Страстта никога не умира
Любов? Онази изпепеляваща страст, която ни изгаря от вътре, онова чувство, което е несравнимо, което силно радва и причинява в същото време силна болка.

Не знам до къде страстта си отива или просто еднаквото ежедневие ни изнервя и без да се усетим чувстваме, че страстта я няма, докато всъщност тя се крие дълбоко зад поредното скарване и неразбирателство.

Истинската любов никога не остава не споделена, защото тогава не би била истинска, а страстта никога не умира.

Да може да е намаляла поради придобитите навици един към друг, но не и да си отиде.

Обичат ли се двама страстта винаги може да се съживи, стига усилията да се положат и от двамата. Не вярвам, че истинската любов и страст могат да си отидат. Ако това се случи, то човекът да нас не е бил човекът спътник в живота, просто сме били омаяни от страстта, но не и от любовта.

Да обичаш е прекрасно, както и да си обичан, да има страст е вдъхновяващо, тя не си тръгва просто ние я възпираме. Живота ни в днешно време просто е прекалено труден и човек е изморен от проблеми и му е трудно да покаже страстна си, а особено да се бори да я върне .

Страст, любов отидат ли си и не успеем да ги върнем значи това не е човекът, който сме търсели въпреки вярата си в това!



 

i az vqrvam , 4e strastta i lubovta mogat da se zadarjat..noooooooo i dvamata trqbva da polojat usiliq za tova..ina4e monotonostta ubiva vsi4ko..., vajnoto e da ima dvijenie, emociq, ne6to da se slu4va, bogata fantaziq, koqto da se priloji i na praktika..i ne6tata se narejdat....