Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.09.2022 21:51 - ЖИВЕЯ В СЪН - поетичен цикъл
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 1465 Коментари: 8 Гласове:
2

Последна промяна: 23.09.2022 21:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ЖИВЕЯ В СЪН






...Живея в сън. Неистов сън,
възнасящ ме към глетчерите на безкрая.
Край мен е щорм по-черен от нощта
и бездна хищно челюсти разтваря.
Край мен са милиардите тела,
подмятани от хребетите на вълните.
Кипяща пяната клокочи и ръмжи.
C безбройни бели жилки впива се в очите.
...Живея в сън. Неистов сън.
Но той е привилегията на жреците за спасение.
Дочувам гонга на отвъдни брегове сред мачти от мечти,
моряк с въжето-хоризонт на шия,
оплетено от непознатите вселени.










ПОД СТУДЕНИТЕ ДНИ








Защото огнен дъх е любовта,

в посоката на севера изстивам.

Не искам да е зимна мисълта,

а пролетен килим да ти постилам.


Жена-дете и горско цвете, ти,

на юга носиш хоризонта зноен.

Вселяваш само весели мечти

и ме обливаш с топъл дъжд пороен.


До теб застанал, оживявам аз

в лъча първак на изгрева забързан.

Отеква в мен неземния ти глас,

а щастието е небесен бързей.


Смалени върху земното кълбо

загубваме телата си и зная -

пълзим върху мистично колело.

Назад да тръгнем, стигаме до края.


Напред да тръгнем, ще се върнем пак

все някой ден в отправното начало

и любовта ни ще е вечен знак

на някакво невидимо махало.



(Какъв е смисълът? Ти не мисли сърце!)

Обичам те, защото ме погледна

с очи като протегнати ръце

над мрачната и непрогледна бездна.










ДОН КИХОТ





Тежи ми сянката на всичките неща -

огромна, непрогледна и надвиснала.

Подгизнала от октомврийската мъгла,

родена сякаш от утробата на нищото.


Дойдох да отвоювам този свят

завинаги от силите на злото.

Да стане той на истини богат

и да пристане в порив на доброто.


Но превъртя се шеметно оста -

добро и зло смениха си местата,

смениха се и полюсите на земята,

а вярата ми в мен самия отлетя.


Остана ми надеждата да срещна

сред чуждите планети земен рай.

Съмнение гнети ме, че е грешно

да съм търсач в студения безкрай.


Но Рицаря отново спуска шлема,

за одисея галактическа готов.

Съдбата му е звездната поема,

а Санчо Панса е космическият зов.










АВТОБИОГРАФИЧНО






Родих се аз неказаното да ви кажа,

неписаното да напиша...
Диханието е поезия
на побелели от мълчанието дробове,
с които учестено дишам.
Отмервам трескаво
секундите оставащи до края...
секунди -
                 препинателните знаци на безкрая...
Задъхват ме,                     
                     препъват словото ми - течен огън,

със който се самоизгарям.
Не гледайте,                    
                    ушите запушете и носа си -

за да не вдишвате дима разкаян.
Тамян не нося,     
        голготата на ветровете го разнесе

на четири посоки по земята...
Днес черни дяволи в тила ми дишат
и мислите кадят със змийско мляко...
Тълпата на нощта неистово прегазва
в душата цветето,                              
                                преди да го опазя.









Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zemja - "Дойдох да отвоювам този свят..."
23.09.2022 22:40
С осъзната цел на живота си, посветен на борбата със злото.
И със самочувствието на Рицар, готов за нова,"галактическа одисея".
В сблъсъка със всички дяволи на този свят, единствена Любовта окрилява сърцето и насочва погледа към безкрая...

Силно въздействащ цикъл, Мисана!

цитирай
2. kvg55 - missana,
23.09.2022 22:55
Благородна житейска задача си си поставил. Действай!
цитирай
3. missana - Благодаря ти за този чудесен коментар, Земя! https://otkrovenia.com/bg/proza/kroulistyt
23.09.2022 23:10
zemja написа:
"Дойдох да отвоювам този свят..." С осъзната цел на живота си, посветен на борбата със злото.
И със самочувствието на Рицар, готов за нова,"галактическа одисея".
В сблъсъка със всички дяволи на този свят, единствена Любовта окрилява сърцето и насочва погледа към безкрая...

Силно въздействащ цикъл, Мисана!



Аз бях спуснат на Земята от Сириус с помощта на специален синкав лъч, осъществяващ телепортиране. Бях спуснат с мисия. Принадлежа към безсмъртните същества на Сириус и един ден ще се завърна с такъв лъч отново там. Повече информация съм предоставил в повестта си "Кроулистът" /линкът към цялата повест е най-горе/, а също и в стихотворението си "Последният от Сириус": https://otkrovenia/bg/stihove/posledniyat-ot-sirius
цитирай
4. missana - Благодаря ти за разбирането, Краси!
23.09.2022 23:10
kvg55 написа:
missana, Благородна житейска задача си си поставил. Действай!

цитирай
5. zemja - Мисана,
24.09.2022 07:36
сърдечно благодаря за тази информация.
Непременно ще прочета "Кроулистът" и "Последният от Сириус".
И вече спокойно можем да те наричаме "Извънземен" и "Безсмъртен".
Но не бързай да отлиташ към Сириус. :)
цитирай
6. missana - И аз ти благодаря, Земя!
24.09.2022 16:59
zemja написа:
Мисана, сърдечно благодаря за тази информация.
Непременно ще прочета "Кроулистът" и "Последният от Сириус".
И вече спокойно можем да те наричаме "Извънземен" и "Безсмъртен".
Но не бързай да отлиташ към Сириус. :)


Прочети и мисля, че няма да съжаляваш.
цитирай
7. rosiela - Младене,
24.09.2022 18:56
ОНЕМЯХ!
А ЕЛИЦА Я ПОДКРЕПЯМ НАПЪЛНО.
цитирай
8. missana - Сърдечно ти благодаря, Роси!
24.09.2022 22:46
rosiela написа:
Младене, ОНЕМЯХ!
А ЕЛИЦА Я ПОДКРЕПЯМ НАПЪЛНО.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5036401
Постинги: 2885
Коментари: 18674
Гласове: 3348
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031