Някак неудобно се получи - милиционерът би по рейтинг пожарникаря*


В страна, където самообявили се тълкуватели и писачи на наръчници по демокрация защитават най-бруталната полицейщина, изненада ли са резултатите за фаворитизацията на едно ченге за сметка на едно бившо ченге от изледването на МБМД? А именно:

* “Бойко Борисов запазва стабилен рейтинг, но губи на Цветанов 4% и събира подкрепата на 56 на сто от българите, поясниха социолозите.”
* “Сред министрите с най-висок рейтинг са Вежди Рашидов, Божидар Димитров и Николай Младенов – с 38 на сто.” (според вести.бг, курсив мой)

* “Доверие в полицията декларират 44 на сто, в правителството – също 44 процента, в президентската институция – 39 процента, а в армията – 37 на сто. Народното събрание е с рейтинг 28 процента, а прокуратурата – с 25 на сто,” пишат в Дневник.

Къде е доверието в Конституцията, примерно? Може би България вече е готова за безкръвен военно-полицейски преврат и установяване на безпартийна диктатура? С характерното суспендиране на правовия ред. Съдебната система едва ли ще липсва на някой, щом като дори уж при стожерите на либералната демокрация от в. “Капитал” е възможно да излизат такива статии (”Първите 100 - Правителството на Бойко Борисов показа, че решенията могат да се вземат бързо и прозрачно“). В които основни либерално-демократични ценности падат жертва на авторитарните едноличност, експедитизъм и ефективност.

Очевидно е, че има някаква дълбока криза на либералната демокрация в страната. И това не се вижда само от ниският процент гласуващи, които на всичкото отгоре гласуват за ‘силни лидери’ и фашисти на избори.

Защо се получава така, че едно общество, което толкова силно желаеше демократични промени, е готово да се съгласи с непрекъснатото им отлагане, дори стъпкване както изборните резултати на АТАКА показват, в името на същите тези промени? (Също, примерно, високата търпимост към полицейски произвол уж в името на справянето с организираната престъпност, дори и когато е ясно, че това не работи. Или овчото доверие в полицията, когато поставят камери за наблюдение в университета, докато правителството въвежда такси и орязва стипендии, в разрез с всички конституционни права..)

Някои търсят тези отговори в някакъв хипотетичен “болшевишки манталитет” от соца. За съжаление, травмираните от соца интелектуалци не могат да си обяснят света без призмата на ДС, комунистите и т.н., дори и когато от 20 години няма вече соц-режим. Дори и да има на пръв поглед смисъл от тези теории, то те са приложими само в нашия контекст. Искам да видя как се прилага теорията за ДС-мисленето в аналогични ситуации в Щатите, примерно, с тяхното парадигматично и вече традиционно орязване на гражданските свободи след 9/11? Анти-комунистическата истерия е дълбоко провинциалистка: за всички проблеми в България са виновни “комунистите,” а проблемите на ‘демократичния’ свят не ни интересуват, защото не можем да си ги обясним с нашите инструменти. И така се затвърждава типичното за соца, популярно сред народа отношение “на запад всичко е мед и масло,” дори когато самият запад е спрял да вярва на собствените си митове. (Например, само кон с капаци може да твърди колко добро е положението на имигрантите в Европа, при достъпността на всички факти за потъпквания на човешките им права, насилствени депортации, водещи и до смърти случаи, погроми като в Италия, и т.н. документирани както от либералните, мейнстрийм организации за човешки права като Амнести, така и от активисти, борещи се срещу Fortress Europe)

Не вярвам в силата на менталистките теории, които поставят в центъра на анализа “манталитета” и “мисленето.” Хората вече мислят по всякакви различни начини, но нещата си назляват колкото си искат. И по отношение на околната среда, и на гражданските права, и на условията на труд, и т.н. Затова е наивно да се предполага, че само ако се смени ‘соц-мисленето’ с ‘европейско’ всичко ще си дойде на мястото.

Всъщност поетапното унищожаване на демократичните порядки не е резултат от абдикация от демократично ‘мислене’, а резултат на процеси, които се случват не само в България. Като тези описани тук и тук. Можем да спорим надълго и широко за корените на тези процеси, дори съм сигурна, че веднага ще се намерят хората да защитят тезата как комунистите са унищожили ‘изконната демократичност и толерантност на българина’ и подобни. Всъщност, който твърди, че преди 65 години в България е било хармоничен парламентаризъм, с установен плурализъм, граждански и човешки права, рай за демокрацията и т.н. значи не познава историята изобщо.

Препоръчвам горещо тези два поста, на Светла и на Findley, защото представят други аспекти на кризата в демократичността и плурализма в страната. Време е за сериозен дебат (и не само) по тези проблеми, който за момента се води само по блогове и форуми.