Съвместна изложба на двама варненски подводни фотографи от различни поколения – доайена Любомир Клисуров и Мартин Христов, е разположена на пл. Мусала (пред Дома на архитекта) в кв. "Таляна" във Варна. Представено е видовото разнообразие и красотата на подводния свят на Черно море, както и на няколко екзотични морета и океани. Изложбата може да бъде разгледана до края на август.

Фотосите са изложени в два отделни сектора. Първият – „Обитатели на Черно море”, включва творби на професионалния водолаз, изследовател и международно признат майстор на фотографията, работил дълги години към Института по океанология на БАН – Любомир  Клисуров. Той е автор на множество научнопопулярни статии на тема подводна фотография, а също и на фотосите и текстовете в книгата "ЧЕРНО МОРЕ – под водата".

Мартин Христов разказва пред Светлана Вълкова:

Снимките, които съм подбрал, са от четири дестинации в четири различни места по света, четири различни водни басейна: Тихия океан, Карибския басейн, Червено море и Индонезия /т.нар. Коралов триъгълник/.

Разкажете за спецификата на всяко от тези места и какво от тях ще видим в изложбата...

Общото за всички снимки е, че избрах такива от защитени територии. Големи водни зони се обявяват за места, в които е забранен индустриалният риболов и всякакви други дейности.

Сигурно е по-специален достъпът там...

Има места, където се плащат такси, където се допускат определен максимален брой хора, които могат да са едновременно там. Всичко това е свързано с опазването на природните богатства и запазването на живота под водата. Интересното е, че когато една зона се обяви за защитена и се забрани всякаква индустриална дейност, промишленият риболов например не страда от това. Тези зони действат като инкубатор, там много по-интензивно се развива подводният живот и съответно в периферията на тази зона риболовът е много по-силен.

Тези защитени зони могат да се посещават само от водолази от научни експедиции и човек трябва да е много деликатен с видовете, които обитават, това помага за много доброто състояние на някои от подводните рифове.

Всяко едно от местата, на които съм снимал, има своята специфика. В Индонезия /Кораловия триъгълник/ са местата с най-голямо биоразнообразие – най-много животински видове, най-много корали, най-много цветове – изключително красиви територии, но за съжаление труднодостъпни.

Червено море е може би най-атрактивно за нас. То е много близо, полетът е кратък, няма часова разлика, а пък в същото време това е едно от най-красивите места, може би защото водата е най-солена и постоянно е топло. Също много важно е, че Червено море отвсякъде е обградено от суша, от пустиня, няма реки, които да се вливат и водата е кристално чисто, има много добра видимост под водата. За съжаление някои зони вече са пренаселени, много водолази влизат, всеки счупва по нещо малко, което след време оказва влияние върху цялата картина.

Другата зона е Карибският басейн – тропически места с топла вода, където много видове се размножават. Една от снимките е на бебе костенурка, което беше много любопитно и се заигра с моя фотоапарат.

Последната зона е по-отдалечена – Мексико, Калифорнийския залив и водите на Тихия океан. Там имах рядката възможност да направя снимки на риба меч. Това са най-бързите риби в света и много малко водолази са виждали риба меч в естествената и среда – първо защото тя живее изцяло в открити води, и второ – освен че е много бърза, тя е и много предпазлива, защото е твърде чуплива. Като една спортна кола – направена е за бърза скорост, но с много деликатна структурата и много се пази да не се блъсне някъде. Това я прави още по-трудна и по-предизвикателна.

Вие сигурно сте бил много бърз или е просто късмет?

Това беше експедиция с един от най-добрите фотографи на National Geographic, чаках повече от 3 години да бъда включен в нея, само четири човека участваха. Тези, които ни водиха, бяха много добре запознати със спецификата на местните видове, знаеха къде да отидем, доста навътре между другото. Интересно е, че това са зони, в които тя се храни със сардини, които живеят обикновено на над 200 метра дълбочина. Рибите меч се събират на групи, отделят от големия пасаж една малка група и я вдигат до повърхността, като в капан я заклещват и започват да я атакуват. Това е моментът, в който човек може да види тези риби в естествената им среда.

Кой морски обитател е надживял динозаврите?

Това разбира се са акулите. Те са съществували доста преди динозаврите и продължават да съществуват в почти неизменен вид. За съжаление има голям проблем с масовото избиване на акули в световния океан. Хората не изпитват особени симпатии към тях, може би заради много холивудски филм, които ги показват в лоша светлина, въпреки че аз мога да кажа, че те съвсем не са безмозъчни хищници, които само искат да разкъсват. Те са много интелигентни същества, които са на върха на хранителната верига. Има и друга причина – в Китай има мода да се предлага супа от перки на акула – в момента в целия свят се избиват над 100 милиона акули годишно. Тази акула, която съм снимал, белоперата акула, в последните 15 години над 99 процента от популацията и е изчезнала.

Кое е най-красивото нещо, което сте виждал под вода, но не сте успял да снимате?

Не всичко може да се снима под водата – някои неща са много надълбоко, там няма достатъчно светлина, някои са прекалено бързи, а други са толкова малки, че човек не може да ги види. Може би най-красивите създания могат да се видят в макро фотографията – това е цял паралелен свят, който човек открива. Има животинки, които са милиметри големи и не можеш да видиш под водата истинската им красота. Едва когато отвориш снимката на компютъра и я разгледаш в голям размер, забелязваш това очарование. Снимал съм един такъв порцеланов рак, който е голям един сантиметър, но е с много красиви цветове и впечатляваща форма