Михаил Минков е астрофотограф и графичен дизайнер, който изследва загадките на нощното небе с фотообектива. Екипът на предаването „Изотопия“ на БНР го предизвика да заснеме не посрещането на Джулай, а изпращането му. Той прие хвърлената ръкавица и пропътува стотици километри, за да снима последните мигове от емблематичния първи юли и нощното раждане на новия втори ден от месеца.

Времето му бе ограничено, а територията за действие – околностите на село Крапец и дивите северни плажове почти до границата ни с Румъния.

Въпреки че е майстор на астрофотографията и умее да разкрива само в кадър необятната красота на Млечния път, в тази задача той не успя да ни покаже звездите, защото времето не го позволи. Насред мъгла и изключително натрапчива влага, идваща към брега от морето, Мишо се впусна в среднощно приключение, за да разкрие български северни сияния от друго измерение.

„Струваше си!”, сподели фотографът на финала. Предизвикателството го извади от рутината на ежедневието, която за него – като семеен човек с две малки деца, всъщност е сладка и пълна с емоции.

Благодарение на камерата, която ползва и светлочувствителния сензор от висок клас, Михаил показва пейзажи, които човек не може да види с невъоръжено око. „Това е нещо, което не спира да ме мотивира да правя това, с което се занимавам. Ставам посред нощите, не съм доспал така или иначе с две деца. И когато отида да натисна копчето, чакам 20 секунди, за да се появи кадърът, и като видя цветовете, които по принцип с очите си не можем да видим, това е страхотна изненада. Да разкриеш нещо, което го има, но хората не могат да го видят – много е приятно!”.

Михаил опитва всеки месец да снима нови локации и така да поддържа удоволствието от астрофотографията. Признава, че Черноморският север му е любим: „Като пристигнах във Варна и тръгнах към Крапец, имах усещане на лека възбуда и удоволствие, предвкусваш миризмата на море и тези цъфнали лавандули, просто е уникално”.

Мисията да снима изпращането на Джулай има минорен фотофиниш: „За съжаление няма звезди, има доста облаци, но беше интересно, абстрактни форми, бурята определено идва!”, описа фотографът моментното настроение на морето. Той е доволен от работата си, макар че отразява тъжно и мрачно изпращане на Джулай. Все пак обича екстремното време, а резултатът от тази обич е повече от впечатляващ.