян. Сдърпаха се, но всичко мина сравнително бързо, без кой знае какви последици. Компанията от момчета си тръгна. Ние останахме в бара сами (аз, Кристиян и още един наш приятел) и тъкмо се подготвяхме да си тръгваме и ние, изчаквайки другата компания да стигне по-напред, за да няма повторен сблъсък и какво се случва… Идват петима сотаджии, питат барманката “Тоя ли е?”, и започват да млатят Кристиян, без да задават каквито и да е въпроси. На видеото се вижда, най-агресивният от групировката им. Някак успяхме да ги спрем, трудно, но успяхме и се запътихме към такситата, когато в гръб ни спря въпросният умопомрачен сотаджия и почна отново да млати Крис на една кола. Аз се опитвах да го спра, застанах пред Крис и му казах: “Аз съм жена и мен ли би ударил?” - добре, че попитах, получавайки удар с юмрук в сърцето. Едно просто “Да” нямаше да е достатъчно. Аз отвърнах с “уау”, той ме удари втори път с юмрук в рамото. Избягахме му, качихме се в такси, наблюдавайки как сотаджията се отправя заплашително към таксито. Приказки между нас не е имало, единствено юмруци. Помня изражението на лицето му преди да ме удари, гледахме се в очите. Имаше една секунда в която се замисли и изглежда реши, че е добра идея. Това се случи на нас, но се случва на много хора постоянно. Живеем в държава, в която това е нормално. По-скандалното е, че много казват “е, ми той щом е бил пиян, нормално…” НЕ Е. Малко неща мразя, но агресията може да ме съсипе. Не съм на себе си от случката и не знам какво да правя. “Тя съдбата ще му го върне” - не мога да я чакам, докато този и още хиляди като него бият всеки ден момичета и момчета, жени и мъже, виновни и невинни. Мечтая това да спре.