Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
24.03.2010 12:37 - Свещените съсъди и одежди
Автор: monarchist Категория: Политика   
Прочетен: 6660 Коментари: 1 Гласове:
2



      Църковната традиция е съхранила в материален вид светостта на вярата и божественото и чрез всички свещени съсъди, одежди и инсигнии, с които се извършват богослуженията в храма.

       Какво представляват те, какво е тяхното предназначение и символично значение ?

        Свещени съсъди се наричат всички онези съдове, с помощта на които се извършва Тайнството св. Евхаристия по време на св. Литургия. Това са : чашата, дискосът, звездицата, копието, лъжичката, гъбите, кърпите, теплотата, дарохранителницата и покровците.

        Най-необходимите и древни съсъди на св.Евхаристия са чашата и дискосът, които се изработват от сребро или позлатен метал, и се украсяват със символични изображения и надписи.

       Св.чаша, наричана още Потир, е символ на чашата от Тайната вечеря, на която Спасителят основава св. Евхаристия. Върху чашата се изобразяват разпнатият Христос, Св. Богородица, св. Иоан Кръстител и други светци, а надписът гласи: “Пийте от нея вси, сие ест кров Моя “/ “Пийте от нея всички, това е Моята кръв“/.  В св. чаша се влива виното, претворявано в Христовата Кръв по време на тайнството Евхаристия.

       Св. дискос  символизира Христовия гроб и яслите във Витлеемската пещера. Затова по него се изобразява гробът Господен или сцената на Христовото Рождество. Надписът на дискоса е: “Приимите ядите, сие ест тело Мое “/ “Вземете, яжте: това е Моето тяло “/. Върху св.дискос се разполага просфората -  жертвен хляб със специален печат, в средата на който се чете: ИС ХР – НИ  КА, което означава Иисус Христос побеждава. Тази главна част от просфората се претворява в Христовото Тяло по време на Тайнството.

       Звездицата е съсъд, съставен от две метални дъги, съединени кръстообразно. Предназначението му е да предпазва разместването на хлебните частици, поставени върху св.дискос.Той символизира звездното небе и Витлеемската звезда.  

      Копието е малък нож с форма на копие. С него се изрязват и изваждат от просфората агнецът  /средната част, с надписа ИС ХР –   НИ  КА/ и отделни частици в чест и памет на Св. Богородица, на 9 чина Божии угодници, за духовната и светската власт, за живи и покойни християни. То е символ на копието, с което един от войниците пробожда ребрата на Спасителя, откъдето веднага изтекли кръв и вода /Иоан.19:34/.

Лъжичката, дълга и малка, служи за причестяването на миряните.Тя символизира клещите, с които серафим взел въглен от жертвеника и с него докоснал устните на св.пророк Исаия,за да го очисти от греховете му /Ис.6:6-7/. Така  Тялото и Кръвта Христови, които се намират в лъжичката, горят като въглен, и очистват от всякакъв грях причестявания /1 Иоан.1:7/.

    Предназначението на гъбата е да изсушава св.Потир, който след св.Литургия се изплаква от свещенослужителя с вино и вода.Тя е символ на гъбата, която един от войниците напоил с оцет и жлъчка, и поднесъл на разпнатия Христос. В св.антиминс се пази и метлицата – друга гъба, с която се почистват ръцете, дискоса и антиминса от трохите, останали след причестяването на свещенослужителите.

      Копринените, тъмновинени кърпи се използуват за изтриване на устните след причестяване.

      Теплотата  е св.съсъд, от който се излива топла вода в св.чаша, като символ на водата, която изтекла заедно с кръвта от прободения Христос.

      В дарохранителницата се пазят запасните св.дарове  /сухото св.Причастие/, предназначени за причестяване на тежко болни и умиращи.

      Покровците  са 3 квадратни покривки – 2 по-малки, за покриване на дискоса и чашата, и една по-голяма, наричана още “ воздух “, за общо покриване и на двата съсъда.

                  

        image    Св.съсъди                  Свещенически одежди  Епископски одежди
                                 и инсигнии                   и инсигнии  

     

  Особено предназначение и символика притежават свещените одежди и инсигнии  /отличителните знаци/ на свещенослужителите. В отличие от т.нар. църковни дрехи – подрасник, пояс, расо, скуфа  / монашеско кепе /, калимавка и епанокалимавка  /було, което покрива калимавката и пада към гърба /, свещените одежди и инсигнии се носят само по време на богослуженията. Те се обличат в строго определен ред, и след изричането на съответни молитви.

 Историята на свещените одежди датира още от времето на признаването на християнството за държавна религия в Римската империя  /нач. на ІV век/. Изискването за специално облекло при богослуженията се основава най-напред на старозаветната практика  /Изх.28 ; 40:12-14/. По-късно то е препотвърдено от апостолските послания  / Ефес.6:11-17/, които описват в алегоричен вид одеянията на Христовия войн, какъвто е всеки свещенослужител.

  Символиката на свещените одежди се тълкува в няколко посоки. Най-древното тълкувание свързва одеждите с нравствеността. Новокръстените били обличани в бели хитони, символизиращи освещаването и новата им духовна чистота. По-късно се възприема идеята, че одеждите са символ на оръжията на духовната борба, водена от свещенослужителите. Друго тълкувание ги свързва с определени догматически истини относно Спасителя, чийто образ е свещенослужителят, напр. въплъщението на Христос или двете Му природи – божествена и човешка. През Средновековието одеждите се определят като символ на Христовите страдания и средствата, с които Спасителят е бил унижаван и мъчен – багреницата, тръненият венец, тръстта, връзките на ръцете и др.

   Свещенослужителите се обличат в пълно одеяние само по време на св.Литургия или в някои вечерни и утрени, след които следва св.Литургия. Всеки чин от църковната йерархия има строго определени одежди. Най-малко на брой са те за дяконите, които заемат най-ниската йерархическа степен в свещенството. Те обличат стихар, орар  и наръкавници. Презвитерите носят стихар, епитрахил, пояс, наръкавници  и фелон. Одеждите на епископите са стихар, епитрахил, пояс, наръкавници, сакос и омофор. Ето какво е предназначението и символиката на отделните одежди:

    Стихарът е дълга, светла, копринена дреха, носена и от 3-те степени на свещенството. Дяконският стихар е по-богато украсен, защото е връхна дреха. Той е символ на светлия хитон на духовната чистота и справедливост, в който се облича всеки новокръстен, ставайки член на “ царственото свещенство “ – обществото на вярващите.

   Орарът и епитрахилът – дълга лента везан плат с изобразени кръстове и серафими, се носят различно от свещенослужителите. Дяконът носи орара на лявото си рамо, а презвитерът и епископът – през врата, поради което техният орар се нарекъл епитрахил, т.е. “ навратник “. Орарът и епитрахилът са доказателството за връзката на свещенослужителя с вечното свещенство на Първосвещеника Христос. Затова свещенослужителят не може да служи без своя свят знак за принадлежност.И неслучайно изразът за низвержение  /църковно наказание / е именно отнемането на орара, респ.епитрахила.

    Поясът, който презвитерите и епископите препасват над стихара и епитрахила, произлиза още от времето на староеврейското и гръко-римското облекло. Той символизира послушанието и ревността в службата, по примера на Христос, Който дойде да послужи, а не да господарува. Поясът е знак и на Божествената сила, която укрепва свещенослужителите по време на богослужението.

   Наръкавниците представляват трапецовидни парчета обвезан плат с дълги връзки, които се връзват по китките на двете ръце. Те се носят и от 3-те степени на свещенството. Символизират това, че не ръцете на свещенослужителя извършва свещенодействието, а ръцете на Господ Иисус Христос, Който Сам извършва делото на спасението. Те напомнят за връзките, с които са били вързани ръцете на Спасителя по време на Неговите страдания.

  Горната дреха на презвитера се нарича фелон – дълга, овална дреха без ръкави, с отвор в горната част. Със своя вид тя напомня на багреницата, с която е бил наметнат страдащият Христос, а везаните ленти – кървавите следи по Неговите дрехи. Фелонът е символ на явяването и предвкусването на бъдните блага на Божието Царство, тъй като след Христовите страдания и смърт идва Светлото Му Възкресение. До ХІІ в. епископите също са носили фелон. По-късно, обаче, патриарсите и архиереите започват да обличат сакос, като знак на върховна църковна власт, подобно на императорския сакос. Тази одежда носи същата символика като фелона.

    Омофорът – голям и малък, е одежда, носена само от епископите. Големият омофор  /от гр. “ нараменник “/, е широка лента бял вълнен плат с изобразени кръстове, който се поставя на раменете и около врата. Произхожда от императорския палиум, който е знак на властта. Малкият омофор  се носи само върху раменете по време на тайнство или обряд. Омофорът символизира изгубената овца, която Христос взима на раменете си, за да я спаси. Епископът, който е образ на Спасителя, извършва свещенодействията само ако носи епитрахил и омофор. С това той доказва връзката между свещенството, чийто знак е епитрахила, и спасението на човека, чийто знак е омофора.

     Както всяка йерархична структура има свои знаци за отличие – за отделните чинове и заслуги, така и църковната йерархия има свои инсигнии. Това са набедреник, митра /корона/, жезъл, нагръден кръст, енголпие и мантия.

    Набедреникът  е отличие на епископа и на заслужил презвитер. Той представлява ромбовиден плат, привързан на лента, който се премята през рамо, и виси над дясното бедро. Символ е на духовния меч – Божието слово, с което свещенослужителят побеждава сатаната.

    Митрата  е златоткана корона на архиерея, която е украсена с икони и благородни камъни, и завършва на върха с кръст. Тя символизира трънения венец на Христос.

      Жезълът  е метален прът, в горната част с глобус, на който има кръст с две разположени една срещу друга змии. Той е знак на архиерейската власт, а змиите са символ на мъдростта, с която свещенослужителят трябва да управлява. Жезъл могат да носят и игумените на големите манастири.

      Нагръдният кръст е отличие на архиереите  и на ставрофорните /кръстоносните/ презвитери, които са висшата степен в презвитерството. Той е символ на вярата, която свещенослужителят изповядва и проповядва.

    Енголпието, наричано още Панагия /“Всесвята “/, е иконка, която архиереят носи на гърдите си заедно с нагръдния кръст. На нея се изобразяват Христос или Св. Богородица. Енголпието е символ на чистото сърце, с което архиереят трябва да живее и проповядва вярата.

   Мантията е връхна дреха, която се облича от архиереите и игумените на манастирите, когато влизат в храма. Тя завършва с дълъг шлейф, украсен с 4 скрижали, символизиращи Стария и Новия Завет. По нея са извезани сърмени галони, наричани реки. С обличането на мантията, архиереят обявява, че познава и пази в сърцето си Стария и Новия Завет, от които вечно текат реки от жива вода – за поука, назидание и спасение на повереното му духовно стадо.

 

 




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. elizabethborislavova - съсъд в преносен смисъл е и човек
27.08.2020 14:35
И ние хората сме съсъди
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: monarchist
Категория: Политика
Прочетен: 816683
Постинги: 398
Коментари: 107
Гласове: 1181
Блогрол
1. За вярата
2. Българският Царски дом
3. Християн-Консервативен съюз
4. Crown.BG
5. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
6. Испанският Кралски дом
7. Руският Императорски дом
8. "Алманах на Гота"
9. Френският Кралски дом
10. Кралският дом на Великобритания
11. Белгийският Кралски дом
12. Кралският дом на Гърция
13. Кайзеровият дом в Германия
14. Кралският дом на Сърбия
15. Кралският дом на Румъния
16. Други Монархически домовe
17. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
18. Монархическото наследство: Версай
19. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
20. Монархически организации
21. The International Commission on Nobility and Royalty
22. Български владетелски гербове
23. " Хералдика "
24. Институции : БАН
25. Институции : Държавен Архив
26. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
27. Национален Военноисторически музей
28. Национален Природнонаучен музей
29. Национална Художествена галерия