Постинг
24.05.2023 15:53 -
24 май (май?)
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 947 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.05.2023 18:12
Прочетен: 947 Коментари: 0 Гласове:
9
Последна промяна: 24.05.2023 18:12
Напоследък зачестиха приказките за дънки, банани, Москвичи и т.н. Все неща, които трябва да докажат в какво средновековие сме живели в "комунизма".
Няма да говоря за космически полети, за хляб по 50 стотинки, билет по 5; за нулева безработица, за това, че много домове нямаха ключ, а блиндирани врати - изобщо не знаехме какво са. Нито един прозорец нямаше ролетни щори или решетки.
Ще публикувам едни снимки.
Уговорката ми е, че са правени преди почти четири години и нещата може някак да са се променили. Надявам се, защото по-зле от това, което снимах - няма накъде.
Много са подходящи за днешния ден. И нека го поставим на другата везна, ако на едната са бананите и дънките.
Както вече споменах, снимките са отпреди четири години. В един прекрасен български град - Мелник. Предишният ден с Илиана бяхме в Солун, набрахме много приятни впечатления, най-много ни хареса Ротондата, но Мелник сякаш продължи да ни затрогва в същия дух до момента, в който видяхме една по-особена сграда на едно от възвишенията й. Изглеждаше някак различна от останалото.
Така се и оказа. Това беше училище. И не кое да е училище, а...
Основно училище Неофит Рилски 1873 гр. Мелник. Това е плочата на портала или поне онова, което някога е било портал. Сградата не е от 19 век, по-скоро от петдесетте или шестдесетте на ХХ. Не знам, но положителност е по-нова, значително по-нова и строена на мястото на онази, в която е започнало да функционира училище Неофит Рилски. Все още самата сграда е във физическо състояние, което не отстъпва на много училища днес. Но нека огледаме какво е в нея.
Това печатно копие се въргаляше на метър в страни от плочата. Само се наведох да го снимам. Не смеех да докосна нищо, защото имах чувството, че съм на местопрестъпление и ще компрометирам улики. И нещо повече: с едно докосване ще повредя...разрушеното.
Иначе, зловещите символики започват. Картината се казва: "Майчина обич".
До картината: печатно учебно помагало и диапозитив, вижда се върхът на обувката ми.
Влизаме навътре. До стаичката на охраната. Представям си духът на охранителя, който не може да опази училището от навлизането на новото. Времето, в което то-училището, няма да е вече необходимо. И времето, ветровете на промяната ще вандалстват и унищожават.
Всъщност картинка, твърде често срещана в България. Обръщаме глава наляво.
Първо портрета на Вапцаров на стената срещу очите ми, а срещу неговите е това на следващите книги, чието качество не е кой знае какво, че ми треперяха ръцете, но по-добро качество не е необходимо.
Ако имахме повече време...Или ако си бях заповядал да се успокоя и да докосна някоя от захвърлените...ценности, щях да се зачета...Щяха да минат часове, пак щяха да са ми крайно недостатъчно и сигурно нямаше да изкача онези 300 стъпала до Светата зона и параклиса на Дева Мария, да огледам от върха, на който се намира през две внушителни пропасти местността. Нямаше да посетя Кордупуловата къща със смесицата й от стилове и 150 метровата винарска изба. Болярската къща. Църквата Параскева-Петка...Но също бих оползотворил, не по-малко полезно и интересно времето си.
Някои артефакти създават усещането, че всичко е станало внезапно. Паднала е атомна бомба наблизо, училището е евакуирано...Или децата са грабнати на небето...
Няма да говоря за космически полети, за хляб по 50 стотинки, билет по 5; за нулева безработица, за това, че много домове нямаха ключ, а блиндирани врати - изобщо не знаехме какво са. Нито един прозорец нямаше ролетни щори или решетки.
Ще публикувам едни снимки.
Уговорката ми е, че са правени преди почти четири години и нещата може някак да са се променили. Надявам се, защото по-зле от това, което снимах - няма накъде.
Много са подходящи за днешния ден. И нека го поставим на другата везна, ако на едната са бананите и дънките.
Както вече споменах, снимките са отпреди четири години. В един прекрасен български град - Мелник. Предишният ден с Илиана бяхме в Солун, набрахме много приятни впечатления, най-много ни хареса Ротондата, но Мелник сякаш продължи да ни затрогва в същия дух до момента, в който видяхме една по-особена сграда на едно от възвишенията й. Изглеждаше някак различна от останалото.
Така се и оказа. Това беше училище. И не кое да е училище, а...
Основно училище Неофит Рилски 1873 гр. Мелник. Това е плочата на портала или поне онова, което някога е било портал. Сградата не е от 19 век, по-скоро от петдесетте или шестдесетте на ХХ. Не знам, но положителност е по-нова, значително по-нова и строена на мястото на онази, в която е започнало да функционира училище Неофит Рилски. Все още самата сграда е във физическо състояние, което не отстъпва на много училища днес. Но нека огледаме какво е в нея.
Това печатно копие се въргаляше на метър в страни от плочата. Само се наведох да го снимам. Не смеех да докосна нищо, защото имах чувството, че съм на местопрестъпление и ще компрометирам улики. И нещо повече: с едно докосване ще повредя...разрушеното.
Иначе, зловещите символики започват. Картината се казва: "Майчина обич".
До картината: печатно учебно помагало и диапозитив, вижда се върхът на обувката ми.
Влизаме навътре. До стаичката на охраната. Представям си духът на охранителя, който не може да опази училището от навлизането на новото. Времето, в което то-училището, няма да е вече необходимо. И времето, ветровете на промяната ще вандалстват и унищожават.
Всъщност картинка, твърде често срещана в България. Обръщаме глава наляво.
Първо портрета на Вапцаров на стената срещу очите ми, а срещу неговите е това на следващите книги, чието качество не е кой знае какво, че ми треперяха ръцете, но по-добро качество не е необходимо.
Ако имахме повече време...Или ако си бях заповядал да се успокоя и да докосна някоя от захвърлените...ценности, щях да се зачета...Щяха да минат часове, пак щяха да са ми крайно недостатъчно и сигурно нямаше да изкача онези 300 стъпала до Светата зона и параклиса на Дева Мария, да огледам от върха, на който се намира през две внушителни пропасти местността. Нямаше да посетя Кордупуловата къща със смесицата й от стилове и 150 метровата винарска изба. Болярската къща. Църквата Параскева-Петка...Но също бих оползотворил, не по-малко полезно и интересно времето си.
Някои артефакти създават усещането, че всичко е станало внезапно. Паднала е атомна бомба наблизо, училището е евакуирано...Или децата са грабнати на небето...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 112535
Блогрол