Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.12.2022 16:56 - Село Вишан, община Драгоман, Софийска област
Автор: georgisirakov Категория: Регионални   
Прочетен: 1614 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 04.12.2022 17:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Село Вишан се намира в община Драгоман, Софийска област. Разстоянието до общинския център, град Драгоман  е 18 км. Селото е разположено в историко-географската област Бурел, а освен това и в граничен район. Границата с Република Сърбия минава на около 1500 метра по права линия.
 Землището на село Вишан граничи със землищата на следните села: на север – Долно Ново село и Ново Бърдо, на юг – Несла, на запад – Долна Невля и на изток – Владиславци.
 Селото е разположено по склоновете на два рида – Цокин дол и Стара бачия. Повечето къщи са разположени в Селски и Цигански дол, а източно от тях, в дола Провалия се намира Майсторова махала. На рида Дойкин кръст се намира Дрилкина махала. В непосредствена близост, на около 300 метра източно от Вишан се издига малък връх, носещ името Орна глава. Други възвишения и върхове в района са Мърка (867 м), Гола глава (774 м), Дойкин кръст (761 м), Голем дел (818 м), възвишението Стара Бачия с връх Мучи баба и други.
 Средната надморска височина на село Вишан и района е около 700 метра.
 Вишан е изходен пунт на пътя до Долно Ново село, като разстоянието до там е около 5 км. По-голямата част от този път минава през живописната местност Равна нива, откъдето при ясно време се открива чудесна панорамна гледка.
 Името на селото, според „Български етимологичен речник” идва от ВИС, височина+наставка JAN или от личното име Вишан. Според едно изследване – „Селищни имена от югозападна България” произхода на името Вишан идва от височина, чука.

ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ И СВЕДЕНИЯ ЗА СЕЛО ВИШАН

  Вишан се споменава с това име за първи път в „Търски извори за българската история” (серия XV XVI), издание на БАН от 1966 година:
 „Вишан  - във времето покойния владетел Баязид е било вакъф на първия имам. Сега го владее Ахмед Факих, 8 син на имам Тахир: домакинства – 6, приход – 490 акчета.”
 Тук става дума вероятно за султан Баязид II, управлявал от 1447 до 1512 година.
Вакъф: в Османската империя – недвижим имот, подарен на религиозно учреждение с благотворителна цел.
 В сайта „Свети места” има интересна статия за Вишан. Цитирам тази част от нея, касаеща историята на селото, църквите и оброчните места в района:
  
„Село Вишан е старо средновековно селище. Първите писмени сведения за него откриваме в турската данъчна документация от XVI век, където е записано под същото име. Селото се среща и в османските данъчни регистри от 1624 г., с население - 3 домакинства. Вероятно от този период е разрушената църква в местността "Калугерица", където според преданието е имало манастир.
Свидетелство за по-отколешен живот, вероятно  съществувал преди възникването на днешното село, представлява  наличието на местност с име „Градище”. Намира се на северния склон на рида Стара бачия. Днес на мястото няма видими следи от по-раншен живот, но ако се направи археологическо проучване може и да се покажат такива. Останките от керамични съдове в м. „Еничарске падине” подсказват за съществувало на това място средновековно селище преди възникването на Вишан или паралелно с него. Днешното село първоначално е възникнало в Селски дол, и от там постепенно се разширявало на запад, като се простряло и в съседния Цигански дол. Според стари предания, Вишан било владяно от некой си спахия, който привличал нови преселници, като им раздавал земя. През размирните кърджалийски времена (края на XVIII - началото на XIX в.) жителите му се криели с добитъка си из горите. По-късно те много пострадали от разпространилата се по тези места чума.
Селището придобива днешния си събран вид малко преди Освобождението, когато турците събрали насила отделените Майсторова и Дрилкина махали. Тогава селото брояло 17 къщи.
За най-стари вишански родове се сочат: Тричкови, Караколини, Бошкови, Джокини и Циганите.
Около Освобождението тук дошли заселници от близките села Владиславци и Чорул, от царибродските села – Прекръс’е, Горна Невля и от трънските – Ездемирци и Костуринци.
По данни от първото преброяване на населението в свободна България - през 1880 г., в с. Вишан са живели 314 жители. Най-голямата си населеност селището достига през 1934 г. с 637 жители.
Както всички села в Бурел, така и във Вишан има оброци и оброчища. Големият им брой е красноречиво доказателство за здраво затъпените в миналото християнски традиции. Описващи кръг около селото, оброците са следните:
1. Оброк "Св. Троица" - намира се югоизточно от центъра на селото, при Нешина махала, под стара круша. Кръстът е счупен, останала е само горната му част, където е врязан надписът: " 1909 ГОД/ СТА ТРЦА НА/ ТДРЪ ИАРВЕСЕЛ".
2. Оброк с неизвестен светец (Дойкин кръст, Говежди кръст) - намира се на 500 м югоизточно от центъра на селото. Кръстът е счупен и фрагментите му са поставени под стара круша. Той е от типа кръглоглави. Нарича се Говежди, защото на него се служи само при специални случаи - болести по говедата.
3. Оброк "Св. Спас" (Спасов кръст) - на 1 км източно от центъра на селото, до Горна махала, също под круша. На този кръст служи родът Станеви, но на Спасовден се е събирало цялото село. Носели се колачи, правело се курбан. Хората предполагат, че това е най-старият оброк в селото.
4. Оброк "Св. Св. Петър и Павел" - на 1200 м североизточно от селото, в източния край на Майсторова махала. Кръстът е бил счупен и е съединен с метални шини. На него е издълбана годината 1884. До стария кръст е поставен нов, върху който е отбелязана годината 1991.
5. Оброк "Св. Богородица" - на около 400 м югоизточно от центъра на селото, в м. "Росул"е". На изтоната му страна е издълбан мотив с ваза, от която право нагоре излиза цвете, а на обратната страна - годината 1905.
6.
Оброк "Св. Георги" - на 500 м югоизточно от селото, в м. "Росул"е".
7. Оброк "Св. Никола" - на 200 м северозападно от центъра на селото.
8.
Оброк с неизвестно име в м. "Калугерица" - кръстът е поставен върху руините на отдавна разрушена църква. Според преданието тук е имало манастир. Мястото е изолирано и не се поддържа от конкретна фамилия.”
   Оброкът „Св. Георги” се намира на 500 м югоизточно от центъра на с. Вишан и на около 200 м западно от Майсторова махала. Поставен е до две вековни дървета сред обработвана нива, в местността Росул’е.
 Оброчният кръст, издялан от бял пясъчник, е равнораменен и с трапецовидни рамене. На двете те му странични рамене има по три букела, на горното – два. Върху западната му страна е врязан надпис (днес трудно четим). Над него, на горното рамо, е издълбан кръст, между ременете на който е изписано: ИИСУС  ХРИСТОС НИКА. В основата на кръста е изписано вероятно  името на човека, който  го е поставил - ПЕТРЕ, а под него годината – 1899.
При този оброк на Гергьовден се е събирало цялото село. Всяко семейство носело печено агне и колач. До кръста все още стоят камъните, върху които са седели старейшините на фамилиите.”
   „Руините на средновековната църква в местността "Калугерица" се намират на 1,8 км югоизточно от село Вишан.
Днес върху останките на старата църква е изграден малък параклис. Върху един от камъните е поставен оброчен кръст на който местните хора палят свещи.
От градежа на старинния храм над терена се откроява апсидата, строена с необработени камъни със спойка от кал. При направени сондажни проучвания са открити фрагменти от черна глазирана керамика.
Няма никакви сведения за храма, кога е изграден или разрушен, нито името му се помни. За него говорят единствено легендите. Една от тях разказва така: "През турско време тук е имало манастир. Покрай него минавал пътят за с. Владиславци, през който турците пренасяли злато за Драгоман. Калугерите обаче разбрали за това и на няколко пъти обрали турците. Като разбрала турската власт за това, изпратила гавази (охрана) да наблюдава човека пренасящ златото. Охраната видяла как той бил убит от монасите и вързан за магарето. Тогава турците разрушили манастира и избили повечето калугери. От тук идва названието на местността - Калугерица. Оцелелите монаси се скрили наблизо и започнали да кълнат турците за разрушаването на манастира, и така местността била наречена "Клетище". Разказва се, че след тези обири, по протежение на целия път били поставени постове."
По-правдоподобен изглежда другият вариант на легендата, според който турците били обрани от разбойници преоблечени като монаси.”
  
 16 жители на село Вишан загиват в Балканската, Първата и Втората световни войни:

 ЗАГИНАЛИ В БАЛКАНСКАТА ВОЙНА (1912-1913 Г.)

Арсо Митов

Стоимен Тодоров Веселинов

Тако Пенчев

 ЗАГИНАЛИ В ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА (1915-1918 Г.)

Атанас Николов Веселинов

Велин Зарев Тричков

Геро Иванов Младенов

Живко Антов Веселинов

Миладин Емануилов Гълъбов

Михаил Йонев Мадев

Нако Андонов Любенов

Радоя Иванов Майсторов

Ставри Игов Петров

Тодор Соколов Братоев

 ЗАГИНАЛИ ВЪВ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Верчо Миланов Алексов

Миладин Игов Георев

Първан Михайлов Антов

 НАГРАДЕНИ УЧАСТНИЦИ В ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА (1915-1918 Г.) ОТ СЕЛО ВИШАН

Фелдфебел Алекси Киров Велев, награден със знак на военния орден „За храброст” – IV степен за бойни отличия във войната 1915-1916 г.;

Редник Величко Митев, награден с Войнишки кръст „За храброст” – IV степен за отличие във войната с румънците;

Фелдфебел Йосиф Дойчинов Веселинов, награден със знак на военния орден „За храброст” – 4 степен за бойни отличия във войната през 1915-1916 г.;

Редник Тодор Еленков Павлов, награден с военен орден „За храброст” – IV степен за бойни отличия във войната със Сърбия през 1915 г.

 Вече стана на дума, че Вишан се намира в граничен район. По време на Третото Българско царство най-близкия Граничен пост се е намирал на около 500 метра югозападно от Долно Ново село и на около 6 км от Вишан. След това е създадена гранична застава, която се е намирала в Долно Ново село, в непосредствена близост до моста. От нея няма и следа, с изключение на един дървен стълб, използван за осветление...
 Граничната застава в село Вишан е основана през 1952 г. Намира се в западния край на селото. През 1990 г. е открита новата, двуетажна сграда на заставата. В участъка на заставата са задържани десетки лица, опитващи се да нарушат държавната граница.

 В днешно време, двете сгради са изоставени на произвола на съдбата, като старата сграда е полусрутена, а по-новата сграда е с изпочупени прозорци и в окаяно състояние...

 Административно-териториалната принадлежност

1949-1958 г. Вишан е към община Неделище;

1958-1983 г. Вишан е кам община Габер;

1983 г. до сега Вишан е към община Драгоман;

               БРОЙ НА НАСЕЛЕНИЕТО

1881 г. – 314 жители;         1985 г. – 129;

1893 г. – 381;                        1992 г. – 116;

1900 г. – 451;                        2001 г. – 62;

1910 г. – 517;                        2011 г. – 52;

1929 г. – 537;                        2015 г. – 33;

1934 г. – 637;                        2016 г. – 32;

1946 г. – 632;                        2018 г. – 31;

1956 г. – 520;                        2019 г. – 29;

1965 г. – 372;                        2020 г. – 38;

1975 г. – 199;                        2021 г. – 33;

ИЗТОЧНИЦИ:
"svetimesta.com";
"Търски извори за българската история";
Централен военен архив;
НСИ;




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgisirakov
Категория: Регионални
Прочетен: 195999
Постинги: 116
Коментари: 27
Гласове: 796
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031