Оксфордския университет има близка принадлежност с Парижкия в академичния и интелектуалния живот. Има обаче важни разлики в техните институции и история, които са пряк резултат от различните им заобиклящи ги среди. През тринадесети век и първата трета от четиринайсти Париж е фокусът на международните спекулативната и богословска мисъл. По - голямата част от великите доктрини, системи и конфликтите са били, както ще видим, свързани с него.  Цената на такъв блясък удължило борбата за първата автономност срещу канцлер и катедралата глава и след това срещу просещите монаси. Дори университетското значение било обект на постоянно наблюдение на папството както това било в голямото осъждане от 1277 г.  В очите на христяните, Оксфорд никога не е бил толкова важен и се радва на по свободна история. Никога не е било столица или катедрално училище и е в по далечно кралство където папските призовки не вървят така свободно.  Получените разлики са доста съществени когато засягат институционални и юридически структурата на университета. Институционално разликите трябва да се разглеждат в различните роли на ректората на университета, в самия университет, в града и в по голямото обединение на  факултетите, в несъществуването на нациите като отделни и в съответно в по голямо значение и автономността на колегиите от тяхното начало. Исторически погледнато, не е имало борба за независимост, срещу ректората на университета или просещите, или малко след първоначалното предоставяне на привилегии от папството. Като се има предвид че в Париж двигателната сила на развитието били университетските отношения с църковната власт, в Оксфорд силата в отношенията е в отношенията с града и монархията. От почти своето начало, Оксфорд дължал своята позиция благодарение  на царя, като бил в състояние на независимост от всички и извън тяханата власт, църковната власт която била упраженеа била временна, и не е имало хегемония над Оксфорд и неговите граждани. В съответствие с основните местни борби не е имало международно отражение върху тези в Париж. Оксфордската история била в главното си ограничение до самия Оксфорд, поради изключителната защита, упражнявана от страна на кралете на Англия, а интелектуалната му живот е бил част от христянството. Поради тази причина, мащаба на нейната еволюция е от не по - малко значение, отколкото широкото обрисуване на Парижката история.

Произход

На пръв поглед международната университетска репутация на Оксфорд, била по голяма отколкото тази на Лондон или на някои от най големите катедрални градове, което изглеждало като аномалия. Няма доказателства за съществуването на Оксфорд преди десети век, и нито едно доказателство за връзка на университета  с манастира "Св. Frideswide който се намирал там. Поразителното нещо за появата на университета че той е първия от свободните университети които не били под манастирска или църковна власт. Неговите факултети израснали в енорията на църквата ”Св. Богородица”. Всъщност Оксфорд е създаден като граничен град по поречеието на р. Темза, създаден от англо Саксонците за предотвратяване на пресичането на реката от Датчаните. Оксфорд има и географско значение което е частично, покрай него се минава когато се отива до Бристол, Саутхемптън, Лондон, Бъкингам, Бедфорд, Браклей, Нортхемптън, Уорчестър, Уоруик, както и когато се отива до южна Ирландия. През 1100 година Хенри 1 построил кралски дворец който се намирал само на няколко мили. А през 1121 г. в близост до Оксфорд бил построен манастира „Св. Frideswide” . Тези добавки, комбинарани с стратегическото място на Оксфорд го довели до пряк контакт както с кралете така и с религиозния живот. Не е сигурно кога е възникнал университета но той най вероятно е там от 1200 година. Още около 1117 Теобалт Стампенсис, учител по европейски слава, преподава там в продължение на четири години и имал е най-малко петдесет ученици. През 1167 г. Хенри II забранява на Англииските учени да следвт в чужбина, като по този начин се търсило увеличаване на преподавателите в Оксфорд. В този момент христяните търсили такива училища като Оксфордското в резултат на новото търсене на образование в разширяващото се общество. Втората половина на 12 ти век е периода когато от Оксфорд започват да излизат готови учители. През 1184 г. Giraldus Cambrcnsis говори за занимания на „докторите от рзличните факултети” откакто епарихията на Линкълн била населена, от 1166 до 1186 г., тя била до голяма степен автономна. Даниел от Морлей (между 1175 и 1200),  Джон от Константин (учител между 1186 и 1190),  Александър Некам  (учител в Париж, който преподава в Оксфорд през 1191 или 1192 г. Всичко това е допълнително доказателство за съществуване на учебното заведвение през 12 век и неговото значение за тогавашните съврменици. Ако в началото на Оксфорд липсват забележителности както в Париж през 12 ти век, то в Оксфордския университет протичат резки промени. През 1209 учен убил жена след което кмета и гражданите нахлули в неговото общежитие и редица учени били арестувани а няколко били екзекутирани. В знак на протест, лекциите били спряни като учителите и учениците мигрирали към Ридинг, Париж и Кембридж, като в Кембридж, университета там е създаден точно по този начин. В този момент Англия била църковно отлъчена от палата. След вдигането на тази възбрана през 1214 г. крал Джон смирено помолил папата да се застъпи за университета. Чрез папски легат той публикувал това което трябвало да бъде устав на свободите, подобна на тази на Филип I в Париж през 1200 година. В отплата за техните грешки, гражданите се заклели да взимат само половината от наема на общежитията и квартирите за десет години напред, както и за още десет години да не се взима повече от сегашната ставка преди дисперсия, които следва да се изпълни от съвместна комисия на две учителски и две граждански комисии. Съшо такаг гражданите били задължени да плащат по 52 шилинга годишно на бедните учители, освен това да не продават храна и други принадлежности на учителите на високи цени. И накрая, гражданите били длъжни да се закълнат да подкрепят чиновническия имунитетит на членовете на университета от определен арест, и да докладват за всяко нарушение на епископа на Линкълн или на негов представител. От друга страна на учителите и учените трябвало да им бъде позволено да се върнат към обучението си с изключение на тези които не са се подчинили на примирието, те били осъдени на три години затвор. Устава бил значителен в два аспекта. Той изрично определял Църковния статут на членовете на университета, освобождавал ги от гражданската юрисдикция това се съдържа в първото указание на ректора на Университета във фразата "епископ от Линкълн, или архидякон на Оксфорд може да заема длъжноста ректор”. Във всеки случай се вижда че по онова време липсвата на какъвто и да било по особен избор за наачалник на университета. Това е може би защото все още мястото е незаето от аридякон или негов заместник които да го запълнят или защото длъжноста Канцлер все още не съществува, Но това не може да пречи на факта че имаме началник на университета още през 1201 г.  Изглежда безспорно, че преди 1214 е имало служител, който председателства университета, дори и ако ние не знаем характера на неговата степен, аналогия може да се направи с други училища които са под егидата на църквата, и се  предполага, че главата на университета е действащ владика който има лиценз да преподава. Годината 1214 бележи откриването на канцлерство, но не веднага в нов режим. От Оливър Сътън, епископ на Линкълн от 1280 до 1299,  научаваме че Робърт Grosseteste е първият ректор на университета, но не е бил разрешен от тогавашния епископ на Линкълн да използва тази титла, така той трябвало да продължава да се нарича управител на училището. Позицията на Канцлер била в пряка приемственост с тази на управителя на училищата длъжниоста но тази титла щяла да дойде след 1214, след връщането на учителите и учениците в Оксфорд, тъй като папското писмо било адресирано предварителното до административния ръководител на Оксфорд, и магистър Аделард който бил "ректора на учебното заведение."

Значението на това развитие лежало по малко в определена точка в която Кнацлера заменил управителя на учебното заведение, като в последствие неговата длъжност възниква с развитието на университета; тя не е съществувала предварително, като част от катедралата глава. В последствието позицията на Канцлера в Оксфорд, коренно се различавала от тази в Париж, тя била повече от тази на посредник между епископите и университета, където всъщност членовете на религиозния факултет и канцлера стояли извън обществото на учителите. Канцлера в Париж к бил символ на чуждо управление, а в Оксфорд станал символ на самоуправление.

Главната причина трябва да бъде търсена в отсъствието на катедрално училище и на епископската отдалеченост от Оксфорд. Липсата на директен контрол върху него или подчиняване на власта на упрвителното тяло на църквата, дали на учителите голяма компетенция. Най близкия епископски представител бил архидякона на Оксфорд. Той вероятно никога не е имал юрисдикция по отношение на служителите на университета, бил е прехвърлен като епископ на канцлера след като последната длъжност била създадена около 1214. През 1281 епископът се съгласил, че евентуалните санкции ще бъдат налагани от канцлера. През 1346 на aрхидякона били отказани всички права над членове и служители на университета, различни от тези които му били завещани. Само веднъж, през 1290, Канцлера се явил лично пред епископа за да си получи длъжноста. Процедурата била за упълномощаване от университета на учителите които били в академичния съвет на университета, за да отидат до епископа и да потвърдят избора си за канцлер. Всяка страна искала да твърди че тя е силата по назначенията. С цел да съгласува своите претенции епископа приемал отсъстваш кандидат избран от университета със спестяване на клауата че той е този който епископа щял да номинира.  По този начин той запазвал правото си де юре да направи назначение, макар де факто изборите да бъдат правени от университета. Това ясно показва Kанцлера бил опозиция и бил далече от епископската служба, която по късно станала част от университета. Авторитета на Канцлера в Оксфорд бил в обратна пропорция на този в Париж. Трябва да се има предвид че след 1231 извън първоначалните правомощия на Канцлер в Париж било той да дава разрешителни, а в Оксфорд Канцлера комбинирал оригиналните си правомощия с тези на Парижкия ректор и главния съдия на града. Kато епископски представител, чрез неговите правомощия той може да упражнява контрол над духовните учени като над обикновени служители, той имал общо ръководство над училището и можел да отличи или накаже нарушителите на лицензиони или други привилегии. Неговите духовни сили идвали предимно от това че можел да арестува, като арестуваните от него били затварял в кралския затвор, а не в епископския в Линкълн тъй като последния бил доста далече. Тези както и други обширни правомощия започнали да се появяват след като тяхното начало било дадено от Хенри III през 1227г. В  последствие те били потвърдени и разширени през управлението на неговите наследници. Те дали на Канцлера юрисдикция над всякакви правни действия, включително над Оксфордската канцелария. Той направил така че да съчетава църковната власт в контраст пряко с тристранното разделение между епископ, ректор, и папски попечител на съдилищата в Париж. Обаче Канцлера получаваЛ своята длъжност чрез избора на учителите както ще разгледаме по късно. Той бил избран от преподаватлите а не бил натрапен както в Париж. Разликата била отразена в ходовете на събитията случващи се в двата университета. В Оксфорд църкованите власти и папството били едва ангажирани. Не е имало жалби от учителите към папата срещу канцлера и когато ибухва спор между монасите и университетът, краля а не папата бил този който се застъпил за университета. Тъй като основните конфликти били съсредоточена почти изцяло върху университетските привилегии над града, в тях липсвало вселенското и конституционно въздействието както на тези в Париж. Университетската  институционална еволюция се извършвала благодарение на външно посредничество, както образователно така и интелектуално.

Отношения с града и властта

            След 1214 г външната университетска история била изместена от отношенията с града и преминавайки през тях и с монархията. Имало почти редовна последователност на жалби от града и университета към краля което потвърждавало  това че правата на университета в града се разширявали.Всичко започнало с Хенри III който през 1227 г. формално гарантирал привилегиите на университета. Хенри също показва че го е грижа, като две години по късно приканил учениците от Париж да следват в Англия. Неговата първа пряка намеса в споровете между града и университета започнали през 1231 г. в отговор на жалби на университета относно високите наеми. Той апелирал към традициона четири членна комисия която да определи и фиксира наемите на университета като по този начин  да донесе и покаже честа на цялото кралство която пък да бъде показана на студентите от всички части на страната и от чужбина. Той повторил неговия указ за наемите през 1244, 1248, 1256 и 1268 г. Кралят също така искал да бъдат определени общи злоупотреби спрямо лъжливите ученици. През 1231 г. наредил на шерифа да изключи тези от Оксфорд и Кембридж които не били под ръководството на преподавателите си, също така да бъдат арестувани и затворени в кралския затвор дори ако са правилно или не обвинени от Канцлера и учителите. Така на този ранен етап правата на канцлера били поддържани от временна опора. Тя значително се засилила след 1244 г. когато 45 ученици били затворени след атака над еврей. Кралят разширил канцлерските права като включил прибирането на всички дългове, наеми и цени на храни и движиму имущество заради които студентите били финансово затруднени, еврейте били ограничени в лихвата която била  2 паунда на седмица. Тези постановления били потвърдени от Едуард I през 1286 г. До тогава имало няколко други кралски намеси. През 1248 г. убииството на ученик довело до това че Хенри III посетил града за убииствата или нараняването на учениците които се случвали и повторил по - ранната разпоредба за събирането на лихва. Най важното което било направено се отнасяло до криминалните престъпления извършени от определени хора като отсега нататък попаднали в юрисдикцията на канцлера в това влизали и случайте на нападение или нараняване от страна на обикновените хора спрямо секретариатните служители, като извършителите трябвало да бъдат затваряни в двореца или градския затвор в зависимост от сериозността на извършеното престъпление, като могат да бъдат освобождавани само със съгласието на чиновника или ако той докаже своята небалгоразумност към исканията си, удовлетворяване на исканията можело да направи Канцлера. Така канцлерските правомощия се разширили извън обхвата на обикновения църковен съд. Това не спряло обаче голям пожар който възникнал през 1263 г. което довело до това, че униврситета за известно време се отделил в Саутхемптън. Това станало по заповед на краля , вероятно поради безредици свързани с гражданската война, и последвано от завладяването на Нортъптън  през 1264 от кралските сили, по всяка вероятност с кралска заповед. Това отново води до потвърждение на университетските привилегии. Всички къщи и имоти били възстановени Канцлера бил опълномощен да разреши неуредените спорове с градските жители. Кралят опростил членовете на университета за престъпленията които са извършили по време на военните действия. Това била повече от една формалност тъй като повечето от учените воювали срещу краля в Нортхемптън. В кралските очи, университета изглеждал неспособен да извърши някаква друга грешка срещу него.  Така през 1265 г краля дарил членовете на университета с имунитет спрямо всякакви присъди. Като това било последната стъпка към утвърждаване на техните права и свободи. Както виждаме, всичко това за сега  е продължение на политиката на Едуард I, който пък следва политиката на своя баща. Той рано показал неговата власт когато се появило неразбирателство  вътре в университета през 1273 г. а именно когато избухнал открит Конфликт между Северните и Южните студенти през Януари 1274 г. Мирът не бил направен преди края на Март, не и преди 50 учени да бъдат изпратени в Лондон и съдени заради убииства. В следствие на това, на  студентите за в бъдеще било забранено носенето на оръжие. Това бил един от няколкото повода когато духовната власт дошла на място. Архиепископа на Кентърбъри постановил че канцлерските заповеди за отлъчване от църквата трябва да бъдат изпълнени в рамките на неговата епархия. В основата си, университетските привилегии продължили да бъдат предмет на работа за краля. В същото време се появил нов елемент. След поредица от потвърждения или съдебни решения в полза на университета през . 1283 г., 1287 г. и 1288 г., дългите страдания на гражданите се върнали . През 1290 г. те директно обжалвали пред парламента подтисничеството на Канцлера. Те го обвинили в хранене на кметските затворници, за налагане на глоби върху гражданите и за присвояване на храна за собствени нужди като я декларирал че е негодна за консумиране. Краля направил това повод за разширяване правата на университетските свободи. Всички основно повдигнати въпроси от гражданите били решени в полза на университета. Канцлера имал компетентност над всички престъпления, освен убииствата и тежките телесни повреди. Печалбата му на контрол над кралските съдебни изпълнители била потвърдена. Изчерпателния характер на тези привилегии представлявал твърда хегемония на Университета над града. Многократните опити на гражданите да търсят компенсации от краля и парламента срещу злоупотреби от страна на парламента довели само до потвърждаване на привилегиите, като през 1297 – 8 г., когато в отплата за смърта на  служител на университета (секретар), тези които били отговорни били отлъчени от църквата и града трябвало да плати обещетение на университета от 200 паунда. Тук в допълнение на кралската подкрепа се намесил и епископа на Линкълн което контрастирало с такива събитя случващи се в Париж. Трудно е да не се вярва на оплакванията на гражданите че Оксфорд е станал разсадник на престъпници, които били в състояние да се маскират като чиновници и така може да се избавят от затвора, когато биват арестуван от съдия - изпълнител. Гражданите търсили начин да си отмъстят за власта налагана от университета и го намерили в това да го мамят. Получените търкания са най очевидни в споровете за цените на хляба и бирата. Определянето на цените се извършвало два пъти годишно, това станало обичайна практика за Хенри III и неговите наследници. Периодично потвърждавали задълженията на гражданите които трябвало да се придържат към обяявените цени особенно в продажбите за университета. Едуард II създал санкации за хората които нарушават правилното извършване на меренето и тегленето на стоките, което било друг източник на противоречия. Членовете на университета претендирали за това че количеството вино което им било продавано било недостатачно. Има също и периодични жалби които все още трябвало да бъдат чути от Ричард II относно кралска намеса срещу гражданите за нехигиенични практики като натрупване на боклуци на улиците, топенето на лой и клането на животни по обществените улици и кръстопъти. Подобни неща били ендемични за всеки средновековен град. Подобни оплаквания имали учениците в училищата които се намирали в Париж. Разликите били в това че в Оксфорд тези неща се взимали под внимание което потвърждавало съществуващите привилегии на университета. Тази особеност продължила по време и на тримата крале с име Едуард и след това. През 1305 г. Едуард I забранил състезанията и турнирите в околностите на града за да не може учените да бъдат смущавани от шума. През 1311 г, в отговор на повече от една университетски молби той наредил на кмета и съдията – изпълнител, да преместят учените затворници отделно от останалите или да изградят друг затвор. През 1309 Едуард II потвърдил Канцлерската сила да принуждава гражданите да се явяват в неговия съд. Той подкрепял Канцлера срещу Доминиканците през 1314 г. отказвайки да ги допусне, като се позовавал на папските правомощия. Както ще видим по късно, той подкрепял канцлера срещу кмета и гражданите в случайте когато имало сблъсъци,  както през 1314 и 1315 г.  През 1327 били потвърдени отново предишните университетски свободи. Едуард III поел същия курс на застъпване на университета, относно спекулирането на гражданите спрямо унивеситета в меренето и тегленето на хляба и бирата през 1328, 1330, 1332 и 1336. Той също така настоявал за запазването на мир, като през 1329 г. забранил носенето на оръжие. Това имало слаб ефект и както се вижда атмосверата се влошила през 1340 г. Тогава - 100 г. от кралската благосклоност която дала власт на университета, забавяла развитието на живота в града – правно, икономически и психолгически. Не е имало случай или дори договор в който града да не е търсил благосклоноста на краля и парламента. От 1290 г. темпа на парламентската намеса на страната на университета изглежда че нараствала след грамотата на Едуард I от 1290 г., за уточняване на мерките и теглилките за хляба, бирата и регулирането на  храните. Канцлерското посегателство върху икономическия живот идвало от неговите съдебни правомощия да призовава гражданите които му пречели. Гражданите имали не еднократно несполуката да спечелят компенсации от законовите разпоредби, изглеждало все повече че това се превръща в насилие  През 1329 г. кралят назначил комисия да направи прочуване и доклади на широко разпространяващите се убииства, нападения и грабежи. След това през 1334  университета решил да се отдели към Станфорд по покана на Ърл от Warenne. Преподавателите и учениците се оплакали от вълненията и липсата на заповеди в Оксфорд, което не било ново явление. В този случай се виждало отражение от избухването на воения конфликт между Северняците и Южняците. Кралят отказал да позволи предвижването и инструктирал шерифа на Линкълн да каже на преподавателите и учениците да се върнат в Оксфорд. Самия крал се запитал да не би всичко това да е последица от жалбите на университета. След това заповядал на шерифа да пази Канцлера, преподаватели и учениците, като техните свободи отново наложили забраната за носене на оръжие в Оксфорд.  През 1336 г., кралят отишъл още по далеч като направил канцлерския съд свободен от кралска намеса и канцлерския имунитет от лъжливи обвинения. Това добавило към власта и клетва дадена от кмета и гражданите на оксфорд към краля. По този начин, още веднъж канцлера и унивесвитета излезли още по силни и по укрепнали от всякога. Но цената на по нататъшното спокойствие била овладяването на гражданското негодувание. Една от основните жалби в оплаквания им към краля и парламента в първата половина на 14 ти век била шерифските задължения водени от клетвата, да арестува нарушителите на канцлерските запведи. Гражданите изисквали това нарушение на градските права още от 1199 г. което довело до изключване на шерифа от града. Едуард III обаче потвърдил пред охраниелните мерки през 1340 г. Кралят наредил на кмета и съдията изпълнител през 1341 г. да бъдат арестувани нарушителите на града и да бъдат предадени на канцлера. През 1346 г. постъпила друга молба на гражданите напомняйки на краля че са негови поданици а не на канцлера. Ясно личат техните чуства на разочарование че не могат да бъдат правно защитени срещу канцлерската власт. Има знаци за това че гражданите взимат закона в свой собствени ръце. През 1346 г. университета се оплакал че гражданите налагали меренето и телгенето чрез силата на оръжието. Две години по късно архиепископа на Кентърбъри и епископа на Chichester стигнали до спор относно разширяването на една от привилегиите. По нататък обвиненията и противообвиненията били докато не избухнал бунт на 10 ти февруари 1355 г. Имало ранени хора, къщи и магазини били плячкосвани и подпалени.имало и няколко смъртни случай но не се знае с точност колко. Кралят дошъл да защити университета, като разбира се спрял лекциите. Той започнал да държи под своя защита преподавателите и учениците от 5 Март 1355 г. През Май месец същата година той възстановил техните привилегии и освободил тези които били обвинени в нападения по време на безредиците. През Юни той им казал да възстановят лекциите и по нататък ще действа в защита на университетския мир и чест. След това на 27 Юни,  дал грамота с привилегиите на университета. По този начин той възстановил университета и службите които се занимавали с неговите свободи. Отстъпките които университета получил били в резултат на другите които имал преди това. На канцлера била дадена солидна юрисдикция над установяването мерките на цените, теглото, и размера на хляба и бирата, чрез тези права той можел да наказва нарушителите. За гражданите това имало и друга страна: мноо, включително кмета и съдията – изпълнител били арестувани. Шерифа бил премахнат от неговата длъжност. Гражданите заплатили 250 паунда за нанесеиите щети над университета, също така върнали личното имущество което принадлежало на членовете на университета. В основата си конфликта меду града и университета изглежда да отслабва малко по късно през века. Кралят периодично потвърждавал университетските привилегии, той също така взимал участие през 1362 г. и отново през 1367 и 1369 г. като потвърдил по ранната забрана за пускане на жалби към папата относно канцлерския съд. Но взаимните обвинения на канцлерството и гражданите не се отнасяли толкова често към централната власт. Безпокойството на Ричард II донесло несъмнено неговото отклоняване на вниманието от Оксфорд. Въпреки това през 1378 и 1380 г. параламента продължил предишната политика на потвърждаване на университетските привилегии. Също така шерифа бил инструктиран да арестува престъпниците които заплашват и подтиквал университета да бъде бдителен към запазването на мира. Канзцлера и кмета били опълномощени заедно да установят цените, размера и теглото на стоките. Жителите трябвало да държат пътищата а след това своите къщи и улици чисти и свободни от боклуци. Освен това по ранните правомощия на канцлера били потвърдени. Освен това кацлера бил освободен от съдебна намеса на кралските съдии. Отвъд тези разрешителни университета бил допълнително освободен през 1381 и 1382 г. от плащане на паралментарни субсидии наложени през 1377 г. По време на своето управление Хенри IV видял нещо като завръщане към логическа аргументация между царската подкрепа и гражданската враждебност. Кралят почти от веднъж повърдил привилегиите на университета и се насочил към разширяване на границите както и да помилва онези от поданицигте си, които бяхли извършели престъпления срещу короната. Сравнено с Париж влиянито на папата и църквата относно събитията в Оксфорд, било несъществуващо. Действително изключение за първонаялното даване на свободи от 1214 г. е тяхното потвърждаван от папа Инокентий IV през 1254 г. През Май 1256 г. Инокентий IV опълномощил Робърт Грос, след това епископа на Линкълн слд неговото общуване с Оксфорд да не допускат никой да преподава в факултети които не са последователи на обичайните в Париж. Фактичски Оксфорд нямал сравним проблем на взаймотношенията между университета и главата на църквата.  Папата имал едва слабо влияние. Инокентии IV предоставил свободи през 1254 г. които били отговор на враждебноста на новия епископ на Линкълн – Хенри от Лексингтън който наследил Робърт Grosseteste през 1253 г. В допълнение на това, папта назначил епископи на Лондон и Соусбъри като папски пазители на „реда, свободите и имунитета на университета” за да не се безпокоят учените. Но тези служители не донесли никаква власт на папата както техните колеги в Париж  Като ще видим Канцлерския съд упражнявал цялата власт както папските защитници във Френската столица. ...В Оксфорд висшите факултетите не са независима организация с техни собствени декани и устави. Техните разпоредби били ангажирани единствено с академичните изисквания и с не по малко значими аспекти...

Вътрешно развитие

Структура на университета

Отсъствието на какъвто и да е живот, и борба на смърт за оцеляване се отразяват върху вътрешната история на университета. Борбата винаги е била срещу гражданите, между Северняците и Южняците. Но те нямат конституционна или общоцърковно значение освен в случайте на кралско потвърждение и даване на привилегии. Конституционално, Оксфорд е в контраст с Париж по отношение на централните длъжностни лица, с изключение на населението и факултетите. Канцлера, както ще видим много пъти, няма сравенение с този в Париж. Това практически,  Различията които има са както във вътрешен така и във външен план.Като главно длъжностно лице, първо той ръководи университета. Член е на академичния съвет и може да преподава, в изключителни случай може да свиква събрание на акдемичния съвет което е една от неговите функции. Той съобщшава решенията и разпуска срещите. Той също така може да назначава и уволнява преподаватели.  Той отговаря за поддържането на дисциплината, реда и закона. Има право да изпраща нарушителите в затвора, да ги отлъчи и да им наложи глоби. Тази власт се простира над почти всички свери от засягащи членовете на университета с изключение на убииства, осакатяване или собственот. В допълнение към морала са забраната за носене на оръжие както нарушаването на мира. Той е отговорен и за привличането на служители. Канцлер също може да позволи на студентите да се молят за милостиня и може да издава разрешителни за практикуване на хирургия. Той бил избиран от докторите по теологическо и каноническо право и бил избиран от всички членове на академичния персонал чрез непряко гласуване.Всеки факултет избира свой прдставител, в тази сметка влизат равен брой от художествените изкуства. Изборите ставали чрез обикновено решение основаващо се на мнозинството. За разлика от ректора в Париж, канцлера в Оксфорд държла тази служба в продължение на две години. Освен това той може да бъде свалян преждевременно чрез постановлени и събрание на всички членове на акдемичния съвет. Една от най забележителните черти на кацлера била тази че той заемал председателската слъжност в университета той се идентифицирал с университета и се от епископа. Това може да се види още в споровете с епископа Лексингтън през 1254, спорът не бил, преподавателите срещу канцлера и епископа, а епископът срещу университета, включително и срещу канцлера. Канцлерската автномия дошла при него като глава на университета, като не представлявал епископията. С канцлера вървяла и автномноста на университета така че двете неща станали неразделни. Действието трябва да се види във всяка сфера на университета. Нито народа, нито факултетите били независими, както те са били в Париж. 

През 1322 университета убедил, епископът на Линкълн да повика неговия пълномощник обратно от Джон Lutterel  за канцлер. През декември същата година в университета бил приет закон за ограничаване правомощията на канцлера за срок от две години. По голямата част от персонала на Оксфорд били от Англия и Уелс. Но това не го прави по малко войствени, формално нациите били по малко значими за функционирането на университета, и тяхната автнономия не била благоприятствена. През 1250 г. те били лишение от празнуването на свойте празници в Окисфордските църкви. Предимно тяхното деление въздействало по академичните въпроси, изглежда че не са имали независима страна в тях. Те били главно видяно в борбата по между си. Избухването на война между Северняците и Ирландците през 1252 г. била толкова силна че специален договор трябвало да ги разграничи едни от други. Съставен от 12 комисари той гарантирал влизането на по 30 преподаватели от Севера и от Юга в университета. Като трябвало да положат клетва за запазване на мира. Отново през 1258 г с еполучил сблъсък този път между Шотландците и Уелците които принадлежали на две различни държави. През 1267 нов сблъсък довел до нов договор, изготвен от 24 представители, споразумението за наказване на нарушителите на мира било да се глобяват и да се изгонват от групата към която принадлежат. Този договор като че ли нямал дълготраен ефект защото през 1273 г няколко Ирландски учени били убити в битка между северняците и южняците и през 1274 г. няколко служители по заповед на краля били затворени в Лондонската кула. През същата година било премагнато делението на отделните нации като отделни организации.  На 27 март 1274 г., двете държави се споразумяли да се обединят. Кралят вече бил показал своята загриженост във връзка с опасноста от спор и в писмодо канцлера през октомври 1273 г. той заплашил със сериозни мерки ако бъде нарушен мира. Резултата от сливането на двете държави не бил използван за дълго, представителите на всеки един народ били избирани от тяхната си страна. Отново имало сблъсъци между Северняците и Южняците, като споровете и размириците през средните векове отличили тези които избухнали през: 1314 г., 1319 г., 1334 г., 1385 г., 1388 г., 1389 г., и  през 15 ти век. Млако или много тези сблъсъци подпомогнали миграцията към Стамфорд през 1334 г. Като тези спорове били източник на спорове между града и университета. Но това не може да отрече че всеки един от различните народи не е дали позитивен принос на университета. Различните роли на народите означавало и разлини роли на техните представители. В Оксфорд имало 2 ма представители докато в Париж четирима. Тези представители  първоначално са упоменати през 1248 г. при тяхна среща с краля в Уудсток,  относно нанесени вреди на университета от гражданите и еврейте. В отговор те получили Хартата на привилегиите през 1268 г. Представителите на факултета по изкуства, били отговорни за представяне и изпълнение на устава за привиелгиите. По това време изглежда че те,  а не канцлера извършвали тези неща в университета. Така през 1252 г. представителите положили клетва за спазване на мира, а през 1257 г. те били опълномощени да осъждат преподавателите които са нарушили устава и да спират техните преподавателски права. Техните задължения обхващали всички обществени дейности на университета, в това число надзора над публичните дебати, свикването на събрания и докладване на дневния ред на канцлера, наблюдавали изборите за канцлер, подпомагали канцлера в неговите съдебни и академични функции, също така можели и да го свалят от длъжност. Освен това следели за дисциплината в университета. Директния паралел който може да се направи с Париж е че представителите започнали да действат от името на университета по силата да бъдат служители на факултета по изкуства. Първоначално в Париж те били наричани „Ректори” но в последствие термина отпаднал. Различнте отношения които имало между Канцлера и преподавателите в Оксфорд било един от основните фактори който отличавал Оксфордската история от тази на университета в Париж. Реалната конституциона разлика между университетите в Оксфорд и Париж била тази че университета в Оксфорд изпълнявал много от функциите на факултетите и нациите в Париж. В оксфорд висшите факултети нямали свой независими организации със свой декани и устави. Техните устави се решавали на общи академични събрания,  затова те търсили някакви начини за обособяване от общия орган. Тази ситуация се дължала до голяма степен на факултета по изкуства който трябвало да одобри такова отделяне. Дори повече, в Париж факултета по изкуства имал доминиращо влияние в живота на университета. В Оксфорд по принцип не било така, но де факто било заложено в университетската конституция. Това можело да се види ясно при обсъждане на устава на университета по време на общите академинчи събрания. Най рания датиран закон е от 1253 г.  който дава началото на факултета по теология. Членовете на академичния персонал като по млади и активини от преподаавтелите се занимавали с ежедневните приоблеми в университета а след това и с по маловажни въпроси. Всички нерешени въпроси се отнасяли към висшия академичен съвет. Постепенно през 14 ти век силата съвета на членовете се засилила за сметка на висшия академичен съвет . Съвета на факултета по изкуства отстоявал своите права като наложил вето през 1357 г и по късно през 14 ти век над предложението всичко да минаа първо през висшия съвет на университета преди да се разгледа от тях.

Монасите в Оксфорд

Монасите се установили в Оксфорд, след като стигнало до Англия – Доминиканците през 1221 г.  а францисканците през 1224 г. Францисканците са с по изявена история тъй като за тях се знае не само от хрониките са духвниците които се появяват в Англия, ами и от това че Робърт Grosseteste бил техния първи духовен водач. От началото и двата ордена били тясно свързани с университета. Първоначално посещавали лекции в университета в последствие към тях се присъединили изявени преподаватели като Лиамо от Фавершам (който вече бил посветен във Францисканските обичй в Париж). Също така към се присъединили Адам Maрш, Робърт Бейкън, и Ричард Фишър. Grosseteste бил лектор на францисканците от 1229 г.или 1230 г. до назначаването му за епископ на Линкълн през 1235 г. Францисканците били далеч по характерни за Оксфорд. Това и събитията в Париж през 1229 – 1230 г. довело до придобиването  на Доминиканците и Францисканците ръководна роля, което пък от своя страна помогнало да се запазят мирните отношения през по голямата част на 13 ти век.  Причин за безпокойство в университета станала практиката кандидат който искал да получи разрешително по теология трябвало да мине първо през изкуствата. Първия сблъсък настъпил през 1253 г ., когато францисканеца Томас Йорк който с официална молба поискал разрешение да бъде преподавател по теология но не бил допуснат преди да мине през факултета по изкуства. Университета заседавал две седмици и решил че в този случай Томас Йорк, трябва да бъде допуснат като преподавател по теология, но з ав бъдеще никой няма право да получи научна степен по теология преди да е получил по изкуства. Никой не чул след това да се говори за такъв въпрос до 1311 г. когато Доминиканците го повдигнали отново. Този път бил отбелязана кулминацията на конфликт, който започнал през 1303 г. Точната причина не е ясна. Официално това изглеждало като малко разногласие през първото десетилетие на 14 ти век. Някои монаси били допуснати до богословска тепен без да са минали през тази по изкуства. Поради тези неразбирателства, през 1311 г се появил нов устав който казвал  че е нужно теологията да стане бакалаварска степен преди да бъдат започнати четения на Библията. Монасите заявили че се чустват нападнати и отлъчени от обществото. През 1311 г. те обжалвали това решение пред Папския съд. През 1312 г била създадена комисия от двама светски и двама църковни представители. Присъдата през 1313 г. уважила устава, но призовала за безпристрастност при прилагането им

Макар това да било прието от краля през април 1314 г. това не довело до край на спора. Доминиканците обжалвали пред Папата. През 1317 г. папа Йоан XXII написал поръчение за отмяна на разпоредбите. Като първо монасите трябвало да четат лекции по мъдрост и чак след това по Библията, като накарал своя легат да накара университета да се съобрази с това поръчение. То получило силна подкрепа от страна на архиепископа на Кентърбъри, който от 1318 се включил активно в посредничество се между двете страни, преди да бъде постигнато окончателно споразумение през 1320. Устъвът останал, папата бил ефективно игнориран, а университета бил подкрепен от краля и църквата.  Това изтъква ясно не само разликата между университетите в Париж и Оксфорд, а в папство през 1250 г. и 1320 г. Предизвикателствата били поставени пред университетските институции а не пред неговото оцеляване. Нито папата нито монасите имали енергия да продължат този спор и да накрат краля да се съласи с тях.

Жилища и колежи в Оксфорд

Колежите в Оксфорд първоначало били на не по важно място в университета отколкото в Париж. Университетът, или училищто от което той призлиза съществува поне 100 години преди да е основан първия колеж. И все пак когато биват основани колежите, те започват да игрят първостепенна роля в живота на университетите с изключение на Кембридж.Също така те били важна част от структурата на университета. Отнчалало, колежите в Оксфорд били по самостоятелни и съдържали по обширни групи от хора за разлика от общежитията в Париж които били в допълнение на факлутетите. Жилищата и общежитията били в опора на Оксфордския университет, като от тяхното появяване през 13 век до средата на 16 в те били нормална форма на пребиваване за по-голямата част от учениците. За разлика от Колежите,  за общежитията имало такси като всяко общежитие имало председател. Те били свободно отворени за всеки член на университета който можел да си плаща. Тези общежитие станали естеествено условие за пребиваване в Оксфорд в началото на 13 ти век когато имало учени които се изчисляват на около 1500 човека. Първоначално учените имали къщи или други сгради които намали за да могат да преподават. Както видяхме необходимоста от упражняване на контрол върху някои учени заради сблъсъци както помежду им така и между тях и останалото население довело до прогресивно разширяване на правомощията на канцлера и тези на университета. Заядливоста и насилието на учените над гражданите били двата основни фактора които довели до сблъсъците по между им. Следва да отбележим че видяхме в началото, една от разпоредбите на първия управител на университета от 1214 г. за намаляване на немите на половина за следващите 10 години и това че в бъдеще те ще бъдат оценени от съвместна комисия на преподавателите и гражданите. Това не бил края на трудностите. През 1231 г. Хенри III в писмо до кметовете и съдиите изпълнители на Оксфорд и Кембридж говори за обременителни и прекомерни изисквания спрямо наемите за учените и ги предупредил за опасноста която може да възникне. След намесата на краля, до 1290 г наемите многократно били предмет на разговори и дискусии. След това тези разговори изчезнали което най вероятно се дължи на увеличване броя на жилищата както и регулирането на системата за отдаване под наем.  Първият университетски устав от 1231 г. бил за контролиране на учениците, като на всеки преподавател било наредено да направи списък и да отбелязва присъствията на лекциите. Санкцията за студентите не удовлетворявали академичните и морални изисквания които били отлъчване от църквата. Системата за контролиране на дисциплината в учебното заведение която била поверена на преподавателите се оказала неефективна защото тя не обхващала останалите райони на студентския живот където можело да възникнат проблеми. Първият известен случай, когато директорите на общежитията били задължени да наложат дисциплина е след избухването на конфликт между Северни и ирландски ученици през 1252 г. Директорите участвали в анкета която била насочена към студентите за откриване на причините за нарушението на реда и за други извършени престъпления.  През 1303 г. били въведени нови мерки срещу нарушителите на закона като всеки ръководител или негов заместник на общежитие трябвало до 15 дни след началото на всяка учебна година да се закълне пред Канцлера че ще докладва в рамките на три дни името на всеки член на неговата група който е извършил престъпление. По този начин университетът се опитвал да въведе ред както в обикновените жилища така и в общежитията. Първоначалните училища и лекциони стай били в отделни сгради поради недостига налекционни стай в рания устав било предвидено, че след като сградата е била използвана за училище или за преподавателски цели, тя трябва да продължи да се използва като такава. Жилищата показват друга особеност на живота в Оксфорд, където играят важна роля за населението. Не всички упрвители на жилища били преподаватели и членове на академичния съвет, те включвали и някои домакини които имали полу висше образование, въпреки че това най вероятно е било забранено преди средата на 14 ти век.

Самата липса на зависимостта от един благодетел направил живота в общежитията много по-гъвкав, отколкото този в колежите. Също така тези които били по своенравни по отношение на вкус, мода или репутация както се случвало преди 1412 г. било постановено че ако един учен бива изгонен от едно общежитие не бива да се допусне в друго преди канцлера да го накаже и той да бъде одобрен от поръчител  които да отговаря за бъдещето му поведение. Общественото хранене било в ръцете на домакин от чиято честност зависило благосъстояние на членовете.

Всеки член плащал седмична сума в униерситетската трапезария за общо хранене , като се започне от 8 пенита и се стигне до 1 шилинг, на иконома и служители се плащало в размер на базата на тези такси; слугите били задължени да полагат клетва в началото на всеки година да служи на преподавателите и учените вярно. Най големи разлики имало в жилищата на тези които се занимавали с изкуство и на тези които се занимавали с правораздаване. Законоведците и артистите имали достатачно преподаватели и студенти за да организират сами свой общежития и общности изградени само от членове на въпросните факлутети.  По-голямата част от общежитията вероятно имали от четири до осем стай, повечето били в двуетажни сгради. Единственото Оксфордско общежитие оцеляло от средновековието е общежитието св. Едмънт. Въпреки че много от детайлите са изчезнали, може да има малко съмнения относно видните мяста на общежитията в Оксфорд през тринадесети и четиринадесети век. Първоначално монашески колежи започнали да се появяват в Париж от средата на 13 ти век. В Оксфорд те дошли по късно макар че монасите вече се били появили там през 1220 г.Първият монашески колеж бил колежът Глостър създаден през 1283 г. за 13 монаси от манастира св. Петър в Глостър но с течение на времето връзката с манастира св. Петър била прекъсната. Той не бил като останалите колежи а бил юридическо лице което било под двойния контрол на абатството в Малмсбъри и ректора на колежа. През 1336 този контрол стана още по-безформен, когато Бенедикт XII, направил като част от неговите монашески реформа обединението на провинциите Кентърбъри и Йорк в една, което направил колежа достъпен за монасите от цяла Англия. Колежът в Глостър бил поледван от колежа Даръм чието изграждане започнало през 1289 г. от Ричард от Хотън. Друг монашески колеж бил този в Кентърбъри основан от монаси от Христовата църква през 1280 г. Нито един от тях обаче не е изиграл важна роля в интелектуалния живот на Оксфордския университет. Светските фондации често приемат че колежът Мъртън е най ранния Оксфордски колеж. Мъртън, де юре и дефакто същестува сам през 1264 г. Колежа е основан от Уоутън де Мъртън с цел подготвянето на 11 бакалври за преподаватели по изкуство. След като те получили степена те можело да останат в колежа като преподаватели или да отидат да изучават теология. Това било концепци за подкрепа на по-зрели студенти да станат преподаватели и да попадне в един от най висшите факлутети. Мъртън дал свой имоти към колежа. През втората половина на 60 те гопдини на 13 ти век поради несигурната онстановка заради битката в Нортхемтън, през 1269- 1270 г. Мъртън решил да закупи къща далече от Оксфорд и по точно в Кембридж за да продължи колежа. Колежи основани през 14 век. били Екстър (1314-16), Ориел – 1324 г Куинс – 1341 г.  и Ню колидж 1379 г.

В Оксфорд, както в Париж живота в университета през първите 250 г. бил съсредоточен върху училищата, общежитията и факултетите.

 *Забележка:
Ако някой колега от СУ ползва този материал, не го копирайте дословно. Тоест, вмъкнете в него някакви други източници и литература. :)  Текста съм го превел аз, отнеме ми 5 дни, и го пускам в интернет защото когато ми се наложи да търся материали в мрежата почти нищо не открих по въпросната тема. Дано да помогна на някой с по малко губене на време в нета, ако му се налага да пише по темата. Текста го предоставям защото нямам нищо против в Интернет да го има. Освен тва, какви са тия глупости с някакви сайтове които ти предоставят материалите срещу някакви суми каквито и да било те. Разбирам че има авторски права и т.н но това за мен е глупаво, все пак това е смисъла на Интернет, бърз и лесен достъп до информацията която ни трябва. :)