Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.04.2011 17:46 - Същност на обеднения уран
Автор: brink Категория: Политика   
Прочетен: 13520 Коментари: 0 Гласове:
1



Неизвестен автор

Същност на обеднения уран

След 1938 г., когато е открит ядрения синтез, започва развитието и добива на уран, които основно е предназначен за използване като гориво в ядрените централи и за направата на ядрени оръжия.

Обедненият уран или DU е съпътстващ (остатъчен) продукт при производството на обогатения уран, необходим за ядрената индустрия след премахването на обогатените фракции и съдържа 99.8% U 238, 0.2% U 235 и 0.001% U 234 (като маса).

Той може да съдържа много ниски нива на продуктите на естествения разпад на урана и е с радиоактивност равна на около 60% от радиоактивността на чистия природен уран при еднаква маса.

Основната разлика между обеднения и естествения уран е в съдържанието на елемент U 235, който като минимум е три пъти по-малко в обеднения.

Периодът на полуразпад е 4,5 милиарда години, а според някои американски учени, радиоактивността разпространена от използваните досега муниции с обеднен уран е равна на 250 000 атомни бомби като използваната в Нагазаки.

В околната среда обедненият уран се разпространява в почвата, водите, растенията и животните.
Неговата концентрация зависи от особеностите на средата (състав, плътност на почвата, климата и др.) и растителните и животински видове.

Хората (военнослужещи, местни жители, цивилни служители и работещи в хуманитарни мисии) са изложени на опасност от заразяване при използване на боеприпаси с обеднен уран в зона на бойни действия, пребиваване в зона на бойни действия, спасителни акции при самолетни катастрофи, пряко замърсени хранителни продукти и вода, работа в добивни и преработващи уран и неговите продукти предприятия, а също и при консумация на растителни и животински продукти, произхождащи от заразени райони (т.нар. вторично заразяване).

Според изследователи разпространението на радиоактивен прах от въздушни течения може да доведе до заразяване на огромни територии.

Като доказателство за това твърдение се привеждат факти за открити отлагания от т.нар. „смог на войната” (визира се тази в Залива) в Южна Америка, Хималаите и на Хавайските острови, а радиоактивни частици от сраженията в Афганистан са пренесени чак до Ню Делхи, Индия.

Военното приложение на обеднения уран

Основните свойства на обеднения уран – голямо относително тегло, плътност (няколко пъти е по-тежък от оловото), висока запалителност и ниска цена (наличие на големи количества като отпадъчен продукт при обогатяването на уран) го правят много “удобен” за производството на оръжие.

От началото на 70-те години на ХХ в. започва използването му в бронебойни снаряди, корпуси на авиационни бомби, ракети, бронебойни стрелкови боеприпаси, мини (вкл. – противопехотни), брони на танкове и баласт за самолети.

Официално са известни поне 15 държави, които произвеждат такива боеприпаси – Великобритания, САЩ, Франция, Русия, Гърция, Турция, Израел, Кувейт, Саудитска Арабия, Бахрейн, Пакистан, Египет, Тайланд, Ирак (преди войната през 2003 г.) и Тайван.

Те обаче свободно се продават на оръжейния пазар и реално са разпространени в доста повече страни.

Снаряди с обеднен уран се използват за: 105 мм и 120 мм оръдия на танковете М60 и „Абрамс” (всеки съдържа съответно по 4 и 5 кг.), 30 мм оръдия „Гатлинг” на самолетите А-10 (с по 0,3 кг.), бойните машини „Брадли”, във въоръжението на самолетите „Хариер”, хеликоптерите „Супер Кобра”, противоракетните корабни оръдия „Фаланга”, а също и от някои руски артилерийски системи.

Според НАТО оръжията с обеднен уран са класифицирани като конвенционални оръжия и не са забранени.

Няма точни и окончателни данни, какво е общото количество на обеднения уран в използваните по време на войните през последните 15 години боеприпаси, унищожени бронирани машини и самолети, но според наличната информация то е: за Ирак и Кувейт до 596 тона (съответно за войните през 1991 и 2003 г. – 286 и 300 тона), за Босна и Херцеговина – 3,2 тона и за Косово, Сърбия и Черна Гора – 9,5 тона.

Влиянието на обеднения уран върху здравето

Споровете дали обедненият уран оказва вредно въздействие върху човешкия организъм започват с неговото използване.

Последните изследвания (проведени върху ветерани от войните през последните 15 години и опитни животни) показват, че такова влияние има.
Дори отбранителните ведомства на някой страни, които го използват (САЩ, Великобритания, Италия) в последно време са склонни поне косвено да го признаят.

Според учените влиянието на обеднения уран върху човешкото тяло е идентично с това на “нормалния” уран.
Счита се, че той може да навлезе в човешкия организъм през кожата – при наранявания с фрагменти от боеприпаси или замърсяване на открити рани, чрез поглъщане на замърсена с този метал храна, вода или други течности и вдишване на особено опасните фини частици, получени от взривяването/горенето на боеприпаси, брони и др.

Високата му запалителност (самозапалва се при 1700 С) е причината поради, която при изстрелване или удар в целта се образува голямо количество извънредно малки (0,1 микрона) и супер малки (0,001 микрона) частици.
Частиците с такава големина практически при вдишване имат свойствата на газ, преминават чрез белите дробове в кръвта, където се поглъщат от белите кръвни телца (тяхната големина е 7 микрона!) и се разнасят по тялото.

На практика, те не могат да бъдат открити с уринарни тестове, тъй като са разположени в кръвните телца и отложени в тъканите.
За фатално, смъртоносно заразяване с обеднен уран на един човек е достатъчно вдишването на една частичка прах с големина 0.2-0.5 микрона, а този човек дори няма да усети влизането й през носа и/или устата.

Счита се, че засега, практически няма защита от този фин прах – дори и чрез филтриране на въздуха. Веднъж попаднал в белия дроб, обеднения уран започва да отравя околните клетки.

С течение на годините разрушително въздействие на обеднения уран може да доведе до тежки увреждания и заболявания, от които по-тежките са:

• дихателни органи – фиброза на белите дробове, рак
• кръв и костен мозък – удължено период на съсирване на кръвта, намаляване количеството на моноцитите
• имунна система – фиброза на лимфните възли, увеличаване предразположеността към инфекции, намаляване защитните възможности на имунната система
• централна нервна система – понижаване на нервно-конгнитивните функции
• промени в ендокринната система (на жлезите с вътрешна секреция) – нарушения във функциите на хипоталамуса и хипофизата
• мускулно – скелетния апарат – слабост
• черен дроб – уголемяване, некроза
• гени и възпроизводство – рак, дефекти на плода (вродени аномалии)
• стомашно – чревни – дразнимост на червата (кървене)
• бъбреци – дегенерация, увреждания, некроза

Едва ли някой би спорил, че най-ужасяващи са уврежданията, които “наследяват” децата на заразените. В Мисисипи е изследвана група от 251 войници, чиито бебета, родени преди войната в Залива, са напълно здрави и нормални.

Резултатите: 67% от техните бебета, родени след завръщането им от Залива страдат от тежки вродени аномалии (липсващи крайници, органи или очи, нарушения в имунната система, заболявания на кръвта и др.).

Трагедията на ветераните се превръща в трагедия и за техните близки – установено е, че посредством семенната си течност, бившите военнослужещи са заразили вътрешно своите партньорки, много от тях развиват ендометриоза и са били принудени да се подложат на цезарово сечение.
Американското министерство по въпросите на ветераните обаче е съобщило, че не води никаква статистика за вродените дефекти, появили се в семействата на ветераните.

Въпреки, че министерството на отбраната не е признало официално вредното влияние на обеднения уран, на войниците (участвали в операция “Иракска свобода”, 2003 г.) се предоставят за попълване анкетни форми, съдържащи въпроси за възможно заразяване с обеднен уран.

Рейнджърите ни в Ирак застрашени от обеднен уран?


Със зелено са показани зоните, в които е използван или разнесен обеднен уран по време на Войната в Залива (1991 г), а с червено са показани зоните, засегнати от обеднен уран по време на операция “Иракска свобода” (2003 г.) Зоните са нанесени допълнително върху
основната карта.

Отново ще говорим за Ирак, но не за войната, не за това, дали е справедлива, защо и как трябва да се води и още по-малко, трябва ли и как точно да участва България в нея - това е друга тема.
Ще зададем въпроса Къде сте, български рейнджъри в контекста на все повече разбулващата се ужасяваща истина за използването на муниции с радиоактивно излъчване за разрешаването на съвременните конфликти в Ирак, на Балканите и други места.

Целта не е и да се търсят виновни или да се искат оставки или наказания, въпреки че в началото на тази година един министър е “сменен” – не тук в България, а в САЩ - Министъра по въпросите на ветераните.
Коментарите по смяната във водещи американски медии бяха, че причината за нея е доста „необикновена”.

Изпълнителният директор на организацията „Ветерани за Конституционно право”, А.Берклау в своя статия заяви: „Истинската причина …не беше съобщена, но специалният доклад на известният учен Л.Море, обявяващ обеднения уран за определен причинител на „синдрома от Войната в Залива” доведе до нарастващ скандал за продължаващата употреба на боеприпаси с уран от въоръжените сили на САЩ…
Заразяването (от боеприпасите с уран), от което хиляди от нашите военни страдаха и умряха, най-после беше идентифицирано като причина за тази болест, като се елиминираха предположенията. Ужасяващата истина сега е разбулена…

 

 

От около 580 400 войници, които участваха в Първата война в Залива са мъртви 11 000! Към 2000 г. е имало около 325 000 с постоянна медицинска инвалидност.
Това поразяващо число на ветерани – инвалиди означава, че едно десетилетие по-късно, 56 % от войниците, които са служили там имат някаква форма на постоянни медицински проблеми!

Инвалидността през войните през миналия век е около 5 %, като за войната във Виетнам, този процент е по-висок – 10 %. Министърът по въпросите на ветераните е знаел тези факти още през 2000 г. Той и Администрацията на Буш са скривали тези факти, но сега, благодарение на доклада на Море… това е твърде голямо, за да бъде покрито!”.

Специалистът по обществените въпроси към Министерството по въпросите на ветераните Тери Джеймсън е съобщил, че от 1991 г. до сега, количеството на ветераните от Войната в Залива с различна степен на медицински проблеми е 518 739, а според ядреният физик М.Фулк (дългогодишен служител в Лабораторията за ядрено оръжие Лауренс Ливермор и участник в проекта „Манхатън”), новата и бързо нарастваща заболеваемост на войниците (от войната в Ирак през 2003 г.) е: „…огромна… и е повод за безпокойство”.

Резонно възниква и въпросът – как е „скрит” проблема с обеднения уран от военните, които служат сега и участват в „новите” войни, където той се използва?
Ето един от начините. Изпълнителният директор на Асоциацията на „Американските ветерани от войната в Залива”, Джойс Райли получава от сенатор Пол Уелстон информация, че 95% от ветераните от войната в Залива са отстранени от служба до 1995 г.
Останалите (5%) са били изолирани един от друг и по този начин е предотвратен обмена на критична информация с „новите” войски.

България участва в операциите в Ирак от лятото на 2003 г. Първоначално българският батальон беше разположен в Кербала (провинция Кербала), а от края на 2004 г. – в Ад Диуания, (провинция Ал Кадисия).

Къде, точно са нашите момчета е въпрос от “компетенциите” на българските военни и политици, НО ... нас ни интересува - има ли остатъци от обеднен уран в тези райони? Всички достъпни за нас, обикновените хора факти водят до извода, че има!

ФАКТИТЕ – водените там сражения (и двете воюващи страни са използвали боеприпаси с обеднен уран) и естествените географски и климатични особености.

Там се намира и печално известният „Път на смъртта”, който не е наречен така заради нападенията срещу коалиционните сили през последните две години.
Всъщност, това име датира още от 1991 г., когато тази магистрала е била масово използвана от бягащите иракски войски, непрекъснато обстрелвани от авиацията, БМП-тата и танковете на коалиционните сили (основно с боеприпаси с обеднен уран), и където много иракски войници намират смъртта си.
Може би защото е “най-удобния” път, през 2003 г. историята отново се повтаря, т.е. “Иракска свобода” вместо да “освободи” от обеднен уран замърсените райони, допринася съществено за увеличаването му.

След разговор с група наши рейнджъри, завърнали се от мисията в Ирак стана ясно, че:

• Българската страна не е искала или предоставяла какъвто и да е вид анкетни форми, отнасящи се до възможни здравословни проблеми или конкретно свързани с обеднения уран и последиците от него
• Официална информация по такива въпроси не е давана, както от българска страна, така и от страна на друга държава участваща в коалицията
• Между войниците (не само българските) проблема с обеднения уран и неговото въздействие е бил обсъждан в неформални разговори
• По време на подготовката, самата мисия и след завършването й, не е давана или търсена информация по тези въпроси от участващите в контингента
• Не са взети и мерки за дългосрочен медицински мониторинг на бойците.

Пекка Хаависто, ръководител на една от програмите за околната среда на ООН и бивш министър на околната среда на Финландия, заявява пред медиите, че: “... обедненият уран също е проблем, заради тези машини, най-вече танкове, който може да са били обстрелвани с оръжия с обеднен уран.
Нашият опит от Балканите показва, че преди да бъдат рециклирани танковете, трябва да бъдат почистени от обеднения уран.
Това е от първостепенна важност... После, ако говорите за войната в Залива от 1991 г., има данни, които показват, че са използвани муниции с обеднен уран до 280 тона. Ако сравните това с Косово, където използвания обеднен уран е 9 тона или с Босна, където е 3 тона ще видите, че количеството използвано в Ирак е доста голямо”.

ВРЕМЕ ЗА ВЪПРОСИ
Реалността показва, че почти никаква информация не се дава на войниците, относно опасностите, пред които ще бъдат изправени при заминаване на задгранични мисии, а оплакванията срещу липсата и недостига на такава информация често се определят като предателство или се маргинализират.

За щастие, обаче количеството информация по тези проблеми, което може да се открие в световното информационно пространство, е огромно и не може да бъде класифицирано и скрито от хората.
И точно така, простичко и по човешки (без да искаме оставки, да нападаме, обвиняваме или обиждаме) само ще попитаме, ако не на нас, то поне дано на момчетата в чужбина да им отговорят.

• Когато са вземали решенията за участие на български войници в операциите, ЗНАЕЛИ ЛИ СА ЗА ОПАСНОСТИТЕ, заплашващи живота и здравето им?
Ако не – ЗАЩО?

Достатъчно сме се наслушали за отличната и професионална работа на какви ли не служби. Информацията, включена в материала би трябвало да я има и в МВнР, и в МО и къде ли още не! Логически възможните отговори са няколко:

Ако имат информация, но тя не е стигнала до „когото трябва”, значи е филтрирана (от служителите на държавна издръжка или от техните началници!) без значение, каква е истината.

Ако няма (вкл. не е била получена) - то за какво се харчат огромни суми за всякакви специализирани и не- звена и служби.
Вижда се, че с компютър, интернет и назнайване на чужд език, тази толкова „трудна за намиране” информация, съвсем не е недостъпна.

Може би, все пак всички (разузнавачи и дипломати) са си свършили добре работата и политическата и военна върхушка е знаела за опасността от обеднения уран?!
Тогава ЗАЩО СА СКРИЛИ от обществото? Пак ли, водеща е била „политическата необходимост” или оправданието ще е „националната сигурност” и „класифицираността на информация”?!

• Съществуването дори и на минимална вероятност, замърсяването с обеднен уран в районите на българските мисии да води до тежки, трайни и необратими последствия за здравето – тяхното, на семействата им и дори на бъдещите им деца, поставя следващия въпрос.
ВОЕННИТЕ, ПРЕДУПРЕДЕНИ ЛИ СА И КАКВИ ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ СА ВЗЕТИ? Всеки човешки живот е безценен, още повече за нас – българите, които (както наскоро държавната статистика „тревожно” ни съобщи) намаляваме всеки ден средно с по 110 души… Нали, така би било по-честно, ако не е и по-правилно!

• ИМА ЛИ ПРОГРАМИ ЗА ДЪЛГОСРОЧЕН МЕДИЦИНСКИ МОНИТОРИНГ на военнослужещите, участвали в мисии (вкл. и след приключване на военната служба) и техните семейства? Ако има – КАКВИ СА И КОЙ ГИ ИЗПЪЛНЯВА?
Молба: Само не казвайте, че и тази информация е секретна!

• Ако информацията „класифицирано се премълчава” - НЕ Е ЛИ ТОВА доста подличък подход, тъй като последствията се проявят след години, а тогава вече „други” ще са „на власт” и ще трябва да понесат отговорността?

Здравословните проблеми на американските войници (основно участници във войната в Залива) не са изолиран случай.

Ирак
Последиците в райони, където са използвани оръжия с обеднен уран са не по-малко обезпокоителни.
Д-р Хари Шарма (специалист по радиация и член на Проекта „Радиация и обществено здраве”) изследва 71 жители на гр. Басра (южен Ирак) на възраст 35-50 г., които умират от рак след първата Война в Залива и резултатите показват висока концентрация на обеднен уран в тъканните проби на почти всички от тях.

Нивата са приблизително еднакви навсякъде в тъканите, което потвърждава твърдението, че изключително фини частици са навлезли в кръвта, отложени или натрупани навсякъде в тялото.

В болницата за родилки и деца на град Ад Диуания (където в момента е българския контингент!) през 1998 г. и 2000 г. са направени изследвания на бременни жени и родилки от града и провинция Ал Кадисия (района е бил силно замърсен с обеднен уран по време на войната през 1991 г.), които да проверят степента на уврежданията при плода и живородените деца.

Резултатите от изследването са “меко казано” потресаващи. Установени са увреждания и аномалии на нервната система на плода, водещи до невъзможност за нормалното й развитие през 3-та и 4-та седмици на бременността.

През 1998 г. (тогава пак е правено подобно изследване!) случаите на дефекти на нервната система са 5,4 на 1000 живородени бебета, през 2000 г. в болницата в Ад Диуания е имало 8862 раждания, от които 154 – мъртвородени деца.
Количеството на новородените с преки и асоциирани увреждания на нервната система през 2000 г. е 73, което показва нарастване до 8,4 на 1000 живородени бебета. Изследваните жени са на възраст между 17 и 45 години, като 62% от тях са живеели в градска среда, а останалите 38% - в села.

Нито една от тях по време на бременността не е била облъчвана с рентгенови лъчи или третирана с медикаменти, които биха могли да предизвикат малформации на нервната система на плода. За установяване на причината за тези увреждания е проведено допълнително изследване на 150 жители от същия район, което установява хромозомни отклонения при 12% от тях.
Такива отклонения не са установени в хора, живеещи в райони с подобни условия на околната среда. Всичко това води до изводът, че 9 години след сраженията, хората продължават да се заразяват с остатъците от обеднен уран, а количеството на уврежданията нараства.

Обедненият уран е единственото свързващо звено между уврежданията и заболяванията в Ирак и тези при американските войници и семействата им – има не само съвпадение в симптомите и вида на зоболяванията, а и във времевине параметри на появата им.

Италия
В Италия нашумя случаят „Мелоне”. През 2000 г. италианският войник Стефано Мелоне се разболява от рак на белия дроб, костите и плеврата и през лятото на 2001 г. умира.
Военна комисия открива връзка между заболяването му и участието му в мисия, а римски съд приема за доказано, че неговата смърт е следствие от “излагане и облъчване с радиоактивни и канцерогенни субстанции” по време на задгранична мисията на Балканите, а министерството на отбраната е осъдено да изплати обезщетение от 500 000 евро на семейството му.
Досега, 27 италиански войници са починали от рак, левкемия или различни лимфни заболявания, а броят на болните след завръщане от задгранични мисии е 260. Голяма част от тези мисии са били в страни, където са използвани боеприпаси с обеднен уран - Босна и Херцеговина, Косово и Ирак.

Великобритания
В Лондон е започнато независимо разследване на “синдрома на войната в Залива” за установяване на фактите и причините за заболяванията, чиято основна цел е да разреши продължителните дискусии по проблема.
Разследването е финансирано от анонимен спонсор и е ръководено от високопоставеният юрист лорд Лойд. Разследването обхваща всички аспекти на потенциалните рискове, на които са изложени войниците, вкл. ваксини, химически оръжия и обеднен уран.

Британското правителство, което винаги е отхвърляло възможността за провеждане на такова обществено разследване е силно притеснено и на отправените към него запитвания отговаря, че не е редно, министрите да дават доказателства, да насочват научните изследвания към търсене на заболявания сред ветераните, както и предупреждението, че текущите разкрития не следва да се взимат под внимание.

Но под натиска на общественото мнение, през март 2002 г., министерството на отбраната на Великобритания е принудено да започне проучване за възможните рискове от обеднения уран, въпреки че: „вярва, че боеприпасите с обеднен уран представляват минимална заплаха за здравето” и то само „при изключителни условия”.



Тагове:   уран,   обеднен,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: brink
Категория: Политика
Прочетен: 586117
Постинги: 147
Коментари: 414
Гласове: 534
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031