Управлението на цар Симеон I се характеризира с голям размах в развитието на духовната и на материалната култура.

Завършено било строителството на град Преслав, който през 893 г. бил провъзгласен са столица на България. Градът заемал площ от 5 кв.км и бил ограден от каменни стени във формата на петоъгълник. При построяването му били използвани старите български строителни методи. Както в предишната столица Плиска, и тук били изградени Външен и Вътрешен град. Най-важните сгради във Вътрешния град били двата двореца. В Източния дворец, висок 22 м, се намирала тронната зала. Тя била украсена с петметрови колони от бял и зелен мрамор, с арки и с мраморни скулптури. Прозорците били с цветни стъкла. Стените били украсени с мозайка от керамика и стъкло, а също и с релефни плочки. Към трона водели стъпала от зелен мрамор. Западният дворец бил по-голям и имал собствено укрепление, в което било жилището на владетеля. Двете сгради били свързани с висока закрита галерия. Пред фасадата на Източния дворец, на голям площад, се издигала главната църква на града.

Градът бил водоснабден с два вида тръби – керамични и дялани от камък. За сградите в Преслав били характерни облицовъчните плочки от прочутата преславска рисувана керамика, които се използвали за вътрешна украса. От тях били изработвани цокли, пана, корнизи, подова настилка. От рисувани керамични плочки е изработена и иконата на Св. Теодор Стратилат, открита в манастира в Патлейна (край Преслав). Сградите били украсявани с триизмерни стилизирани фигури на лъвове, лъвици, грифони и др.

Във Външния град са открити работилници за художествена рисувана керамика, за декоративни скулптурни орнаменти, за битова керамика, златарски работилници и др. През 1978 г. край Преслав е открито богато съкровище от златни и позлатени предмети – две огърлици, диадеми, обици, пръстени, апликации за украса на дрехи. Предметите са украсени с разноцветен емайл, изумруди, аметисти, стъкло, планински кристал и перли.

Извън крепостните стени били изградени много манастири и църкви. По времето на цар Симеон I в българската архитектура се утвърдило кръстокуполното църковно строителство. Прочута сграда в Преслав била дворцовата църква, наречена “Златната църква”, известна със своята уникална архитектура и богата украса от цветни мозайки, мрамор, рисувана керамика, колони, корнизи и др. Основното помещение на църквата било кръгло (ротонда), с разположени околовръст дванайсет ниши. Пред всяка ниша имало по две колони. Колоните носели втория етаж на църквата, над който се издигал позлатен купол, който дал и името й.

По време на управлението на цар Симеон I в България се разгърнала усилена книжовна, просветителска и кръстителска дейност, закриляна лично от българския владетел. Били създадени няколко книжовни центъра, най-големи от които в Преслав и Охрид. Бързо се развила оригинална и преводна българска литература. В специално построени сгради и помещения, наречени скрипториуми, писари преписвали и илюстрирали свещените християнски книги. Литературната дейност била непосредствено следена от самия цар Симеон І – един от най-образованите владетели на своето време.

В края на ІХ и началото на Х в. литературата в България се развивала в духа на традициите, създадени от учениците на Константин-Кирил и Методий. В преобладаващата си част литературните творби имали религиозно съдържание и били в пряка връзка със задачите на църквата за утвърждаване на новата вяра и за популяризиране на християнството. Произведенията били различни по жанр – поучителни и похвални слова по повод на отделни празници и църковни събития, жития на светци, полемични съчинения срещу привърженици на отклоняващи се от християнската религия учения, догматични трактати по основни въпроси на религията и др. Срещали се както преводи от гръцки, така и оригинални творби, съставени от изтъкнати църковни писатели като Климент Охридски, Черноризец Храбър, епископ Константин Преславски, Йоан Екзарх, Тудор Доксов, Наум Преславски, презвитер Йоан. Наред с религиозната книжнина българските книжовници започнали да създават и светски творби – разкази и повести.

Най-значителните произведения на Климент Охридски били свързани с разпространението и популяризирането на християнството сред населението в Югозападна България. Той е автор също на похвални слова за архангелите Михаил и Гавраил, за Св. Димитър Солунски, за Св. Климент Римски, Йоан Кръстител, Кирил Философ и др. Особено ценно е похвалното слово за Св. Кирил Философ, защото по съдържание то не следва чужди образци. Климент Охридски е превел и редица черковни песнопения.

Константин Преславски е автор на ”Учителното евангелие”. Главни негови части са предговорът, “Азбучна молитва”, 51 поучителни беседи, “Църковно сказание” и “Историкии”. Произведението било създадено през 893 – 894 г. в Преслав по настояване на Наум. През 906 г. по заповед на царя Константин Преславски превeл “Четири слова против арианите”. Съставил е “Служба в чест на Методий” и “Проглас към евангелието”.

Йоан Екзарх е автор на произведението “Шестоднев”, в което е описал царския дворец, дворцовата обстановка и личните си впечатления от владетеля. Шестодневите са произведения от филосовско-богословски характер, в които се обяснява Сътворението на света в шест дни според християнската религия. Целта им е да се докаже идеята за Вселената като Божие творение. Един от разделите на Екзарховия “Шестоднев” е “Описание на човешкото тяло”, съставено по труда на Аристотел – ”История на животните”. Йоан Екзарх бил и преводач на византийска книжнина, като специално се е занимавал с отношението между езика на оригинала и на превода.

За Черноризец Храбър сведения има единствено от съчинението му “За буквите”, което има за цел да отговори на византийските опити да отрекат правото на българите да имат своя азбука и е възхвала на делото на Константин – Философ. Според автора българската писмена култура се деляла на три периода: предхристиянски, когато хората пишели с “черти и резки”; непосредствено след покръстването, когато ползвали гръцки и латински букви и след съставянето на българославянската азбука. “За буквите” получило популярност и извън пределите на България, било преписвано, преработвано, а части от него били помествани в различни сборници.

Цар Симеон І заемал важно място в литературния живот на страната. Благодарение на високото образование, което получил в Магнаурската школа, той владеел гръцки език и бил отлично запознат с византийската култура. Царят направил подбор на словата на Йоан Златоуст и ги подредил в една книга, която нарекъл “Златоструй”. С името на цар Симеон І е свързан и така нареченият “Симеонов сборник” – произведение с енциклопедичен характер.

Към края на ІХ в. са написани „Панонските легенди”. Това са подробни жития на Константин и Методий, в които в хронологичен ред са изложени и точно са описани важни исторически факти. Предполага се, че техен автор е Климент Охридски.

Развитието на книжнината, скулптурата, живописта, архитектурата и другите изкуства по времето на цар Симеон I е дало повод на историците да нарекат управлението му “Златен век”. Традицията била продължена от неговия син – цар Петър, който през близо 40-годишния мирен период на своето управление създал условия за утвърждаването на църковната институция като обединител на българския народ и положил усилия за цялостното развитие на християнската ни култура.

• Click to print (Opens in new window)
• 1Share on Facebook (Opens in new window)1
• Click to share on Google+ (Opens in new window)
• Click to share on Twitter (Opens in new window)