Вълшебството на Санторини Популярността на острова се повишава с всеки изминал ден и макар местните да твърдят, че е достигнала точката на насищане, международните награди не спират да валят

Любомир Василев 07 септември 2018

 

 

 

Само един бегъл поглед е достатъчен, за да разберем, че Санторини е различен от всички останали гръцки острови. С издълбаните във вулканичните скали бели къщички с меки изчистени линии и над 600-те църкви със сини покриви островът се е превърнал във визитна картичка на цяла държава, а изкуството на простотата тук е естетическа парадигма.

Популярността на острова се повишава с всеки изминал ден и макар местните да твърдят, че е достигнала точката на насищане, международните награди не спират да валят. Съвсем скоро Санторини бе обявен отново за най-добрия остров в Европа от реномирано американско лайфстайл списание. След колосално вулканично изригване преди хилядолетия, когато центърът на острова потъва, оставяйки след себе си кратер – калдера, с извисяващи се скали от югоизточната страна, Санторини е една от най-разпознаваемите дестинации в света.

Залезът тук е един от основните митове и с настъпването на вечерта, като мистичен ритуал с изискана хореография, стотици туристи се спускат в северния край на острова в Иа, искрящият диамант на Санторини. Пробиват си път по тесните улички през централната алея на селото, покрай магазините за луксозни облекла на ексклузивни гръцки дизайнери, с една-единствена цел – да видят как пламтящата огнена топка се скрива в морето. Едва ли има друго място като Иа, където заветното „да“ между влюбените да се чува толкова често.

Санторини е определено мечтана дестинация. Тази година близо 2 милиона туристи ще посетят острова, примамвани от красотата на място, вдъхновило Платон за описанията му на легендарната Атлантида (в диалозите „Тимей“ и „Критий“).

На пръв поглед вулканичната скала в Егейско море може и да не изглежда като най-доброто място за гурме преживяване, но уникалната почва и дългите слънчеви дни са идеални за отглеждане на любимата фава (жълт грах), бели патладжани и най-вкусните чери домати, които съм ял. А уникалното Асиртико, което присъства във всяка винена листа от Ню Йорк до Токио, е най-любимото ми бяло вино въобще. Навсякъде из острова се забелязват лозовите насаждения на този уникален сорт, като гроздето се отглежда в специално изплетени кошници, наречени колура, непосредствено до земната повърхност, за да бъде предпазен плодът от силния вятър и изпепеляващото слънце.

Свежите морски дарове тук са в изобилие, а сочното свинско или агнешко месо, поднесено на шиш или в пита, може да се опита навсякъде. Изненадващо за остров, който е приятелски настроен към космополитния туризъм, тук има един-единствен Макдоналдс в столицата Тира. Като цяло гастрономичната карта е доста пъстра и ако сте в Санторини, очаквайте да се храните добре и често. Със своите 700 ресторанта, разположени само върху 76 квадратни километра, островът предлага изключително кулинарно разнообразие.

„Селене“ на Йоргос Хаджиянакис в с. Пиргос през последните 30 години може смело да претендира за един от най-добрите ресторанти в Гърция. С талантливия млад готвач Тодорис Папаниколау през последните 2 години ресторантът предлага зряла и креативна гръцка кухня. Тук всичко, което опитах – от пъдпъдъците, приготвени върху брашно от ябълки, до маслиновия сладолед, варираше от добро до незабравимо. Егейската треска с фава и каперси от Санторини, украсена със стриди и бисерни перли, е така презентирана, че създава усещането за дълбоководна рисунка. Винената листа е съставена от местни етикети, но е добре обмислена. Да бъдеш тук наистина е преживяване.
„Овак“ – ресторантът на иконичния Cavo Tagoo хотел в Имеровили, бързо се превърна в любимото място на всички гурмани и любители на добрата фюжън кухня. В компанията на ненадмината гледка и залязващото в Eгейско море слънце, след безапелационния успех на неговия по-голям брат в Миконос, от една година се радваме на присъствието му и тук. Хипнотизиращото спокойствие, добрата храна и изисканият дизайн предизвикват усещането за чудо. Главният готвач Полихронис Дамалас приготвя всичко с най-пресните местни съставки и според най-високите стандарти за качество.

„Кукумавлос“ е най-добрият ресторант в Тира, отворил врати преди 26 години. Предните му маси изглеждат сякаш висят във въздуха и гледката към Калдера спира дъха ти. Вътрешното пространство обаче също е толкова вълшебно. Един от първите гурме ресторанти в Санторини, „Кукyмавлос“ е стандартът, с който всеки се е съизмервал в продължение на десетилетия. Креативният собственик Никос Пулясис успява да балансира чинията ви с усета на художник. Опашките от лангустини с шоколад, зелено ябълково карпачо и хайвер от херинга са пример за това, че когато един готвач е добър, той не се страхува да поема рискове и да тръгне по собствен път. Изтънченото ризото с диви каперси, гръцкото кафе и джинджифиловият конфитюр също не са за изпускане.

„Лефкес“ е малко, но много симпатично ресторантче, намиращо се на пешеходно разстояние от Иа, във Финикия – добре запазено традиционно селце, в което по време на просперитета на Иа живеят фермерите, работещи в полето и околните лозя. Тук те строят така известните канавес – големи и впечатляващи структури за съхранение на вино. Именно в една от тях е ресторантът. Идеята е реализирана при срещата на трима кулинарни ентусиасти: ресторантьор с опит и заведения в Атина, собственикът на винарската изба и добрият главен готвач Тасос Думас. Менюто е традиционно с модерен привкус, дизайнът е неформален и изключително приятен. Препоръчвам бургера с риба тон и киноа, бобена салата и крем от авокадо.

Трудно може да се опише енергията на Червения велосипед (Red Bicycle) в Иа. Ресторантът е един от най-добрите на острова или поне с най-добрата локация. Той е разположен в най-вълшебната част на Иа, така че лунната светлина и гледката към калдерата привличат клиенти, които искат гурме вечеря в най-зашеметяваща обстановка. Калмарите на грил върху бяла тарама със сос от краставици и кориандър и супервкусните сармички с телешка опашка ни убеждават в уменията на младия готвач Никос Куцукос. Крушовият ликьор от Сигалас в края на вечерта е достоен завършек.