Ако отвориш първи за деня вратата на църквата, ще ти се сбъдне всяко желание. Не пали свещ от свещ в храма, а само с кибрит или запалка, защото греховете на другия човек ще се пренесат върху теб, пише вестник “24 часа”. Застани в центъра на черквата, за да те облъчат най-добре иконите. Вместо човек да отиде на църква, занеси само дрехите му да им чете отчето.

Българската православна църква категорично отрича врачки и гадателки

Да разобличи подобни вярвания, Зографският монах Висарион написа книгата “Суеверия сред днешните християни”. С нея направи турне из страната, за да проповядва против т.нар. празна, лъжлива вяра.

“Всяка заблуда, която отдалечава хората от Бог, трябва да бъде изобличавана. В народа ни има доста погрешни вярвания, които произхождат от дълбоко вкоренени езически обичаи или от нови нехристиянски практики. Всички тези заблуди трябва да бъдат изобличавани според повелите на апостол Павел: “Не участвайте в делата на мрака, напротив – изобличавайте ги”, казва йеромонах Висарион. Той се прочу у нас с първата си книга, която разобличава Ванга и Дънов като магьосници.

Сега заедно с йеромонах Йоан Филипов тръгват да рушат някои много популярни поверия. Като например застраховането от някоя лошотия с думите” да чукна на дърво” или” да не ми минава черна котка път”.” Изразът” да чукна на дърво” идва от келтско поверие, че във всяко дърво живеят духове, т.е. лъжебожества, на които древните са се кланяли. И когато са искали да получат закрилата им, са чукали на дърво. Интересно как това езическо поверие на келтите е стигнало до нас и се е вкоренило в цяла Европа”, недоумяват монасите писатели.

Абсурдът е, че мнозина у нас са хем вярващи, хем суеверни. ”Те не разбират, че ако няма вътрешна духовна промяна към добро, подобни ритуали няма да доведат до нищо хубаво. Но суеверните практики обещават бързо решаване на проблемите. И така хората не чувстват необходимост да се доближат до божественото, не мислят за вечността, а за временното.

Защото нямат духовен глад, имат материален. Това е трагедията в нашето време”, заключава отец Висарион.

Суеверието шества и в църквите, и в бита. Много разпространени ритуали не дават покой на умрелите и на оня свят. Масово на гробовете се оставя различна храна, дето се казва “умрелият да хапне”. Някъде пък палят цигара и мушкат филтъра в пръстта, да си попуши мъртвецът в отвъдното. В Казанлъшко ударили всички в земята. Близките погребали своя човек не само с леглото, но с телевизор и акумулатор.

“Това връща досущ древните тракийски или египетски погребения, с нагласата тези вещи да му служат и в задгробния живот. Така се отнема всичко християнско. На гробището ние се молим за безсмъртната душа на покойника. А всички тези ястия, питиета, цигари, които се слагат на гроба, не му помагат. Помагат молитвата и милостинята”, казва Висарион. На погребение в Сандански са накарали барабар с всички свещеника да прескача лопатка с жар и да нарича: “Колко ни е добре без теб, покойнико”.

Досущ като при древните обичаи, когато се е смятало, че душата на умрелия може да ни навреди и да ни нападне от отвъдното, та затова я отпъждали.

Със суеверията процъфтяват врачките, които обещават бързо
решаване на проблемите. Същото е с екстрасенсите, смятат монаси.

” Бог има промисъл за всяко нещо, което ни се случва. Той казва, че е тесен пътят, по който се стига до вечността”, а суеверието ни предлага широкия път и лесния начин нещо да се направи или заплати. Затова е тъй примамливо за много объркани християни. Те смятат, че като отидат в църквата и отчето им прочете молитва, с това му се решават всички неудачи. Но Господ залага на вътрешната промяна. Нетърпението на съвременния човек да реши проблемите си веднага извиква суеверието.

Всеки иска и в духовния живот нещата да стават бързо, но пък вярата и Божиите заповеди изискват борба със себе си, със страстите си. “Добродетелите се постигат трудно и с Божията помощ в свое време идват”, казва Серафим Саровски. То не е като да отвориш вратата на църквата и всичко да е окей.

Но сред бабичките, които уж минават за по-набожни и вярващи, много известно е суеверието за отваряне на църковните врати. Който пръв ги отвори за деня, му се сбъдва всякакво желание. Но и попове подклаждат огъня.

Някои използват наивността на хората и вземат пари за това. Наскоро Висарион не повярвал на очите си – възрастна монахиня повикала момиче да отвори една манастирска врата, неотваряна него ден, за да се отворил и късметът пред нея. Добра и вярваща жена, а сякаш забравила, че само ако се молиш истински и се обърнеш към Господ, той наистина ще помогне.

Сред младите са по-популярни суеверията за петък, 13-и, да тръгваш винаги с десния крак напред, за да ти върви, да не ти минава черна котка път.

Езически и магически заклинания църквата намира и в нестинарството, обявено през 2009 г. от ЮНЕСКО за световно нематериално културно наследство. ” Нестинарите използват за параван иконите на св. Константин и Елена, но вършат абсолютно езически ритуал. Защото във Второзаконието е писано: “Не бива да се намира у теб такъв, който прекарва сина си или дъщеря си през огъня – предсказвач, гадател, вражач, магьосник, омайник, ни който извиква духове, ни който пита мъртви, защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа”, цитира Стария завет йеромонах Висарион.

А нестинарството директно нарушава тази заповед. Подобен ритуал практикували шамани в Мала Азия, Сибир, Африка и на някои острови в Тихия океан. Изпадането в транс е прийом на особени верски групи, тоест секти. За монасите нестинарите са обладани от бесове, защото след стъпването в огъня нямат белези от изгаряне. Това не е нормално, а дело на тъмните сили, за да привличат повече последователи. Проф. Михаил Арнаудов описва нестинарите да изпадат в особена религиозна екзалтация. Това е болна мистика на обладан от тъмните сили човек, допълва Висарион.

Човек попада в мрежата на суеверието, когато вярата не е осъзната, не е всекидневна част от живота и е някъде назад, а се сещаме, че сме християни само по празник. И то само за ритуалите – какво се яде на Бъдни вечер, кога се боядисват яйца. Но това не е вяра, а по-скоро етнография. За съжаление повечето хора са такива – гледат към външното, ефектното, към стомаха, а взорът към вечността остава назад. Ако ги попитате християни ли са, ще потвърдят, но ще признаят, че не ходят на църква всяка неделя, не се причестяват, не постят и пр., вместо да водят борба с лошото у себе си.

Христос казва: ” Насилните влизат в царството небесно”, т.е. тези, които насилват себе си, завършва беседата си авторът на книгата “Суеверия сред днешните християни”.