6 март е шестдесети и пети ден в годината според григорианския календар. Остават 300 дни до края на годината.

1521 г. — Фернандо Магелан открива островите Гуам и Рота.
1810 г. — Илинойс става първият щат на САЩ, в които е въведена задължителна ваксинация на населението.
1834 г. — В Канада град Йорк е преименуван на Торонто.
1837 г. — Руският император Николай I възстановява на Зографския манастир имотите му в Бесарабия дава компенсация от руското правителство в размер на 400 000 рубли.
1853 г. — Във Венеция се състои премиерата на операта „Травиата“ на Джузепе Верди.
1869 г. — Дмитрий Менделеев представя първата Периодична система на елементите.
1888 г. — Експедицията на унгарския граф Шамуел Телеки открива езерото Рудолф (Басо Нарок) в Африка.
1899 г. — Немският химик Феликс Хофман получава патент за аспирина.
1902 г. — Основан е футболен клуб Реал Мадрид.
1911 г. — Българското книжовно дружество е преименувано в Българска академия на науките.
1913 г. — В Сан Франциско за първи път започва да се използва думата джаз за определяне на музикален стил.
1933 г. — Американските банки са затворени за 8 дни поради финансова криза в банковата система на САЩ.
1938 г. — Започват изборите за 24-о Народно събрание в България. За пръв път в тях гласуват и жените.
1945 г. — Втората световна война: Българската армия започва Дравската операция.
1948 г. — Народното събрание приема закон за национализация на горите в България.
1951 г. — В САЩ започва процесът срещу съпрузите Джулиус и Етел Розенберг по обвинение в шпионаж в полза на СССР.
1953 г. — На мястото на починалия Сталин, за министър-председател на СССР и генерален секретар на КПСС е избран Георгий Маленков.
1957 г. — Гана обявява национална независимост.
1964 г. — Умира гръцкият крал Павел и престолът заема синът му Константинос II.
1983 г. — Компанията Моторола представя първия в света преносим клетъчен телефон.
1994 г. — На референдум населението на Молдова решава да бъде обявена национална независимост.

1475 г. — Микеланджело Буонароти, италиански художник и скулптор (починал 1564 г.)
1619 г. — Сирано дьо Бержерак, френски драматург (починал 1655 г.)
1659 г. — Саломо Франк, немски поет (починал 1725 г.)
1745 г. — Кажимеж Пуласки, полски генерал (починал 1779 г.)
1815 г. — Пьотър Ершов, руски писател (починал 1869 г.)
1870 г. — Оскар Щраус, австрийски оперетен композитор (починал 1954 г.)
1874 г. — Николай Бердяев, руски философ (починал 1948 г.)
1877 г. — Никола Михов, български библиограф (починал 1962 г.)
1885 г. — Ринголд Ланднър, американски писател (починал 1933 г.)
1896 г. — Никола Обрешков, български математик (починал 1963 г.)
1906 г. — Лу Костело, американски актьор и комик (починал 1959 г.)
1909 г. — Станислав Йежи Лец, полски писател (починал 1966 г.)
1911 г. — Пламен Цяров, български актьор (починал 1983 г.)
1926 г. — Анджей Вайда, полски режисьор
1926 г. — Алън Грийнспан, американски икономист
1927 г. — Габриел Гарсия Маркес, колумбийски писател, Нобелов лауреат през 1982 г.
1933 г. — Стойчо Панчев, български академик на БАН
1937 г. — Валентина Терешкова, съветска космонавтка
1939 г. — Адам Осбърн, британски компютърен дизайнер (починал 2003 г.)
1940 г. — Уилям Фергюсън, южноафрикански автомобилен състезател
1941 г. — Майкъл Горман, американски библиотекар
1943 г. — Александър Бръзицов, български композитор
1946 г. — Дейвид Гилмър, британски китарист (Pink Floyd)
1947 г. — Богдан Глишев, български актьор
1954 г. — Джоуи Демайо, американски баскитарист (Manowar)
1966 г. — Яхия Аяш, палестински терорист (починал 1996 г.)
1969 г. — Андреа Елсън, американска актриса
1969 г. — Никълъс Роджърс, австралийски актьор
1972 г. — Мариане Тиме, холандски политик
1972 г. — Шакил О’Нийл, американски баскетболист
1989 г. — Агнешка Радванска, полска тенисистка