Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04.2011 22:36 - Постите в календара на вярващия
Автор: patriciq1111 Категория: Забавление   
Прочетен: 1022 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 22.04.2011 22:38


Постите в календара на вярващия

 image14:27
 

Постите са неразделна част от календара на вярващия. Мнозина се крият от капана на удоволствията поради чисто религиозни подбуди, а други просто са решени в определените дни да пречистят тялото и душата си от налепите неща на всекидневието. Постите са основна част от всяка световна религия и често вървят заедно с характерни церемонии и практики. Временният отказ от определени напитки и храни трябва да пречисти тялото и душата, както и да доведе до състояние на вътрешен покой.

Дните, определени за пости, предоставят също така възможност за молитва и медитация.Мохамед е постил, преди да му бъде разкрито съдържанието на Корана. Мойсей е постил, преди да чуе Божието слово. Исус се оттегля за 40 дни в пустинята, за да подготви в пост своето появяване пред обществото.

През 325 г.Първият вселенски събор в Никея определя деня, на който ще се празнува Великден - всяка година оттам насетне светлият празник ще се чества в неделята след първото пролетно пълнолуние, като предшестващите 40 дни са определени за пости.

Всъщност дните за пост са повече от 40но пък неделите не се броят. Великите Пости започват в деня след Месни заговезни. В Римокатолическия свят това е т.нар. Пепеляна сряда, тъй като Заговезни винаги са във вторник.Думата „постя” произлиза от готската дума „фастан”, която означава „задържам, наблюдавам, бдя”. Въпреки общата етимология в света са познати съвсем различни практики за съблюдаване на постите.През Средновековието правилата по време на пости били изключително строги: забранена била консумацията на всички месни и млечни продукти, както и яйца, познати тогава като „течно месо”.

През 1491 г. оковите на религиозния ритуал са поразхлабени от Папа Юлий III, който разрешава употребата на масло, олио, яйца кашкавал и мляко.До втората половина на ХХ в. Според Римокатолическата църква постенето се свързвало с приемане на ядене само веднъж на ден. Допълнително били позволени още две леки закуски сутрин и вечер, които обаче не бивало да превишават две унции - или 60 грама. В миналото да постят били длъжни всички на възраст между 21 и 60 години.

Отказът от месо бил задължителен за всички над седемгодишна възраст.В миналото представителите на западноевропейското християнство постили всяка сряда и петък от седмицата. Сряда е денят, в който Христос е бил предаден, а в петък, според Новия завет, Спасителят е бил разпнат. Навремето често се е случвало възрастните да бъдат кръщавани непосредствено преди Великден, като 40-дневният пост служил като подготовка за големия ден.Според католическата религия днес за истински дни на пост се приемат само

 

Пепеляната сряда и Разпети петък 

Тогава е позволено да се яде само веднъж, като менюто не бива да включва месо. През останалото време се препоръчва отказ поне от месни продукти. Изключения се допускат за децата и подрастващите, за по-възрастните хора, болните и професионално натоварените.

В протестантските общности на постенето се гледа доста критично. За европейските протестанти въздържанието  е чисто външен акт на религиозност, който не се цени от Господ. Исус Христос вече е пожертвал себе си на кръста, затова всяка следваща жертва се приема за излишна. За много от протестантите обаче отказът от месо и други наслади на Разпети петък е абсолютно закономерен.

А какво казва юдаизмът? В деня на еврейската нова година Рош а-Шана се поставя началото на десетдневен пост, който завършва с важния за юдеите празник - Йом Кипур.

В този ден на разкаяние вярващите очакват опрощаване на извършените през годината грехове, като службата трае цял ден.По време на Йом Кипур се съблюдава строг пост, забранява се също така всякакъв вид труд, като целта е пълно отдаване на мисълта за изкупление и покаяние. Позволено е само лекото намокряне на ръцете и очите с вода. По време на първата тържествена вечеря след постите се пожелава „Честита нова година”.

Постенето е задължение за всеки мюсюлманин

Ритуалът играе централна роля в Корана и редом с вричането в религията, ежедневната молитва, даването на милостиня и поклонението пред Мека, важи като един от петте основни стълба на исляма.Деветият месец от ислямския лунен календар - Рамазан - е много важен за 1,300 млрд. мюсюлмани по целия свят.

По време на свещения месец вярващите спазват пост през светлата част от денонощието, като след залез слънце е позволено яденето в умерени количества. Списъкът със забраните не важи за болните, децата, бременните, както и за военните по време на поход.В Стария завет често се споменава постенето - както на отделни библейски персонажи, така и на целия еврейски народ.

Важността на постите се обозначава чрез външни символи, като например носенето на раздърпани дрехи, отказ от ежедневна грижа за тялото, както и посипване на главата с пръст или пепелСпоред Стария завет постенето е израз на мъка, покаяние и размисъл, като също така помага за необезпокоявано и интензивно единение с Господ. Постите се свързват със съсредоточаване върху значимото в живота, а именно: зависимостта на човека от неговия създател.

По този начин близостта с Господ се издига над основните човешки потребности като яденето, облеклото и грижата за тялото.Исус не е отричал постенето като израз на божественост, дори и самият той е постил, но открито се е противопоставял срещу показната и фалшива практика на постите. Исус възприема своя пост като способ да се прогонят злите духове, а постът на праведника според него ще получи наградата на небесата.




Гласувай:
1



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: patriciq1111
Категория: Забавление
Прочетен: 11211722
Постинги: 8842
Коментари: 148
Гласове: 2518
Архив
Календар
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031