Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Отворете си сърцата и изживейте една неповторима вечер!Нека в домовете и сърцата ви да има много любов и топлина! Нека радост да сгрява душите ви!Да украсим душите си с положителни и светли мисли, да ги стоплим с обич и благодарност за хубавите неща около нас!С пожелания за вълшебна вечер Бог да ви пази!t> "Щастието често се промъква през врата, която не знаеш, че си оставил отворена."
Автор: patriciq1111 Категория: Забавление
Прочетен: 11224406 Постинги: 8842 Коментари: 148
Постинги в блога от 18.08.2021 г.
2  >  >>
  Румен Радев: Страната е изправена пред кризи, изискващи съставяне на редовно правителство публикувано на 18.08.21 в 18:08 | обновено на 18.08.21 в 19:06  Автор: Мария Костова image Румен Радев Снимка: БГНЕС

 

Страната е изправена пред кризи, които изискват съставяне на редовно правителство. Ключов елемент да се излъчи кабинет с третия мандат са диалогът и готовността за отстъпки. Това стана ясно на продължилите и днес консултации на президента Румен Радев с парламентарно представените политически сили.

Днес той се срещна с Демократична България, ДПС и „Изправи се БГ! Ние идваме“, след вчерашните му разговори с Има такъв народ, ГЕРБ-СДС и БСП за България. Информира репортерът Мария Костова:

До допълнителните консултации се стигна след неуспешния първи опит за съставяне на работещо правителство.

Президентът Румен Радев подчерта, че расте залогът за третия мандат:

"От ГЕРБ-СДС потвърдиха категорично тяхното намерение да върнат веднага мандата след неговото получаване. Оттук расте и залогът за третия мандат. За да се получи този мандат, се иска диалог и то активен, изисква се компромис, изисква се консенсус. Остава един трети мандат, който ни дели от това да имаме или да нямаме правителство скоро".

Диалогът, равнопоставеният подход и готовността за взаимни отстъпки за търсене на пресечни точки са ключовите елементи за възможността за излъчване на едно управление. Това отбеляза съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов преди началото на консултациите при държавния глава Румен Радев.

Христо Иванов: С третия кризисен мандат да се излъчи управление, което да реши конкретни задачи през зимата.

 

Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ също подчерта, че страната има нужда от редовен кабинет:

 

"Безусловна подкрепа няма и непотърсена подкрепа няма да има от наша страна, като за безусловна подкрепа ние имаме едно категорично условие, от което не бихме отстъпили, а именно възстановяване на нормалността в политиката и възстановяване на демокрацията в нашата страна".

След консултациите при президента от ДПС се обявиха за редовен кабинет.

 

Председателят на парламентарната група на "Изправи се, БГ! Ние идваме!" Мая Манолова каза, че независимо на коя политическа сила бъде връчен третият мандат, формацията ще положи всички усилия той да бъде реализиран и че ще настояват разговорите да се проведат изцяло публично:

"Хората очакват отговорно политическо поведение. Ще настояваме за публичност и за прозрачност, за насрочен мандат с ясен времеви хоризонт, без участието на партийни лица и естествено, след разговори и Вашето съгласие, за включване на служебни министри в този кабинет".

Предстоят разговори с "Демократична България", "Има такъв народ" и БСП, заяви председателят на парламентарната група на "Изправи се БГ! Ние идваме!" Мая Манолова след консултациите при президента Румен Радев за съставяне на редовен кабинет:

"Ако има възможности, даже и най-малките, за сформиране на правителство в сегашната ситуация, ние ще положим всички усилия това да се случи, без да поставяме каквито и да било условия. Без всякакви претенции, без всякакви условия, освен за публичност, прозрачност и ангажименти към гражданите".

Все още няма яснота кога и на кого държавният глава ще връчи третия проучвателен мандат за съставяне на правителство, след като ГЕРБ върнат своя:

"Това е решение на президента. Смятаме, че трябва да има достатъчно време, за да започне актуализацията и да се проведат разговори между партиите в парламента. Надяваме се да се прояви отговорност и грижа за хората, а не за партийния интерес", поясни Мая Манолова.

Във фейсбук лидерът на "Има такъв народ" заяви, че партията ще бъде конструктивна опозиция.

Категория: Забавление
Прочетен: 214 Коментари: 0 Гласове: 0
  Какво представлява имунната система при човека и от какво зависи имунният отговор след ваксинация Обяснено от д-р Койчева на разбираем език
image


Тъй като продължавам да получавам запитвания защо след като са се ваксинирали заедно с една и съща ваксина наша Пенка има повече антитела от вашата Иванка, но по-малко от съседката Драганка, реших да седна и да обясня на елементарен български основни положения от човешката физиология, които не всички помнят от училише. Така давам подробен отговор на въпроса за различията в броя на антителата след ваксина при всеки от нас.Представяме ви една нова, непозната досега авторка. Анна Койчева е лекар, но със забележителен литературен хъс и интерес. За някои от вас тя е известна в социалните мрежи с безкомпромисния си стил и ангажираност относно важните въпроси в областта на здравеопазването. Започваме поредица от нейни статии, защото вярваме, че начинът, по който Анна обяснява, е разбираем и достъпен за вас. 

Имунната система при човека е съставена от органи и система от реакции, които се задействат при контакт с чужд организъм. Основните части на имунната система включват костния мозък и тимусната жлеза. Костният мозък е изключително важен за имунната система, тъй като всички кръвни клетки на тялото (включително Т- и Б-лимфоцитите) произхождат от костния мозък. Б-лимфоцитите са локализирани в костния мозък до достигане на зрялост, а Т лимфоцитите пътуват до тимуса.

image

Тимусната жлеза е разположена зад гръдната кост, между белите дробове. Тимусната жлеза е активна само през пубертета, след това бавно се свива и се заменя с мазнини и съединителна тъкан. Тимусът е отговорен за производството на хормона тимозин, който от своя страна подпомага производството на Т-клетки. Докато са в тимуса, Т клетките се размножават, придобиват различни антигенни рецептори и се диференцират в помощни Т клетки и цитотоксични Т клетки.

След като Т и В лимфоцитите достигат зрялост в тимуса и в костния мозък, те пътуват до лимфните възли и слезката /далака/, където остават, докато се активира имунната система. Лимфните възли са разположени по цялото тяло. Далакът се намира в горната лява част на корема, зад стомаха и под диафрагмата. Основната функция на далака е да филтрира кръвта и да съхранение тромбоцитите и белите кръвни клетки. Далакът подпомага имунната система, като идентифицира микроорганизми, които могат да причинят инфекция.

В допълнение към лимфните възли и далака, лимфоидните тъкани, свързани с лигавиците и лимфоидните тъкани, свързани с червата също играят жизненоважна роля в имунната система

Лимфоидни тъкани се намират навсякъде в човешкото тяло, където има лигавица, например червата, очите, носа, кожата и устата. Те съдържат лимфоцити и макрофаги, които се наша защита срещу патогени, опитващи се да влязат. Лимфоидни тъкани са открити също в в лигавицата подлигавицата на стомашно-чревния тракт, сливиците, апендикса и в тънките черва.

Има различни методи за количествено определяне на отговора след ваксиниране. Повечето методи се опират върху количественото броене на антитела. Концентрацията на антителата, определена като защитен корелат, варира в зависимост от това, дали се отнася до защита срещу колонизация, болест на лигавицата или остро заболяване.

Затова отговорът след ваксиниране е много по-сложен от просто измеримите концентрации на антитела.

Други части на имунната система, като вроден, клетъчен и цитокинов отговор, също играят решаваща роля за ефикасността на ваксината.

Сложното взаимодействие между тези различни компоненти на имунната система след ваксиниране не е напълно изяснено. Тъй като повечето ваксини индуцират много високи отговори на антитела, малките разлики в концентрациите на антитела между групи индивиди може да не са клинично значими по отношение на защитната ефикасност, но са от значение само при лица с частичен отговор или да повлияят само продължителността на защитата.

Освен това нивото на отговор на антитела in vitro не всякога корелира със здравните резултати. Например сероконверсията не означава пълна защита срещу заболяване, както и липсата на сероконверсия не е задължително свързана със податливост. Нещо повече, нивата на антителата отслабват с времето, но серонегативните индивиди все още могат да бъдат защитени чрез други имунни механизми, както е показано например след ваксинация срещу хепатит B.

image

На какво се дължат различията в имунния отговор между отделните индивиди? И защо нашата Пенка има по-малко антитела от Драганка?

Това е дълга тема и сега няма да преразказвам учебника по "Инфекциозни Болести".

Ще се спра обаче на основните фактори, обуславящи различията в имунния им отговор след ваксиниране. Фактори, които влияят върху хуморалния и клетъчния отговор при хората след ваксиниране включват възраст, пол, генетика и съпътстващи заболявания, както и - перинатални фактори като гестационна възраст, тегло при раждане, метод на хранене и майчини фактори, външни фактори (като вроден имунитет, микрофлора, съпътващи инфекции, прием на антибиотици).

image

Освен това фактори на околната среда (като географско местоположение, сезон, размер на семейството и токсини), поведенчески фактори (като пушене, консумация на алкохол, упражнения, хроничен стрес, остър стрес, сън) и хранителни фактори (като индекс на телесна маса, микроелементи и ентеропатия) също влияят върху това, как хората реагират на ваксините. Освен това факторите на ваксината (като тип ваксина, продукт, адювант и доза) и факторите на приложение (график, място, път, време на ваксинация и съпътстващи ваксини и други лекарства) също са важни. 

_________________

Анна Койчева е родена през 1961 в София. Като ученичка публикува в сп. “Родна реч”. В средата на 80-те и заминава на работа като участъков педиатър в Толбухин. Посещава литературните четения в Балчик и Толбухин заедно с Камелия Кондова, Йордан Кръчмаров, Сашо Серафимов, Елка Няголова, Ивайло Диманов, Ива Николова, Венко Евтимов, както и с тогавашните актьори в Драматичния театър Мая Новоселска и Теди Москов. След завръщането си в София сътрудничи на БНР, програма “Хр. Ботев”, както и на изданията “Пулс”, “Софийски вести”, “Демокрация”, “България”, “Континент”, “Здравен форум”.

От 2001 година живее в Обединеното Кралство. Анна Койчева е специалист по оценка на риска и професионални болести и работи като лекар на свободна практика.

Публикува свои разкази и статии във вестниците “Сега”, “Антимовски хан” и “Монитор”, както и в електронния бюлетин на издателство ЛитерНет. Съвместно с Александър Маринов от Държавния Архив в Пловдив обработва и публикува статии и очерци на родоповеда Петър Маринов, историк, учител и писател, на когото тя е внучка.

През 2006 година излезе първата й книга “Писма от Обединеното Кралство”, издадена от издателство “Литернет”. През 2013 година излеза втората й книга с разкази „Кентърбърийски ябълки“ - съвместен сборник с К.Бачков.

Анна живее в Англия със съпруга си и техния домашен любимец – Котан. В момента подготвя нова книга, посветена на общото им детство с близначката Майя и спомени за Майка им Д-р Маргарита Маринова.

Категория: Забавление
Прочетен: 204 Коментари: 0 Гласове: -1
  Какво е въглеродна неутралност и как може да се постигне
image  
„Естествени“ негативни емисии и технологии за постигане на въглеродна неутралностВ новата статия на Климатека се разглежда понятието въглеродна неутралност и свързаните с него проблеми. Описани са основните видове негативни емисии – естествени „поглътители на въглерод“ (carbon sink) и технологии за улавяне на CO2.

Въглеродна неутралност означава постигане на нетно нулеви емисии на въглероден диоксид (CO2) – баланс между отделяните от човечеството въглеродни емисии в атмосферата и така наречените негативни емисии – извличане на въглероден диоксид от атмосферата обратно в земната повърхност. 

Въглеродният диоксид е най-важният парников газ в атмосферата. Той е отговорен за около 60% от положителния радиационен натиск (Radiative Forcing). В съответствие с основните закони на термодинамиката, тъй като Земята поглъща енергия от Слънцето, то в крайна сметка тя трябва да излъчва същото количество енергия в космоса. Разликата между входящата и изходящата радиация е известна като радиационен натиск (измерван във W/m2). С други думи, това е промяната на енергийния баланс в климатична система в следствие на антропогенните парникови емисии или други фактори, което в съвремието води до затопляне.

Понятието въглеродна неутралност обаче не включва други парникови газове. А около ј от отделяните от човечеството парникови газове представлява емисии на метан (CH4), диазотен оксид (N2O) и хлорофлуоровъглероди (фиг.1). Макар че атмосферните им концентрации са много по-малки от тези на CO, тези парникови газове са в пъти по-силни по отношение на затоплящото си действие спрямо въглеродния диоксид. Важно е да бъде отбелязано, че от началото на индустриалната революция насам, концентрациите им са се увеличили съществено.

Категория: Забавление
Прочетен: 264 Коментари: 0 Гласове: -1
  Живeли ли са някога човешки общества под земята? ВАНЯ МИЛЕВА | ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 17 август 2021 в 11:42 26400 image Подземният град Деринкую в региона на Кападокия в Турция. Кредит: Wikimedia Commons СВЪРЗАНИ НОВИНИ image В Турция бе открит нов пещерен град с 52 камери

От древните катакомби до съвременното метро, ​​хората винаги са слизали под земята за кратък период от време. Но дали е имало цели човешки общества, които някога са живели под земята?

Да, но исторически само по време на извънредни ситуации и когато не са имали друга възможност. През последните десетилетия обаче това започна да се променя.

Това, което е важно да знаем, е, че биологично, физиологично не сме проектирани да живеем в подземия, подчертава Уил Хънт (Will Hunt), автор на книгата "Underground: A Human History of the Worlds Beneath Our Feet" (Под земята. Човешка история на световете под краката ни, 2019). "И все пак има моменти, когато сме се оттегляли под земята."

През цялата човешка история хората временно са живели под повърхността на земята по различни причини. Когато няма материали за изграждане на къщи, те си изкопават подземни домове, разказва Хънт пред Live Science. На места с екстремни климатични условия през лятото хората са се спускали под земята, за да останат на по-хладно, а през зимата, за да се стоплят. Под земята е било и по-безопасно място за скривалище от врагове.

Например древните хора са построили известните подземни градове Кападокия в днешна Турция, за защита както от капризите на времето, така и от войни. "Те географски са на много стратегическо място", обяснва Хънт. "Те са били непрекъснато атакувани." Жителите са се оттегляли под земята по време на извънредни ситуации, но не са оставали там дълго, може би седмици.

Един от най-големите подземни градове в Кападокия е Деринкую, който датира от около VII или VIII век и според Атлас Обскура би могъл да приюти около 20 000 души. Геофизиците са установили, че друг наскоро открит град в региона се простира на 460 000 квадратни метра и може да е с дълбочина 113 м според National Geographic. Ако е вярно, този наскоро открит град в Кападокия ще е с около една трета по-голям от Деринкую.

imageПодземният град Деринкую в региона на Кападокия в Турция. Кредит: Wikimedia Commons

Подземните градове на Кападокия са „архитектурно чудо“, коментира Хънт. Кладенците се потопиха дълбоко във водната маса. Кладенците, водещи до повърхността, са действали като вентилационни шахти. Различни защити - включително големи, кръгли камъни, които древните хора изтъркавали пред входовете на града - са възпрепятствали нахлуването на нашествениците от повърхността.

Не всички подземни жилища обаче са+ били толкова сложни, колкото тези в Кападокия. Хората са живели и в естествени и изкуствени пещери, отбеляза Хънт. Изградените пещери могат да бъдат намерени навсякъде с правилния вид геология - например хълмове, изградени от  мека вулканична скала.

"Те са много чести", разказва Хълнт. "По целия свят се срещат хора, които правят пещерни жилища".

Дори в съвременна Австралия, в град, наречен Кубер Педи, около половината от населението живее в „землянки“ или дупки, издълбани в хълмовете според Smithsonian Magazine.

Много маргинализирани групи хора намират подслон под повърхността в изоставената инфраструктура на съвременните градове. Сега в Ню Йорк те са по-малко, отколкото през 80 -те години на миналия век, но може би повече от 1000 души без жилища живеят в тунели под улиците на града, съобщава Хънт. Много бездомни хора живеят в тунели и под Лас Вегас. А големи общности сираци живеят под улиците в Букурещ, Румъния.

Тъй като все повече хора се преместват в градовете, все повече от тези жители на града могат да се преместят под земята. Места като Сингапур проучват възможности за изграждане надолу. Технологията, необходима за това, вече е тук, разказва Юн Хи Лий (Eun Hee Lee), асистент по психология в Университета в Нотингам, който изучава психологията на ъхдърграунда (подземността). Предизвикателството е да се убедят хората да се преместят под земята.

imageПодземният град под Монреал. Кредит: Wikimedia Commons

Всъщност все още не е доказано, че животът под земята причинява негативни психологически ефекти, стига осветлението, размерът на стаята, височината на тавана и други физически характеристики на обстановката да са в съответствие с надземния, подчертава Лий. Например технологии като осветление, което позволява на естествената слънчева светлина да освети подземните пространства с помощта на материали с отразяваща боя, биха могли да се борят с депресията, която възниква от липсата на слънчева светлина. Хората може да се чувстват изолирани от своите колеги на повърхността и може да почувстват липса на контрол, но тези чувства са управляеми, смята Лий.

Хората обаче все още не харесват идеята да живеят под земята.

imageПодземният град RЙSO под Монреал. Кредит: Flickr

Във всеки случай Лий смята, че хората по целия свят скоро ще променят мнението си, вдъхновени от места като например RЙSO, подземен град в Монреал, Канада, който е дълъг повече от 20 мили и включва търговски центрове, офиси, хотели и училища.

"Реално скоро ще отидем под земята. В рамките на поне 30 години ще има повече подземни работни среди, повече подземни места за развлечния", казва тя. "Това идва. Това не е просто идея".

Категория: Забавление
Прочетен: 90 Коментари: 0 Гласове: -1
  НАСА проследява огромна нарастваща аномалия в магнитното поле на Земята (видео) ВАНЯ МИЛЕВА | ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 20 август 2020 в 10:32 150261 image   СВЪРЗАНИ НОВа полюсите

НАСА активно наблюдава странна аномалия в магнитното поле на Земята - гигантски регион с по-ниска магнитна интензивност в небето над планетата, простиращ се между Южна Америка и Югозападна Африка.

Този обширен, развиващ се феномен, наречен Южнoaтлантическа аномалия, години наред заинтригува и тревожи учените и може би най-вече изследователите на НАСА. Сателитите и космическите кораби на космическата агенция са особено уязвими от отслабената сила на магнитното поле в рамките на аномалията и произтичащото от това излагане на заредени частици от Слънцето.

Южноатлантическата аномалия (SAA - South Atlantic Anomaly) - оприличена от НАСА като „пробив“ в магнитното поле на Земята или един вид „дупка на пътя в космоса“ - като цяло не засяга живота на Земята, но същото не може да се каже за орбиталните космически кораби (включително Международната космическа станция), които преминават директно през аномалията, докато обикалят около планетата на ниска околоземна орбита.

По време на тези срещи намалената сила на магнитното поле в аномалията означава, че технологичните системи на борда на спътниците могат да получат късо съединение и да функционират неправилно, ако са поразени от високоенергийните излъчвани от Слънцето протони.

 

Тези случайни удари обикновено могат да създадат риск от причиняване на значителна загуба на данни или дори трайни щети на ключови компоненти - заплахи, които задължават спътниковите оператори да изключват рутинно системите на космически кораби преди космическият апарат да влезе в зоната на аномалията.

Облекчаването на тези опасности в космоса е една от причините НАСА да проследява SAA. Другата е, че мистерията на аномалията представлява чудесна възможност за изследване на този сложен и трудно разбираем феномен, а широките ресурси и изследователски групи на НАСА са много подходящи за изучаване на събитието.

"Магнитното поле всъщност е суперпозиция на полета от много токови източници", обяснява геофизикът Тери Сабака (Terry Sabaka) от Центъра за космически полети "Годард" в НАСА в Грийнбелт, Мериленд.

Смята се, че основният източник е въртящият се океан от разтопено желязо във външното ядро ​​на Земята, на хиляди километри под земната повърхност. Движението на тази маса генерира електрически токове, които създават магнитното поле на Земята, но изглежда не непременно равномерно.

Огромен резервоар от плътни скали, наречен Африканска голяма област с ниска скорост на срязване (Large low-shear-velocity provinces или LLSVP), на около 2900 километра под африканския континент, смущава генерирането на полето, което води до драматичния отслабващ ефект - който се подпомага от наклона на магнитната ос на Земята.

"Наблюдаваната SAA може да се тълкува и като следствие от отслабването на доминирането на диполното поле в региона", коментира геофизикът и математик на НАСА Вейджиа Куанг (Weijia Kuang).

"По-конкретно, локализирано поле с обърната полярност расте силно в областта SAA, като по този начин интензивността на полето е много слаба, по-слаба от тази на околните региони".

image

Сателитните данни, които предполагат, че SAA се разделя. Кредит: Division of Geomagnetism, DTU Space

Все повече нови прозрения за  аномалията и нейните последици непрекъснато хвърлят светлина върху това странно явление.

Например, едно проучване, ръководено от хелиофизика на НАСА Ашли Грили (Ashley Greeley) през 2016 г., разкри, че SAA се движи бавно в посока север-запад.

Това не е просто движение. Още по-забележителното е, че аномалията изглежда е в процес на разделяне на две, като изследователите тази година откриха, че SAA изглежда се разделя на две отделни клетки , всяка от които представлява отделен център с минимална магнитна интензивност в рамките на по-голямата аномалия.

Какво означава това за бъдещето на SAA, остава неизвестно, но във всеки случай има доказателства, които предполагат, че аномалията не е нова поява.

Изследване, публикувано миналия месец, предполага, че явлението не е странно събитие, случило се наскоро, а повтарящо се магнитно събитие, което може да е засегнало Земята още от преди 11 милиона години.

Ако е така, това би могло да е сигнал, че Южноатлантическата аномалия не е двигател или предшественик на размяната на магнитните полюси на цялата планета, което всъщност се случва веднъж на стотина хиляди години.

Очевидно остават много въпроси, но е добре да знаем, че най-мощната космическа агенция в света я наблюдава толкова внимателно.

„Въпреки че SAA се движи бавно, тя преминава през известна промяна в морфологията, така че е важно също така да продължим да я наблюдаваме и да продължаваме мисиите“, отбелязва Сабака.

"Защото точно това ни помага да правим модели и прогнози."

Категория: Забавление
Прочетен: 222 Коментари: 0 Гласове: -1
Последна промяна: 18.08.2021 16:37
  Можем ли да спрем времето? Времето се изплъзва като пясък между пръстите ни
image  


Но възможно ли е това? Отговорът на този въпрос изисква задълбочено потапяне в най-отдалечените кътчета на физиката, философията и човешкото възприятие.Неумолимият ход на времето ни безпокои. Кой понякога не си е пожелавал времето да спре в щастлив момент.

Няма непротиворечив сценарий

Първо, трябва да определим времето.

„За физика то не е толкова загадъчно“, коментира Шон Карол (Sean Carroll), теоретичен физик от Калифорнийския технологичен институт, пред Live Science. „Времето е просто етикет за различни части на Вселената. То ни казва кога нещо се случва"

Много физически уравнения рядко правят разлика между миналото, настоящето и бъдещето, добавя Карол.

Времето се проявява в теория на относителността на Алберт Айнщайн. Според теорията на Айнщайн времето се измерва с часовници, чиито части се движат през пространството, времето се заплита с пространството в по-голямо понятие, известно като пространство-време, което стои в основата на Вселената.

image"Стрелата на времето". Картина на Vladimir Kush

Известно е, че относителността показва, че времето може да стане доста поменливо в зависимост от това колко бързо се движи наблюдателят спрямо друг наблюдател. Ако изпратите човек с часовник на космически кораб с близка до светлинната скорост, времето изглежда по-бавно за него, отколкото за неподвижен човек, останал на Земята. А за астронавт, попадащ в черна дупка, чиято огромна гравитация може да изкриви времето, времето може да се забави и дори да спре.

Но това всъщност не е начин да се спрем времето, обяснява Карол. Два часовника може да не се съгласуват спрямо теорията на относителността, но всеки ще записва обичайния ход на времето в собствената си референтна система.

Ако се приближавате до черна дупка, „няма да забележите нищо различно“, разказва Карол.

„Бихте погледнали ръчния си часовник и той ще си тиктака секунда по секунда“.

image

За него няма смисъл да говорим за спиране на времето. Знаем, че една кола се движи, защото в различни моменти от време тя е на различно място в пространството, обяснява физикът. "Движението е промяна спрямо времето, така че самото време не може да се движи". С други думи, ако времето спре, ще спре и всяко движение.

Докато научната фантастика понякога ни дава главни герои, които могат да прекъснат времето за всички останали, подобни ситуации пораждат много въпроси.

„Спирате ли движението на въздуха?“, пита Карол. „Защото ако е така, значи сте затворени от въздуха“.

Спиращ времето герой също вероятно няма да може да види нищо, добавя той, тъй като светлинните лъчи вече няма да достигат до очните му ябълки, защото ще са спрели.

„Всъщност няма непротиворечив сценарий, при който времето спира“.

Толкова за физиката. Но времето е нещо повече от отчет на часовник. Също така е усещането, което имаме в главите и телата си, както и естествените ритми на света. И все пак в тези случаи времето може да се превърне в нещо, което е обект на лични усещания.

Времето изчезва и нямаме нужда от тъмна енергия

През 2017 трима физици представиха хипотеза, сопред която времето не е абсолютна част от пространство-времевия континуум или "четвърто измерение" и че времето е излишна и произволна човешка конструкция.

Преди десетина години астрономите забелязват, че свръхновите по-бързо се разпръскват с напредването на възрастта на Вселената. Тогава физиците предполагат, че нещо трябва да причинява разширяване на Вселената, че някакъв вид антигравитационна сила трябва да раздалечава с все по-голяма скорост галактиките една от друга, и наричат тази неидентифицирана сила "тъмна енергия". А загадъчнатата "тъмна енергия" равномерно запълва цялото празно пространство като съставя около три четвърти от цялата материя на Вселената.

Но и до днес никой не знае какво е тъмната енергия или откъде идва.

Хипотезата на тримата испански физици за радикален край на времето е и алтернативно обяснение за "тъмната енергия".

Професор Хосе Сеньовийа (Jose Senovilla) и колегите му предлагат, че няма такова нещо като тъмна енергия. Сеньовийа има радикален отговор - не се заблуждавайте, че разширяването на Вселената се ускорява, защото времето се забавя. В ежедневието ни промяната не е осезаема. Но тя ще е очевидна в космически мащаб и ако проследим развитието на Вселената над милиарди години. Промяната ще бъде безкрайно бавна от човешка гледна точка, но от гледна точка на мащабите на космологията, изучаването на светлината от древните слънца, които са засияли преди милиарди години, тя може лесно да се измери.

Тримата испански физици не само отхвърлят като абсурдна тъмната енергия, но и самото наблюдение на "ускорено" разширяване на Вселената, според тях, е нищо повече от подробна илюзия (самото разширяване не е илюзия, а ускореното разширяване). Тази илюзия на ускорение се дължи на това, че времето постепенно се забавя като часовник с изтощена батерия.

"Ако времето постепенно се забавя, то ние наивно използваме нашите уравнения да извлечем промените на разширяването за стандартен поток от време", разказват авторите на статията.

image

Тази теория предполага, че четвъртото измерение на Вселената (времето) бавно деградира в ново пространствено измерение. Ако това беше така далечните звезди, които ние възприемаме като отдалечаващи се от нас с все по-нарастваща скорост, просто създават впечатление, че се ускоряват.

"Нашите изчисления показват, че ние бихме си помислили, че разширяването на Вселената се ускорява", обяснява проф. Сеньовийа. "База на нашата идея е един конкретен вариант на суперструнната теория, в която нашата Вселена се ограничава до повърхността на мембрана или мембрани, плаващи в многомерното пространство".

След милиарди години, времето би престанало да бъде време като цяло.

"Тогава всичко ще замръзне като моментна снимка на един миг завинаги", заяви Сеньовийа пред списание New Scientist. "Нашата планета тогава ще е отдавна загинала".

image

Илюстрацията е на филипинския сюрреалист Norvz Austria

Какво казва физиката

По принцип физиката отдавна е приела ефекта забавяне на времето. Това следва от уравненията на Специалната теория на относителността на Айнщайн. Ефектът е потвърден от много експерименти. Но времето да изчезне ... това дори самият Айнщайн не предполагал.

Интересно е, че идеята не е пълна глупост. Според общоприетия модел на космологията, който има за цел да обясни началото на нашата Вселена, самото време (заедно с другите измерения, характеризиращи целостта на пространство-времето) се е появило по време на Големия взрив.

Замръзналата стрела

И все пак - може ли времето да спре? За човешката психика - със сигурност.

Това е добре известна психологическа илюзия, обозначена с гръцкият термин „хроностазис“ (който всъщност се превежда като „спиране на времето“), при която човек поставя часовник на края на полезрението си, а след това за миг се взира в нещо друго. После поглежда към часовника и се фокусира върху секундната стрелка. Тогава тя сякаш замръзва на място за известно време и последващия „тик“ изглежда по-дълъг от всички останали.

Каквото и да говорят физиците за природата на времето, за човек това е преди всичко не теоретична концепция, а усещане.

Науката обяснява феномена хроностазис с особеностите на човешкото зрение. Факт е, че очите ни непрекъснато правят малки бързи движения, сякаш сканират света около нас, наречени сакади. А ние почти не ги усещаме.

За да се убедите в това, достатъчно е да проведете малък експеримент - отидете до огледалото и първо се фокусирайте върху, да речем, дясното око, а след това и върху лявото. Или обратното. И се случва чудо: в огледалото очите остават неподвижни! Къде е движението, с което сме преместили погледа си от едното око на другото? И това е скрито от нас, въпреки че външен наблюдател ще потвърди, че очите се движат.

Ако възприемаме визуалната реалност така, както я възприема видеокамера, т.е. непрекъснато, недискретно, тогава светът около нас би изглеждал замазано. За да попречи да видим това хаотично замъгляване, мозъкът потиска информацията, получена от зрителния нерв по време на сакадата, удължавайки във времето ясния образ, получен преди това.

imageКредит: Pixabay

Хроностазисът е просто начин да изпитаме тази особеност на зрението. Срещайки се с някакво ново движение (в случая движението на секундната стрелка), мозъкът ни прави стоп-кадър и след това бързо връща усещането за време към нормалното. Мозъкът ни всъщност редактира това, което вижда в реално време и създава впечатление за непрекъснат "филм".

Сега възниква въпросът, каква е връзката между нашите възприятия за времето и времето, за което говорят физиците?

Крейг Календер (Craig Callender), философ от Калифорнийския университет в Сан Диего е написал редица книги, които се опитват да изследват връзката между двете и все още няма  окончателния отговор.

Що се отнася до "реалния" поток от време, Календър предпочита картината, "където нищо не тече, а тече нашата история".

И какво вярва той по отношение на възможността за спиране на времето?

"Ако мислим за нашето субективно усещане за време, тогава можем да спрем части от него с хроностазис", каза Каландър. "Но това е може би най-близкото, което можем да направим".

Категория: Забавление
Прочетен: 116 Коментари: 0 Гласове: -1
      Физиците все още се опитват да примирят два различни свята: квантовия и макросвета. ВАНЯ МИЛЕВА | ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 15 юли 2021 в 00:01 62880 image Кредит: Public Domain-Merket 1.0 СВЪРЗАНИ НОВИНИ image Почти е 

Нека си признаем - квантовата механика наистина е объркваща. Всички правила на физиката, с които сме свикнали, в квантовата област просто излитат през прозореца. 

Поставете частица в кутия. Според класическата физика (и здравия разум) тази частица трябва да остане в тази кутия завинаги. Но при квантовата механика тази частица може просто да бъде извън кутията следващия път, когато погледнете.

В класическата физика може да измерите импулса и позицията на нещо с произволна степен на точност. Не е така в квантовия свят - колкото повече знаете за едното, толкова по-малко знаете за другото.

Вълна ли е или частица? Според класическата гледна точка можете да изберете само едно от двета. Но според квантовата механика нещо може да бъде и двете.

Квантовият свят е труден за разбиране, но в един момент правилата на субатомния свят отстъпват на правилата на макроскопичния.

Но как? Не сме съвсем сигурни и това беше дълго, странно пътуване в опит да се даде отговор на този въпрос.

 

Атомът 

Първият човек, който постави някои полезни етикети върху квантовия свят, бе физикът Нилс Бор. В началото на 1900 г. учените по целия свят започват да се пробуждат за странното и неочаквано поведение на атомните и субатомните системи. След десетилетия изтощителна работа те осъзнават, че определени свойства, като енергията, идват на отделни пакети, наречени „кванти“. И докато физиците започват да очертават математическа основа, за да обяснят тези експерименти, никой все още не е разработил пълна, последователна рамка. 

imageБор е един от първите, които се опитват да го направят. И макар да не представя пълна теория на квантовата механика, той полага сериозни основи. Бор също така популяризира някои идеи, които ще се превърнат в крайъгълните камъни на съвременната квантова теория.

Първият е ранния му опит да моделира атома. През 20-те години на миналия век чрез различни много експерименти учените са научили, че атомът е направен от тежко, плътно, положително заредено ядро, заобиколено от рояк малки, леки, отрицателно заредени електрони. Също така се знаеше, че тези атоми могат да абсорбират или излъчват лъчение само при много специфични енергии.

Бор поставя електроните "в орбита" около ядрото, като се въртят около това плътно ядро ​​като планети в слънчева система. В истинска слънчева система планетите могат да имат каквато орбита им хареса. Но в атома на Бор електроните са залепени на малки траектории и могат да имат само определени предварително определени орбитални разстояния. 

Като скача от една орбита на друга, атомът може да получава или излъчва радиация при специфични енергии. По този начин се кодира неговата квантова природа.

 

Квантова връзка

Но Бор добавя още един интересен момент. Има много потенциални начини за изграждане на квантов модел на атома - защо трябва да се използва този? Той открива, че когато електроните са в орбита много далеч от ядрото, тяхната квантова природа изчезва и атомът може да бъде отлично описан от класическия електромагнетизъм. Просто се мотаят две заредени частици.

Това е т.нар. Принцип на съответствието и аргументът на Бор е, че неговият модел на атома е най-добрият. Може да имате каквато си пожелаете квантова теория, но правилните са тези, които отстъпват място на класическата физика под някаква граница. В случая с неговия атом, когато електроните се отдалечават от ядрото.

Моделът на атома на Бор е непълен и по-късно е заменен от модела на валентния електронен слой, който е останал и до днес. Но неговият  Принцип на съответствието продължава да живее и той формира крайъгълен камък на всички квантови теории, които идват - насочваща светлина, която позволява на физиците да конструират и избират правилната математика, за да опишат субатомния свят.

Но Бор не спира дотук. Той твърди, че въпреки че този Принцип на съответствието позволява връзка между квантовия и класическия свят, тези два свята не са еднакви. 

Всичко идва по двойки

Приблизително по същото време, когато Бор е разгадавал всичко това, приятелят му Вернер Хайзенберг предлага своя известен Принцип на неопределеността. Опитайте се да измерите позицията на малка частица и в крайна сметка ще загубите информация за нейния импулс. Опитвайки се обратното - да определите импулса й и ще останете в неведение относно позицията й.

Бор взе тази идея и я реализира. Той разглежда Принципа на неопределеността на Хайзенберг като част от много по-голям аспект на квантовия свят - че всичко идва по двойки. Помислете за най-известната двойка в квантовия свят, вълната и частицата. В класическите системи нещо е или само вълна, или само частица. Може да се избере или едното, или другото, за да се класифицира някакво поведение. Но в квантовата механика тези две свойства са сдвоени - всичко е едновременно и частица, и вълна и винаги проявява свойствата и на двете.

imageХипотетично решение на вероятностната плътност за уравнението на Шрьодингер и класическия анализ. Кредит: applet-magic.com, Thayer Watkins, Silicon Valley & Tornado Alley

Освен това в основата си квантовите правила са основани на вероятности - квантовата механика средно възпроизвежда само класическата физика. Въз основа на тези два извода Бор твърди, че квантовата теория никога не може да обясни класическата физика. С други думи, атомите и други подобни работят по един набор от правила, а влаковете и хората работят по друг набор от правила. Те могат и трябва да бъдат свързани чрез Принципа на съответствието, но във всичко останало живеят отделни и паралелни светове.

Прав ли е Бор? Някои физици твърдят, че просто не сме работили достатъчно усилено и че наистина живеем в квантов свят и че можем да възпроизведем класическата физика на основата на чисто квантови правила. Други физици твърдят, че Бор вече го направиюл и не е нужно повече да говорим за това. Повечето просто са се задълбочили в математиката, без да се притесняват твърде много за това..

Категория: Забавление
Прочетен: 58 Коментари: 0 Гласове: -1
Последна промяна: 18.08.2021 16:31
  Д-р Пламен Димитров: Българското общество е кълбо от устойчив невротизъм
image  

В традицията на психодинамичния подход към съвременните човешки общности в социалната психология отдавна се прилагат методи на изследване на системната психодинамика в диагностиката на социалните процеси и често дисфункционалното, неефективно, невротично поведение на общностите, обществените институции и обществото като цяло. Прилагането им ми показва, че проблемните ситуации, напрежението и тревожността в психосоциалния климат на много социални групи и общности в България, техните контрапродуктивни модели на комуникация и отношения помежду им, а и много други често повтарящи се "социални смущения" имат своите ясни психодинамични интерпретации, свързани с работния термин "невротични общности".Осъзнавайки риска този текст да разтревожи или ядоса много хора, не мога да не споделя какво виждам ежедневно в обществено-политическото пространство на България - кълбо от устойчив невротизъм, казано накратко....

Не, не казвам, че хората, които съставляват общностите в едно общество като българското (а и всяко друго) са психично разстроени невротици и са психично болни, а че в обществения ни живот има достатъчно доказателства и примери за една устойчива невротична психодинамика, невротични симптоми и дори невротично развитие на междугруповите и обществените отношения, което определя типа повтарящи се във времето проблеми, с които общностите в България, а и българското общество като цяло, системно се сблъскват и борят в съществуването си. В диагностиката им за мен поне се открояват пет типа невротични тенденции, които – за съжаление, - не се осъзнават и дискутират достатъчно. За вас ще оставя да намерите примери за тях от ежедневието ни.

И така:

(1) Параноидните общности са групи, организации и общности, ръководени и доминирани от хора, които са свръхподозрителни към повечето други хора и групи в и извън собствената им общност. Поради това, че те са вътрешно убедени, че другите не им мислят доброто, заговорничат срещу тях, опитват се да ги изместят и детронират, злепоставят и подведат. Подобни "лидери" отделят невероятно много време, енергия и усилия на следенето, контрола, разузнаването, разследването и разобличването като практики в обществения живот. В параноидните общности с времето не само лидерите, но и всички останали се оказват невротично свръхангажирани с това да контролират, да реагират на предизвикателствата пред властта и авторитета, с които смятат, че разполагат и да се грижат с всички средства и сили за запазването и разширяването им. Така се достига до постоянни многопосочни обвинения, преследвания, репресивни и санкциониращи регулации и безкрайни разследвания вътре в общността и навсякъде в обществото. Формира се свръханалитична система за вземане на решения и анализа на реалните и възможни "заплахи" е централна тема и доминантна практика в общността и взаимодействието и с другите общности в обществото.

(2) Компулсивно-натрапчивите общности са този тип невротични социални групи и общности в обществото ни, които са превърнали с времето своите собствени ритуализирани и рутинни практики в централна движеща общността система. Тук почти цялото внимание в концентрирано върху конформизма, налагането и спазването на правила и норми. В общностите с компулсивно-натрапчива невроза се откриват някои прилики с параноидните общности доколкото и при двата типа общностна невроза се изграждат огромни официални и тайни системи за контрол – разбира се, в името на сигурността и спокойствието на хората и обществото. Разликата е в това, че в параноидната общност акцентът пада върху вътрешната система за контрол, следене и сигурност, докато в общностите с развита компулсивно-натрапчива невроза вниманието е преди всичко към въшния контрол и контрола на процесите и събитията в обществената среда на общността. Лидерите на този тип невротични общности са натрачиво свръхзагрижени за загубата на контрола, властта и авторитета си. Ето защо социалната йерархия и правилата в общността служат почти изцяло само за съхраняването и демонстрацията на статуса и полагащата им се власт.

(3) Истериоидните общности - много от тези общности са дръзки, импулсивни, артистични и невъздържани. Лидерите им редовно се предоверяват на интуицията, харизмата и чувствата си, а не на статистиката, изследванията и доказателствата от еталоните за добра практика. Поемането на рискове е спонтанно и е норма, а не въпрос на внимателна преценка и претегляне на аргументи "за" и "против", и диалог с другите. Тук отново има свръхконцентрация на власт, но лидерите, които нерядко имат нарцистични и истериодни черти и пориви към драматизъм, я използват, за да получат лично признание, внимание и адмирации или за да респектират като наложат личните си допускания, модели, хрумвания и "Его"-то си при формирането и развитието на организационните системи и процеси. Скоро не само водачите, но и други нарцистични и експресивни членове на общността инициират и/или блокират по свое усмотрение различни разнопосочни начинания, неглижират с лекота приоритетите, съгласуваността и ограниченията във фунционирането на общността и отношенията й с другите общности в обществото.

(4) В депресивните общности хората се чувстват безпомощни, неспособни и демотивирани да се опитат да променят потискащата и натъжаваща ги ситуация, в която се намират и да подобрят самоуважението и психосоциалния си статус. Водачите и членовете на тези общности живеят сякаш нищо не може да се направи, за да се промени хода на събитията и начина на действие на общността им. Практически липсва конструктивно поведение, активност, иновация, търсене на нови продуктивни решения в цялата общност или в преобладаващата част от членовете й. Изпълняват се рутинни, програмирани действия "по навик" като се прави "повече от същото" при нарастваща неудовлетвореност и усилващо се чувство за обреченост. Властват споделената в общността свръхбюрократизация и всеобхватен, понякога агресивен консерватизъм и единствено заплахите за оцеляването пораждат бързо потушавани с примитивни механизми за самозащита епизоди на тревожност и паника. Хората постоянно се чувстват обезвластени и отчуждени от случващото се в общността и обществото.

(5) Шизоидните общности подобно на депресивните страдат от "лидерски вакуум", но по свой много различен, фрагментиращ живота в общността начин. Техните представители не искат и не могат да се ангажират със себеосъзнаването и укрепването на общността, защото не им се влиза в трудни взаимодействия с другите в и извън нея. Тази норма на алиениращо социално поведение с времето става начин на живот и на другите в общността, които показват, че не са щастливи, но въпреки фрустрацията си не се нуждаят от останалите ("другите") около себе си. Хората са сякаш убедени, че нещата няма да се развиват благоприятно за тях каквото и да се опитат да направят и че околните само ще ги използват и нараняват, ако бъдат допуснати по-близо. Ето защо те се ангажират с фантазиране, бленуване и бягство от проверката на действителността, а не с действия и комуникация за справяне с трудностите и задачите пред общността. Мнозина използват положението си и различни манипулативни и защитни тактики за влияние с цел извличане на ползи и подаяния от обществото.

Все пак надежда има – тя е в социалните групи и общностите, в които симптомите на петте невротични тенденции описани по-горе не се наблюдават. А те са тези, в които в действие са реални механизми за осигуряване на едно по-широко, по-информирано и по-компетентно участие чрез овластяване на множество различни хора в управлението на живота и развитието на общността и обществото. В тези условия невротичните тенденции в междугруповите отношения и обществения живот се овладяват превантивно или при най-малките и ранни или спорадични признаци за дисфункционално социално поведение. И това си личи при наблюдение на всички системи и функции в обществото, но най-вече в диалогичните отношения между групите и общностите в обществото и в ангажирането на хората във вземането и реализацията на важни за обществото решения.

Последните две практики са ни изключително нужни, за да разплетем възела на невротичното си функциониране и развитие...

Категория: Забавление
Прочетен: 95 Коментари: 0 Гласове: -1
  Каква е връзката между въглеродния диоксид и работата на мозъка ни?
image  
Настоящата публикация разглежда взаимоотношението между увеличаването на количествата въглероден диоксид в атмосферата и правилното функциониране на мозъка ни. Когнитивните ни способности се влияят отрицателно от по-високите стойности на въглероден диоксид и това се потвърждава от редица изследвания.Изгарянето на изкопаеми горива влияе върху нашите когнитивни способности

Човешките дейности допринасят за повишаването на концентрациите на въглероден диоксид в атмосферата. Това увеличение достига безпрецедентни стойности в историята на човечеството. Изгарянето на изкопаеми горива води до повишаване на концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата. Тази дейност има редица последици за нас, като допринася за засилване на измененията в климата, а също и вреди на здравето ни, като замърсява атмосферния въздух. 

Антропогенният принос в измененията на климата може да бъде свързан с множество проявления, а последствията от тях са обезпокояващи. Например, така наречените горещи вълни водят до увеличаване на смъртността в районите, където се проявяват. Загубата на местообитания в крайбрежните територии също не бива да бъде пренебрегвана. Разтопяването на ледените маси допринася също за повишаването на нивото на Световния океан. Особено опасно е въздействието на въглеродния диоксид върху соленоводните екосистеми. При навлизането си на повърхността на океана, преминава през химични реакции, водещи до понижаване на нивото на pH или до увеличаване на киселинността на водата. Високата киселинност пречи на организми с по-тясна екологична пластичност като коралите, които не са в състояние да изграждат своите скелети.

imageФигура 1. Изгаряне на изкопаеми горива (Източник, автор Petr Stefek)

Съществува и едно неглижирано до този момент последствие от въздействието на повишените концентрации на въглероден диоксид за хората в частност. Става въпрос за правилното ни развитие и функциониране по отношение на познавателната ни способност, известна още като когнитивност. Това не е първата подобна публикация, като тук може да бъдат посочени още няколко публикации на различни учени по света. Те са концентрирани върху това как увеличените количества въглероден диоксид влияят на развиващия се мозък и експерименталните им методологии са насочени към училищната среда. Въздействието не се ограничава само до класните стаи, но и в други помещения, където обикновено вентилацията е слаба, каквито са множество от съвременните офиси. Изследванията в училищна обстановка ясно свидетелстват за намаляване на концентрацията, значително ограничаване на вниманието, както и на способността на учениците да запаметяват информация. 

Защо се получава това?

Високите концентрации на въглероден диоксид водят до ограничаване на възможностите за трансфер на газове в нашия организъм и увеличени количества на този газ в алвеолите на белите дробове. Въглеродният диоксид в последствие се пренася чрез кръвта, която достига до мозъка ни. Двустранната връзка: високо съдържание на въглероден диоксид, достигащ до мозъка и ниски стойности на кислорода, е критична за правилното му функциониране. При подобни ситуации се наблюдава понижена възбудимост на мозъка. Освен това се отчита повишаване на степента на сънливост у нас, както и увеличени нива на раздразнителност, които заедно водят до нанасяне на вреди върху когнитивната ни функция. В изследване, касаещо гризачи, като плъховете, се потвърждават горепосочените следствия. Дори лекото увеличаване на концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата може да доведе до ацидоза (увеличаване на киселинността) при хората, а последствия от нея са безпокойство, обърканост и сънливост.

В отговор на това, което критиците биха заявили, че въглеродният диоксид в затворените помещения идва от газообмена, който се осъществява при дишането ни, трябва да се посочи, че това е само един от източниците му. Стаите не са изолирано пространство и външният въздух също влиза в тях  дали през процепи, вентилационни отвори или по друг начин. Когато вътрешните помещения не са пренаселени, тогава нивата на въглероден диоксид са близки до външните условия. Съществуват изследвания, насочени към така наречените градски куполи с въглероден диоксид. Понятието произлиза от близостта до източниците на емисии, сред които на предно място се нарежда изгарянето на изкопаеми горива. В проучване, проведено в Балтимор за период от половин десетилетие, се доказва увеличение на концентрациите на въглероден диоксид с 66 ppm (части на милион). Това е изолиран пример, но той е достатъчно показателен. 

Как постоянно нарастващият мащаб на концентрациите на въглероден диоксид в световен мащаб ще повлияе на когнитивните ни функции? Предстои да разберем. Въпросът е, че отделни научни проучвания, независимо едно от друго, показват сходни притеснителни резултати. Несигурното бъдеще на обществото по отношение на достъпа до енергия вероятно ще продължи да дава своето отражение върху увеличението на нивата на този газ, като следствие от постоянното изгаряне на изкопаеми горива. Сигурно е, че ние ще продължим да сме все така зависими от източниците на енергия, а докато те продължават да бъдат бъдат базирани на освобождаване на въглерод в атмосферата, ще се наблюдават редица следствия от този процес.

Какви са прогнозите?

Известни са различни прогнози за увеличаването на концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата, представени в няколко сценария, които са известни като (RCP2.6, RCP4.5, RCP6 и RCP8.5). Във всяка от тези прогнози се борави с евентуално увеличение на количествата въглероден диоксид до края на настоящото столетие, като стойностите се увеличават във възходящ ред, достигайки 960 ppm в последния сценарий. Разбира се, това са само прогнози и няма сериозен учен, който да посочи коя точно ще се реализира, но въпреки това, тези очаквания са факт.

Прогнозите за бъдещото въздействие на измененията в химичния състав на въздуха върху нашия мозък са сложно начинание. Също толкова амбициозно е да се определя взаимоотношението на наличния въглероден диоксид в помещенията и какъв процент от него е с външен произход. Ясно е, обаче, че изгарянето на изкопаеми горива допринася за увеличението на тези стойности. Математическите изчисления доказват, че концентрацията на въглероден диоксид вътре в училища, университети и офис сгради винаги е поне толкова висока, колкото и в атмосферата. Обяснението за това се корени в постоянния газообмен, който съществува между вътрешната и външната среда. Ако всеки ученик допринася с 0.004 л/сек при външна концентрация от 477 ppm (поради увеличението с 66 ppm от цитираното по-горе издание), тогава в учебните помещения концентрацията би се равнявала на 877 ppm. Тези стойности са очаквани при едно нормално проветряване на помещенията, в които се извършват обучителните дейности. Често се случва обаче да няма добра вентилираност вътре, което се очаква да доведе до още по-високи концентрации на въглероден диоксид.

При наличието на бъдещи прогнози за увеличаване на стойностите на този газ в атмосферата в редица публикации на IPCC, авторите на публикация, изследваща именно въздействието му върху когнитивните способности на хората в САЩ, получават обезпокоителни резултатите, които са показани на фигура 2.

imageФигура 2. Моделиране на ефекта от антропогенни емисии върху познавателните способности.

В отделните подточки се разглежда взаимоотношението между концентрациите при отделните RCP-сценарии (със син и червен цвят) и съотношението с функционирането на мозъка. Освен това имаме данни за вътрешната концентрация, както и отношение между основни и комплексни взаимодействия на мисленето. При увеличаване на концентрациите, съгласно сценарии RCP8.5, се забелязва намаление с 25% на способността за правилно вземане на решения от хората при задачи с основен характер и до 50% намаление на способностите при по-комплексни проблеми през 2100 година, в сравнение с днес. Това е преодолим проблем, ако наблюдаваме RCP4.5 – сценария, който е обсъждан като постижим на конференцията за климата в Париж. 

В сравнение с данните за концентрациите на въглероден диоксид от времето на Индустриалната революция се наблюдава намаление на когнитивните ни способности с 8% или дори 13%, ако градският купол с въглероден диоксид е изцяло следствие от антропогенната дейност. Все пак – в интерес на научната истина, трябва да бъде отбелязано, че нашият коефициент на интелигентност не е по-нисък в сравнение със споменатия период, а напротив, но това се дължи на други фактори, като образование, начин на хранене и технологии.

Известен факт е, че строителният сектор в САЩ допринася много за увеличването на емисиите от въглероден диоксид в страната. За 2015 година стойностите на въглероден диоксид от изгаряне на изкопаеми горива, свързано с потребностите на сградите, допринасят за 8.6% от общото количество парникови емисии, а на строителния сектор на отоплението, вентилацията и охлаждането се падат 38% от емисиите.        

В заключение може да бъде посочено, че изгарянето на изкопаеми горива ще продължава да отделя в атмосферата значителни количества въглероден диоксид, а това няма как да не окаже въздействие върху нашите когнитивни функции. Въглеродният диоксид доказано представлява парников газ, чието въздействие върху нас очевидно не се ограничава само до това последствие. Сградите, в които живеем, обучаваме се и работим, не са изолирани пространства и в тях постоянно постъпва въздух отвън по един или друг начин. Добавен към увеличените стойности от издишания от нас въглероден диоксид, той оказва крайно негативно въздействие върху нашите познавателни способности. Множеството изследвания по темата, свързани с прогнозиране на количествата въглероден диоксид в атмосферата, подкрепени от изгарянето на изкопаеми горива, са причина за нашето безпокойство по тази тема. Налага се да направим необходимото и да вземем правилните решения, свързани с ограничаването на въглеродните емисии, за да не сме изправени пред угрозата да се справяме с последствията.

Източник: Каква е връзката между въглеродния диоксид и работата на мозъка ни?, Климатека

Авторът Борислав Григоров е главен асистент съм в ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски”. Завършил съм бакалавър „География и биология“ към Биологическия факултет на СУ, магистърската програма „Физическа география и ландшафтна екология“ и докторантура в катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в СУ. Автор и съавтор съм в над 20 научни статии, публикувани в български и международни издания и съм представял доклади в страната и в чужбина.

Категория: Забавление
Прочетен: 77 Коментари: 0 Гласове: -1
  Отиде си легендата Илия Чубриков
image Снимка: СБА

На 85-годишна възраст си отиде легендата на българския мотоциклетен и автомобилен спорт Илия Чубриков. Един от най-видните автомобилни пилоти, състезател и треньор по мотоциклетизъм угасна след продължително боледуване.

Илия Чубриков е роден на 8 януари 1935 г. в град Габрово. Занимава се със спорт от най-ранна възраст, а на сърцето му са моторните спортове - на две и четири колела. През 1956 година участва в 6-дневното състезание в баварския град Гармиш-Партенкирхен, където се класира на първо място. Тази надпревара се е смятала за неофициално световно първенство.

Печели многократно титлата на България по мотокрос. Когато триумфира първи на мотокорса на връх Шипка, зрителите го носят на ръце. Това става пред очите на над 100 000 зрители. Илия Чубриков е един от хората, които разработват мотоциклета Балкан и се състезават с него.

image

През 1967 г. Илия и брат му Кольо Чубриков като навигатор стартират в известното в миналото Рали Трансбалкания, което се провежда на територията на три държави – България, Югославия и Румъния, със състезателен автомобил Булгар Рено 8, с обем на двигателя 1150 смі, като екипажът печели победа в клас до 1400 смі. Това е първото участие на Чубриков в автомобилна надпревари и той я печели въпреки конкуренцията.

Илия Чубриков е първият българин, победител в рали „Златни пясъци“ (сега Рали България) с хитовия по това време автомобил Рено Алпин 1600, през 1971 г. Той е първият българин, стартирал в рали Монте Карло през 1969 г.
След това става пилот на Renault за България и кара различни модификации – 12 Gordini, 17 Gordini, 5 Alpine, Renault 5 Тurbo. Става част от екипа на тютюневия концерн Rothmans през 1983 г.

Освен призови места в рали „Златни Пясъци“, побеждава в международните „Хеброс“ (1976, 1977 и 1983) и „Вида“ (1971, 1976 и 1983) у нас, турското „Гюнайдън“ (1978, 1981, 1983), „Руска зима“ (1974), „Татри“ и др. р (Турция). Чубриков завършва 5-и в европейския шампионат, първият българин с приоритет А на ФИА, печели шампионата „Мир и дружба“, на тогавашните соцстрани. Приключва своята състезателна кариера като европейски шампион на планинско с Peugeot 205 T16.

image

Един от най-големите успехи на Илия Чубриков е победа в Обиколката на Средиземно море през 1978 г., заедно с Калчо Хинов със серийна 1300-кубикова Лада 2101. Състезанието е с дължина 13 500 км. На следващата година пак същият дует и със същата Лада е втори.

В дългогодишната си кариера Чубриков има много победи както в националния рали шампионат, така и престижни класирания в международни състезания. След оттеглянето си от автомобилния спорт Чубриков продължаваше да бъде пример за подражание на много млади пилоти.

Изказваме искрени съболезнования на семейството на легендата и обещаваме никога да не забравим него и делото му!

 

Категория: Забавление
Прочетен: 371 Коментари: 0 Гласове: 0
  На крачка ли сме от достигането на безсмъртие? НАУКА OFFNEWS | ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 14 юли 2020 в 16:00 133910 image  

Знаете ли, че „Международната класификация на болестите” добавя официално стареенето като призната болест. Много хора и учени са съгласни с това. На всички им е по-удобно да са съгласни. Защо? Една от причините е, че стареенето е предвестник на смъртта...

През XXI век хората вероятно ще направят сериозен опит да постигнат безсмъртие. „Правото на живот” е най-фундаменталната човешка ценност. Тъй като смъртта очевидно нарушава това право, смъртта е престъпление срещу човечеството и ние трябва да водим война срещу нея.

Напоследък някои учени и философи (за сега малцина, но броят им нараства) все по-открито заявяват, че приоритетният проект на съвременната наука е да победи смъртта и да дари хората с вечна младост.

Как точно умират хората и защо?

В средновековните легенди Смъртта е фигура, загърната в черно наметало, с качулка на главата, която държи в ръка голяма коса.

„Тръгвай с мен!"
Човекът се моли: „Не, моля те! Почакай година, месец, ден!“
Но зловещата фигура изсъсква: „Не! Тръгвай ВЕДНАГА!“
И ние умираме.

Всъщност хората не умират, защото някаква фигура с черно наметало ги потупва по рамото, нито защото Бог е наредил така, нито защото смъртта е важна част от някакъв космичен замисъл. Хората винаги умират в резултат на техническа неизправност. Сърцето престава да изтласква кръв. Централната артерия се запушва. Ракови клетки се размножават в черния дроб. Вируси нахлуват в белите дробове.

И какви са причините за тези технически проблеми? Други технически проблеми. Сърцето престава да изтласква кръв, защото до сърдечния мускул не достига достатъчно кислород. Раковите клетки се разпространяват, защото някаква случайна генетична мутация е пренаписала техния код. Вирусите се настаняват в белите ми дробове, защото някой е кихнал в метрото. В това няма никаква метафизика. Това са все технически проблеми.

А всеки технически проблем има техническо решение. Не е необходимо да чакаме Второто пришествие, за да надвием смъртта. За това са достатъчни неколцина чудаци в някоя лаборатория.

Дори когато хората умират в ураган, катастрофа или война, ние обикновено приемаме това като техническа грешка, която е можело и е трябвало да бъде предотвратена.

Мнозинството от изследователите, лекарите и учените все още избягват да говорят за безсмъртие и твърдят, че се опитват да преодолеят този или онзи конкретен проблем. Но тъй като старостта и смъртта винаги са резултат от конкретен проблем, лекарите и учените никога няма да спрат и да кажат: „Дотук, и нито крачка напред. Преборихме се с туберкулозата и с рака, но пръста си няма да помръднем срещу болестта на Алцхаймер. Нека хората продължат да умират от нея.“

Всеобщата декларация за правата на човека не казва, че хората имат „право на живот до деветдесетгодишна възраст“. Тя казва, че всеки човек има „право на живот“, и толкоз.

Това право няма дата на годност.

Затова напоследък някои учени и философи (за сега малцина, но броят им нараства) все по-открито заявяват, че приоритетният проект на съвременната наука е да победи смъртта и да дари хората с вечна младост.

Изтъкнати представители на тази тенденция са геронтологът Обри де Грей и Рей Кърцуайл, енциклопедист и изобретател (отличен през 1999 г. с американската Национална награда за технология и иновации). През 2012 г. Кърцуайл е назначен за технически директор на „Гугъл“ а година по-късно „Гугъл“ създава дъщерна компания, наречена „Калико“, чиято официална мисия е „да реши проблема със смъртта“. През 2009 г. „Гугъл“ назначава друг поддръжник на идеята за безсмъртието - Бил Марис - за шеф на инвестиционния фонд „Гугъл Венчърс“. В интервю от януари 2015 г. Марис казва: „Ако днес ме попитате възможно ли е човек да доживее до 500 години, отговорът е – да.“

Марис подплътява смелите си твърдения с много пари. „Гугъл Венчърс“ инвестира 36% от своя капитал от 2 милиарда долара в иновативни биотехнологични компании, включително в няколко амбициозни проекта за удължаване на живота.

Шеметният напредък в области като генното инженерство, регенеративната медицина и нанотехнологиите е повод за все по-оптимистични пророчества. Според някои експерти човечеството ще преодолее смъртта през 2200 г., според други – през 2100 г.

Кърцуайл и Де Грей са дори още по-самоуверени. Те твърдят, че всеки, който притежава здраво тяло и тлъста банкова сметка, през 2050 г. ще има сериозен шанс да постигне безсмъртие, като всяко десетилетие надхитря смъртта. Според Кърцуайл и Де Грей веднъж на всеки десетина години ние ще се отправяме към болниците, където ще ни подлагат на ремонтни процедури, които не само ще лекуват заболяванията ни, но ще регенерират умиращите тъкани и ще актуализират ръцете, очите и умовете ни. Преди да дойде време за следващия „ремонт“, лекарите ще са изнамерили куп нови лекарства, подобрения и приспособления. Ако Кърцуайл и Де Грей са прави, може би край вас по улицата вече крачат неколцина безсмъртни - поне ако улицата, по която вървите, е Уолстрийт или Пето Авеню.

Всъщност те ще са по-скоро несмъртни, отколкото безсмъртни. За разлика от Бог, бъдещи свръхчовеци все така ще загиват във войни или злополуки и нищо няма да е в състояние да ги върне от онзи свят. За разлика от простосмъртните обаче, техният живот няма да има дата на годност. Стига някоя бомба да не ги разкъса на парчета и да не ги прегази камион, те ще могат да живеят вечно. А това вероятно ще ги направи най- боязливите хора, откакто свят светува. Ние, простосмъртните, всеки ден излагаме живота си на риск, защото знаем, че така или иначе той рано или късно ще свърши. Изкачваме върхове в Хималаите, плуваме в морето и правим още много опасни неща - прекосяваме улицата например или вечеряме в ресторант. Но ако вярва, че може да живее вечно, човек не би бил луд така да проиграе безсмъртието си.

Следователно може би ще е по-добре да започнем с по-скромни цели, например да удвоим продължителността на живота? През XX в. ние почти удвоихме продължителността на живота от 40 на 70 години, следователно в XXI в. би трябвало поне да можем отново да я удвоим до 150.

Един австралийски биолог, сега професор в Харвард, казва че е напълно възможно вече. Дейвид Синклер десетки години се бори със стареенето, като той също споделя, че за него това е болест, която може да бъде победена.

В последните години той и екипа му откриват, че с годините способността на организма да произвежда така необходимата енергия (NAD+) за правилно функциониране на клетките стремглаво намалява. При задълбочени изследвания, молекулата NMN (никотинамид мононуклеотид) изпъква със способността да поддържа тези нива, с което, при правилно дозиране, забавя биологичното стареене при бозайници. Съединението е обект на невиждан интерес от редица изследователски лаборатории по целия свят, където брилянтни умове се опитват да намерят пълния потенциал на допълнителния прием на NMN. Освен бъдещето на препарата, в борбата със стареенето името му се спряга и в превенцията на дегенеративни, старчески заболявания като Алцхаймер, артрит, деменция, намалена инсулинова чувствителност, старческото затлъстяване и спада на когнитивните способности.

Може би ще има и скептици, които ще кажат, че това е много трудно постижимо и няма да се намерят достатъчно желаещи за работа в тази посока, но почакайте да видите на какво са способни застаряващите магнати и повехналите холивудски звезди, стига да решат, че еликсирът на живота е на една ръка разстояние. Ако и когато науката постигне значителен напредък във войната срещу смъртта, истинската битка ще се пренесе от лабораториите в парламентите, съдилищата и по улиците. Когато се увенчаят с успех, научните постижения ще разпалят ожесточени политически конфликти. Войните и стълкновенията от миналото може би ще се окажат жалка прелюдия на истинската битка, която ни предстои: битката за вечна младост.


В публикацията са използвани материали от книгата на Ювал Ноа Харари “Homo Deus - Кратка история на бъдещето”, предоставена за българските читатели от издателство Изток - Запад.

Категория: Забавление
Прочетен: 60 Коментари: 0 Гласове: -1
  Парадоксът на Джевънс и въглеродната неутралност КЛИМАТЕКА56021image   

Все по-ефективните технологии, оказва се, не намаляват глобалния разход на ресурси и енергия. Точно обратното. Този противен на привидната логика и сетивата ни “парадокс” е познат отдавна и въпреки това продължава да бъде причина за стратегически грешки с последствия върху природата и климата, културата и качеството ни на живот.

Автомобилите стават все по-икономични, технологиите за производство на енергия от слънце и вятър – по-ефикасни, а електроуредите се продават с все повече плюсове след онова “А”, гарантиращо висок клас на енергийна ефективност. Въпреки това светът консумира все повече енергия и ресурси, а концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата върви нагоре. През 1990 година тя е около 350 части на милион (ppm), през 2015 г. за първи път прехвърля 400 ppm, а през април 2021 г. вече достига 418 ppm. 

Защо въпреки глобалния стремеж за овладяване на въглеродната зависимост и въпреки все по-умните и ефикасни технологии, данните продължават да показват, че натрупваме все повече СО2 в атмосферата? Къде са “слепите петна”, заради които вместо по траекторията на климатичната неутралност, все се оказваме обратно по пътя на въглеродната зависимост? Вероятно отговорите на този въпрос сочат в една посока – към консуматорското поведение, с всички негови трудни за предвиждане и понякога парадоксални въздействия върху глобалната система. Това, че по-ефективната употреба на един ресурс не намалява общата му консумация е парадокс. При това известен отдавна. 

В зората на Индустриалната революция се смятало, че изобретяването на по-ефикасни парни машини ще спести въглища. Като наблюдава бурното развитие на технологиите от онова време обаче, британският икономист Уилям Стенли Джевънс установява, че след подобренията в мощността и икономичността на парната машина, въведени от Джеймс Ват, консумацията на въглища всъщност значително нараства. Така в книгата си от далечната 1866 г., Джевънс описва процеса, при който по-ефикасното горене първоначално води до спестяване на ресурс, от което цената на ресурса пада. Понижената цена и увеличената мощност обаче привличат нови потребители, а с това общата консумация се вдига до първоначалните размери и дори над тях. Това явление става известно като „Парадоксът на Джевънс”. Среща се също като rebound effect (ефект на отскачането). 

image

Фигура 1: Новото поколение парна машина, създадена от Джеймс Ват, която консумира наполовина по-малко въглища от по-старите модели. Ролята на Ват в Индустриалната революция е толкова голяма, че с името му до днес обозначаваме единицата за мощност (W).

Джевънс намира явлението за притеснително. Смята, че консуматорското поведение, водено от най-малкото съпротивление на ниската цена, ще доведе бързо до изчерпване на въглищните запаси на страната. Като решение предлага налагане на рестриктивни политики, квоти, лимит на износа и ограничения за консумацията на въглища. „Да оставим търговията да продължава докато ресурсът на цивилизацията отслабне и се изчерпи, е все едно да убием гъската, за да вземем златното яйце” – казва той.

Въглищата обаче така и не свършват, а вниманието се насочва отново към Парадокса на Джевънс чак с петролната криза от 70-те години на ХХ век, когато суровината рязко поскъпва, заради наложеното ембарго от страните износителки на петрол. Автомобилната индустрия бързо се преориентира към производство на по-икономични автомобили, но в дългосрочен план – парадоксално – това не води до спад в потреблението на петрол. Точно обратното. 

Като стъпват на наблюденията на Джевънс и на събитията от 70-те, икономистите Даниел Хаззум и Леонард Брукс обобщават явлението по следния начин:

„Печалбата от енергийната ефективност води до увеличаване на консумацията на енергия по две направления: като прави енергията по-евтина на фона на други вложения, и като ускорява икономическия растеж, водещ със себе си по-висока консумация на енергия.”

Ако се огледаме ще открием Парадокса на Джевънс навсякъде

Да вземем гражданската авиация. С всеки следващ модел самолетите стават все по-икономични. От 1968 до 2014 г. консумацията на гориво при новопроизведените самолети е спаднало с около 45%. С други думи, всяка година технологиите напредват, а полетите стават по-икономични средно с около 1,3%. Въпреки това общото количество на генерираните въглеродни емисии от авиоиндустрията не спада, а расте. Увеличило се е приблизително четири пъти за периода, като тенденцията е до 2050 г. емисиите допълнително да се утроят. Така въпреки все по-високата ефикасност на полетите, ако световната авиация днес беше държава, тя щеше да емитира повече СО2 от Германия и да се нареди на шесто място в света сред най-големите замърсители. Вместо да спести керосин, ефикасността свали себестойността на полетите и доведе до бум на нискобюджетните компании. Ако планираме отрано, сега можем да летим от София до Амстердам на цена, сходна с тази на автобусен билет до Търново. Така все повече хора се понасят към небето, където авиокомпании оставят все повече въглероден отпечатък.

Подобна е ситуацията и с глобалното потребление на електричество. 

image

Фигура 2. Нискотарифните авиокомпании завземат все по-голям дял от пазара, а полетите са все по-достъпни.

Въпреки все по-икономичните електроуреди и енергоефективна индустрия, потреблението расте.

Стандартна електрическа крушка днес, например, консумира около 10 пъти по-малко ток от крушката преди 20-тина години. Спестеният ресурс обаче прави осветлението пренебрежимо евтино – нуждата да пестим от него е изчерпана. Градовете днес могат да си позволят ярко греещи в нощта сгради, осветени пътища и магистрали, а ние се “радваме” на денонощно битово осветление и все повече присветващи и мигащи предмети вкъщи. 

Да погледнем и към пластмасата

преди 50-те години на ХХ век, ранните разновидности на този впечатляващ нов материал навлизат бавно в ежедневието на хората. Третират се с внимание и уважение – като нещо скъпо и луксозно. Иновациите и масовото производство с времето свалят драстично цената и днес пластмасата е най-големият видим замърсител на планетата. Изглежда парадоксално, но всеобхватните системи за разделно събиране и все по-качествените технологии за сепариране и рециклиране, очевидно не водят до спад в производството на нова пластмаса. Всъщност, по-малко от 10% от цялото произведено до днес количество на пластмаса е било рециклирано. Производството расте,  а за да си представим с какви темпове се случва това, е достатъчно да споменем, че повече от половината от цялата пластмаса, съществувала някога, е произведена след 2000 година.

Идеята за ефективно рециклиране обаче успокоява потребителя и той е по-склонен да не променя потребителските си навици. Да, малка част от полимерите се връщат обратно в производството, но тази доза “ефикасност” в процеса сякаш освобождава ресурс, който “отскача” обратно в производство на още и още пластмаса, с която в крайна сметка нито човекът, нито екосистемите успяват да се справят. 

Подобен е и капанът с изгарянето на отпадъци. 

Отпадъкът се унищожава завинаги, от изгарянето му се произвежда електричество и топлоенергия, а жителите на големия град отново живеят начисто – на пръв поглед звучи отлично, но Парадоксът на Джевънс предопределя съвсем различен краен резултат на тази идилия. Изграждането на инсинератор (като планирания в близост до центъра на София, например) е скъпа инвестиция и за да се изплати, е нужно инсталацията да функционира на пълен капацитет. Това обезсмисля инвестициите в рециклирането, както и ограничаването на употребата на опаковки и стоки за еднократна употреба. Напротив, колкото повече боклук се произвежда, толкова по-печеливш ще е инсинераторът. А изгарянето на пълен капацитет понякога означава и внос отвън. Така големият град може да поразчисти малко сметищата си и тези на съседните градове, но само, за да ги изпари във въздуха, който дишаме. Не само, че от първия проблем се е създал нов, но и първият не се решава, а напротив – генерираме повече боклук.

Ефектът на “отскачането” прозира и зад уличните задръствания. Повече и по-широки пътища, оказва се, не водят до по-малко задръствания. Напротив. Те мотивират все повече хора да се преориентират към автомобил. С това необходимостта от още пътища отново нараства, постепенно държавните инвестиции за инфраструктура се насочват приоритетно в тази посока, а това отнема финансиране от алтернативите като градски транспорт, ЖП транспорт и велоалеи. Докато не се стигне до ситуация на пълна зависимост от повече и повече автомобилна инфраструктура, с всичките тежести от това за градския бюджет, за природата и климата, за здравето, за качеството на живот, дори за културата на общностите. 

По тази тема са изведени и други по-конкретни идеи, като Парадоксът на Даунс-Томсън например. Според него подобрения в пътната мрежа няма да намалят трафика, а ще го влошат, ще направят градския транспорт по-бавен, по-неудобен или ще доведат до орязване на неговото финансиране. От десетилетия подобни наблюдения се вземат под внимание при градското планиране в редица държави, а резултатите от това се измерват в по-чисти и удобни градове, в по-здрави и щастливи граждани.

Търсенето на най-краткия път до дома, най-ниската цена или най-удобната опаковка е естествен рефлекс. Всяко живо същество, съзнателно или не, реагира най-напред на позитивните или негативните стимули от средата. Такава е еволюционната основа на човешкия вид. Разумът, осмислянето, превантивните действия – тези неща идват доста по-късно и трудно се конкурират със силата на изначалните импулси. Така Парадоксът на Джевънс и всички негови производни разглеждат значението на човешкото поведение – фактически, а не пожелателно. Пита се, следователно: 

Какви са възможните решения по пътя към въглеродна неутралност и къде е мястото на Джевънс? 

Капан ли са парадоксите на човешкото поведение или всъщност могат да ни помогнат да излезем от климатичната криза? Какви решения можем да вземем, включвайки този парадокс в уравнението? 

Ето няколко възможни посоки:

  1. Продължаваме да се правим, че Парадоксът на Джевънс не съществува. Всъщност, практиките за държавното субсидиране на изкопаемите горива или пък градското планиране, което води до по-големи задръствания са пример, че взимащите решения най-вероятно дори не са чували за Джевънс. Макар и все още широко “предпочитан”, вариантът на затворените очи трябва да се измести от работещи решения. 
  2. Можем и да използваме Парадокса, за да извиним бездействието си? Отказваме се от търсенето на ефикасност и ефективност, защото накрая всичко и без друго ще свърши зле. Пораженческото мислене обаче е път без изход. Не можем да отричаме напредъка, нито да се борим с еволюцията. Търсенето на повече ефикасност винаги ще е необходимо, но ако искаме да предотвратим най-мрачните климатични сценарии, няма да е достатъчно. Стратегическото развитие, градското планиране и дори ежедневните ни навици трябва да станат функция не само от търсенето на ефикасност и на по-кратък път, но и да се фокусират върху целта “въглеродна неутралност”. Това става с политика, с комуникация и с по-добро разбиране на начините, по които индивидуалното поведение влияе върху цялата система.
  3. Прилагаме ограничения, квоти, акцизи и рестриктивни политики, както самият Джевънс предлага в книгата си от 1866 г. Забраната на някои пластмасови продукти за еднократна употреба е пример за такъв подход, но колко ще е ефективно и ще последва ли първия в историята спад в общото производство на изделия от пластмаса – предстои да видим. Рестрикциите обаче не винаги работят. Данъците, акцизите и сезонното поскъпване на бензина, например, досега не са довели до намаляване на неговото търсене.
  4. Вместо да се правим, че не съществува или да се чудим как да го заобиколим, можем да използваме Парадокса в полза на въглеродната неутралност. И примерите за това не са малко.
Нидерландия днес е оплетена от велоалеи, които свързват цялата страна. 

През 50-те и 60-те години на ХХ век обаче страната е съвсем различна. Завладяна от автомобили, строят се нови пътища, отнемат се зелени площи, а колелото бързо се превръща в реликва. Мръсният въздух и поредица от автомобилни инциденти с пострадали деца обаче активизират обществеността. Промяната започва с писма, петиции, чертане на нелегални велоалеи по улиците, после демонстрации, дори сблъсъци с полицията. Категоричната политическа промяна обаче идва с ембаргото от 70-те години и с увеличението на цените на петрола, което направило следващите поколения автомобили по-икономични. Нидерландия обаче поема по друг път, който също следва логиката на Джевънс. Започва масово да инвестира във вело инфраструктура, все повече хора оставят колите и се качват на велосипеди – просто защото така стигат по-бързо и лесно, до където трябва. Така нуждата за още вело инфраструктура нараства, инвестициите в нея – също и кръгът се завърта отново.  

Днес в градовете на най-гъсто населената страна в Европа придвижването с велосипед е най-бързият и ефективен начин на транспорт, а отпечатъкът от него върху околната среда е нулев. Претоварването в час пик е факт, но велосипедният трафик е несравнимо по-гъвкав от автомобилния. Нежеланият участник в движението сега е автомобилът. Притежанието му става все по-скъпо, нерентабилно, а и неефикасно. Общините инвестират в нови и нови велоалеи, вело мостове и дори тунели – инвестиции, които са в пъти по-минимални от техните еквиваленти за автомобили. Днес близо 40% от всички пътувания в страната се извършват с велосипед, срещу 2% в Лондон. Като резултат, въздухът е значително по-чист, градът е зелен, а холандците са сред най-здравите европейци. 

Друг пример за нисковъглеродно развитие с ефекта на “отскачането” е на път да се случи във Великобритания. В последните години там се наблюдава една “тиха революция” на магазините без опаковки. Хората свикват да ходят на пазар с платнени торбички и с кутии и бутилки за многократна употреба. “Нормализирането” на тази нова индустрия не само ще свали цените за дистрибуция, но в определен момент би довело и до покачване на цените на опакованите стоки и еднократните пластмасови продукти, които именно Парадоксът на Джевънс в момента превръща в привидно “безплатни”. 

Тук трябва да напомним, че преди време и в България системата за опаковките се намираше в доста по-екологичния край на махалото. Почти всички стъклени опаковки подлежаха на повторна употреба, хартиените се изкупуваха, а пластмасови почти нямаше. Когато една такава система е приложена широко, разходите за нея са по-малки, а печалбата от повишената ефикасност “отскача” обратно в разширяване на същата система. Макар и преди няколко десетилетия основната мотивация да беше недостигът на ресурси, то потенциалните ефекти от промяната в климата днес имат не по-малък потенциал да мотивират ново поведение и въвеждане на системи, различни от настоящите.

Парадоксът на Джевънс не е капан, в който ефикасността се ползва за примамка. Това е просто обективният начин, по който човешкото поведение си взаимодейства с голямата система. Необходимо е като общество да познаваме тези механизми и да разширяваме зоната си на видимост по пътя към въглеродна неутралност.

В публикацията са използвани материали от:  

Категория: Забавление
Прочетен: 201 Коментари: 0 Гласове: -1
Последна промяна: 18.08.2021 16:04
    Kолко километра изминахте днес? 25 532 242 560 км
image 

Въпрос: колко километра изминахте днес?

В зависимост от ежедневната ви работа, отговорът ще бъде няколко километра или десетки километри. А професионалните шофьор или пилоти, ще натрупат няколкостотин или няколко хиляди километра. Но нищо повече.

Това, което повечето хора забравят, е, че изминават не само тези километри, но и още много, возейки се с Майката Земя. Защото тя не стои неподвижно във Вселената. Има цял списък с движения, с които Земята извършва и които ни гарантират, че всеки път пътуваме много повече километри, отколкото подозираме на пръв поглед:

На първо място Земята се върти. Ако сте на Северния или Южния полюс, това не води до допълнителни километри, но ако живеете на екватора, ще покриете повече от 40 000 км допълнително на ден. Това не е нищо.

Земята се върти около Слънцето, една обиколка годишно. Скоростта й е около 29 км в секунда, или 2505 600 км на ден. Пак не е кой знае какво.

Цялата Слънчева система обикаля около центъра на Млечния път. Изглежда, че това става доста бързо: не по-малко от 322 км в секунда или около 27 820 800 км на ден. Отново разстояние, може да не впечатли всеки.

Но това не е всичко. В рамките на локалния куп галактики, в който участват Млечният път и галактиката Андромеда, също се извършват някои движения, предизвикани от гравитацията. Със скорост от около 130 км в секунда споменатите галактики се насочват една към друга и това произвежда ежедневно движение от около 11 322 000 км. 

Това ли всичко? Не разбира се, че не. Защото цялата тази локална група галактики не стои неподвижно във Вселената. Не, някъде във Вселената мега-голям суперклъстер на галактики, наречен Големият Атрактор, е скрит в съзвездието Хидра. И той също ни привлича, защото със скорост 600 км в секунда вече сме на път към този суперклъстер, заедно с местната група. С други думи, 51 840 000 км за 24 часа. Невероятно.

И накрая, съществува движение, причинено от разширяването на Вселената. Скоростта, с която се отдалечаваме от всяка точка на Вселената, е около 300 км в секунда, така че стават 25 920 000 км на ден.

Освен въртенето около оста на Земята, което зависи от нашето положение на Земята, всички други скорости са еднакви за всички на нашата планета.

Категория: Забавление
Прочетен: 76 Коментари: 0 Гласове: -1
Последна промяна: 18.08.2021 15:58
  Бургаската Клеопатра вече си има своя Цеза Share

image

В Бургас котките са на почит, почти като кравите в Индия. Затова може би не е случайност, че само тук можете да видите единствения каракал в България. Той се отглежда от фамилия Дъбови в техния Зоопарк Бургас и се казва Клеопатра.

От вчера разкошната млада котка си има партньор. В зоопарка пристигна два пъти по-едър от нея величествен мъжкар, който получи името Цезар. Сега предстои адаптация, запознаване на младите, а по-нататък стопаните ще очакват от тях поколение.

От Зоопарк Бургас съобщиха още една интересна новина. При тях за първи път в България са се излюпили бебета короновани жерави. Малките се чувстват отлично и опознават новата заобикаляща ги среда. Оперението им е светлокафеникаво, но постепенно то ще се изменя. Малките и нежни пиленца ще се превърнат в красиви и силни птици, които ще достигнат височина над 1 м. Сивите короновани жерави са застрашен от изчезване вид и тяхната численост в естествената им среда рязко намалява.

Категория: Забавление
Прочетен: 591 Коментари: 0 Гласове: 0
  Трифонов за кадрите от битите протестиращи: Изроди срещу деца, които си искат държавата Нямаме нужда от главен прокурор и прокуратура, която за една година не е успяла да открие тези кадри и да повдигне обвинения OFFNews Последна промяна на 14 август 2021 в 16:24  10988  2   image   НАЙ-НОВИ ОТ ПОЛИТИКА image14:27 ч.   Христо Иванов: Може да се намери формула за правителство, но всичко зависи от ИТН image14:02 ч.   Парламентът не се отказва: Пак кани Гешев - този път в правната комисия

Лидерът на "Има такъв народ" Слави Трифонов излезе с гневен пост във фейсбук срещу полицейското насилие при протестите срещу правителството на ГЕРБ през лятото на миналата година. 

Шоуменът политик обвини за случилото се тогавашния премиер Бойко Борисов, който не обелил нито дума за битите деца. Не е бил намерен и нито един виновен за побоищата. Точно обратното - бившият вътрешен министър Младен Маринов сега е депутат от ГЕРБ. И за да е пълен абсурдът, Маринов е бил предложен за член на Временната комисия за разследване на полицейското насилие. 

Друг вътрешен министър - Христо Терзийски, също е депутат, отбелязва Трифонов.

"Кадрите, които сега виждат бял свят, категорично доказват, че протестиращите са били прави. Те искаха Бойко Борисов завинаги да напусне българската политика и Иван Гешев да подаде оставка като главен прокурор. Ние нямаме нужда от главен прокурор и прокуратура, която за една година не е успяла да открие тези кадри и да повдигне обвинения на виновниците. Нямаме нужда от прокурори, които закрилят престъпленията срещу своите съграждани", заключава Слави Трифонов.

Ето пълния текст на съобщението:

 

Това по-долу са кадри от полицейското насилие над протестиращите от юли месец миналата година. Предупреждавам, че кадрите не бива да бъдат гледани от хора, които са емоционално лабилни и свръхчувствителни, както и от деца. Защото кадрите са потресаващи и доказват като абсолютна истина всичко, което разказаха миналата година потърпевшите момчета, а и потърпевшото момиче, което се казва Цвети и което на кадрите се вижда как е снимано с телефон от един от полицаите. С белезници на ръцете и напълно беззащитни, тези български деца, отстояващи върховенството на закона и правото в собствената си държава, са бити зверски, унижавани и захвърляни като животни от хората, които би трябвало да олицетворяват върховенството на закона и правото. Изроди срещу Цвети. Изроди срещу децата, които си искат държавата.

Тези кадри са били скрити от бившите управляващи. Но истината, рано или късно, излиза наяве и ГЕРБ и присъдружните им партии от “патриоти” не успяха да скрият зад колоните на Министерски съвет този брутален режим, в който сме живяли над 10 години.

Режим, който пази властта си с бой.

Отговорността за всичко това е на тогавашния министър-председател Бойко Борисов. След случилото се зад колоните на Министерски съвет, той не обели нито една дума за битите деца, каза само, че се пролива кръв на полицаи. Не беше намерен нито един виновник за полицейското насилие, не беше осъден нито един. Нещо повече - след побоя над протестиращите, за награда вътрешният министър, пряко отговорен за полицейското насилие през месец юли - Младен Маринов, беше издигнат за депутат от партия ГЕРБ и днес той е депутат от ГЕРБ. И за да са още по-нагли и арогантни - преди няколко дни от ГЕРБ предложиха именно Младен Маринов да е един от членовете на временната комисия в парламента, разследваща полицейското насилие над протестиращите. Представяте ли си какво безобразие и наглост? След като депутатите от останалите партии не се съгласиха точно Младен Маринов да влезе в тази комисия, ГЕРБ напуснаха залата. А считаният за свръхинтелигентен Томислав Дончев определи случващото се като болшевизъм.

А знаете ли, че депутат от ГЕРБ е и другият бивш вътрешен министър - Христо Терзийски, който пък е пряко отговорен за полицейското насилие над протестиращите през месец септември? Да, и той за награда е депутат от ГЕРБ, вместо в момента да отговаря пред закона за битите граждани и за бития журналист Димитър Кенаров.

Всички замесени в това престъпление трябва веднага да бъдат арестувани и моментално да бъдат осъдени.

Кадрите, които сега виждат бял свят, категорично доказват, че протестиращите са били прави. Те искаха Бойко Борисов завинаги да напусне българската политика и Иван Гешев да подаде оставка като главен прокурор. Ние нямаме нужда от главен прокурор и прокуратура, която за една година не е успяла да открие тези кадри и да повдигне обвинения на виновниците. Нямаме нужда от прокурори, които закрилят престъпленията срещу своите съграждани.

Българите поискаха нормална държава с нормална прокуратура и понеже наистина го искат, вярвам, че тези кадри и тази несправедливост никога няма да се повторят.

 

  image

 

 

ВИЖ ОЩЕ ЗА:
Категория: Забавление
Прочетен: 441 Коментари: 0 Гласове: 0
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: patriciq1111
Категория: Забавление
Прочетен: 11224406
Постинги: 8842
Коментари: 148
Гласове: 2518
Архив
Календар
«  Август, 2021  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031