Добре, че е минутата за спомен-
да го прегърнем и да помълчим,
и да полеем с няколко сълзи
древния си, непречупен корен.
Добре, че е сирената- да ни събуди,
на себе си да дойдем в някой час,
осъзнати, че сме длъжни да пребъдем-
той искаше това, умирайки за нас.
Добре ще бъде да не се поддаваме
на чуждите присъствия, влияния,
които можем и ще уважаваме, 
но...ние сме децата на България,
която винаги ще пази в свойта ракла
короната и скиптъра, печата...
Побрала ни във шепата си, 
по-голяма по писменост, култура и по дати ,
по звуците на гайди и кавали,
по приказки и песни от Балкана,
който героите си не прежали
и не минута- вечност прав остана.
Добре, че е минутата за спомен,
челата си да  преброим
и всички поводи да бъдем, и да сме свободни.
Не можем друго да си позволим.