ТОП 20     МОЖЕХА ЛИ ДА СЕ СПАСЯТ ХОРАТА ОТ ЗАДНИТЕ СЕДАЛКИ НА ГОРЯЩИЯ РУСКИ САМОЛЕТ? 

 

Един от пътниците на горящия самолет SSJ-100 по време на кацането е побягнал от задните редове към изхода, с което е спасил живота си. Винаги ли спасяват предпазните колани и с какво поведението на руските пътници се различа от това на западните, за това разказва експерт в областта на авиационната сигурност пред Газета.Ru, цитиран от Dnes.bg.

 

 

ЖЕРТВИТЕ НА САМОЛЕТНАТА КАТАСТРОФА В МОСКВА ДОСТИГНАХА 41 ДУШИ (ВИДЕО)

 

На третия ден след катастрофата на самолета Sukhoi Superjet 100 на летище Шереметиево в Москва на 5 май, при която загинаха 41 души, се появяват нови свидетелски разкази, които хвърлят светлина върху събитията на борда, случили се след грубото кацане на лайнера.
 

По-рано бяха отправени критики към спасилите се пътници от самолета, които бяха заснети, бягащи от самолета с ръчния си багаж. Те бяха обвинени, че спасявайки личните си вещи, са станали причина за смъртта на пътниците, останали в салона от 12-и ред нататък.
 

„Ужасно е, че хората, седели в предната част на самолета, са откраднали живота на онези, които по волята на съдбата са се оказали на опашката“, каза пред радио „Свобода“ бившата стюардеса от „Аерофлот“ Евгения Магурина. „Не можем да твърдим, че ако хората не си бяха взели вещите, щяха всички да се спасят. Но тези вещи реално са отнели секунди за хората отзад, защото в разлял се керосин самолетите горят много бързо“, е съгласен авиационният експерт Вадим Лукашевич.

 

 

ПИЛОТЪТ НА КАТАСТРОФИРАЛИЯ В МОСКВА САМОЛЕТ: ИЗГУБИХМЕ ВРЪЗКА ЗАРАДИ МЪЛНИЯ

 

Ако се вярва обаче на думите на летелия на 12-ия ред пътник Олег Молчанов, евакуацията не е изглеждала точно така. „Аз бях на този самолет, време е да се обясни. Хората с куфарчетата са от бизнес класа, тези чанти не бяха големи и на никого не са пречели, блъсканица нямаше. Една жена падна на пътеката, но бързо я вдигнаха и я изблъскаха – разказа пътникът. - След 12-ия ред почти никой не оцеля – ако сте забелязали, отзад трапове нямаше. А дори и да имаше, там беше пещ. По-голямата част загинаха моментално“.
 

Скучните предупреждения
 

„Не ставайте от мястото си и не разкопчавайте коланите си до момента на пълното спиране на самолета“ - такива изисквания винаги чуват пътниците след кацане. Защото коланът и това човекът да е на седалката са единственото средство, което помага за предпазване не само от травми във въздуха, например при турбуленции, но и на земята – включително при буксиране на самолета.
 

Статистиката сочи, че шансовете за оцеляване с незакопчан колан са нищожно малки в сравнение с вероятността за спасяване, ако коланът е закопчан. Точна статистика за хората, спасени благодарение на предпазните колани, не може да бъде събрана, тя се води поотделно от авиационните власти на отделните страни.
 

По данни на най-авторитетния в световната авиация регулатор – Федералното управление на гражданската авиация на САЩ, от 1980 г. до 2008 г. по американските авиолинии са били регистрирани 234 случая на попадане на самолет в турбуленция с тежки последици.
 

При тях са пострадали 298 души, като трима души са загинали. „Двама от тези жертви не са били със закопчан колан, докато са светели сигналните лампички. От 298 тежко пострадали 184 са били стюарди“, каза Хедър Пул, американска стюардеса.
 

В редки случаи обаче отказът да се спазват правилата може да спаси живот. Думите на Молчанов до някаква степен изясняват ситуацията в салона на SSJ преди спирането на самолета. Той обясни по какъв начин е оцелял единственият пътник от 18 ред.
 

„Човекът, който оцеля, се втурна към изхода при първото подскачане. Това го спаси“, каза Молчанов.

 

 

В подобни случаи такова поведение наистина може да спаси живота ни, смята и президентът на Международната консултативно-аналитична агенция „Безопасност на полетите“ Валерий Шелковников.
 

„Самолетът гори, обшивката на илюминаторите се топи? Не трябва да си фаталист, трябва да се спасяваш. И трябва да напуснеш самолета, защото той може да се взриви. Самолетите горят /не повече/ от 90 секунди. След това се взривяват. За това време пътниците трябва да напуснат горящия самолет – разказа Шелковников, който приведе като пример запалването на  Boeing 767-300 на пистата в Чикаго през 2016 г. - Пътниците крещяха на онези, които си взимаха ръчния багаж. В крайна сметка за 60 секунди се спасиха 169 души, след което самолетът се взриви“.
 

По думите на експерта в момента се разработват предложения за нововъведения  в плана за полет. Предлага се при качване на пътниците да бъдат раздавани херметични пликове за около врата, в които да може да се сложи най-необходимото – телефон, документи, кредитни карти. Стюардите ще трябва да убеждават пътниците не само да закопчаят коланите си, но и да окачат на врата си този плик с най-важните лични вещи.
 

Възможно е да бъде предложено и строго наказание за опит от страна на пътниците да си взимат личния багаж при извънредна ситуация.
 

За поведението на пътниците при обичайна и извънредна ситуация роля играе и разликата в културата на пътуване между западните и руските пасажери, пише Газета.Ru.
 

„Защо онези са се спасили, а нашите не? Защото там по-често летят и много внимателно гледат стюардесата, а след това четат листовките с инструкциите – къде се намира резервният изход и други подобни – обясни Шелковников. - А нашите хора правят каквото им скимне, слушат музика, докато стюардесата обяснява къде се намират аварийните изходи, изхвърлят инструкциите“.