Статистиките сочат, че цели 40 % от българите, ползващи интернет, са потребители на така наречените социални групи – Фейсбук, Туитър и прочие…Само във Фесйбук има около 1 милион регистрирани нашенци.

А жителите на своеобразната виртуална „държава” по света са над 400 млн. Ами това всъщност си е третата по-големина в света държава!!!) . Някой беше казал, че Фейсбук е като кръчма, в която седиш на масата и ако викаш по-силно, ще те чуят и от останалите маси…Колкото повече викаш, обаче, толкова повече хора събираш около себе си, съответно толкова повече предложения (приложения) получаваш. Е, в един момент, разбира се, става леко досадно, защото се оказваш като пате в кълчища. Да не говорим, пък ако си успял да завъдиш някоя фермичка и час по час се налага да я наглеждаш …Сам себе си Фейсбук се описва като „социална услуга, която свързва хората с приятелите им и други хора, които работят, учат и живеят около тях”. Той обаче е много повече от това…Един от най-популярните аспекти на социалната мрежа Фейсбук са т.нар. групи, които обединяват хора със сходни виждания. Много от тях са със съвсем сериозни каузи, като например набиране на средства за пострадалите от земетресението в Хаити, за операция на болен човек и пр. Други са създадени просто за забавление, като „Не може нации напиващи се с бира, да дават акъл на нации, изтрезвяващи с бира!!!” ( странен патриотизъм лъха оттук…), „Българска асоциация на изкушението и мръсните мисли” (тук са друг вид етноентусиасти), „Българска Дамаджан Партия” (с 6 500 участници, забележете!), меломаните си имат група „Да помогнем на Сашка Васева да спре да пее”, идентична си има Веско Маринов…Парадоксално, но има и група“Искам да се излекувам от FAD“ (Facebook Addiction Disorder), т.е. тук са тези, които усещат, че имат маниакално притрастяване към Фейсбук…Дори учените от университета в Цюрих се занимали със въпроса и заключили, че хората без Фейсбук, респективно мрежата, са по-щастливи. Нещо повече, хората, които избягвали да използват платформи като Facebook, били по-доволни от живота си и имали по-голям успех в работата си…Което ме накара да направя опит да се сетя, какво беше еждневието ми преди мрежата? Е, да, със сигурност по-мудно…но се сетих и за много неща, които сега правя само виртуално – от изпращането на виртуални картички за празник, до намирането на половинка или просто свалка в нета…А едно време ходехме по срещи, на кино, на разходка… skandalno.net