Самотна майка съм на двегодишно момченце. От известно време боледувам, но няма към кого да се обърна за помощ. Останах без работа, нямам пари дори за ежедневните ни нужди. Добре че имам милостиви съседи, които ми помагат с храна и дрехи за детето. Но нека ви разкажа какво ме доведе до това мизерно състояние.Мъката на едно „чудовище“: Съпругата ми стана инвалид и ме превърна в неин слуга, трябваше да я напусна

Преди много години моята баба успяла да раздели дядо ми с жена му и трите им деца. Бившата съпруга на дядо трудно понесла раздялата им и след известно време починала от мъка. Но на смъртния си одър, изоставената жена грозно проклела бъдещето поколение на баба и дядо. Двамата живяха дълги години заедно и от брака си имат две деца – мама и леля. Но след смъртта на дядо, проклятието започна да взима своите жертви. Преди години родителите ми попаднаха в жестока катастрофа. Мама почина в болницата от раните си, баща ми оцеля, но е инвалид – прикован на легло. Няколко месеца след смъртта на мама, едва навършил 18 години, от свръхдоза умря и брат ми. Проклятието не пожали и леля: сега тя се бори с рак в напреднал стадий. Няма кой да се погрижи за нея, защото съпругът й е с диабет, сляп и с ампутиран крак.

Доскоро със съпруга ми живеехме в обща хармония, докато един ден без каквото и да е причина, той ме напусна. За мен това беше като гръм от ясно небе. Остави ме сама, болна и с малко дете. Заради здравословното ми състояние, се наложи да напусна работа и сега нямам никакви доходи. Милостиви съседи ми помагат с храна и дрехи, но знаете ли колко е унизително да приемаш подаяния. За огромна мъка на баба, тя все още е жива, но погреба деца и внуци. Пред очите й в жестоки мъки си отиват всичките й близки. Всеки ден плача и се моля на Бог да прости греха на баба и проклятието да бъде развалено. Докато първото семейство на дядо се радват на здрави деца и внуци, аз живея всеки миг със страха, че следващата жертва на проклятието мога да бъда аз или синът ми.