• 8 август 2018

Сред голямата българска емигрантска общност силно е разпространено носенето на ракия в куфара. Ако има нещо българско, което нашенци искат да отнесат зад океана или в Лондон, Мадрид, Мюнхен, това обикновено е ракия. По-рядко 2 бутилки вино.

Някои емигранти мъкнат домашна ракия, други подбират тази или онази марка, чули-недочули. Лично мен, пишещият тези редове, десетки пъти са ме питали каква ракия да купят за подарък в Америка, Великобритания…

Но изборът е отделен въпрос, хората ги вълнува – колко бутилки?

По традиция някои се ограничават до бутилка концентрат и 2 бутилки вино. Това са ограничения от миналото при пътуване към ЕС. Сега лимитът в рамките на ЕС е смайващо голям, не е за вярване:

– до 10 литра концентрат

– до 90 литра вино

– до 115 литра бира

Това е допустимото количество в рамките на ЕС, което може да носи лице над 18 години. Става дума за лично ползване, подаръци, не за търговия.
Ако виното е шампанско, ограничението е „по-строго” – до 60 литра.

Такива количества в самолет очевидно не могат да се носят, защото там има други ограничения – за тегло на багажа, дали много шишета могат да се слагат в куфар без опасност да се счупят.

Тези, които пътуват за Гърция с кола, трябва да знаят, че дори да носят количества в рамките на разрешеното, ако видят в багажника им два кашона уиски, ще имат проблеми. Защото цените на уискито в Гърция са много по-високи от тези в България и веднага става ясно, че това е за търговия, а не за лично ползване.

За пътуване със самолет има още едно ограничение – за безопасност – течности над 100 мл на борда, в ръчния багаж, не се допускат. Никаква бутилка вино или твърд алкохол не може да се носи в ръчния багаж, само в чекирания. Но може да бъде купена от дюти фрий магазина на летището, след като пътникът премине границата и проверката на скенер. Само че на българските летища на заминаване няма голям избор от ракии и вина, освен това там са неоправдано скъпи. По-добре, който държи на нещо българско, да го купи от магазин предварително и да го сложи в куфара.

Някои преливат ракия в пластмасови бутилки от безалкохолно, като предпазна мярка срещу счупване, защото багажа го подмятат. А така и на бутилката по не й обръщат внивание, като я видат на рентген.

Впрочем, разрешението количества в рамките на ЕС са големи, но ако носите прекалено много бутилки служители на летището могат да почнат да разпитват, да проверяват дали са запечатани бутилките, за къде ги носите и т. н.

Алкохол над 70 градуса пък е напълно забранен за пренасяне в чекиран багаж – защото е лесно запалим и създава опасност за самолета и пътниците. С такъв градус са само някои видове абсент, рядко се среща и такава домашна ракия.

Всяка държава извън ЕС има свои изисквания за количествата алкохол, които могат да се вкарват в страната от пътниците. Обичайно това е 1 л концентрат, 2 л вино. За САЩ и Канада пътуващите носят обикновено по бутилка концентрат 0,7 л, две бутилки вино по 0,75 л. Или по две бутилки 0,5 л, каквито са повечето купешки специални ракии у нас. Щатските митнически наредби всъщност допускат до 1 л концентрат без мито, и до 5 л концентрат (до 70 градуса) като количество, но малко хора го знаят. За домашно произведен алкохол няма ограничения, но има изисквания за опаковка. И всеки щат има свои регулации, може да има проблеми с по-големи количества. В общи линии 2-3 бутилки ракия не е проблем.

Някои страни извън Европа допускат до 1 л концентрат, 4 л вино, 16 л бира. Но за всяка страна трябва да се прави справка предварително.

Не може да се превозва алкохол в багажа на пътници под 17 години – в случай, че искате да сложите бутилка в куфара на някое дете.

Преливането в пластмасови шишета от безалкохолно не е толкова подходящо, защото така ракията не става за подарък или за пред гости, само за лично ползване. И в стъклена бутлка да е, ако е добре опакована, не може да се счупи.

– Носите ли нещо ценно в багажа си? – пита ме служителката на чекирането на багажа на летището на о. Лесбос.

– Бутилка узо – отговарям на шега. Бяхме с колеги на обиколка из острова, на който са съсредоточени 17 производители на узо. Излитахме за Солун на връщане. Както е известно основна съставка на узото е анасоново семе (което е прочуто на о. Лесбос) и мастикс (смола) от съседния остров Хиос. Посетихме голям производител на узо, получих подарък специална бутилка, с надпис с моето име на етикета.

И тъй като знам, че бутилка концентрат дори по стандартите на най-строгите страни, е допустима в чекирания багаж, отговорям на шега на въпроса дали нося нещо ценно – „Да – бутилка узо”. Мисля си, че служителката ще изпита местна гордост, че причислявам към ценните вещи местното узо. Да, ама не.

– Забранено е – казва тя.

Аз онемявам. Ние сме в Европейския съюз. Не бутилка узо, ами и 10 бутилки мога да нося в багажа, стига да не превишава изискванията за тегло. И даже не става дума за минаване на граница, а за вътрешен полет.

– Да не стане някоя грешка – казвам – Аз не искам да нося като ръчен този багаж с бутилката, а да го чекирам. За ръчния на борда е ясно, че не може.
Тя звъни по телефона, говори на гръцки с някой началник сигурно и пак ми казва:

– Не може, забранено е.

Аз съм удивен, другите колеги минаха преди мен, чекираха им куфарите заедно с бутилките. Служителката настоява да извадя бутилката. Вадя я и я давам на служителите, показвам името си на етикета и им казвам да я изпият за мое здраве. Грък от пътниците казва на гръцки нещо на служителката. Колега ми превежда – „Каза й: Е, как искате туристи, като ги правите тия работи”. Очевидно не им беше за пръв път.

Така си останах без специалното узо, и потънал в размисли дали Гърция е част от ЕС. Поуката е, че човек не трябва да казва какви бутилки алкохол има в куфара. Само ако го извикат и накарат да отвори…